Бабинден е!
Днес честваме Бабинден по остарял жанр. През 1951 година е разгласен за Ден на родилната помощ, по нов жанр той се пада на 21-ви януари. Празникът е доста античен.
Обредността през този ден е подчинена основно на желанието да се засвидетелстват респект и почитание към възрастните дами, които са "бабували " на родилките.В далечното минало дамите са раждали в примитивни условия, постоянно в колиби, юрти, землянки или даже на път във краткотрайни убежища. Първескините нормално са били напълно млади и изцяло неопитни. Раждането е било свещенодействие, никой не е трябвало да знае за часа на раждането, щото булчето да не се мъчи дълго или да не бъде урочасано бебето. Дори повикването на тези доста ценени тогава дами е ставало скрито. По тези аргументи родилна помощ е оказвана от готови и опитни в операциите по израждането дами, било от рода на родилката, било от селището.
Утвърдилите се в този поминък са били наричани селски или градски „ баби” (което не е означавало, че наложително са били от третата възраст). Затова и съвсем сакралният акт е наименуван бабуване. От по-далечни места са били докарвани с каруци.Те когато и да е, в нощ или в студ, не са отказвали и не са жалели нито време, нито старания. В доста селища „ бабите” са имали задължения и след раждането („ хващането”) на детето. Първо “бабата” му е връзвала пъпчето и го е изкъпвала. После в продължение на една седмица, нормално до рухването на пъпчето, отново тя е къпела бебето заран и вечер. След това тази хигиенична процедура наложително е поемана от свекървата чак до 40-ия ден. “Бабата” през тази седмица към този момент е узнавала името на новороденото, обещано от бащата. В хунобългарското общество до 11 век то е трябвало да се пази в загадка, която „ бабата” също е била длъжна да не разкрива в никакъв случай, то е употребено единствено в най-близкия фамилен кръг, написа burgasnews.com. Често в далечни времена на нея се налагало да оказва и здравна следродова помощ с билки и други национални средства. По някои краища „ бабата” е носила със себе си изсушени цветове на наново цъфнали през късна есен плодни дървета, с цел да подготвя приготвя считаната за изключително целебна за родилките запарка "от повторка ".
Ето главната част от националната аргументация на значимостта на този чисто женски празник, провеждан обаче в нечетен, „ мъжки” месец. Празникът е провеждан според локалните традиции и, естествено, има доста разновидности. Общото е обредното поливане на „ бабата” и в празничната софра в дома й. В рани зори, наложително преди изгрев, майките с деца до тригодишна възраст отиват на чешмата да налеят прясна вода. В котлите с водата пускат стръкове здравец, в по-късни времена и босилек. С шаблон сапун и нова забрадка по-късно се насочат към дома на бабата да й "полеят ". Обредното поливане на бабата-акушерка се прави под плодно дърво в градината, върху дръвника или най-често на прага.
Всяка младоженка подава на бабата сапуна, полива й вода да се измие и я подарява с кърпата. Бабата закичва невестата с китка здравец, вързана с червен и бял конец, в действителност с "мартеничка ". Често при поливането „ бабата” е трябвало да хвърли с шепите си вода нагоре и, като подскочи три пъти, да извика: "Да рипкат децата, да станат бели и червени! Колкото капки, толкова благодат и здраве! " По обед булките и невестите се събират на празнично пиршество в дома й. Храната обаче те си носят - пресни погачи, баници, варени или печени кокошки, бъклици с ракия или вино. Женската рода на „ бабата” подреждат дълга и богата софра, към която сядат всички присъстващи. Започва радостно и буйно угощение, съпроводено с песни, танци и от време на време с прекомерно пиперливи и разюздани закачки и сценки. Често бабата слага към врата си гердан от червени чушки и с керемида кади под полите на дамите, с цел да раждат повече деца. Наричанията и припевките имат в множеството случаи полов алегоричен смисъл.
Влечугане (къпане) на „ бабата” се среща единствено в обособени селища в България. Извършва се след угощението. Жените откарват бабата на колесарка на реката или кладенеца, където става обредното изкъпване. Всички са накичени с върви с червени чушки и къдели вълна. Пеят обредни песни с еротични претекстове. На празника не се позволяват мъже. Срещнат обаче инцидентно някой мъж, скъсват го от закачки с пиперлив темперамент.
