Днес православната църква отбелязва голям християнски празник. Става дума за

Днес православната черква отбелязва огромен християнски празник. Става дума за Възнесение Господне или Спасовден. Той се отбелязва постоянно в четвъртък, четиридесет дни след Великден. Според християнските вярвания след възкресението си Исус Христос останал на Земята, с цел да проповядва своето обучение и да беседва с учениците си, като се движел сред тях като богочовек. На 40-ия ден в подножието на Елеонската планина до Йерусалим се въздигнал в небесата.

С Христовото възнесение приключва и актът на човешкото избавление и по тази причина денят се назовава Спасовден.В националния календар седемте четвъртъци след Великден се почитат срещу градушка, а последният от тях - Спасовден, е обвързван с култа към мъртвите. Според поверието на този ден се прибират душите на всички покойници, които са на независимост от Велики четвъртък.

Според българските национални вярвания на 40-ия ден от Великден идват и самодиви. Те берат и се кичат с цъфналия в нощта против Спасовден росен. С него могат да се лекуват болните. Ето за какво в навечерието на празника всички заболели и недъгави хора отиват да преспят на росеновите ливади.

Народните вярвания гласят още, че единствено в нощта против Спасовден може да се излекува неплодородие. Безплодната жена би трябвало да преспи тогава под растението росен. Но не сама, а с компаньон, с който няма кръвна връзка. Преди това двамата слагат върху червен месал спасова пита, варена кокошка и бъклица вино. Около среднощ те би трябвало да легнат под росена и да мълчат. Малко преди първи петли, към 2 часа през нощта, би трябвало да оставят храната там и да хукнат към селото, без да се обръщат обратно. Смята се, че безплодието остава под росена.

Вярва се още, че в случай че на Спасовден вали дъжд - годината ще е богата, а реколтата - изобилна. На Спасовден имен ден имат Спас, Спасена, Спасимир, Спасимира, Спасияна, Спаска, Сийка и други. Денят е и празник на хлебари и сладкари.