Политологът проф. Георги Манолов пред „Труд“: Бунтът на “сърдитите млади хора” у нас предстои
Днес точно на студентския празник 8 декември беседваме за проблемите във висшето обучение и за какво девалвира то в годините на прехода. Грешка ли беше неговото масовизиране, къде е българският теоретичен хайлайф и за какво младежите избират да изоставен страната. По тези въпроси, както и за езиковата еквилибристика на политиците през днешния ден, беседваме с президента на Висшето учебно заведение за сигурност и стопанска система в Пловдив проф. Георги Манолов.
– Обикновено 8 декември се свързва с празничното напиване на студентите, в сравнение с с ден, в който могат да бъдат изречени истини за висшето обучение. Защо девалвира то през годините на прехода, проф. Манолов?
– Висшето обучение не може да бъде пълноводен оазис в общество, което непрекъснато се раздира от несъгласия, корупция и рецесии. То е огледален облик на всичко това, което няколко десетилетия се прави в страната без надзор на институции, безотговорни политици, бездарни ръководители и изобщо тотална безотговорност на всички и за всичко. Поради това и висшето обучение загуби част от своето качество и благоприятни условия, без да съм уверен, че е изцяло девалвирало. Защото е една от дребното обществени сфери, която остана неразбита до дъно, доколкото към момента част от българските университети по нищо не отстъпват на европейските просветителни стандарти. Друг е въпросът, че и тук се нуждаем от решителни радикални промени посредством нов закон за висшето обучение, които рано или късно ще се проведат.
– Целта на страната бе да масовизира висшето обучение, само че това снижи качеството му. Всяко висше образователно заведение има своите проблеми, вие по какъв начин решавате вашите проблеми във ВУСИ?
– Във висшето обучение от дълго време господстват две съществени трендове – елитарна и всеобща. В този смисъл неговото масовизиране е законосъобразен развой, тъй като всяка държавна политика цели увеличение на висшистите според от потребностите на страната. И тук е огромният въпрос с качеството, чиито параметри в никакъв случай не губят цената си, в случай че има рационална и перспективна визия за развиване на висшето обучение. И назад, когато нея я няма, качеството последователно се принизява до степен на приемане на дипломи, само че не и на съдържателни познания. А що се отнася до ВУСИ, ние безусловно сами решаваме своите проблеми, тъй като не получаваме държавни пари, материална база, спортни парцели, друга техника и така нататък (вкл. и стипендии от страната за отличните студенти). Тоест, учебното заведение напълно се самоиздържа от лични доходи, планове, дарения и други, без да хленчи на опашка за повече пари и запаси. Накратко казано, усилваме приходите, минимизираме разноските и реинвестираме облагата в нови просветителни технологии. Това е формулата на триумфа.
– Броят на вузовете в страната е значителен – над 50. Много специалисти и анализатори приказват, че това е неуместно. Има ли място за всички под слънцето?
– Позволете ми да не се съглася с вас, тъй като събитието, че тези толкоз доста университети действат и се устоят, приказва за това, че те имат място на просветителния пазар. Това – едно. И второ, в случай че слушате единствено чуждоземни специалисти, то на следващия ден те могат да изнесат „ разбор “ за закриване на България като страна в Европейски Съюз и за превръщането? в дълбока европейска провинция. Проблемът обаче не е в количеството на висшите учебни заведения, а във обстоятелството, че не се правят съответни структурни промени в тази просветителната сфера.
– Образованието бе оповестено за един от цели за 2018-а от ръководещата коалиция. Това задоволително ли е? Само парите за финансирането ли са проблем, или той е доста по-дълбок и незабележим?
– Разбира се, освен финансирането е главен проблем, тъй като такива са и амортизираната база, и застаряващите преподаватели и архаичната техника, и прочие По-същественото обаче е това, че най-сетне ръководещата коалиция го изведе като водещ приоритет не на думи, а като част от нейната управническа стратегия.
– Доколко е вярна тезата, че и образованието стартира да наподобява на Здравната каса, която единствено източва пари, а не оказва помощ?
