Джулия и Питър бяха още малки, когато майка им Агата

Джулия и Питър бяха още дребни, когато майка им Агата почина в автомобилна злополука. След гибелта й татко им, Едуард, ги отглежда самичък, до момента в който се оженят и открият. Едуард беше предприемач милионер и постоянно беше ангажиран с работа, само че постоянно беше до Питър и Джулия.

Но когато старостта му наближи и желае децата му да са до него, Петър даже не си направи труда да го попита дали има потребност от помощ.

Джулия беше тази, която се намеси да се грижи за него и го направи съвсем седем години, след което Едуард отпътува за небесната си обител.

След като Едуард умря, Джулия сама се зае с организирането на погребението, а Питър долетя единствено тъй като нямаше самообладание да се срещне с юриста и да научи какво им е оставил татко им.

Когато юристът разкри, че Питър ще получи имението на Едуард, а Джулия ще получи единствено скъсано остаряло сако от татко си, като остатъкът от парите отива за щедрост, Питър се ядоса от обстоятелството, че Едуард остави парите за щедрост!

„ Защо някой ще зашие подобен джоб в толкоз остаряло яке? “ Джулия се замисли, до момента в който седна на леглото си и стартира да го разшива.

„ Какво? Защо би направил такова нещо? Защо не го остави на нас? “ — изръмжа Питър.

— Е, господин Лоусън — сподели тържествено юристът. — Желанието на татко ви беше активите му да бъдат разпределени по този метод. Сега, откакто имате всички нужни документи, ме извинете. Имам хора, които ме чакат извън.

Докато Питър и Джулия излизаха пред офиса на юриста, Питър към момента беше смутен, че Едуард е оставил останалите пари за щедрост. Въпреки това, когато видя бледото лице на Джулия, той не можа да устои да й се подиграе за „ безполезното завещание “, което беше получила.

— Господи! той се усмихна. „ Този дъртак в действителност те измами, Джулия! Ти се грижи за него години наред и какво получи в подмяна? Старо кожено яке? Слава Богу, че се спасих от нещастието да му оказвам помощ. “

Въпреки че Джулия беше разочарована, че Едуард не й беше оставил нищо скъпо, тя почете решението на татко си и беше сюрпризирана, когато чу Питър да приказва толкоз надменно за Едуард.

„ За бога, Питър, прояви малко почитание към баща! Днес си тук, тъй като той работи неуморно, с цел да ти помогне! Можеш ли да спреш! “

„ Съжалявам те, Джулия! Не мога да допускам, че го защитаваш, откакто те остави с тази нелепост! Знаеш ли какво, прекомерно си тъпа, с цел да видиш, че той просто те употребява! Оставил ти е това неуместно яке! “ — подигра й се той, до момента в който вървеше към колата си.

Джулия въздъхна, загледана в якето на татко си в ръката си. „ Защо баща трябваше да бъде толкоз привързан? Разбирам, че прочувствената стойност е по-важна, само че Питър получи доста повече “, тъжно си намерения тя.

Питър беше предприемач тъкмо като Едуард и живееше отвън Ню Йорк. Съпругата и децата му бяха посетили Джулия единствено един път и от този момент това беше толкоз извънредно, основно тъй като Джулия беше самотна майка и отглеждаше сама щерка си Натали, откакто брачният партньор й я напусна.

Питър беше богат, само че в същото време сребролюбец. Той се опасяваше, че Джулия ще го помоли за финансова помощ, в случай че се сближат прекалено много, тъй че той съвсем прекъсна всички връзки с нея. Джулия, въпреки това, не беше богата, само че имаше прилична работа, която можеше да устоя нея и Натали.

За злощастие един ден Натали падна от стълбите в учебното заведение си и нарани тежко краката си. Имаше потребност от интервенция, с цел да може да върви още веднъж, само че Джулия знаеше, че няма задоволително средства за това.

Джулия се пречупи и помоли Питър за помощ, само че той твърдо й отхвърли. „ Хей, Джулия, скърбя, само че това е голяма сума! Не мога да ти я дам просто по този начин! “ той сподели.

