Днес отбелязваме 100 години от смъртта на Панайот Хитов. Български

Днес означаваме 100 години от гибелта на Панайот Хитов. Български именит бунтовник, националреволюционер и четнически челник Панайот Хитов умира на 22 март 1918 година на 87 години в град Русе.

Погребан в градските гробища, а през 1978 година, тленните му остатъци са преместени в Пантеона на възрожденците, където се намират и тленните остатъци на доста известно революционери, борили се за свободата на България.

Панайот Хитов е роден в град Сливен. На 28 години става бунтовник, а през 1867 година е определен за основен челник на българските чети. Начело на една от тях със знаменосец Васил Левски обхожда Стара планина и стига в Белград, където взе участие в организирането на Втората българска легия.

През 1876 година управлява 350 български доброволци в Сръбско-турската война. След Освобождението се открива в град Русе и работи в администрацията. През 1885 година е отпред на съединистката акция в Сливен.

Той става последовател на концепцията, че българското освободително придвижване би трябвало да се съюзи със сръбските дейности против турците. В интервала 1869 – 1871 година Хитов излага своите възгледи пред Васил Левски, с който води преписка и без да се вслушва в препоръките на Апостола през лятото на 1871 година Хитов подписва контракт с черногорския челник Матанович за по едно и също време въстание в България, Босна, Херцеговина и Албания. През април 1872 година Хитов става член на БРЦК в Букурещ.

След гибелта на Левски Хитов играе значима роля в комитета, въпреки и да продължава да живее в Белград. През август 1875 година ръководи събранието на БРЦК, взело решение за оповестяването на Старозагорското въстание. Според проекта Хитов е трябвало да предвожда чета, само че това не се реализира заради подстрекателство на сръбското държавно управление. Поради същите аргументи не повежда и чета по време на Априлското въстание.

През Сръбско-турската война от 1876 година Панайот Хитов е челник на една от четите на българските доброволци. През юли командващият Моравската войска военачалник Михаил Черняев го назначава за основен челник на четите на Филип Тотю, Ильо челник, Желю Христов и Христо Македонски. Получава и пълномощието да вкара ред в новоосвободените земи. Доброволците, командвани от Панайот Хитов, правят общи, съгласувани дейности със сръбската армия. За това свидетелстват множеството писма сред него и сръбски офицери като Йевта Йованович – командирът на 2-ри батальон, подполковник Малиновски – комендант на позицията при Св. Стефан и други

Войвода на българска доброволческа чета по време на Руско-турската война от 1877 – 1878 година След Освобождението Хитов живее в Русе. Взема присъединяване в политическия живот. През 1885 година е отпред на Съединението в Сливен. Заради битката му против режима на Стефан Стамболов е хвърлен в пандиза.

Към 1900 година е член на локалното македонско сдружение.

През април 1901 година е пратеник на Осмия македоно-одрински конгрес от Куртбунарското сдружение./БГНЕС