Зелена светлина: за личния пример в борбата с климатичните промени
Дишане и издишане. Онова, без което не можем. Въздухът, който попада в дробовете на хората дефинира ритъма на живота им, а и неговата дълготрайност. Качеството на въздуха дефинира и смяната на температурите по света.
Оттам и измененията на климата. Ограничаването на стоплянето най-сетне е публична цел за човечеството. Е, несъмнено, с известни изключения. По-важен е методът, по който стоплянето би трябвало да спре преди да се прибавят два градуса към рисково набъбналата междинна температура в международен мащаб.
Задача на всеки ли е това или единствено на огромните замърсители? Само софтуерен ли е преходът към нисковъглеродна стопанска система? Високите технологии ли са единственото решение за произвеждане на чиста сила и пречистване на въздуха? Отговорът клони сред " не " и " да ".
Но последното изследване на организацията " Нейчър консерваси " демонстрира, че решението значително е в изцяло елементарния жест - да се засади дърво. Изглежда банално, само че цифрите са непоколебими. Те сочат, че залесяването, възобновяване на регионите с тежка промишленост и вярното ръководство на горите способства тъкмо толкоз за климата, колкото и отказването от изкопаемите горива.
Ето и значими детайлности от изследването. Според създателите му засаждането на дървета, прекъсване на изсичането, подобряването на качествата на земеделските земи и възобновяване на влажните зони може да спести общо 11милиарда и 300 милионатона въглеродни излъчвания годишно до 2030-та година.
Според парижкото съглашение за климата това са 37 % от излъчванията, които би трябвало да се отстранен, с цел да се извърши задачата за ограничение на стоплянето до два градуса по Целзии. С други думи, същото значи и да се спре изгарянето на изкопаеми горива на всички места по света.
Проучването взема под внимание и спомагателните изгоди от отбрана на природата - възстановяване на качествата на околната среда, по-здрави хора, по-голямо биоразнообразие и, несъмнено, превръщане на климатичните промени в вярна посока. Хоризонтът за последното е прекомерно отдалечен. Но си коства да се опита.
Със сигурност. Факт е, че пикът във връзка с замърсяването от дълго време е надскочил допустимите граници на доста места. Късането на естествените връзки с естествените процеси е траяло прекомерно дълго. Едва ли те могат да се възстановят за толкоз малко време, колкото ни се желае. Но все отнякъде би трябвало да се стартира, поучават прагматично учените. А и освен те.
Оттам и измененията на климата. Ограничаването на стоплянето най-сетне е публична цел за човечеството. Е, несъмнено, с известни изключения. По-важен е методът, по който стоплянето би трябвало да спре преди да се прибавят два градуса към рисково набъбналата междинна температура в международен мащаб.
Задача на всеки ли е това или единствено на огромните замърсители? Само софтуерен ли е преходът към нисковъглеродна стопанска система? Високите технологии ли са единственото решение за произвеждане на чиста сила и пречистване на въздуха? Отговорът клони сред " не " и " да ".
Но последното изследване на организацията " Нейчър консерваси " демонстрира, че решението значително е в изцяло елементарния жест - да се засади дърво. Изглежда банално, само че цифрите са непоколебими. Те сочат, че залесяването, възобновяване на регионите с тежка промишленост и вярното ръководство на горите способства тъкмо толкоз за климата, колкото и отказването от изкопаемите горива.
Ето и значими детайлности от изследването. Според създателите му засаждането на дървета, прекъсване на изсичането, подобряването на качествата на земеделските земи и възобновяване на влажните зони може да спести общо 11милиарда и 300 милионатона въглеродни излъчвания годишно до 2030-та година.
Според парижкото съглашение за климата това са 37 % от излъчванията, които би трябвало да се отстранен, с цел да се извърши задачата за ограничение на стоплянето до два градуса по Целзии. С други думи, същото значи и да се спре изгарянето на изкопаеми горива на всички места по света.
Проучването взема под внимание и спомагателните изгоди от отбрана на природата - възстановяване на качествата на околната среда, по-здрави хора, по-голямо биоразнообразие и, несъмнено, превръщане на климатичните промени в вярна посока. Хоризонтът за последното е прекомерно отдалечен. Но си коства да се опита.
Със сигурност. Факт е, че пикът във връзка с замърсяването от дълго време е надскочил допустимите граници на доста места. Късането на естествените връзки с естествените процеси е траяло прекомерно дълго. Едва ли те могат да се възстановят за толкоз малко време, колкото ни се желае. Но все отнякъде би трябвало да се стартира, поучават прагматично учените. А и освен те.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