За избора на вълци и агнета*
Днес множеството западни медии отделят съществено място за резултатите от локалните избори в Турция от 31 март. Заглавията са красноречиви. От „ Възходът на Имамооглу ” на Ройтерс, през „ Шамар в лицето на Ердоган ” на Билд, допълнени с „ Ердоган отчаян ” на Асошиейтед прес изводите са, че „ гласоподавателите наказаха Ердоган ”.
Лично той не взе участие в изборите, само че изнесе огромна част от акцията на своята ПСР (партия на справедливостта и развитието) на гърба си. Ала огромната рецесия в стопанската система, високите разноски на живот и срама от търговията с Израел са си споделили тежката дума.
От Париж AFP написа в репортаж „ Турската съпротива напредна в битката с Ердоган в основни градове ” и оцени това като огромен триумф против турския президент. Но Монд обръща внимание на обстоятелството, че „ Турция постепенно се ислямизира, очевидно и подло ”. Резултатите са ясни. Управляващата партия ПСР на Ердоган загуби 21 огромни града в страната и анализите занапред предстоят. Имамоолу, кмет на Истанбул и Яваш, кмет на Анкара, са новите харизматични политици на опозицията, в лицето на НРП, които несъмнено ще са противници за позициите на Ердоган в бъдеще. Но е любопитно, че тъкмо в този миг в Турция има разбори, които обръщат внимание на един факт –
изборите се вземат решение с пари, дори доста пари
и това не е дело единствено на ръководещите.
Наричат изборните процеси „ Избора на вълци и агнета ”. Гласуващите като цяло са агнетата, а законите са вълчи. Каквито и да са резултатите от дадени избори, те били игра, която се играе по закона на вълците. В Турция някои настояват, че точно парите са белязали изборния развой. Цитират се думи на регионалния ръководител на „ Добрата партия ”, който твърди, че Имамооглу е финансирал в Истанбул цялата акция на ДПН, демократична партия на народите, на кюрдите, с цел да получи гласовете на техните гласоподаватели. В същото време са предлагани подкупи на претенденти от „ Добрата партия ”, с цел да се отдръпват от кметските избори.
Разбира се, би трябвало да се подчертае, че на тези локални избори опозицията в Турция игра „ всеки самичък за себе си ”. Разочаровани от неуспеха на президентските избори предходната година, когато бяха обединени в битката си против Ердоган, в този момент опозицията бе разграничена и всяка партия издигна свои претенденти за кметове и чиновници в локални общини. Даже по места водиха война между тях, неависимо, че общата цел бе да се победят претендентите на ръководещата ПСР.
Въпросът, който се задава е за какво никой не пречи на открити към този момент „ парични връзки ” и не ги визира. Даже не се приказва на тази тематика. Няма интервенция. Но има и потоци на тъй наречените законни пари, които се харчат по време на предизборната акция. Факт е, че измежду претендентите няма редови жители, от междинната класа да вземем за пример с така наречен „ закрепени приходи ”. По екраните били единствено мощно платежоспособни претенденти, а се приказва, че има народна власт, тъй като десетки претенденти вземат участие в изборите. На процедура се оказва, че
преимущество имат единствено богати или хора с връзки
с богати лица. Изводът от тези разбори е, че откритият ред е учреден на парите и самите избори са под опеката на парите. Това бил „ законът на вълка ”. А агнетата гласоподават и се радват, че са упражнили демократичните си права. После политиците щели да вършат това, което желаят, публицистите ще приказват това, което им е казано, а най-после ще се окаже, че парите са диктували изискванията.
Странно е, че тъкмо в тази, както споделят ислямизираща се Турция, има коментатори, които отварят очите с по- разнообразни разбори и слагат пръст в рана, която е обвързвана с пари, което е известно и си съществува без проблеми. Удобно е, не нарушава вековно завещание. Иначе може да се сменят играчите, да се стартират харизматични персони, да се приказва от името на народа, само че агнетата си остават агнета и си носят кръста на намаляващата покупателна дарба. И тъкмо това се следи в Турция. И освен там. Принципът е еднакъв по света.
И въпреки всичко е добре да се гласоподава, тъй като най-малко могат да се объркат картите на играчите. Точно това се случи в Турция. Следват забавни събития и отговорът на Ердоган, който не умее да губи. Засега съумя да скрие разочарованието си зад слова, че е схванал посланията на народа и ще поправя по либерален път пропуските. Защото Турция била потвърдила при тези избори, че е демократична страна. Да забележим.
