Димитър Йончев е университетски преподавател, почетен професор в Нов българки

Димитър Йончев е академични учител, почетен професор в Нов българки университет, един от основателите на департамент „ Национална и интернационална сигурност “.
Депутат в Седмото Велико национално заседание, където е ръководител на Комисията по национална сигурност и неин заместник-председател в 36-ото Народно заседание.

- Проф. Йончев, геополитическите промени зреят от дълго време, само че допускахте ли, че възелът ще бъде разсичан с война? При това война, която се обрисува да бъде дълга и във всички направления, в това число икономическа?

- Моето потомство живя със Студената война и знаехме, че смяна ще стане единствено със международна нуклеарна война, след която четвъртата ще бъде с лъкове и копия.

Когато се случи смяната през 1989 година, не беше за поверие, че може да се направи огромна смяна в света без боен спор.
Оказа се, че това не е огромната смяна. Тепърва ще си дадем сметка, че да смениш политическия режим към момента не значи да смениш геополитическото статукво. Светът след Втората международна война се провежда въз основата на антинацизма. Съюзниците сътвориха нова организация – Организация на обединените нации, правоприемник на предходната, която се наричаше ОН, със Съвет за сигурност, в който спечелилите вземат решения, имат право на несъгласие като главната цел бе да не се допусне възобновление на нацизма.
Падането на Берлинската стена не промени тази организация на света - Организация на обединените нации остана, след едностранно разграждане на опълчването остана НАТО. Постепенно икономическите процеси и технологиите доведоха до американизация, която другояче назоваваме глобализация, и стартира икономическо прилепяне по цялата територия на планетата, което е позиция на Съединени американски щати от повече от век. Тази динамичност, ускорена от технологиите, раздра националните граници. Тя оказа помощ доста за рухването на Берлинската стена, само че не смени организацията на следвоенния свят.

В световния следвоенен свят нямаше нацизъм. Икономическата агресия на Съединените щати, тяхното владичество в света се препятстваше военно от Русия, а стопански – от Китай. Трябваше да бъде заменен врагът. Трябваше нов зложелател в лицето на Русия и на Китай. Започна диаболизацията на Русия, която продължи повече от десетилетия и сега имаме опит да се построи свят с нов зложелател и с нова идеология – не антинацистка, а антируска и антикитайска.
В този смисъл няма връщане към остарелия свят. Реликт от него е Организация на обединените нации, където непрестанно се вършат опити да се отстрани правото на несъгласие на Русия или да се изключи от Съвета за сигурност. Тоест, да се отстрани тази конструкция, защото тя е наследена от предходния постоянен свят.
Геополитически светът потегли към пренареждане и това беше неизбежно. Очевидно е, че то е доста по-сериозно, в сравнение с рухването на Берлинската стена, и е обвързвано с доста повече премеждия.

- Вашата прогноза – какъв брой дълго може да продължи войната и какъв брой време е нужно за пренареждането на международния ред, което стартира?

- Времето за спора най-вероятно ще се изчерпи. В един избран миг, когато двете републики бъдат обезпечени, ще се отиде към съглашение. Хоризонтът най-вероятно е идната промяна в Белия дом. Но това са елементи. Голямата геополитическа обстановка ще се променя по-бавно, само че ще се променя.

Самата война няма да реши въпроса. Украйна е плацдарм, който сега играе роля на място на напрежение и на спор, само че геополитическото пренареждане не е направено поради живота в Украйна. Тя е нищо спрямо геополитиката на света. Както се споделя в сходни случаи в Съединени американски щати, Украйна се оказа на несъответствуващото място в несъответствуващото време. Тъжно е за украинския народ, който страда извънредно. Но не Украйна е казусът на света.

Проблемът е по какъв начин ще се разпределят въздействията на огромните играчи. А измежду огромните играчи, с изключение на Съединени американски щати, Китай и Русия, е и Европа, където е нещастието.

От 200 години геополитиците в Съединени американски щати най-откровено споделят, че тяхната съществена задача е да отделят Москва и Берлин, тъй че сред тях да няма топли връзки, да станат враждебни и Русия да се отреже от Европа като неин енергиен източник и запас, като по този метод Европа бъде отслабена. Това взема решение въпроса за контрола на Съединени американски щати в икономическото пространство.

Европейски Съюз бе основан с концепция не да стане политически индивид, а да бъде единно икономическо пространство, с цел да може в огромните конкуренции да се съпротивлява на огромните играчи. Отделни страни, дори Германия, в бъдеще не ще могат да създадат това. И през днешния ден този стопански план е на път да бъде рискуван поради ползите на Съединени американски щати. Това е огромен минус на Европейския съюз. След огромните водачи след Втората международна война страните малко по малко се отпуснаха в руслото на НАТО и изключително след Маастрихт, стават към този момент три десетилетия, те не похарчиха и едно евро в собствен интерес и за своя отбрана. Да го кажа нагледно – европейските водачи излязоха в безсрочна геостратегическа почивка.

