Защо бТВ открадна името Дишай? И 3 идеи за разследвания в тази връзка - slava.bg
Дишай е типичен български филм - не просто документален, а единственият исторически документ за първите, освен това безусловно спонтанни и национални митинги при соца, на които хората в Русе вършат на нищо тогавашния партиен придворен - член на Политбюро на Централен комитет на Българска комунистическа партия Гриша Филипов - нещо немислимо в тоталитарната система цели 45 година
Филмът е изработен, макар режима, макар тогавашната партийна линия, отстранила от Българска комунистическа партия куп интелектуалци, защитаващи правото на хората в дунавската ни столица да дишат, в това число брачната половинка на тогавашния парламентарен началник Станко Тодоров - и до момента най-дълго управлявалия в историята на България министър председател (1971-1981 г.). Пиша тези редове, тъй като сътрудници от бТВ описаха претенциите за историчност на техния репортаж Дишай, излъчен в неделя.
А шефът на Александровската болница - оня, който персонално ни плашеше с дефицит на чували за труповете ни, които щели да извозват с камиони по Великден, като го направи от трибунката в Министерския съвет, с наслада го шерна. Няма да не помни по какъв начин от същата болница дни преди да почине изгониха болната ми от рак майка, по това време тежаща 10 кг, без да се брои 5 кг израстък в стомаха й - по този начин загрижени бяха тамошните ръководители за пациентите в реанимацията си в този съответен и много фрапантен случай, знам го от опита си на човек, видял съм го с очите си и няма да го не помни...
Не единствено, тъй като е Божа заповед, не трябва да се краде, изключително пък с искания и изключително от знакови мостри на българското кино. Ако не за друго, най-малко от тази позиция, че те по никакъв начин не са доста, изключително в документалистиката. А Дишай е може би най-честният филм в този род, който сме произвеждали в страната - не е поръчка, не е драматургизиран, не е нагласен като фамозния от същото време Дом №8 да вземем за пример, който също е трогателен и също обрисува неуреден до през днешния ден български проблем.
Дори не загатвам имена - всеки може да научи всичко от Google, правилото е значим.
Много сме подкрепяли бТВ, оттова не всеки път сме получавали уместност, само че не става въпрос за другарство, а за съществени полезности в нашата специалност. Особено, когато публицистиката има искания за историчност и за документалистика.
Понеже рубриката на малкия екран по концепция се занимава с раследване, тази седмица даде тъкмо по отношение на ковид две сочни тематики, за които трите огромни тв канала мълчат:
1. Не ние, тъй като дишаме и се разхождаме, а ръководещите и техният щаб с безхаберието им към обезпечаването на сливенските лекари - самите доктори сигнализираха за това 4 дни преди гибелта на колежката си с тежка астма, усложнена от К19, водят до нещастията, та и плашат медиците с санкции и приятелски съд
2. Не ние, тъй като дишаме, а ръководещите и техният щаб първо се вършиха на незабелязали, след това опитваха да санкционират, а най-после се сетиха да работят за видинските лекари - 33 от тях са инфектирани с ковид, та двама души хванаха К19 в болничното заведение, където и починаха. За тях, с изключение на шепа свободни медии като нашата, другаде няма да прочетете или да видите.
И още една тематика, която бТВ необичайно за какво не проверява - ето подобен един репортаж, а репортерите обожават да ги назовават "филми ", гордо би могъл да се кръсти Дишай 2: от години Русе още веднъж се обгазява, единствено че от френския цех Монтюпе там, не от румънски комбинат от другата страна на Дунава, както беше при соца. Властта се прави на глуха и няма - и националната, и локалната. Само някоя и друга медия като 19 минути току напише нещо за естественото право на хората да дишат.
А, в случай че бяхме Българска национална телевизия, незабавно щяхме да излъчим истинския филм Дишай. Не за друго, ами като забавен спомен след 30 години преход - има ли смяна в България или затваряме кръг от серпантина? Нали Българска национална телевизия е социална телевизия - забавна информация за разсъждение би сложило излъчването на паметния документален филм. Само подсещам, че събитията в него се разиграват няма и година преди рухването на режима на Тодор Живков.