Клуб 24 май
*Заглавието е на редакцията
Екрем Имамоглу - главният
кандидат за креслото на Ердоган
Преизбраният кмет на Истанбул Екрем Имамоглу се обрисува като главен кандидат за властта на Реджеп Тайип Ердоган, откакто се пребори с Партията на справедливостта и развиването (ПСР) - политическата мощ на турския президент на локалните избори от 31 март 2024 година
След като завоюва удобна победа и резервира поста си на кметските избори, 53-годишният Имамоглу е обсъждан от доста анализатори като евентуален предстоящ президент.
Той има доста общи черти с Ердоган: и двамата са управлявали Истанбул, имат фамилни корени в източната част на Черноморския район и политическата им кариера е била възпрепятствана от турските съдилища. В младежките си години и двамата са били запалени футболисти. И двамата мъже имат мощна дарба да се харесат на гласоподавателите, само че се разминават, когато става въпрос за тяхната политика. Самият Имамоглу, привлекателен някогашен предприемач, женен с три деца, е казвал: " Идеите ни значително са противоположни. "
Ердоган влезе в политиката с ислямистка партия и откакто пое ръководството през 2002 година, преобрази светската страна. За разлика от него Имамоглу е от твърдо светската Републиканска национална партия (РНП), към която се причислява през 2008 година, а през 2014 година става кмет на истанбулския регион Бейликдюз. Успехът на Имамоглу се дължи на способността му да разшири апела на социалдемократическата РНП, с цел да притегли по-консервативни гласоподаватели.
Той потвърди това през 2019 година, като нанесе най-голямото проваляне на партията на Ердоган ПСР от две десетилетия насам и победи нейния претендент не един път, а два пъти. Съдът анулира успеха му през март същата година, единствено с цел да може той да завоюва с по-голяма разлика на повторните избори през юни.
Кметът на Истанбул си построи медиен облик и организира огромни акции в обществените мрежи, които по едно и също време покачиха известността му и лазиха по нервите на доста гласоподаватели. Междувременно държавните медии се пробваха да го показват в отрицателна светлина. През януари 2022 година проправителствените медии бяха залети със фотоси от камери за наблюдаване, на които той вечеря с английския дипломат в рибен ресторант, до момента в който Истанбул се бори със снежна стихия. Снимките способстваха за представянето на кмета от страна на държавното управление като недостижим и подкрепян от Запада. Проблемите му се усложниха от обстоятелството, че Ердоган си приписваше заслугите за доста от значимите планове, които модернизираха Истанбул през последните години.
Много анализатори в този момент предвиждат по-нататъшен триумф за Екрем Имамоглу. " Ако тези избори не бъдат анулирани заради възражения по някакъв метод, той ще стане президент през 2028 година ", предвижда Озер Сенкар, началник на социологическата организация Metropoll.
БГНЕС
Лично той не взе участие в изборите, само че изнесе огромна част от акцията на своята ПСР (партия на справедливостта и развитието) на гърба си. Ала огромната рецесия в стопанската система, високите разноски на живот и срама от търговията с Израел са си споделили тежката дума.
От Париж AFP написа в репортаж „ Турската съпротива напредна в битката с Ердоган в основни градове ” и оцени това като огромен триумф против турския президент. Но Монд обръща внимание на обстоятелството, че „ Турция постепенно се ислямизира, очевидно и подло ”. Резултатите са ясни. Управляващата партия ПСР на Ердоган загуби 21 огромни града в страната и анализите занапред предстоят. Имамоолу, кмет на Истанбул и Яваш, кмет на Анкара, са новите харизматични политици на опозицията, в лицето на НРП, които несъмнено ще са противници за позициите на Ердоган в бъдеще. Но е любопитно, че тъкмо в този миг в Турция има разбори, които обръщат внимание на един факт –
изборите се вземат решение с пари, дори доста пари
и това не е дело единствено на ръководещите.
Наричат изборните процеси „ Избора на вълци и агнета ”. Гласуващите като цяло са агнетата, а законите са вълчи. Каквито и да са резултатите от дадени избори, те били игра, която се играе по закона на вълците. В Турция някои настояват, че точно парите са белязали изборния развой. Цитират се думи на регионалния ръководител на „ Добрата партия ”, който твърди, че Имамооглу е финансирал в Истанбул цялата акция на ДПН, демократична партия на народите, на кюрдите, с цел да получи гласовете на техните гласоподаватели. В същото време са предлагани подкупи на претенденти от „ Добрата партия ”, с цел да се отдръпват от кметските избори.
Разбира се, би трябвало да се подчертае, че на тези локални избори опозицията в Турция игра „ всеки самичък за себе си ”. Разочаровани от неуспеха на президентските избори предходната година, когато бяха обединени в битката си против Ердоган, в този момент опозицията бе разграничена и всяка партия издигна свои претенденти за кметове и чиновници в локални общини. Даже по места водиха война между тях, неависимо, че общата цел бе да се победят претендентите на ръководещата ПСР.
