Днес е Православна неделя - възстановяване на почитта към светите икони
Днес е Православна неделя. Така се назовава първата неделя от Великия пост, когато се напомня едно от най-важните събития в живота на Църквата: възобновяване на почитта към светите икони. Това станало през 843 година със съдействието на императрицата света Теодора.
Преди това повече от 100 години християните били разграничени от разногласия за почитането на свещените изображения (основно икони). Още в 726 година император Лъв Исавър забранил почитането на иконите, защото имало мнение, че християнската вяра се е изродила в идолопоклонство. Настъпили огромни безредици в цялата империя. За тях съдействала и властта, тъй като императорът или хора от обкръжението му взимали страна в чисто богословския спор.
Цялата империя се разделила на две гневно воюващи фракции - иконопочитатели и иконоборци. Имало жестоки преследвания, непрекъснати смени на епископи и патриарси. Големи богослови от това време се заели да изяснят въпроса за същността на иконопочитанието.
През 787 година Седмият космополитен събор тъкмо дефинирал дължимата чест на светите икони: християните почитат не самия предмет (иконата), а изобразената на нея персона.
Нещата краткотрайно се успокоили, само че скоро с нова мощ траяли разногласията и даже заличаването на прелестни мостри на ранното християнско изкуство (икони, фрески, мозайки).
Докато в 843 година с църковен събор, призован от императрица Теодора, най-сетне се поставил завършек на иконоборството и в Църквата спечелило православието. Това събитие се празнува в първата неделя на Великия пост.
Днес честваме и паметта на светия новомъченик Йоан Българин. Като юноша той се отрекъл от вярата в Христос, само че след това се разкаял и отишъл да се кае в лаврата на Атон.
След три години отишъл в Цариград и в църквата " Св. София " (тогава джамия) декларирал, че е християнин.
Веднага бил атакуван от тълпата и заклан в двора на църквата. Това станало на 5 март 1784 г.
Преди това повече от 100 години християните били разграничени от разногласия за почитането на свещените изображения (основно икони). Още в 726 година император Лъв Исавър забранил почитането на иконите, защото имало мнение, че християнската вяра се е изродила в идолопоклонство. Настъпили огромни безредици в цялата империя. За тях съдействала и властта, тъй като императорът или хора от обкръжението му взимали страна в чисто богословския спор.
Цялата империя се разделила на две гневно воюващи фракции - иконопочитатели и иконоборци. Имало жестоки преследвания, непрекъснати смени на епископи и патриарси. Големи богослови от това време се заели да изяснят въпроса за същността на иконопочитанието.
През 787 година Седмият космополитен събор тъкмо дефинирал дължимата чест на светите икони: християните почитат не самия предмет (иконата), а изобразената на нея персона.
Нещата краткотрайно се успокоили, само че скоро с нова мощ траяли разногласията и даже заличаването на прелестни мостри на ранното християнско изкуство (икони, фрески, мозайки).
Докато в 843 година с църковен събор, призован от императрица Теодора, най-сетне се поставил завършек на иконоборството и в Църквата спечелило православието. Това събитие се празнува в първата неделя на Великия пост.
Днес честваме и паметта на светия новомъченик Йоан Българин. Като юноша той се отрекъл от вярата в Христос, само че след това се разкаял и отишъл да се кае в лаврата на Атон.
След три години отишъл в Цариград и в църквата " Св. София " (тогава джамия) декларирал, че е християнин.
Веднага бил атакуван от тълпата и заклан в двора на църквата. Това станало на 5 март 1784 г.
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