Дистанционните родители – сърцераздирателно или нормално? Днес майката не може

Дистанционните родители – сърцераздирателно или обикновено? Днес майката не може да носи на работа детето си в цедка. А връзката родители-деца се развързва, написа в разбора си проф. Ивайло Дичев.

Детето, оставено на баба някъде из България, сяда да закусва.

След мъжка битка дядото съумява да включи скайпа.

На екрана се появява майката, присъединила телефона си в слугинската стая някъде из Италия.

Станала е по-рано, с цел да „ закусва “ с детето си.

Научи ли си уроците? Ама за какво не си ядеш филийката?...

От Германия бащата звъни единствено в неделя, тъй като на градежа няма интернет.

С него разискват каква футболна фланелка ще му донесе за Коледа.

Покъртителното стана ежедневие

Преди петнайсетина години този сюжет звучеше покъртително, а през днешния ден взехме да привикваме., а и доста хора към този момент взимат децата си там и ги закачат за обществените служби. Нали оправданието на емиграцията и преди 15 години, и в този момент е едно и също: вършим го за децата.

Проф. Ивайло Дичев

Има и психически проблеми на хора – най-често разведени татковци - които избират да поддържат връзка отдалечено, тъй като физическият контакт им е сложен. Тези случаи са доста по-разпространени в сравнение с си представяме. Седи младежът в стаята си, запушен със слушалки и потопен в някакви уеб сайтове, а таткото, който също сърфира из някаки екрани, му текства от другата стая:

„ Днес съм свободен, искаш ли да вършим нещо дружно? “

„ А, в този момент не мога. "

„ Е, добре различен път. "

Как се развързва връзката родители-деца

Интерфейсът те улеснява, когато искаш да откажеш, да игнонирарш, да превключиш към различен диалог. И в този смисъл разрешава да се развърже тежката и многопластова връзка дете-родител. Това като че ли е и същината на цифровата гражданска война: да се освободим един от различен.

, а раздялата в действителност е детайл на всяка рационализация. Когато дамата потегля на работа в завода, тя към този момент не носи детето в цедка, с цел да го кърми сред промените – поверява го на детска градина. В световния вид на модерността става все по-трудно и мъжът, и дамата да си намерят работа на едно и също място. И това важи освен за фамилии от гледачка и строител като в горния образец, само че и за инженери, академични преподаватели, евроексперти. Обикновено единият се жертва за по-добрата кариера на другия. В някои случаи работодателят намира работа и на половинката, с цел да задържи стремежи експерт. Но тази асиметрия постоянно основава спорове и в допълнение подкопава така и така нетрайните фамилни връзки.

Дигиталната връзка: колкото, когато, с който

Засега не наподобява, че телеродителството скоро ще изчезне, даже в противен случай. Предлагат се разнородни приложения на разнообразни платформи, които улесняват телеродителя - най-често разведен татко. А колкото по-флуидно става фамилията – раздели, нови бракове, децата от единия и от другия живеят в третия... - толкоз по-важна роля ще придобива онлайн контактът. Та нали основната специфичност на цифровите връзки е следната: единствено с който искаш, колкото искаш, когато искаш. Затова се заслужава психолозите да разсъждават по тематиката.

Проблемът е в това, че онлайн родителят не е изцяло човешко създание, той е облик. В действителния контакт ние влияем на детето изцяло, вкючително с детайли на държанието си и с езика на тялото, които не осъзнаваме. На екрана се саморедактираме – показваме се единствено в миг, в който сме в положително въодушевление, подготвили сме авансово какво ще кажем, какви смешки, какви обещания за дарове. В резултат детето постоянно идеализира родителя, който му се явява не като спорно човешко създание, а като кино воин – има значително случаи, когато деца, контактували години наред онлайн, срещат действителния родител и се разочароват, не го желаят - тъй като са живели не с действителния, а с идеализирания облик.

" Истинска " и същинска майка

Книгата " Мама по Скайп "

Другият миг е раздвоението. В предишното дете, оставено, примерно, на вуйна си, първо страда, след това малко по малко придвижва родителския престиж върху нея, тя му става майка - и точка. Осиновяването е остаряло колкото човечеството – то допуска отговорността и грижата от един да премине у различен. Нали сте чували за фантазиите на доста деца, че същинските им родители в действителност са граф и графиня и ще ги избавят от настоящия им живот? Е, тези мечти са просто метод на битка против властовите връзки в фамилията - и си отиват с порастването на детето. Какво обаче се случва, когато детето е оставено (на вуйна, баба, мащеха, съседка...), а „ същинската “ майка въпреки всичко през ден му се явява на екрана и плаче за него? Слагам кавички, тъй като майка, която е напуснала детето си, към този момент не е същинска - майчината роля към този момент играе различен. Резултатът е, че родителската роля се раздвоява, единият престиж е тук, другият там надалеч, а детето чудодейно получава опцията да ги сблъска, да ги употребява един против различен. Нима по този начин израстваш като възрастен човек? Нима изграждаш здрава еднаквост?

Какви са психическите следствия от всичко това ще разберем в околните години. Подобно раздвоение мултимедийното наличие на отсъстващото поражда във всички сфери. Например емигрантът, който продължава да поддържа връзка с родината си и в никакъв случай не се интегрира до дъно: той развива двойна еднаквост, която съгласно някои е благосъстояние, съгласно други обаче сериозен проблем за демокрацията. А в случай че си напомним сериала „ Черното огледало “, можем да си представим, че след някоя година компютърът ще ни разрешава да поддържаме връзка с умрелия си непосредствен, като ни го връща във тип на холограмно, говорещо видение. Никога няма да го погребем, да надживеем загубата и да продължим напред.