„ Моля те, Питър! Умолявам те “, умоляваше тя. „ Няма да мога да си разреша интервенцията на Натали! “

„ Е, тогава би трябвало да помислиш за други способи, тъй като аз няма да ти помогна Кой знае, може даже да не ми върнеш парите! Така че сбогом! “ сподели той и затвори.

„ Питър….ало…ало? “ Той към този момент беше прекъснал диалога, а Джулия плачеше, без да знае по какъв начин да помогне на 6-годишната си щерка. Тя не можеше да повярва, че Питър е толкоз неприятен към нея!

В дните, когато Питър беше възпитаник, родителите на Джулия изпитваха финансови усложнения, тъй че като по-голяма сестра (имаха разлика от 8 години), тя подари парите от стипендията си за неговото обучение. Но в този момент, когато тя се нуждаеше от помощ от него, той я отхвърли.

През идващите няколко дни Джулия върна Натали от болничното заведение с вярата, че ще събере парите за интервенцията след 4-5 месеца. В този миг тя също съжаляваше за решението на Едуард да я остави без нищо. Само в случай че беше оставил с част от парите си вместо якето, нямаше да се мъчи по този начин.

***

Един ден, до момента в който събираше облекла за химическо почистване, Джулия още веднъж се натъкна на якето на Едуард. Тя планираше да го подари на някого, когато ненадейно видя прикрит джоб вътре, който не беше виждала преди.

Джобът беше изработен от друг материал от останалата част на якето и безспорно беше пришит към якето от дилетант. Конците висяха хлабаво в профил, друг цвят от останалата част от якето и изглеждаше, че някой се е опитал да направил всичко допустимо, само че не беше съумял да го зашие вярно, тъй като беше изцяло запечатано единствено с дребна празнота в горната част.

„ Защо някой ще зашие подобен джоб в толкоз остаряло яке? “ Джулия се замисли, до момента в който седна на леглото си и стартира да го разшива.

Кръпката от плат в последна сметка се отлепи, когато конците бяха отстранени, а вътре тя откри записка, адресирана до нея. Тя разпозна почерка на Едуард от горната страна, отвори бележката, с цел да я прочете, и откри сплескан чек за 2,3 милиона $ вътре! Джулия не можеше да повярва на очите си, до момента в който четеше писмото.

„ Никога няма да те не помни, Джулия. Не си мисли, че татко ти те е пренебрегнал. Не желаех Питър да знае за парите, по тази причина скрито ги скрих тук. Знам какъв брой е остроумен, по тази причина взех решение, че това е най-хубавият метод да се увериш, че парите са достигнали безвредно до теб. Освен това, ти сте прекомерно великодушна, Джулия, знам това. Ето за какво последната ми молба към теб е следната: Не споделяй тези пари с Питър. Знам какъв брой себелюбив и лаком е той е. Благодаря ти, че ме обичаше и се грижеше за мен през всичките тези години.

С обич,

Твоят татко,

Едуард Лоусън. “

Докато Джулия четеше бележката, по бузите й се стичаха сълзи. — О, баща! извика тя. „ Благодаря ти! Съжалявам, че се съмнявах в теб! Ти ми оказа помощ, когато имах най-голяма потребност! Благодаря ти… “

На идващия ден Джулия отиде в болничното заведение с Натали и неотложно насрочи интервенцията. Отне известно време на Натали да се възвърне, само че в последна сметка съумя.

От друга страна, Питър се опита да продаде имението, което беше наследил, само че то беше в толкоз извънредно положение, че никой не го купи от него. Едуард беше задоволително интелигентен, с цел да даде на всяко от децата си това, което заслужаваше.

Какво можем да научим от тази история?

Добротата постоянно се възнаграждава. Джулия се грижеше за татко си в последните му дни, а той й се отплати за нейната благотворителност, като й оказа помощ с интервенцията на Натали.
Имайте религия в Божия план; в никакъв случай не оставя децата си в неволя. Когато Джулия беше изгубена и не знаеше какво да прави с интервенцията на Натали, Бог й изпрати помощ посредством Едуард