Сега, когато спорът е чисто геостратегически и ще се взема решение още дълго време, европейците дават отговор преди всичко идеологически. Те не могат да схванат, че това е геостратегически проблем и жертват личната си стопанска система в името на геополитическия интерес на Щатите. Трагично е да ги гледа човек! Трагично е да слуша човек какво приказва председателката на Европейска комисия. Имаме безусловно противоречие. Все едно един излиза на двубой с револвер, а другият е с шашка или просто изпраща лозунги. Идеологическата изразителност е едно, а стратегическият отговор на Европа е напълно друго. Тя трябваше да настръхне и да се попита по какъв начин да си отбрани интереса? Как да не къса връзките и да не допусне безусловно икономическо владичество на Щатите? Да отрежеш пъпната шнур, да прекъснеш енергийната връзка, това значи изцяло да свалиш гарда геостратегически. В този аспект Европа сега я няма на геостратегическата карта. Тя е по-зле и от Украйна.

- Има ли някакъв излаз?

- Европа няма по този начин елементарно да се свести, да сътвори водачи и политическо лице. Тя не е като Съединени американски щати, които имат федерална конструкция, а обособените щати съвсем не знаем какво вършат. Федералната конструкция е значимото. Европа няма федерална конструкция и всеки си взима свои решения. Европейски Съюз е тежък динозавър с близо 30 глави. Европа не беше подготвена за тази обстановка, беше сюрпризирана.

Натискът върху Русия по-скоро накара руснаците да се опитат да се оправят в тежката обстановка, като единственото допустимо лекарство е да си създадат стопанската система естествена. Тяхната стопанска система от Петър I до момента е стопанска система на рандеман на първични материали и изнасянето им. Те стоят в позицията на плебеи в стопанската система. Натискът върху тях значително ги накара да се извърнат към разрастване на личните им благоприятни условия и може би това е по-добре за тях. В вероятност ще им свърши по-добра работа.

- Путин искаше да предотврати допускането на НАТО до своите граници, само че провокира тъкмо противоположното – Финландия и Швеция обявиха подготвеност да се причислят към пакта, НАТО закупи нов смисъл. Подцени ли Запада съветският президент?

- По-скоро те го подцениха. Когато падна Берлинската стена, сделката беше в отговор на разпускането на Варшавския контракт да няма разширение на НАТО на изток. Когато бях в делегацията на Асамблеята на НАТО, имаше американски сенатори, основатели на НАТО, които бяха подали формален документ в Конгреса, с който предлагаха да се разпусне НАТО, защото го нямаше Варшавския контракт. Имаше интервал - близо половин година, когато много политици в Съединените щати по този начин преценяваха обстановката.

Когато Русия стартира мощно да отслабва, се оказа, че доста елементарно може да се навлезе там. Почти цялото произвеждане на първични материали беше заето от непознати компании, както златото у нас, и за Русия оставаха трохите. Елцин бе на път да я разглоби на няколко страни. Оттогава потегли концепцията на мястото на Русия да има три страни, т.е. да изчезне като боен съперник. И от рухването на Берлинската стена до момента имаме пет разширявания на НАТО, а това, което споменавате, е шестото. Това демонстрира, че през този интервал Русия беше много слаба.

Но се случи по този начин, че промяната на Путин съответства с Арабската пролет и рецесиите в района, които направиха цената на нефта доста висока. Русия, без да харчи спомагателни средства, стартира да си цялостни касите, а парите се насочиха към военното произвеждане. Руснаците се окопитиха, а стигането на НАТО до техните граници ги изнерви. Да си спомним кубинската рецесия – осем ракети наоколо до Съединените щати и светът е подготвен да гръмне. Сега обстановката е доста по-тежка.

Сигурен съм, че Русия с тази войска и самочувствие няма да остави до границите й да има структури на НАТО.

- Какво би могла да се предприеме? Какво очаквате да се случи в тази тежка обстановка?

- Най-вероятно ще се стигне до договаряне на санитарна зона. Когато свърши Втората международна война, Сталин умишлено не отиде до Ламанша. Историците знаят, че е имал тази опция, само че е отказал. Той не е желал да бъде самичък против целия свят. На него не му е трябвала Европа, а санитарна зона към Русия, това, което беше по този начин нареченият социалистически лагер. Това беше смисълът на Русия след войната, по този начин тя си обезпечи успокоение. Когато тази зона изчезна и НАТО застана до границата й, естествено е, че тя е изнервена. Ако се бяха осъществили Минските споразумения, където буквално беше написано, че Конституцията на Украйна признава двете републики като специфични единици със свое ръководство и се задължава да не влиза в други военни структури, нямаше да има спор.