Обредността през този ден е подчинена основно на желанието да се засвидетелстват респект и почитание към възрастните дами, които са "бабували " на родилките.В далечното минало дамите са раждали в примитивни условия, постоянно в колиби, юрти, землянки или даже на път във краткотрайни убежища. Първескините нормално са били напълно млади и изцяло неопитни. Раждането е било свещенодействие, никой не е трябвало да знае за часа на раждането, щото булчето да не се мъчи дълго или да не бъде урочасано бебето. Дори повикването на тези доста ценени тогава дами е ставало скрито. По тези аргументи родилна помощ е оказвана от готови и опитни в операциите по израждането дами, било от рода на родилката, било от селището.
Утвърдилите се в този поминък са били наричани селски или градски „ баби” (което не е означавало, че наложително са били от третата възраст). Затова и съвсем сакралният акт е наименуван бабуване. От по-далечни места са били докарвани с каруци.Те когато и да е, в нощ или в студ, не са отказвали и не са жалели нито време, нито старания. В доста селища „ бабите” са имали задължения и след раждането („ хващането”) на детето. Първо “бабата” му е връзвала пъпчето и го е изкъпвала. После в продължение на една седмица, нормално до рухването на пъпчето, отново тя е къпела бебето заран и вечер. След това тази хигиенична процедура наложително е поемана от свекървата чак до 40-ия ден. “Бабата” през тази седмица към този момент е узнавала името на новороденото, обещано от бащата. В хунобългарското общество до 11 век то е трябвало да се пази в загадка, която „ бабата” също е била длъжна да не разкрива в никакъв случай, то е употребено единствено в най-близкия фамилен кръг, написа burgasnews.com. Често в далечни времена на нея се налагало да оказва и здравна следродова помощ с билки и други национални средства. По някои краища „ бабата” е носила със себе си изсушени цветове на наново цъфнали през късна есен плодни дървета, с цел да подготвя приготвя считаната за изключително целебна за родилките запарка "от повторка ".
Ето главната част от националната аргументация на значимостта на този чисто женски празник, провеждан обаче в нечетен, „ мъжки” месец. Празникът е провеждан според локалните традиции и, естествено, има доста разновидности. Общото е обредното поливане на „ бабата” и в празничната софра в дома й. В рани зори, наложително преди изгрев, майките с деца до тригодишна възраст отиват на чешмата да налеят прясна вода. В котлите с водата пускат стръкове здравец, в по-късни времена и босилек. С шаблон сапун и нова забрадка по-късно се насочат към дома на бабата да й "полеят ". Обредното поливане на бабата-акушерка се прави под плодно дърво в градината, върху дръвника или най-често на прага.
Всяка младоженка подава на бабата сапуна, полива й вода да се измие и я подарява с кърпата. Бабата закичва невестата с китка здравец, вързана с червен и бял конец, в действителност с "мартеничка ". Често при поливането „ бабата” е трябвало да хвърли с шепите си вода нагоре и, като подскочи три пъти, да извика: "Да рипкат децата, да станат бели и червени! Колкото капки, толкова благодат и здраве! " По обед булките и невестите се събират на празнично пиршество в дома й. Храната обаче те си носят - пресни погачи, баници, варени или печени кокошки, бъклици с ракия или вино. Женската рода на „ бабата” подреждат дълга и богата софра, към която сядат всички присъстващи. Започва радостно и буйно угощение, съпроводено с песни, танци и от време на време с прекомерно пиперливи и разюздани закачки и сценки. Често бабата слага към врата си гердан от червени чушки и с керемида кади под полите на дамите, с цел да раждат повече деца. Наричанията и припевките имат в множеството случаи полов алегоричен смисъл.
Влечугане (къпане) на „ бабата” се среща единствено в обособени селища в България. Извършва се след угощението. Жените откарват бабата на колесарка на реката или кладенеца, където става обредното изкъпване. Всички са накичени с върви с червени чушки и къдели вълна. Пеят обредни песни с еротични претекстове. На празника не се позволяват мъже. Срещнат обаче инцидентно някой мъж, скъсват го от закачки с пиперлив темперамент.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