Кирил Петков и разделението на властите – епизод пореден от драмата му с Конституцията
Димитър Стоянов, коментар особено за Tribune.bg
Едно от най-честите послания, които Кирил Петков насочва към българските жители, е обвързвано с битката с корупцията – нулева корупция, премахване на корупцията, бистрота, почтеност в ръководството и така нататък До този миг обаче тази битка не се е обрисувала с някакъв забележим триумф. Въпреки целия медиен звук и политическо говорене, осиротял в „ разкритията “ си остава и вътрешният министър Бойко Рашков – различен изтъкнат доайен на „ смяната “, подобен още от времето на „ Мултигруп “ и Андрей Луканов. Засега обаче Кирил Петков и неговото държавно управление водят безапелационно с 2:0 не в мача против корупцията, който са оповестили, че играят, а в мача им против настоящата българска Конституция. С нея Кирил Петков има странни взаимоотношения от времето на „ министерстването “ си (използвам кавички, защото съгласно решение на Конституционния съд назначението му за министър е било в нарушаване на нормите на главния закон), само че в този момент те получават и други отражение – в неговата война с правилото за разделяне на управляващите.
Първоначално са нужни няколко теоритични обяснения. Конституцията от 1991 година дава една сбита и къса дефиниция – държавната власт се разделя на законодателна, изпълнителна и правосъдна. В нейния смисъл е заложено оптимално приближаване до идеалния вид на доктрината за разделянето на управляващите като отделяне на групи структури и групи функционалности по този избран симптом. В структурно отношение това значи съществуването на три самостоятелни и самостоятелни титуляри на власт в лицето на учредените от главния закон органи на законодателна, изпълнителна и правосъдна власт. Във функционален аспект смисълът се крие в отличаването на три независими профилирани функционалности на държавно ръководство, поверени на обособени държавни органи.
Подходяща метафора е употребена от Александър Хамилтън в „ Записките на федералиста “ – законодателната власт, която се разпорежда с кесията и основава вярната, с които се контролират правата и отговорностите на гражданите; изпълнителната власт, която държи меча на обществото; и правосъдната власт, която има способността да отсъжда по смисъла на правосъдие. Трите управляващи са равнопоставени и има открита несъответственост при заемане на длъжности в разнообразни управляващи от едно и също лице – извънредно значими гаранции за реализиране на този принцип.
Дотук ясно. Сега да погледнем фактическата странна на нещата. Идването на Кирил Петков и четворния съдружен кабинет (с общителната поддръжка на Българска социалистическа партия, Има Такъв Народ и „ Демократична България “) се случи под надслова, че в границите на служебните държавни управления на Румен Радев е почнала някаква „ смяна “, която следва да бъде „ продължена “ и след възможен четиригодишен мандат на това ръководство в страната да тече мед и масло, да има пет моста над Дунав, а в Граф Игнатиево с изключение на летище да има космодрум. Оттам по всяка възможност и ще отлетят обещаните от Слави Трифонов астронавти. Всичко това беше щедро подплатено с извънредно въодушевена тирада на президента за Нова година, ознаменуваща като че ли рухването на Берлинската стена в неговите очи, само че пък безпределно надалеч от същинската действителност – такава на инфлационна рецесия, рекордна смъртност от COVID-19, рекордни сметки за електрическа енергия, липса на държавен бюджет и неразбираеми икономически вероятности пред страната (отново изключвайки другия въодушевен член на това ръководство господин Лорер, говорещ за милиарди бъдещи нови вложения с настъпването на „ смяната “, само че пък към този момент единствената смяна за оказа назначението на брачната половинка му за шеф кабинет на Асен Василев).