Но никой не е имал желание на Запад да съблюдава Минските споразумения. Точно противоположното. Постепенно Украйна беше превърната в плацдарм, където са всички остарели оръжия на Европа и на Съединени американски щати.

- Къде виждате мястото на България на обновяващата се геополитическа карта? Досега успявахме да балансираме, само че в този момент като че ли се постанова да създадем безапелационен избор – Изток или Запад?

- Засега разсмиваме света. За пръв път, както тържествено съобщи нашият юноша - министър-председателят, България взима независимо своите решения. Тя към този момент била суверенна страна. И аз съм доста благополучен, че за 150 години нова история за пръв път сме очевидци на независима България. За пръв път вземаме решенията в София! Представяте ли си до каква степен сме я докарали! Да не се интересуваме от никакъв огромен брат. Просто да ти е драго.

- Долавям иронията Ви.

- Да, мисля си, че това е шеговито отношение към нещо необикновено съществено, а такова решение се заплаща исторически.

- Как оценявате решенията на българския политически хайлайф дотук? За оръжието, за газа?

- Есента ще покаже до каква степен са правилни изказванията, че няма никакъв проблем. Като елементарен човек, когато вървя по бензиностанциите, виждам, че надалеч преди зимата ние сме доста зле.
Слушам какво приказват специалистите по света. Те не могат да повярват на приказките на нашия министър-председател, че при нашата стопанска система, която 90 % зависеше от съветските доставки, в този момент всичко било наред и щели да ни донесат газ оттук-оттам.

Мисля, че ръководещите не дооценяват значимостта на казуса и също като европейските водачи дават отговор на геостратегическото предизвикателство чисто идеологически. Изговарят верните лозунги, приказват политкоректно.

Ние, българите, в този момент се тревожим за Северна Македония, което визира нашето достолепие, историческата ни памет. Но в случай че то в действителност търгува с тези неща, за по-сериозните няма какво да си приказваме. Такова държание на държавното управление го слага в нестабилна обстановка.

- Защо Брюксел не схваща българската позиция за Северна Македония?

- Ние сме обградени от хора, които имат мощно национално съзнание, за разлика от нас. На Балканите, където дрешниците са цялостни със скелети, не може да се прокара такава разграничителна линия, която да е допустима за всички. Затова постоянно работи силата.
Когато геополитическото въздействие идва от Москва, по линията Север-Юг тогава няма македонски проблем. Когато въздействието идва по линията Изток-Запад, т.е. британското и американското, тогава има подобен проблем. Това е геополитическият ромб. Тъй като във вертикала работи християнството, връзките сред Атина, Белград и Москва, там македонски проблем няма. Когато е назад и линията е пресечена, тогава върви по хоризонта Анкара-Тирана, Македония излиза там като проблем и там се кръстосват ползи.

Но гърците доста по-добре от нас се оправят с македонския си проблем. Те съумяха да наложат това, което желаят. Те не отстъпват от националната си еднаквост.
Ние не можем. От цялата ни история бих могъл да посоча единствено първата половина от ръководството на Стамболов, когато сме имали ясна визия какво би трябвало да вършим с Македония. Той не разрешава всевъзможни четници и воеводи, прибира ги в пандизите и споделя, че му би трябвало железопътната линия до Скопие, учители, читалища и свещеници. Той е разбирал доста добре какво значи да установиш българското въздействие там, което по-късно направиха сърбите. Нашите ура-патриоти с пердашене по гърдите, с вътрешни организации какво реализираха? Тъпчене на място, премеждия, липса на умения да разчетеш геополитическия код. Иска се просветеност.

Моята майка ми сподели неотдавна: всичко потегли нагоре с краката след войната. Питам: поради болшевизма ли? Не, вика, до тогава, с цел да пристигна човек на власт, трябваше да бъде от сой. Тоест, учтив, просветен, със западна ориентировка, не отива на власт, с цел да задоволява упоритости, а с цел да прави някаква работа за обществото. А след войната, споделя, започнаха да влизат през вратата елементарни хора. А в този момент и врата няма!
Властта е мозъкът на обществото. Не е добре всевъзможни хора да попадат там. Когато примитивизмът попадне нависоко, виждате какво става. Години наред се борим с един език на ниското ниво, който не се използва другаде, с изключение на в кръчмите, и който беше на високото ниво. Сега следим решения, които могат да разсмеят и хлапетата. Как се ръководи страна по този метод?! В една Гърция това не се случва, за Турция да не приказваме.

