Тодор Живков опазил Нейчо Попов от рускините
Днес може би да наподобява необичайно, даже невероятно, само че при започване на седемдесетте години на предишния век голяма опашка се проточваше пред касата на Сатиричния спектакъл на всяко първо число на месеца. Тогава започваха да се продават билетите за спектаклите, които ще се играят през идващите тридесет дни. Търпеливо подредени, последните чакащи стигаха чак до площад „ Славейков “. А билетите свършваха за часове.
Две от другояче многото положителни постановки на театъра се отличаваха с големия си триумф: „ Големанов “ от Ст. Л. Костов и „ Ревизор “ от Гогол. Те бяха мобилизирали силите и гения на съвсем всички артисти от трупата. Макар и разнообразни, сред тях има нещо общо - името на Нейчо Попов. На първата той бе режисьор, а във втората изпълняваше ролята на градоначалника.
На 20 март се навършват 44 години, откогато огромният артист, режисьор и театрал напусна този свят. На Господ несъмнено му е потрябвал доста този надарен смешник, с цел да си го прибере толкоз млад -само на петдесет години.
Нейчо Попов е роден в Бургас на 13 юли 1924 година. Завършва актьорско майсторство при професор Кръстьо Мирски. Той е един от основателите на Сатиричния спектакъл.
Това са къси фрази от неговата биография. В книгата „ Клоун на Бога, изпратен на земята “ неговата доведена щерка Мария Грубешлиева- Муки е събрала най-съкровените мемоари на приятелите и сътрудниците на огромния артист. Фатална е срещата на майка й Стоянка Мутафова с Нейчо Попов. Той ще стане неин трети брачен партньор, а тя негова втора жена. Щастливите години, които са им отредени за преживеят дружно, обаче се оказват не толкоз доста.
Стоянка Мутафова и Нейчо Попов
Виждат се за първи път в Народния спектакъл. Стояна играе продавачка на риба, а той, още студент, юноша, който идва нещо да пазари. При втората си среща, към този момент в Сатирата, се постанова да танцуват дружно. И по този начин след два три танца: „ Пламна някаква луда обич. Той женен, аз пред брак с различен човек-разказва огромната актриса. “ Назрява скандал. Съветват ги да се разделят. Грози ги уволняване, само че в последна сметка и двамата поемат кръста си.
Нейчо Попов е момче от сой. Дядо му е притежател на параходна организация, татко му търговец. Той учи в немска гимназия, владее съвършено още британски и френски, свири на пиано, пее. Заради непознатия генезис на роднините му обаче не му дават записка да следва. Става естраден артист, потегля по турнета. По-късно влиза в театралната академия. Там е най-талантливият измежду сътрудниците си. Винаги тънък, грациозен, в последна сметка той е разгласен измежду приятелите си за българския Марчело Мастрояни.
В спомените си Стоянка Мутафова споделя по какъв начин Тодор Живков взел ограничения, с цел да не стане тя жертва на невярност. Нейчо Нопов трябвало да върви да учи постановка в Москва. И „ с цел да не го лапне някоя рускиня, така да отиде напряко в парадайса “, Първия го пратил в Германия.
Граничещо с полуда е решението на Нейчо Попов да сложи пиесата „ Аз бях той “ от Георги Марков. В нея непосредствено се засяга Първия. Това основава напрежение. Афишите са напечатани. Нейчо Попов получава инфаркт. Връща се от болничното заведение и продължава. Накрая е решено пиесата да се изиграе пред единствено един фен - министъра на просвета. Това обаче се разчува. Мераклии да я видят чупят прозорците и препълват залата. Успехът е величествен. Никола Анастасов, който играе една от основните функции, разказваше, че след цялата шумотевица видял пред театъра Георги Марков. Възторжен, той го поздравявал за триумфа:
- Тази пиеса няма да се играе - отвърнал му създателят.
- Ама по какъв начин. Видя ли какъв триумф...
Марков не споделил нищо повече. „ Аз бях той “ е спряна незабавно и в никакъв случай не вижда бял свят, а още на другата заран писателят Георги Марков напуща България вечно.
