Политикът е „телохранител“ на информация в българските медии
Днес, 17-ти октомври, във Френския институт Асоциацията на европейските публицисти показа отчета " Да бъдеш публицист: положение на специалността ", направен в партньорство с фондация " Медийна народна власт ".
През май-юни 2017 година рекордния брой от 200 публицисти взимат присъединяване в анкетата на Асоциацията. Тя дава обща картина на медийната среда в България, изискванията на работа, проблематични области като вътрешен и външен напън на медиите, автоцензурата. По статистическата обработка на данните работи " Алфа рисърч ".
Отделно, данни за проучването са направени в интервала февруари-юли 2017 година, на база на изявленията с 30 публицисти от всички типове медии и обитаеми места в страната, споделящи разнороден трудов опит.
От фондацията разясняват, че всяко последващо потомство публицисти стартира да написа разпоредбите на специалността отначало и това води до липса на взаимност и чувство за общественост в гилдията. Друг главен проблем е автоцензурата, която се трансформира в хронично заболяване и все по-малко публицисти желаят да се отличават.
Данни на анкетата на АЕЖ демонстрират, че през тази година се следи повишение на паниката в общото чувство за несвобода измежду българските публицисти. В допитването 42,4% от публицистите правят оценка свободата на словото в България като " неприятна ", 27,8% дават оценка " доста неприятна ", " приемлива " – 25,3%, а " добра " – 4,5%. Спрямо проучването на АЕЖ-България от 2015 година, тази година общата оценка за свободата на словото е с отрицателна смяна.
Според данните двама от всеки трима от участниците декларират, че знаят за случаи на оказан напън върху техен сътрудник. А 92 % имат вяра, че намесата в работата на публицистите е постоянно срещано събитие.
Сред формите на напън върху журналистическата работа на напред във времето излизат разпространяването на клюки, посочено от над 41 % от респондентите, изнудването (35.9 процента) и правосъдното гонене (29.3 процента). Онлайн тормозът, посочен от над 11 % от публицистите, присъединили се в анкетата, се подрежда до физическите закани, на които са били обект 13.1 % от интервюираните.
Заместник ръководителя на АЕЖ, Мария Черешева разяснява, че за първа година питат публицистите по какъв начин им се отразява натиска върху персоналния живот. Една четвърт от далите отговор считат, че това въздейства на здравето и душeвността им. Според останалите това води до загуба на интерес към специалността.
Класификацията на страха стартира от опасност или непосредствено уволняване, минава през " стопански наказания ", данъчни инспекции, стопански санкции и прекъсване на реклами, до обири и злоумишлени вреди на персоналните коли.
Тенденция е и честата промяна на работното място, подбудено от неустойчивостта на медийния пазар. Това ускорява професионалните автоимунни рефлексии на автоцензурата.
През май-юни 2017 година рекордния брой от 200 публицисти взимат присъединяване в анкетата на Асоциацията. Тя дава обща картина на медийната среда в България, изискванията на работа, проблематични области като вътрешен и външен напън на медиите, автоцензурата. По статистическата обработка на данните работи " Алфа рисърч ".
Отделно, данни за проучването са направени в интервала февруари-юли 2017 година, на база на изявленията с 30 публицисти от всички типове медии и обитаеми места в страната, споделящи разнороден трудов опит.
От фондацията разясняват, че всяко последващо потомство публицисти стартира да написа разпоредбите на специалността отначало и това води до липса на взаимност и чувство за общественост в гилдията. Друг главен проблем е автоцензурата, която се трансформира в хронично заболяване и все по-малко публицисти желаят да се отличават.
Данни на анкетата на АЕЖ демонстрират, че през тази година се следи повишение на паниката в общото чувство за несвобода измежду българските публицисти. В допитването 42,4% от публицистите правят оценка свободата на словото в България като " неприятна ", 27,8% дават оценка " доста неприятна ", " приемлива " – 25,3%, а " добра " – 4,5%. Спрямо проучването на АЕЖ-България от 2015 година, тази година общата оценка за свободата на словото е с отрицателна смяна.
Според данните двама от всеки трима от участниците декларират, че знаят за случаи на оказан напън върху техен сътрудник. А 92 % имат вяра, че намесата в работата на публицистите е постоянно срещано събитие.
Сред формите на напън върху журналистическата работа на напред във времето излизат разпространяването на клюки, посочено от над 41 % от респондентите, изнудването (35.9 процента) и правосъдното гонене (29.3 процента). Онлайн тормозът, посочен от над 11 % от публицистите, присъединили се в анкетата, се подрежда до физическите закани, на които са били обект 13.1 % от интервюираните.
Заместник ръководителя на АЕЖ, Мария Черешева разяснява, че за първа година питат публицистите по какъв начин им се отразява натиска върху персоналния живот. Една четвърт от далите отговор считат, че това въздейства на здравето и душeвността им. Според останалите това води до загуба на интерес към специалността.
Класификацията на страха стартира от опасност или непосредствено уволняване, минава през " стопански наказания ", данъчни инспекции, стопански санкции и прекъсване на реклами, до обири и злоумишлени вреди на персоналните коли.
Тенденция е и честата промяна на работното място, подбудено от неустойчивостта на медийния пазар. Това ускорява професионалните автоимунни рефлексии на автоцензурата.
Източник: inews.bg
КОМЕНТАРИ