- Може ли обединението да ни преведе през времето на тествания, в което влязохме и което, както чувам и Вас, най-вероятно ще се изостря?

- Коалицията, както виждам, освен това тежко тестване, което беше за оръжията, изигра комплициран танц и се оказа, че тя повече държи на властта, в сравнение с ние на нея. Властовият интерес е мощен претекст. Участниците са прекомерно разнообразни в политически аспект, само че във връзка с устрема да бъдат на власт явно откриха общ език.
На пръв взор обединението наподобява нестабилна, само че желанието да останат на власт ще им разрешава да преодоляват най-различни трудности, до момента в който някой ден доста сериозна рецесия от позиция на апетит, сила, цени не ги раздруса дефинитивно.
Иначе политически виждам, че са като Ванчо-Изправанчо. Не падат.

- Виждате ли риск нови избори да засилят позициите на партии, които очевидно се стремят да трансформират геополитическия избор на България, държат се провокативно, бих споделила – хулигански?

- Тези дни си спомних последни два реда от стихотворение на Иван Динков, на който имах достойнството да бъда другар. Защо народът не излиза от кожата си? И там той беше написал: „ Не може да излезе от кожата си народ, който доста преди този момент е бил одран. “

Много сме търпеливи. Вижте и „ Суматоха “ на Радичков. Нашият воин се чуди дали да вляза в паниката, пък след това да се оправям с дамата или първо дамата, след това паниката. Най-хубаво, вика, да изчакам да видя какво ще стане.
Ние стоим, изчакваме. Не сме хора, които бързат да влизат в паниката. Търпимостта ни е безгранична.

Вече имаме две-три генерации младежи, които се разпиляха по света, идват насам, виждат света по метод, който не е нашенски, не е обичаен. По някакъв метод е повсеместен, без връзки с родно място, с татковина. Това са универсални хора, по-скоро атомизирани, несвързани с общности и те вземат все по-голямо място в живота ни.

Мисля, че тези, които пристигнаха да ни ръководят, са тъкмо такива. Не можеш да ги наречеш безродници, тъй като в тях няма подобен аспект. Нашият министър-председател по този начин и не разбра за какво тук не бяха удовлетворени от неговото двойно поданство. Той не вижда в това никакъв проблем. Не са малко тези хора. А структурата, в която живеем ние с вас, е проведена въз основата на национални общности и юрисдикции. Когато ги обезценяваш, лишаваш себе си от наличие.
Стара традиция, към този момент от няколко века, е да живеем в национални страни. Времето изпревари тази конструкция, а нямаме нова. Имаме хора, които се движат сред страните, като паричните потоци. Това обезсмисля връзката с националната конструкция.

Осъдени сме да ни ръководят хора, които нямат природата на структурата, която ръководят. Парадоксално, само че такива са времената на прехода.

Ние сме не просто в народен преход, освен в геостратегически, само че и в културен и цивилизационен. Държавите също имат проблеми със своята еднаквост. Сега, когато се разпилява предходната организация, която беше едно световно пространство, доминирано от Щатите, се оформят минимум две пространства – руско-китайското с техните спътници и западното с център Съединени американски щати. Тези две пространства разделят световния свят на две световни елементи. И отново не става дума за страни, а за пространства. Те ще гледат да се самозадоволяват, връзките сред тези две световни елементи ще бъдат доста по-ограничени и следени, а точките на прикосновение – напрегнати.

- Излезе изследване преди броени дни, че две трети от българите желаят страната ни да резервира неутралитет в спора сред Украйна и Русия. В същото време 21,1% упорстват да подкрепим Украйна, 7,5% - Русия. Как си обяснявате тези данни?

- С това, че не обичаме да влизаме в паниката. Ако нашите политически ръководители имаха преди време малко повече храброст и бяха създали референдум, щяхте да видите, че България в никакъв случай нямаше да влезе в НАТО. Тя и в Европейския съюз надали би влезнала, защото всички в Европейски Съюз, когато приказват за нас, споделят най-бедната страна, най-корумпираната. Ние сме пословични с нашата беднотия, с нашата несъответственост с останалите страни в Европейски Съюз. Но влязохме по политически аргументи.
Слушам в Народното събрание по какъв начин приказват, че имало народен консенсус за НАТО. Аз не знам от кое място знаят, че има народен консенсус. В България народен консенсус е абстракция, защото ние от епохи сме разграничени на русофили и русофоби, без значение каква е обстановката.
Трябва да се живее с мисълта, че България не може да създава единни мнения. Въпросът е който е на власт да щади другото мнение и да не вкарва страната ни в огромен грях. Крайните позиции не са ни присъщи. Защото крайната позиция в България отхвърля една част от нея, отхвърля част от България.