В устрема си обаче да ни трансфорат в някаква виждана през техните очи Аркадия, ръководещи се сблъскаха с нещо, което те дефинират като спънка, а всички останали дефинираме като гаранти за представителната народна власт – разделяне на управляващите, разграничена подготвеност, неспособност за политическо всевластие. Първи на прицел попадна Комисията по енергийни и водно контролиране, чиято политика незабавно бе избрана от Кирил Петков като подривна по отношение на неговото ръководство. И той незабавно сподели, че тя ще бъде заменена. Но има един закон – това е Законът за енергетиката. Там ясно е разказано при какви хипотези и от кого се приключват пълномощията на член на Комисията по енергийно и водно контролиране. И това несъмнено не е министър-председателят. Разбира се, към сегашни миг КЕВР, както и други разнообразни самостоятелни органи, са с изминал мандат, и е належащо Народното събрание да предприеме стъпки по възобновяване състава на комисията. Което в нито една догадка не включва опцията министър-председателят да дефинира кой и по кое време в нея ще бъде заменен.
Вторият забавен миг са вижданията на Кирил Петков по повод промяната на прокуратурата и отговорността на основния прокурор. Структурната промяна на „ смяната “ в тази област до в този момент е финиширала до приемането на една неразбираемо написана политическа декларация на ръководещото болшинство. Законопроекти към момента няма. Това, което въпреки всичко знаем, са разбиранията на Кирил Петков за промяна в тази област. Те могат да бъдат разказани с едно изречение – „ Да стане Ваньо, с цел да седне Гошо или Пешо “. Министър-председателят до момента не е застъпил някаква съответна визия за структурна смяната в прокуратурата, само че в това време за него е значимо един човек да бъде заменен с различен – „ нашата роля е да сложиме хора в прокуратурата “, изясни Петков в свое изявление при Бойко Василев в „ Панорама “. Едва ли може да се откри по-ярък образец за демонстративно предпочитание за политическо кадруване и кадрови смени на едни хора с наши, а на всичкото от горната страна изказани от настоящ министър-председател. Но тук казусът не е единствено с така наречен „ кадруване “. Тук става въпрос за фундаментално недоумение по какъв начин работят механизмите на Конституцията, разделянето на управляващите и функционалната самостоятелност на всяка една от трите управляващи, в този случай правосъдната.
Бих желал да попитам Кирил Петков къде тъкмо е ролята на министър-председателя при избора и назначението на основния прокурор, при провеждането на процедурата от страна на пленума на Висшия правосъден съвет? Например при вероятно освобождение на Иван Гешев от поста е редно да се каже – ще подреди ли Кирил Петков на правосъдния министър Надежда Йорданова да предложи претендент за основен прокурор на пленума на Висшия правосъден съвет? Ще бъде ли този претендент следващото „ лице на смяната “, артикул на политическо кадруване? И не счита ли Кирил Петков, че цялото негово отношение по въпроса за промяната в прокуратурата е опит върху нея да бъде поставена комфортната примка на политическа надзор? Да, бих се радвал, в случай че мога да задам тези въпроси, само че не съм сигурен дали ПР-ът на „ Продължаваме промяната “ Александър Бойчев би ми разрешил, защото те биха могли да му се сторят неприемливи и да ми се накара по този начин, както се накара на Виктор Николаев в утринния блок на Нова телевизия.
Едно обаче е ясно – настоящият министър-председател има тежко недоумение към механизмите за действие на държавната власт, към разделянето на управляващите, към процедурните гаранции за неговото реализиране. И единственото нещо, което той очевидно може да създаде, е някакъв общ девиз, неведнъж несъвършен смислово и фактологически. Ще забележим до каква степен ще продължи войната на Кирил Петков с българската конституция. В последна сметка може даже да поддържа плана на неговия наставник Румен Радев, който към този момент анонсира конституционни промени, защото очевидно има доста огромно недоразумение със сегашната настояща конституционно уредба. И освен по един параграф.
***
Димитър Стоянов е правист, специализиращ в региона на конституционното право и административното право и развой. В интервала 2017-2021 година е специалист в тази област към политическия кабинет на вицепремиера по правосъдната промяна.
