Богородични заговезни са, вижте какво се прави на днешния ден
Днес е Богородични заговезни. Отбелязва се преди началото на Богородичните пости. На 31 юли се заговява от месо и млечни артикули. Телесното самоограничаване по време на поста се показва най-много в избягването на щедро хранене, както и на вкусни и сладки храни.
На днешния ден се прави софра с обредна "заговезнишка пита ", която се чупи, а не се реже. Ястията са блажни. В някои селища идващите три дни гладуват, с цел да се пречистят тялом и духом.
Богородичният пост продължава две седмици и свършва с огромния християнски празник Успение на Пресвета Богородица (15 август), прочут измежду българите като огромна Богородица. Богородичният пост е един от четирите многодневни интервали на молитва и самоограничение през годината. Както при всеки православен пост, по време на Богородичния пост се стремим към допустимо по-пълна духовна вглъбеност, като заобикаляме шумните развлечения, кавгите, чувствените пристрастености и пороци и се упражняваме умишлено в добродетелен живот и добродеяния.
По строгостта на въздържанието от храна, Богородичният пост е по-лек от Великия (Великденския) пост, само че е по-строг от Петровите и Рождественските (Коледните) пости. Най-строг е постът в понеделник, сряда и петък. В тези дни Църквата предлага потреблението единствено на сурови плодове и артикули и неготвена храна. Във вторник и четвъртък - варени без олио/масло гозби, а в събота и неделя се позволява храна с растително масло (олио, зехтин) и вино. На Преображение Господне се позволява риба.
През тези две постни седмици (1-14 август) Църквата молитвено се приготвя за празнуването на Преображение Господне и Успение на Пресвета Богородица, празнувани всяка година надлежно на 6 август и 15 август.
В първия ден на поста в храмовете се прави водосвет, а от 1 до 13 август на вечерните служби се отслужва Богородичен параклис.
Богородичният пост води началото си от дълбока античност. В сказка, произнесена към 450 година, Свети Лъв Велики приказва ясно за него: "Църковните пости са по този начин ситуирани през годината, че за всяко време е постановен необикновен закон за самоограничение. Така за пролетта е пролетният пост - в Четиридесетница, за лятото е летният - в Петдесетница (Петров пост), за есента е есенният - в седмия месец (Богородичният), а за зимата е зимният (Рождественският). "
На днешния ден се прави софра с обредна "заговезнишка пита ", която се чупи, а не се реже. Ястията са блажни. В някои селища идващите три дни гладуват, с цел да се пречистят тялом и духом.
Богородичният пост продължава две седмици и свършва с огромния християнски празник Успение на Пресвета Богородица (15 август), прочут измежду българите като огромна Богородица. Богородичният пост е един от четирите многодневни интервали на молитва и самоограничение през годината. Както при всеки православен пост, по време на Богородичния пост се стремим към допустимо по-пълна духовна вглъбеност, като заобикаляме шумните развлечения, кавгите, чувствените пристрастености и пороци и се упражняваме умишлено в добродетелен живот и добродеяния.
По строгостта на въздържанието от храна, Богородичният пост е по-лек от Великия (Великденския) пост, само че е по-строг от Петровите и Рождественските (Коледните) пости. Най-строг е постът в понеделник, сряда и петък. В тези дни Църквата предлага потреблението единствено на сурови плодове и артикули и неготвена храна. Във вторник и четвъртък - варени без олио/масло гозби, а в събота и неделя се позволява храна с растително масло (олио, зехтин) и вино. На Преображение Господне се позволява риба.
През тези две постни седмици (1-14 август) Църквата молитвено се приготвя за празнуването на Преображение Господне и Успение на Пресвета Богородица, празнувани всяка година надлежно на 6 август и 15 август.
В първия ден на поста в храмовете се прави водосвет, а от 1 до 13 август на вечерните служби се отслужва Богородичен параклис.
Богородичният пост води началото си от дълбока античност. В сказка, произнесена към 450 година, Свети Лъв Велики приказва ясно за него: "Църковните пости са по този начин ситуирани през годината, че за всяко време е постановен необикновен закон за самоограничение. Така за пролетта е пролетният пост - в Четиридесетница, за лятото е летният - в Петдесетница (Петров пост), за есента е есенният - в седмия месец (Богородичният), а за зимата е зимният (Рождественският). "
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