Защо и с какво Джелато е по-добро от обикновения сладолед?
Джелато не е единствено италианската дума за сладолед. Изкушението е доста по-различно от познатия ни усет, мирис и текстура.
Джелато се разграничава от сладоледа по три съществени аргументи.
1. Съдържание на мазнини
Първата е в наличието на мазнините. Сладоледът се прави от сметана, която би трябвало да има над 10% мазнини. Оригиналната рецепта за джелато повелява да се прави главно от мляко и мазнините в него не надвишават 4%.
2. Тегло и прибавен въздух
Следващата разлика сред джелато и сладолед е в тежестта и добавения въздух. Когато се създава сладолед, тежестта му се усилва по неестествен метод с прибавяне на в допълнение вода. Обемът му пък се усилва с в допълнение въздух. Той се разрушава доста бързо, което разрешава на повече въздух да навлезе в сместа. Това усилва размера на сладоледа и го прави по-пухкав и лек. Освен това в състава му наложително участват яйчени жълтъци.
При производството на джелато сместа се бърка доста по-бавно. Това я прави доста по-гъста. Джелато се топи с доста по-бавни темпове. При производството му се прибавят по-малко или въобще не участват жълтъци. Освен това огромна част от майсторите на този тип сладолед държат да употребяват висококачествени артикули и минимално количество изкуствени подсладители и аромати.
Съхранение и поднасяне
Третата съществена разлика е в съхранението и метода на поднасяне. Докато сладоледът е дългогодишен артикул, който може да се съхранява за дълго, то джелато би трябвало да се похапва бързо. За това този италиански специалитет се предлага в по-малки и компактни разфасовки, които резервират свежестта му.
Температурата на предпазване също е друга. Сладоледът се съхранява и сервира на към минус 12 градуса, след което стартира да се топи. Джелато, от своя стана, може да се сервира до минус 5 под нулата, защото в състава му има доста по-малко мазнини.
Италианското джелато несъмнено е от най-любимите десерти в света. Спорно е по какъв начин то е пристигнало в Италия. Една от най-разпространените теории е, че Марко Поло е донесъл сладоледа от Китай. В същото време обаче има данни, че римските императори са били едни от най-големите фенове на десерт, изработен от плодове и лед или заледен сняг.