– В България сме очевидци на какви ли не фантасмагории и измислици, а това е една от тях. И какво ли не се изписа и изприказва за „ мръсни пари “, за „ червени милиони “, за „ олигархични дотации “ във висшето обучение. Само дето не се споделя, че за разлика от здравните закони съгласно закона за висшето обучение няма по какъв начин да разкриете „ университет в университет “ (т.е. частен в държавен, чартърен, както е в болниците), няма по какъв начин да „ източите “ бюджета на Касата, защото липсва „ просветителна каса “, и така нататък, и така нататък
– Някога важеше приказката „ Учи, мама, с цел да не работиш “. Сега какъв хвъркат израз можем да отбележим?
– „ Учи мама, с цел да отидеш в чужбина “, тъй като в тая страна няма прокопсия…
– Превърнахме България в обществена и духовна пустиня. Как висшето обучение може за спре този декаданс на полезности?
– Политико-икономическия апокалипсис, наименуван понаучному „ преход “, като смерч опустоши за към 30 години граденото от няколко генерации българи. Такъв веществен разгром, такава варварска приватизация и такова духовно опошляване надали познава българската история. И което е изключително ужасно – унищожени са душите на милиони българи, които въобще не имат вяра в демократичното възобновление на България. Нещо, което се лекува извънредно мъчно, заради което тук никакви европейски наставления не могат да ни оказват помощ. За това рецепта няма, само че въпреки всичко висшето обучение може да помогне доста: посредством възобновление на изконни български полезности (трудолюбие, честност, морал и др.), посредством налагане на съвременни просветителни стандарти (наши и чужди), посредством образуване на висококачествени експерти (администратори, мениджъри, ръководители), посредством създаване на нов политически хайлайф (необременен с предишното и роден в настоящето).
– Къде е българският интелектуален и теоретичен хайлайф, който да осмисли рецесията през днешния ден, и да подтиква мисленето отвън късите постове в обществените мрежи?
– Постовете в обществените мрежи са самобитен публичен отдушник на водещата българска интелигенция в политиката, която през днешния ден не се радва на всенародна респект и престиж. Сиреч, българската политика е лишена от авангарда на личния си интелектуален хайлайф поради обстоятелството, че знаещите и можещите са отвън политиката в огромната си част, че реформаторите и държавниците са надалеч от институциите – доколкото ги има, че новото потомство българи, родени през „ прехода “, е изолирано от управническите структури и така нататък Всичко това води до изострен недостиг на държавническо политическо мислене, до запушване на „ алвеолите “ на властта с господстваща незначителност, до издигане на тоалетната в знак на „ реформисткия преход “ и до какви ли не още политически простотии от най-различен диаметър. Така съвременна страна не се гради, по този начин единствено кирпичена колибка може да се направи.
– В крах е съвсем всичко, само че вие работите всекидневно с бъдещето на нацията. Има ли вяра, професор Манолов, или всичко е безнадеждно?
– Има, несъмнено! Няма страна и нация, които да са се затрили в изискванията на модерни рецесии. Надеждата може да се изрази единствено по един метод – промени, промени и отново промени. Преведено на повседневен език, това безусловно значи: цивилизовано държавно ръководство, държавническо държание на водачите, виновни секторни политики, отношение към страната като към изразител на „ общото богатство “, ново институционално мислене на политиците. Такава е алтернативата на безнадеждността: тежка, само че само допустима.
– Защо младите българи избират да изоставен страната, вместо да водят война против системата тук? У вашите студенти различавате ли чертите на ново, може би бунтарско настроено потомство?
– Главно, тъй като в развитите страни изискванията за живот на младежта са доста по-добри във всяко едно отношение. Но протестът на „ ядосаните младежи “ в България занапред следва, защото това потомство надали ще се помири с „ архаизма “ на държавните институции, с отчайващо ниските приходи, с нищетата на обществените придобивки. И това ще бъде протестът на безусловно всички – и на умните, и на красивите, и на неумните, и на некрасивите, и на богатите, и на бедните. Тоест на всички младежи, които желаят една друга България – красива, просперираща и богата.
– Последната ви книга „ Политическата реклама – сред действителността и операцията “ провокира огромен интерес. Кажете – в действителната ни политика каква е дозата на операцията?