С Невена Коканова в " Мъже в командировка "
На Нейчо Попов се дължи появяването и израстването на един от най-големите български драматурзи: Станислав Стратиев. Талантлив фейлетонист в „ Стършел “, бъдещият класик нямал никакво предпочитание да написа пиеси, както упорствал театралът. Докато писателят бягал, той безусловно го преследвал, упорствал, молил му се. В резултат на това се ражда „ Римска баня “, пиеса, която се играе до през днешния ден. Интересна е историята към постановката й в Сатирата: Мнозина са били тези, които желаели неуспеха й. Извинявайте, само че това е обезпокоително скучно, отсякла една дама на Художествения съвет. Тогава Нейчо, който е режисьор, вкарва триста студенти без пари. Преди премиерата.
Финалът е заглъхнал с гръм от ръкопляскания. Станаха на крайници. Щяха да съборят театъра, спомня си Стоянка Мутафова.
Премиерата минава ослепително, само че Тодор Живков не идва. Това е мотив за нови офанзиви. Щом Първия не е пристигнал, значи не я признава - такава е тогавашната логичност. Нейчо е обезпокоен. Прекарал е два инфаркта. След една седмица Живков е измежду публиката и всичко се оправя.
За спасителя си Нейчо Попов споделя в книгата на Муки артистът, който най-добре пресъздаде на екрана облика на Яворов - някогашният народен представител Явор Милушев. Той на два пъти е изключван от ВИТИЗ за това, че се снима във филми, и то доста. Тогава това е неразрешено. Нещо повече ректорът му споделил, че детайли като него нямат място в театъра. Като научава това, Попов, побеснява, крещи, ругае: Ще съсипят момчето, споделя. В последна сметка студентът е избавен, остава в академията и играе в още доста пиеси, някои от които под режисурата на Нейчо Попов.
Заради своята възпитаничка от ВИТИЗ Димитрина Тенева Нейчо Попов отпътува за Бургас, с цел да сложи „ Домът на Бернанда Алба “. Той обожава родния си град и даже счита да си почине. Репетициите вървят обикновено. В едно от вечерите актрисата кани своя преподавател на вечеря и да гледат някакъв мач. Масата е поставена и всички са в очакване на скъпия посетител, когато колежка от театъра звъни: Нейчо умря.
Големият артист не съумява да преживее третия инфаркт. След него идва краят. В продължение на три месеца по-късно Стоянка не е на този свят. Постепенно се съвзема, само че в никакъв случай повече даже и не помисля за различен мъж.
Две от другояче многото положителни постановки на театъра се отличаваха с големия си триумф: „ Големанов “ от Ст. Л. Костов и „ Ревизор “ от Гогол. Те бяха мобилизирали силите и гения на съвсем всички артисти от трупата. Макар и разнообразни, сред тях има нещо общо - името на Нейчо Попов. На първата той бе режисьор, а във втората изпълняваше ролята на градоначалника.
На 20 март се навършват 44 години, откогато огромният артист, режисьор и театрал напусна този свят. На Господ несъмнено му е потрябвал доста този надарен смешник, с цел да си го прибере толкоз млад -само на петдесет години.
Нейчо Попов е роден в Бургас на 13 юли 1924 година. Завършва актьорско майсторство при професор Кръстьо Мирски. Той е един от основателите на Сатиричния спектакъл.
Това са къси фрази от неговата биография. В книгата „ Клоун на Бога, изпратен на земята “ неговата доведена щерка Мария Грубешлиева- Муки е събрала най-съкровените мемоари на приятелите и сътрудниците на огромния артист. Фатална е срещата на майка й Стоянка Мутафова с Нейчо Попов. Той ще стане неин трети брачен партньор, а тя негова втора жена. Щастливите години, които са им отредени за преживеят дружно, обаче се оказват не толкоз доста.
Стоянка Мутафова и Нейчо Попов
Виждат се за първи път в Народния спектакъл. Стояна играе продавачка на риба, а той, още студент, юноша, който идва нещо да пазари. При втората си среща, към този момент в Сатирата, се постанова да танцуват дружно. И по този начин след два три танца: „ Пламна някаква луда обич. Той женен, аз пред брак с различен човек-разказва огромната актриса. “ Назрява скандал. Съветват ги да се разделят. Грози ги уволняване, само че в последна сметка и двамата поемат кръста си.