Автор е на изявления по правна, историческа и външнополитическа тема.
Едно от най-честите послания, които Кирил Петков насочва към българските жители, е обвързвано с битката с корупцията – нулева корупция, премахване на корупцията, бистрота, почтеност в ръководството и така нататък До този миг обаче тази битка не се е обрисувала с някакъв забележим триумф. Въпреки целия медиен звук и политическо говорене, осиротял в „ разкритията “ си остава и вътрешният министър Бойко Рашков – различен изтъкнат доайен на „ смяната “, подобен още от времето на „ Мултигруп “ и Андрей Луканов. Засега обаче Кирил Петков и неговото държавно управление водят безапелационно с 2:0 не в мача против корупцията, който са оповестили, че играят, а в мача им против настоящата българска Конституция. С нея Кирил Петков има странни взаимоотношения от времето на „ министерстването “ си (използвам кавички, защото съгласно решение на Конституционния съд назначението му за министър е било в нарушаване на нормите на главния закон), само че в този момент те получават и други отражение – в неговата война с правилото за разделяне на управляващите.
Първоначално са нужни няколко теоритични обяснения. Конституцията от 1991 година дава една сбита и къса дефиниция – държавната власт се разделя на законодателна, изпълнителна и правосъдна. В нейния смисъл е заложено оптимално приближаване до идеалния вид на доктрината за разделянето на управляващите като отделяне на групи структури и групи функционалности по този избран симптом. В структурно отношение това значи съществуването на три самостоятелни и самостоятелни титуляри на власт в лицето на учредените от главния закон органи на законодателна, изпълнителна и правосъдна власт. Във функционален аспект смисълът се крие в отличаването на три независими профилирани функционалности на държавно ръководство, поверени на обособени държавни органи.
Подходяща метафора е употребена от Александър Хамилтън в „ Записките на федералиста “ – законодателната власт, която се разпорежда с кесията и основава вярната, с които се контролират правата и отговорностите на гражданите; изпълнителната власт, която държи меча на обществото; и правосъдната власт, която има способността да отсъжда по смисъла на правосъдие. Трите управляващи са равнопоставени и има открита несъответственост при заемане на длъжности в разнообразни управляващи от едно и също лице – извънредно значими гаранции за реализиране на този принцип.
Дотук ясно. Сега да погледнем фактическата странна на нещата. Идването на Кирил Петков и четворния съдружен кабинет (с общителната поддръжка на Българска социалистическа партия, Има Такъв Народ и „ Демократична България “) се случи под надслова, че в границите на служебните държавни управления на Румен Радев е почнала някаква „ смяна “, която следва да бъде „ продължена “ и след възможен четиригодишен мандат на това ръководство в страната да тече мед и масло, да има пет моста над Дунав, а в Граф Игнатиево с изключение на летище да има космодрум. Оттам по всяка възможност и ще отлетят обещаните от Слави Трифонов астронавти. Всичко това беше щедро подплатено с извънредно въодушевена тирада на президента за Нова година, ознаменуваща като че ли рухването на Берлинската стена в неговите очи, само че пък безпределно надалеч от същинската действителност – такава на инфлационна рецесия, рекордна смъртност от COVID-19, рекордни сметки за електрическа енергия, липса на държавен бюджет и неразбираеми икономически вероятности пред страната (отново изключвайки другия въодушевен член на това ръководство господин Лорер, говорещ за милиарди бъдещи нови вложения с настъпването на „ смяната “, само че пък към този момент единствената смяна за оказа назначението на брачната половинка му за шеф кабинет на Асен Василев).