– Реалността и операцията в политиката са като сиамски близнаци. Почти постоянно в действителната политика има огромна доза операция, защото театърът, наименуван „ политическо деяние “, е сезонен и в случай че сме имали слаб сезон, идващият би трябвало да е мощен (и обратно). И въпреки че, желаеме или не, действителността господства, не са редки случаите, в които българинът се нагледа и наслуша на редица операции от рода на „ равномерен преход “, „ ще ви оправя за 800 дни “, „ в случай че комунистите не бяха профукали милиардите “ и други, посредством които се „ промиваше “ съзнанието на хората в името на демократичното бъдеще. Затова и до ден сегашен доста хора към момента чакат да пристигна „ демократичният Кумчо Вълчо с тоягата “ и тогава да видиш какво става… А това е най-измамната политическа операция на действителността.
– Кога са лъжели повече – преди или в този момент?
– В политическия живот това е непрестанен развой. Изключително мъчно може да се каже да вземем за пример дали преди или след 9. IX. 1944 година (или след 10. XI.1989 г.) се е лъгало повече или по-малко. Едно обаче сигурно ще отбележим: както е тръгнало, след към две-три петилетки да не стане по този начин, че да пишем повече книги за лъжите на демокрацията, в сравнение с тоталитаризма.
– Има ли разлика в политическия език и кое е това, което не се е трансформирало от преди до в този момент? Дайте образци за езикова еквилибристика.
– Не, няма особена историческа разлика в политическия език на управническия хайлайф. Политическият език си остава все по този начин недодялан и високомерен, и в случай че се закрият годините, в никакъв случай няма да кажеш, че това не е днешната езикова еквилибристика в политиката. Защото и преди, и в този момент думи като „ тайфа “, „ бандити “, „ разбойници “, „ мошеници “, „ шуробаджанаци “, „ ренегати “, „ предатели “, „ лакеи “ и прочие са едни от най-често употребяваните.
– Защо в България никой няма кураж да бъде провокативен, да хвърли ръкавица на клишетата и заблуждаващата политическа изразителност?
– Защото има изострен недостиг на държавничество и тъй като множеството партии се водят за демократични, а ръководят с тоталитарни способи, без значение от красивите епитети, които си приписват. В България освен че не е отрязана пъпната шнур сред партиите и бизнеса, само че тя дотам гангренясва, че потребността от радикализъм в партийната активност е станала аксиома. Това запушва каналите за кадровото обновяване в политическите партии, а отсам и достъпа на ексцентрични фрагменти с реформистко мислене в българската политика. Така е, тъй като казусът със зависимостите на политиците от бизнеса вместо да се взема решение, повече се задълбочава.
– Направете характерност и прогноза за днешната власт – каква е тя и накъде отива?
– Рано е за такава характерност, защото няма и година от ръководството, а и това е коалиция, която за пръв път се прави в страната. По-важно е властта да не абдикира от своята европейска и евроатлантическа ориентировка, която е без конкуренция за България от цивилизационна позиция.
– Политически феномен ли е Бойко Борисов? Трети мандат е на власт, само че до момента и двата му не бяха приключени. Как си обяснявате това? С кого бихте го сравнили?
– Безспорно Бойко Борисов е прекомерно забавно своеобразно събитие в българската политика. На него не би трябвало да се гледа единствено с черно-бели очила (лош – добър), а още по-малко да се съпоставя с полуграмотни диктатори от близкото минало. Точно назад, в случай че питате да вземем за пример: контактувате ли онлайн с него, неизбежно изпъкват неговата „ лъвско-лисича порода “ – по Николо Макиавели, бързата му мисъл, политическата му вътрешен глас, управническия му нюх за обстановката и прочие Това е неоспорим факт, който мъчно може да се отхвърли. Друг е въпросът, че България се ръководи без модерна просвета, без национална тактика, без дълготрайна визия за нейното бъдно развиване. Тук някъде би трябвало да се търсят неволите на двата прекратени мандата.
– Ще ми се да приключим оптимистично, въпреки всичко през днешния ден е празник. С какво зарадвахте вашите студенти?
– С надълбоко почитание и поклонение пред техния студентски труд: с тържествено заседание, с поздравления на отличниците, с голям брой награди, с следващите стипендии и така нататък И с приветствени адреси до родителите на отличниците за това, че са възпитали ученолюбиви младежи.
