Днес Православната църква почита Света мъченица Варвара и Преп. Йоан

Днес Православната черква уважава Света мъченица Варвара и Преп. Йоан Дамаскин. Тя е родена е в Илиопол и е живяла по времето на император Максимилиан. Още като госпожица приема Христовата религия.
Подложена е на мъчения дружно с християнката Юлиана. И двете са наказани на гибел поради вярата им. Погребани са от християнин, който построил над тях храм. Мощите на Варвара почиват в Киев, а една дребна парченце от тях се намира в софийската черква "Свето Преображение " в квартал "Лозенец ".
Знатната дама от град Илиопол е убита от личния си татко - богохулник, тъй като приема християнството.Народът уважава Св. Варвара като закрилница от заболявания и изключително от шарката. Варварае типично женски празник. За да умилостивят и прогонят баба Шарка, дамите подготвят обредно вариво от разнообразни житни и бобови зърна, подслаждат го с мед и раздават надецата си и съседи.
Майките раздават царевични питки и ракия. Срещу празника край измазаното огнище се подрежда софра за шарката с медена питка, паничка мед, сол, вода; оставят пешкир и възглавница до софрата.
В националните показа Варвара и сестра ѝ Сава, празнувана на другия ден, са двете сестри на Св. Никола. От тях Сава е по-добрата, постоянно върви след Варвара и я моли да не пуска от ръкава си ледени зърна по нивите. Двете сестри приготвят празника на Св. Никола, по тази причина се споделя: "Варвара вари, Сава пече (меси), Никола посетители гощава ".
На Варвара дамите приготвят обредно вариво, както на Андреевден. В някои региони на страната месят питки, намазват ги с мед или рачел (сварен гроздов сок с късчета тиква, патладжан и други плодове) и ги раздават на пасажерите, с цел да отнесат със себе си заболяването.
В Южна България Св. Варвара се уважава като повелителка на заболяванията, на плодородието и домашните птици. На този ден се подготвят благи пити, които се намазват с мед или захар и се раздават на съседите, с цел да не боледуват децата.
За омилостивяване на шарката, вечерта против празника за нея се подготвя софра или се оставя през нощта медена питка на лавица, с цел да я вземе баба Шарка, да си хапне и да не атакува децата. В Западна България със същата цел на кръстопът нечетен брой деца палят огън, сваряват леща в гърне и прескачат три пъти огъня. Главня от него и лещата се пазят за лек срещу дребната шарка. Майките раздават царевични питки и ракия.
В Кюстендилско момите-варварки обикалят по къщите и поздравяват домакините за празника. Те ги подаряват с брашно, фасул, сушени плодове, ябълки.
В Южна България има бит против Варвара да се поставя ритуален самун (колак, кравай, харман) и да се кади с палешника. С него се цели обезпечаването на изобилие и богат приплод на добитъка.
На трапезата се пали свещ, приготвена от стопаните, която се резервира и се пали при тежко раждане на добитъка, при гръм и градушка. В Югоизточна България стопанката храни рано сутринта кокошките в кръг със сварените вечерта зърна, с цел да се развъждат и резервират.
Обредната софра разрешава царевица, нахут, грах, бакла, боб, пшеница, сусам, прясна пита, ошав, пълнени чушки с ориз, както и риба.
Днес честват всички с имената Барбара, Варвара и Варвардан.