В устрема си обаче да ни трансфорат в някаква виждана през техните очи Аркадия, ръководещи се сблъскаха с нещо, което те дефинират като спънка, а всички останали дефинираме като гаранти за представителната народна власт – разделяне на управляващите, разграничена подготвеност, неспособност за политическо всевластие. Първи на прицел попадна Комисията по енергийни и водно контролиране, чиято политика незабавно бе избрана от Кирил Петков като подривна по отношение на неговото ръководство. И той незабавно сподели, че тя ще бъде заменена. Но има един закон – това е Законът за енергетиката. Там ясно е разказано при какви хипотези и от кого се приключват пълномощията на член на Комисията по енергийно и водно контролиране. И това несъмнено не е министър-председателят. Разбира се, към сегашни миг КЕВР, както и други разнообразни самостоятелни органи, са с изминал мандат, и е належащо Народното събрание да предприеме стъпки по възобновяване състава на комисията. Което в нито една догадка не включва опцията министър-председателят да дефинира кой и по кое време в нея ще бъде заменен.
Вторият забавен миг са вижданията на Кирил Петков по повод промяната на прокуратурата и отговорността на основния прокурор. Структурната промяна на „ смяната “ в тази област до в този момент е финиширала до приемането на една неразбираемо написана политическа декларация на ръководещото болшинство. Законопроекти към момента няма. Това, което въпреки всичко знаем, са разбиранията на Кирил Петков за промяна в тази област. Те могат да бъдат разказани с едно изречение – „ Да стане Ваньо, с цел да седне Гошо или Пешо “. Министър-председателят до момента не е застъпил някаква съответна визия за структурна смяната в прокуратурата, само че в това време за него е значимо един човек да бъде заменен с различен – „ нашата роля е да сложиме хора в прокуратурата “, изясни Петков в свое изявление при Бойко Василев в „ Панорама “. Едва ли може да се откри по-ярък образец за демонстративно предпочитание за политическо кадруване и кадрови смени на едни хора с наши, а на всичкото от горната страна изказани от настоящ министър-председател. Но тук казусът не е единствено с така наречен „ кадруване “. Тук става въпрос за фундаментално недоумение по какъв начин работят механизмите на Конституцията, разделянето на управляващите и функционалната самостоятелност на всяка една от трите управляващи, в този случай правосъдната.
Бих желал да попитам Кирил Петков къде тъкмо е ролята на министър-председателя при избора и назначението на основния прокурор, при провеждането на процедурата от страна на пленума на Висшия правосъден съвет? Например при вероятно освобождение на Иван Гешев от поста е редно да се каже – ще подреди ли Кирил Петков на правосъдния министър Надежда Йорданова да предложи претендент за основен прокурор на пленума на Висшия правосъден съвет? Ще бъде ли този претендент следващото „ лице на смяната “, артикул на политическо кадруване? И не счита ли Кирил Петков, че цялото негово отношение по въпроса за промяната в прокуратурата е опит върху нея да бъде поставена комфортната примка на политическа надзор? Да, бих се радвал, в случай че мога да задам тези въпроси, само че не съм сигурен дали ПР-ът на „ Продължаваме промяната “ Александър Бойчев би ми разрешил, защото те биха могли да му се сторят неприемливи и да ми се накара по този начин, както се накара на Виктор Николаев в утринния блок на Нова телевизия.
Едно обаче е ясно – настоящият министър-председател има тежко недоумение към механизмите за действие на държавната власт, към разделянето на управляващите, към процедурните гаранции за неговото реализиране. И единственото нещо, което той очевидно може да създаде, е някакъв общ девиз, неведнъж несъвършен смислово и фактологически. Ще забележим до каква степен ще продължи войната на Кирил Петков с българската конституция. В последна сметка може даже да поддържа плана на неговия наставник Румен Радев, който към този момент анонсира конституционни промени, защото очевидно има доста огромно недоразумение със сегашната настояща конституционно уредба. И освен по един параграф.
***
Димитър Стоянов е правист, специализиращ в региона на конституционното право и административното право и развой. В интервала 2017-2021 година е специалист в тази област към политическия кабинет на вицепремиера по правосъдната промяна.
Автор е на изявления по правна, историческа и външнополитическа тема.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