Нашият посетител
Професор дпн Георги Манолов (1958 г.) е президент на Висшето учебно заведение по сигурност и стопанска система (ВУСИ) – Пловдив, и един от неговите създатели. Чете лекции по политология, политически маркетинг, избори и изборни системи и други Щатен учител е в УНСС. Главен редактор е на сп. “Политика и сигурност ”. Шеф на Програмния съвет на Института за социалнополитически проучвания “Макс Вебер ” – Пловдив. Автор на учебници, монографии, студии и стотици научни изявления у нас и в чужбина.
– Обикновено 8 декември се свързва с празничното напиване на студентите, в сравнение с с ден, в който могат да бъдат изречени истини за висшето обучение. Защо девалвира то през годините на прехода, проф. Манолов?
– Висшето обучение не може да бъде пълноводен оазис в общество, което непрекъснато се раздира от несъгласия, корупция и рецесии. То е огледален облик на всичко това, което няколко десетилетия се прави в страната без надзор на институции, безотговорни политици, бездарни ръководители и изобщо тотална безотговорност на всички и за всичко. Поради това и висшето обучение загуби част от своето качество и благоприятни условия, без да съм уверен, че е изцяло девалвирало. Защото е една от дребното обществени сфери, която остана неразбита до дъно, доколкото към момента част от българските университети по нищо не отстъпват на европейските просветителни стандарти. Друг е въпросът, че и тук се нуждаем от решителни радикални промени посредством нов закон за висшето обучение, които рано или късно ще се проведат.
– Целта на страната бе да масовизира висшето обучение, само че това снижи качеството му. Всяко висше образователно заведение има своите проблеми, вие по какъв начин решавате вашите проблеми във ВУСИ?
– Във висшето обучение от дълго време господстват две съществени трендове – елитарна и всеобща. В този смисъл неговото масовизиране е законосъобразен развой, тъй като всяка държавна политика цели увеличение на висшистите според от потребностите на страната. И тук е огромният въпрос с качеството, чиито параметри в никакъв случай не губят цената си, в случай че има рационална и перспективна визия за развиване на висшето обучение. И назад, когато нея я няма, качеството последователно се принизява до степен на приемане на дипломи, само че не и на съдържателни познания. А що се отнася до ВУСИ, ние безусловно сами решаваме своите проблеми, тъй като не получаваме държавни пари, материална база, спортни парцели, друга техника и така нататък (вкл. и стипендии от страната за отличните студенти). Тоест, учебното заведение напълно се самоиздържа от лични доходи, планове, дарения и други, без да хленчи на опашка за повече пари и запаси. Накратко казано, усилваме приходите, минимизираме разноските и реинвестираме облагата в нови просветителни технологии. Това е формулата на триумфа.
– Броят на вузовете в страната е значителен – над 50. Много специалисти и анализатори приказват, че това е неуместно. Има ли място за всички под слънцето?
– Позволете ми да не се съглася с вас, тъй като събитието, че тези толкоз доста университети действат и се устоят, приказва за това, че те имат място на просветителния пазар. Това – едно. И второ, в случай че слушате единствено чуждоземни специалисти, то на следващия ден те могат да изнесат „ разбор “ за закриване на България като страна в Европейски Съюз и за превръщането? в дълбока европейска провинция. Проблемът обаче не е в количеството на висшите учебни заведения, а във обстоятелството, че не се правят съответни структурни промени в тази просветителната сфера.
– Образованието бе оповестено за един от цели за 2018-а от ръководещата коалиция. Това задоволително ли е? Само парите за финансирането ли са проблем, или той е доста по-дълбок и незабележим?
– Разбира се, освен финансирането е главен проблем, тъй като такива са и амортизираната база, и застаряващите преподаватели и архаичната техника, и прочие По-същественото обаче е това, че най-сетне ръководещата коалиция го изведе като водещ приоритет не на думи, а като част от нейната управническа стратегия.
– Доколко е вярна тезата, че и образованието стартира да наподобява на Здравната каса, която единствено източва пари, а не оказва помощ?
– В България сме очевидци на какви ли не фантасмагории и измислици, а това е една от тях. И какво ли не се изписа и изприказва за „ мръсни пари “, за „ червени милиони “, за „ олигархични дотации “ във висшето обучение. Само дето не се споделя, че за разлика от здравните закони съгласно закона за висшето обучение няма по какъв начин да разкриете „ университет в университет “ (т.е. частен в държавен, чартърен, както е в болниците), няма по какъв начин да „ източите “ бюджета на Касата, защото липсва „ просветителна каса “, и така нататък, и така нататък
– Някога важеше приказката „ Учи, мама, с цел да не работиш “. Сега какъв хвъркат израз можем да отбележим?