Нейчо Попов е момче от сой. Дядо му е притежател на параходна организация, татко му търговец. Той учи в немска гимназия, владее съвършено още британски и френски, свири на пиано, пее. Заради непознатия генезис на роднините му обаче не му дават записка да следва. Става естраден артист, потегля по турнета. По-късно влиза в театралната академия. Там е най-талантливият измежду сътрудниците си. Винаги тънък, грациозен, в последна сметка той е разгласен измежду приятелите си за българския Марчело Мастрояни.
В спомените си Стоянка Мутафова споделя по какъв начин Тодор Живков взел ограничения, с цел да не стане тя жертва на невярност. Нейчо Нопов трябвало да върви да учи постановка в Москва. И „ с цел да не го лапне някоя рускиня, така да отиде напряко в парадайса “, Първия го пратил в Германия.
Граничещо с полуда е решението на Нейчо Попов да сложи пиесата „ Аз бях той “ от Георги Марков. В нея непосредствено се засяга Първия. Това основава напрежение. Афишите са напечатани. Нейчо Попов получава инфаркт. Връща се от болничното заведение и продължава. Накрая е решено пиесата да се изиграе пред единствено един фен - министъра на просвета. Това обаче се разчува. Мераклии да я видят чупят прозорците и препълват залата. Успехът е величествен. Никола Анастасов, който играе една от основните функции, разказваше, че след цялата шумотевица видял пред театъра Георги Марков. Възторжен, той го поздравявал за триумфа:
- Тази пиеса няма да се играе - отвърнал му създателят.
- Ама по какъв начин. Видя ли какъв триумф...
Марков не споделил нищо повече. „ Аз бях той “ е спряна незабавно и в никакъв случай не вижда бял свят, а още на другата заран писателят Георги Марков напуща България вечно.
С Невена Коканова в " Мъже в командировка "
На Нейчо Попов се дължи появяването и израстването на един от най-големите български драматурзи: Станислав Стратиев. Талантлив фейлетонист в „ Стършел “, бъдещият класик нямал никакво предпочитание да написа пиеси, както упорствал театралът. Докато писателят бягал, той безусловно го преследвал, упорствал, молил му се. В резултат на това се ражда „ Римска баня “, пиеса, която се играе до през днешния ден. Интересна е историята към постановката й в Сатирата: Мнозина са били тези, които желаели неуспеха й. Извинявайте, само че това е обезпокоително скучно, отсякла една дама на Художествения съвет. Тогава Нейчо, който е режисьор, вкарва триста студенти без пари. Преди премиерата.
Финалът е заглъхнал с гръм от ръкопляскания. Станаха на крайници. Щяха да съборят театъра, спомня си Стоянка Мутафова.
Премиерата минава ослепително, само че Тодор Живков не идва. Това е мотив за нови офанзиви. Щом Първия не е пристигнал, значи не я признава - такава е тогавашната логичност. Нейчо е обезпокоен. Прекарал е два инфаркта. След една седмица Живков е измежду публиката и всичко се оправя.
За спасителя си Нейчо Попов споделя в книгата на Муки артистът, който най-добре пресъздаде на екрана облика на Яворов - някогашният народен представител Явор Милушев. Той на два пъти е изключван от ВИТИЗ за това, че се снима във филми, и то доста. Тогава това е неразрешено. Нещо повече ректорът му споделил, че детайли като него нямат място в театъра. Като научава това, Попов, побеснява, крещи, ругае: Ще съсипят момчето, споделя. В последна сметка студентът е избавен, остава в академията и играе в още доста пиеси, някои от които под режисурата на Нейчо Попов.
Заради своята възпитаничка от ВИТИЗ Димитрина Тенева Нейчо Попов отпътува за Бургас, с цел да сложи „ Домът на Бернанда Алба “. Той обожава родния си град и даже счита да си почине. Репетициите вървят обикновено. В едно от вечерите актрисата кани своя преподавател на вечеря и да гледат някакъв мач. Масата е поставена и всички са в очакване на скъпия посетител, когато колежка от театъра звъни: Нейчо умря.
Големият артист не съумява да преживее третия инфаркт. След него идва краят. В продължение на три месеца по-късно Стоянка не е на този свят. Постепенно се съвзема, само че в никакъв случай повече даже и не помисля за различен мъж.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