Въпросът, който се задава е за какво никой не пречи на открити към този момент „ парични връзки ” и не ги визира. Даже не се приказва на тази тематика. Няма интервенция. Но има и потоци на тъй наречените законни пари, които се харчат по време на предизборната акция. Факт е, че измежду претендентите няма редови жители, от междинната класа да вземем за пример с така наречен „ закрепени приходи ”. По екраните били единствено мощно платежоспособни претенденти, а се приказва, че има народна власт, тъй като десетки претенденти вземат участие в изборите. На процедура се оказва, че
преимущество имат единствено богати или хора с връзки
с богати лица. Изводът от тези разбори е, че откритият ред е учреден на парите и самите избори са под опеката на парите. Това бил „ законът на вълка ”. А агнетата гласоподават и се радват, че са упражнили демократичните си права. После политиците щели да вършат това, което желаят, публицистите ще приказват това, което им е казано, а най-после ще се окаже, че парите са диктували изискванията.
Странно е, че тъкмо в тази, както споделят ислямизираща се Турция, има коментатори, които отварят очите с по- разнообразни разбори и слагат пръст в рана, която е обвързвана с пари, което е известно и си съществува без проблеми. Удобно е, не нарушава вековно завещание. Иначе може да се сменят играчите, да се стартират харизматични персони, да се приказва от името на народа, само че агнетата си остават агнета и си носят кръста на намаляващата покупателна дарба. И тъкмо това се следи в Турция. И освен там. Принципът е еднакъв по света.
И въпреки всичко е добре да се гласоподава, тъй като най-малко могат да се объркат картите на играчите. Точно това се случи в Турция. Следват забавни събития и отговорът на Ердоган, който не умее да губи. Засега съумя да скрие разочарованието си зад слова, че е схванал посланията на народа и ще поправя по либерален път пропуските. Защото Турция била потвърдила при тези избори, че е демократична страна. Да забележим.
Клуб 24 май
*Заглавието е на редакцията
Екрем Имамоглу - главният
кандидат за креслото на Ердоган
Преизбраният кмет на Истанбул Екрем Имамоглу се обрисува като главен кандидат за властта на Реджеп Тайип Ердоган, откакто се пребори с Партията на справедливостта и развиването (ПСР) - политическата мощ на турския президент на локалните избори от 31 март 2024 година
След като завоюва удобна победа и резервира поста си на кметските избори, 53-годишният Имамоглу е обсъждан от доста анализатори като евентуален предстоящ президент.
Той има доста общи черти с Ердоган: и двамата са управлявали Истанбул, имат фамилни корени в източната част на Черноморския район и политическата им кариера е била възпрепятствана от турските съдилища. В младежките си години и двамата са били запалени футболисти. И двамата мъже имат мощна дарба да се харесат на гласоподавателите, само че се разминават, когато става въпрос за тяхната политика. Самият Имамоглу, привлекателен някогашен предприемач, женен с три деца, е казвал: " Идеите ни значително са противоположни. "
Ердоган влезе в политиката с ислямистка партия и откакто пое ръководството през 2002 година, преобрази светската страна. За разлика от него Имамоглу е от твърдо светската Републиканска национална партия (РНП), към която се причислява през 2008 година, а през 2014 година става кмет на истанбулския регион Бейликдюз. Успехът на Имамоглу се дължи на способността му да разшири апела на социалдемократическата РНП, с цел да притегли по-консервативни гласоподаватели.
Той потвърди това през 2019 година, като нанесе най-голямото проваляне на партията на Ердоган ПСР от две десетилетия насам и победи нейния претендент не един път, а два пъти. Съдът анулира успеха му през март същата година, единствено с цел да може той да завоюва с по-голяма разлика на повторните избори през юни.
Кметът на Истанбул си построи медиен облик и организира огромни акции в обществените мрежи, които по едно и също време покачиха известността му и лазиха по нервите на доста гласоподаватели. Междувременно държавните медии се пробваха да го показват в отрицателна светлина. През януари 2022 година проправителствените медии бяха залети със фотоси от камери за наблюдаване, на които той вечеря с английския дипломат в рибен ресторант, до момента в който Истанбул се бори със снежна стихия. Снимките способстваха за представянето на кмета от страна на държавното управление като недостижим и подкрепян от Запада. Проблемите му се усложниха от обстоятелството, че Ердоган си приписваше заслугите за доста от значимите планове, които модернизираха Истанбул през последните години.
Много анализатори в този момент предвиждат по-нататъшен триумф за Екрем Имамоглу. " Ако тези избори не бъдат анулирани заради възражения по някакъв метод, той ще стане президент през 2028 година ", предвижда Озер Сенкар, началник на социологическата организация Metropoll.
БГНЕС
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