– „ Учи мама, с цел да отидеш в чужбина “, тъй като в тая страна няма прокопсия…
– Превърнахме България в обществена и духовна пустиня. Как висшето обучение може за спре този декаданс на полезности?
– Политико-икономическия апокалипсис, наименуван понаучному „ преход “, като смерч опустоши за към 30 години граденото от няколко генерации българи. Такъв веществен разгром, такава варварска приватизация и такова духовно опошляване надали познава българската история. И което е изключително ужасно – унищожени са душите на милиони българи, които въобще не имат вяра в демократичното възобновление на България. Нещо, което се лекува извънредно мъчно, заради което тук никакви европейски наставления не могат да ни оказват помощ. За това рецепта няма, само че въпреки всичко висшето обучение може да помогне доста: посредством възобновление на изконни български полезности (трудолюбие, честност, морал и др.), посредством налагане на съвременни просветителни стандарти (наши и чужди), посредством образуване на висококачествени експерти (администратори, мениджъри, ръководители), посредством създаване на нов политически хайлайф (необременен с предишното и роден в настоящето).
– Къде е българският интелектуален и теоретичен хайлайф, който да осмисли рецесията през днешния ден, и да подтиква мисленето отвън късите постове в обществените мрежи?
– Постовете в обществените мрежи са самобитен публичен отдушник на водещата българска интелигенция в политиката, която през днешния ден не се радва на всенародна респект и престиж. Сиреч, българската политика е лишена от авангарда на личния си интелектуален хайлайф поради обстоятелството, че знаещите и можещите са отвън политиката в огромната си част, че реформаторите и държавниците са надалеч от институциите – доколкото ги има, че новото потомство българи, родени през „ прехода “, е изолирано от управническите структури и така нататък Всичко това води до изострен недостиг на държавническо политическо мислене, до запушване на „ алвеолите “ на властта с господстваща незначителност, до издигане на тоалетната в знак на „ реформисткия преход “ и до какви ли не още политически простотии от най-различен диаметър. Така съвременна страна не се гради, по този начин единствено кирпичена колибка може да се направи.
– В крах е съвсем всичко, само че вие работите всекидневно с бъдещето на нацията. Има ли вяра, професор Манолов, или всичко е безнадеждно?
– Има, несъмнено! Няма страна и нация, които да са се затрили в изискванията на модерни рецесии. Надеждата може да се изрази единствено по един метод – промени, промени и отново промени. Преведено на повседневен език, това безусловно значи: цивилизовано държавно ръководство, държавническо държание на водачите, виновни секторни политики, отношение към страната като към изразител на „ общото богатство “, ново институционално мислене на политиците. Такава е алтернативата на безнадеждността: тежка, само че само допустима.
– Защо младите българи избират да изоставен страната, вместо да водят война против системата тук? У вашите студенти различавате ли чертите на ново, може би бунтарско настроено потомство?
– Главно, тъй като в развитите страни изискванията за живот на младежта са доста по-добри във всяко едно отношение. Но протестът на „ ядосаните младежи “ в България занапред следва, защото това потомство надали ще се помири с „ архаизма “ на държавните институции, с отчайващо ниските приходи, с нищетата на обществените придобивки. И това ще бъде протестът на безусловно всички – и на умните, и на красивите, и на неумните, и на некрасивите, и на богатите, и на бедните. Тоест на всички младежи, които желаят една друга България – красива, просперираща и богата.
– Последната ви книга „ Политическата реклама – сред действителността и операцията “ провокира огромен интерес. Кажете – в действителната ни политика каква е дозата на операцията?
– Реалността и операцията в политиката са като сиамски близнаци. Почти постоянно в действителната политика има огромна доза операция, защото театърът, наименуван „ политическо деяние “, е сезонен и в случай че сме имали слаб сезон, идващият би трябвало да е мощен (и обратно). И въпреки че, желаеме или не, действителността господства, не са редки случаите, в които българинът се нагледа и наслуша на редица операции от рода на „ равномерен преход “, „ ще ви оправя за 800 дни “, „ в случай че комунистите не бяха профукали милиардите “ и други, посредством които се „ промиваше “ съзнанието на хората в името на демократичното бъдеще. Затова и до ден сегашен доста хора към момента чакат да пристигна „ демократичният Кумчо Вълчо с тоягата “ и тогава да видиш какво става… А това е най-измамната политическа операция на действителността.