Борис Ангелов
Филмът е изработен, макар режима, макар тогавашната партийна линия, отстранила от Българска комунистическа партия куп интелектуалци, защитаващи правото на хората в дунавската ни столица да дишат, в това число брачната половинка на тогавашния парламентарен началник Станко Тодоров - и до момента най-дълго управлявалия в историята на България министър председател (1971-1981 г.). Пиша тези редове, тъй като сътрудници от бТВ описаха претенциите за историчност на техния репортаж Дишай, излъчен в неделя.
А шефът на Александровската болница - оня, който персонално ни плашеше с дефицит на чували за труповете ни, които щели да извозват с камиони по Великден, като го направи от трибунката в Министерския съвет, с наслада го шерна. Няма да не помни по какъв начин от същата болница дни преди да почине изгониха болната ми от рак майка, по това време тежаща 10 кг, без да се брои 5 кг израстък в стомаха й - по този начин загрижени бяха тамошните ръководители за пациентите в реанимацията си в този съответен и много фрапантен случай, знам го от опита си на човек, видял съм го с очите си и няма да го не помни...
Не единствено, тъй като е Божа заповед, не трябва да се краде, изключително пък с искания и изключително от знакови мостри на българското кино. Ако не за друго, най-малко от тази позиция, че те по никакъв начин не са доста, изключително в документалистиката. А Дишай е може би най-честният филм в този род, който сме произвеждали в страната - не е поръчка, не е драматургизиран, не е нагласен като фамозния от същото време Дом №8 да вземем за пример, който също е трогателен и също обрисува неуреден до през днешния ден български проблем.
Дори не загатвам имена - всеки може да научи всичко от Google, правилото е значим.
Много сме подкрепяли бТВ, оттова не всеки път сме получавали уместност, само че не става въпрос за другарство, а за съществени полезности в нашата специалност. Особено, когато публицистиката има искания за историчност и за документалистика.
Понеже рубриката на малкия екран по концепция се занимава с раследване, тази седмица даде тъкмо по отношение на ковид две сочни тематики, за които трите огромни тв канала мълчат:
1. Не ние, тъй като дишаме и се разхождаме, а ръководещите и техният щаб с безхаберието им към обезпечаването на сливенските лекари - самите доктори сигнализираха за това 4 дни преди гибелта на колежката си с тежка астма, усложнена от К19, водят до нещастията, та и плашат медиците с санкции и приятелски съд
2. Не ние, тъй като дишаме, а ръководещите и техният щаб първо се вършиха на незабелязали, след това опитваха да санкционират, а най-после се сетиха да работят за видинските лекари - 33 от тях са инфектирани с ковид, та двама души хванаха К19 в болничното заведение, където и починаха. За тях, с изключение на шепа свободни медии като нашата, другаде няма да прочетете или да видите.
И още една тематика, която бТВ необичайно за какво не проверява - ето подобен един репортаж, а репортерите обожават да ги назовават "филми ", гордо би могъл да се кръсти Дишай 2: от години Русе още веднъж се обгазява, единствено че от френския цех Монтюпе там, не от румънски комбинат от другата страна на Дунава, както беше при соца. Властта се прави на глуха и няма - и националната, и локалната. Само някоя и друга медия като 19 минути току напише нещо за естественото право на хората да дишат.
А, в случай че бяхме Българска национална телевизия, незабавно щяхме да излъчим истинския филм Дишай. Не за друго, ами като забавен спомен след 30 години преход - има ли смяна в България или затваряме кръг от серпантина? Нали Българска национална телевизия е социална телевизия - забавна информация за разсъждение би сложило излъчването на паметния документален филм. Само подсещам, че събитията в него се разиграват няма и година преди рухването на режима на Тодор Живков.
Борис Ангелов
Източник: slava.bg
КОМЕНТАРИ