– Кога са лъжели повече – преди или в този момент?
– В политическия живот това е непрестанен развой. Изключително мъчно може да се каже да вземем за пример дали преди или след 9. IX. 1944 година (или след 10. XI.1989 г.) се е лъгало повече или по-малко. Едно обаче сигурно ще отбележим: както е тръгнало, след към две-три петилетки да не стане по този начин, че да пишем повече книги за лъжите на демокрацията, в сравнение с тоталитаризма.
– Има ли разлика в политическия език и кое е това, което не се е трансформирало от преди до в този момент? Дайте образци за езикова еквилибристика.
– Не, няма особена историческа разлика в политическия език на управническия хайлайф. Политическият език си остава все по този начин недодялан и високомерен, и в случай че се закрият годините, в никакъв случай няма да кажеш, че това не е днешната езикова еквилибристика в политиката. Защото и преди, и в този момент думи като „ тайфа “, „ бандити “, „ разбойници “, „ мошеници “, „ шуробаджанаци “, „ ренегати “, „ предатели “, „ лакеи “ и прочие са едни от най-често употребяваните.
– Защо в България никой няма кураж да бъде провокативен, да хвърли ръкавица на клишетата и заблуждаващата политическа изразителност?
– Защото има изострен недостиг на държавничество и тъй като множеството партии се водят за демократични, а ръководят с тоталитарни способи, без значение от красивите епитети, които си приписват. В България освен че не е отрязана пъпната шнур сред партиите и бизнеса, само че тя дотам гангренясва, че потребността от радикализъм в партийната активност е станала аксиома. Това запушва каналите за кадровото обновяване в политическите партии, а отсам и достъпа на ексцентрични фрагменти с реформистко мислене в българската политика. Така е, тъй като казусът със зависимостите на политиците от бизнеса вместо да се взема решение, повече се задълбочава.
– Направете характерност и прогноза за днешната власт – каква е тя и накъде отива?
– Рано е за такава характерност, защото няма и година от ръководството, а и това е коалиция, която за пръв път се прави в страната. По-важно е властта да не абдикира от своята европейска и евроатлантическа ориентировка, която е без конкуренция за България от цивилизационна позиция.
– Политически феномен ли е Бойко Борисов? Трети мандат е на власт, само че до момента и двата му не бяха приключени. Как си обяснявате това? С кого бихте го сравнили?
– Безспорно Бойко Борисов е прекомерно забавно своеобразно събитие в българската политика. На него не би трябвало да се гледа единствено с черно-бели очила (лош – добър), а още по-малко да се съпоставя с полуграмотни диктатори от близкото минало. Точно назад, в случай че питате да вземем за пример: контактувате ли онлайн с него, неизбежно изпъкват неговата „ лъвско-лисича порода “ – по Николо Макиавели, бързата му мисъл, политическата му вътрешен глас, управническия му нюх за обстановката и прочие Това е неоспорим факт, който мъчно може да се отхвърли. Друг е въпросът, че България се ръководи без модерна просвета, без национална тактика, без дълготрайна визия за нейното бъдно развиване. Тук някъде би трябвало да се търсят неволите на двата прекратени мандата.
– Ще ми се да приключим оптимистично, въпреки всичко през днешния ден е празник. С какво зарадвахте вашите студенти?
– С надълбоко почитание и поклонение пред техния студентски труд: с тържествено заседание, с поздравления на отличниците, с голям брой награди, с следващите стипендии и така нататък И с приветствени адреси до родителите на отличниците за това, че са възпитали ученолюбиви младежи.
Нашият посетител
Професор дпн Георги Манолов (1958 г.) е президент на Висшето учебно заведение по сигурност и стопанска система (ВУСИ) – Пловдив, и един от неговите създатели. Чете лекции по политология, политически маркетинг, избори и изборни системи и други Щатен учител е в УНСС. Главен редактор е на сп. “Политика и сигурност ”. Шеф на Програмния съвет на Института за социалнополитически проучвания “Макс Вебер ” – Пловдив. Автор на учебници, монографии, студии и стотици научни изявления у нас и в чужбина.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