Politico: За България няма светлина в края на тунела
Димитър Бечев, Политико*
Преди няколко седмици българите гласоподаваха на следващите избори - петите от април 2021 година насам.
Докато прахът се отсрочва и политическите партии обмислят идващите си ходове, едно нещо е несъмнено: Съставянето на ръководеща коалиция ще бъде сложна задача.
Макар че партията на някогашния министър председател Бойко Борисов ГЕРБ се класира преди всичко - както и през октомври предходната година - втората по величина партия " Продължаваме промяната " (ПП) изключи всякакво съдействие с ГЕРБ, която тя показва като въплъщение на превзетата страна и корупцията, спохождащи страната - членка на Европейския съюз.
Следователно Борисов ще би трябвало да търси поддръжка другаде, само че надалеч не е несъмнено дали ще се стигне до коалиция и България може да се окаже в обстановка на нови избори още през юли.
И този безконечен избирателен цикъл продължава да има един бенефициент: Президентът Румен Радев.
Съгласно конституцията президентът на България има право да назначи длъжностен кабинет, който да следи за провеждането на предварителни избори, и по тази причина от август предходната година довереникът на Радев Гълъб Донев управлява българското държавно управление като министър-председател. В момента Радев управлява шоуто както във вътрешната, по този начин и във външната политика, като взема решения по отношение на енергийната тактика на България, нейните цели в границите на Плана за възобновяване и резистентност и даже по отношение на доставките на оръжие за Украйна.
Критиците на Радев, които се умножиха в последно време, назовават това преход към прикрито президентско ръководство.
България е парламентарна република и изпълнителната власт принадлежи на първо място на държавното управление - цялото скеле от механизми за надзор и баланс отразява тази режисура. От друга страна, президентът е изправен пред по-слаби ограничавания, защото се избира директно, което значи, че няма парламентарен надзор, с изключение на тромавата процедура по импийчмънт.
Обикновено това не е проблем, защото президентът разполага с лимитирани пълномощия. Но в този момент, като се има поради възходящата роля на Радев, той се трансформира в подобен, защото той в действителност не се регистрира пред никого - даже пред гласоподавателите, защото не може да се кандидатира за преизбиране след втория си мандат.
Фактическият държател на България е обект на разногласия още от първия ден, в който встъпи в служба. Недоброжелателите му го обрисуват като прислужник на Москва, акцентирайки скандалното му изявление от 2016 година, че Крим де факто е част от Русия, макар че законово принадлежи на Киев. А в последно време Радев е безапелационен, че България няма да изпраща оръжия на Украйна - макар решението на Народното събрание от ноември предходната година за противоположното - и се нахвърля върху партиите, които са дали своят вот в негова поддръжка, наричайки ги " войнолюбци ".
Интересно е, че още през 2020 година Радев застана на страната на антикорупционните митинги, обхванали България, подкрепени от най-твърдо прозападната част от електората. Нещо повече, той даже даде благословията си на Кирил Петков и Асен Василев, министри в служебното държавно управление през 2021 година, които по-късно продължиха да основават Политическа партия. Така че, макар че Политическа партия и нейният съдружен сътрудник Демократична България в този момент са в пререкания с Радев, в недалечното минало те са имали обща идея.
Междувременно връзките на Радев с Българската социалистическа партия (БСП) са също толкоз заплетени. Някога подкрепян от тях като претендент за президент, през днешния ден той е по-скоро съперник за благосклонностите на другарски настроените към Путин гласоподаватели, изпитващи носталгия по комунизма.
Ако има обаче нещо, което знаем сигурно за Радев, това е неговата необуздана упоритост. Бившият пълководец на военновъздушните сили има вяра, че има гравитацията, полезностите и визията да бъде водач на България, запълвайки празнината, оставена от упадъка на националния популист Борисов.
Радев също по този начин счита, че има политическите умения да се ориентира в бурните води на вътрешната и интернационалната политика, като играе пред няколко публики по едно и също време, твърдейки обезпокоените българи, че няма да бъдат въвлечени във война против Русия, и в същото време казвайки на други държавни управления от НАТО и Европейски Съюз, че София ще продължи да доставя извънредно нужните артилерийски снаряди за Украйна. Тези доставки за Полша и Румъния, които започнаха при държавното управление на Петков и бяха платени от Съединени американски щати и Обединеното кралство, продължиха и по време на мандата на Донев - и в случай че Радев в действителност искаше да ги приключи, щеше да го направи преди месеци.
В момента българският президент приканва и за бързо сформиране на нов кабинет и в това отношение е в унисон с публичното мнение, защото изследванията демонстрират, че цели 69% от българите се надяват на ново държавно управление.
Това обаче може и да не се случи, защото ГЕРБ може и да обмислен, че процентът им ще се усили, в случай че се организира още един избор по-късно през годината, а Борисов да упрекна Политическа партия в непреклонност в опит да откъсне гласове от съперниците си.
Междувременно реформаторската, другарски настроена към Запада Демократична България - която даде знак, че е подготвена да влезе в държавно управление, ръководено от ГЕРБ, при избрани условия. Но даже и по този начин, на Борисов към момента ще му е мъчно да си обезпечи решителна победа, а прокремълската партия " Възраждане ", която остана трета на изборите, безспорно ще процъфтява с помощта на популистката предизборна пропаганда.
Това значи, че вакуумът във властта в България ще се резервира, а Радев ще остане единственият дирек на стабилността в една страна, която другояче наподобява без кормило.
И въпреки всичко, колкото и мощен да е сега, президентът на България към момента има проблем в дълготраен проект.
След като мандатът на Радев изтече през 2027 година, той ще се окаже в политическата пустиня, защото нито един някогашен български държавен глава не е бил изключително сполучлив в повторното влизане в изборната политика. И сходна орис може да го сполети, когато към този момент няма да заема длъжността или да се възползва от великодушното медийно отразяване и известността, които идват дружно с нея.
Така че часовникът тиктака и Радев би трябвало да разбере какво следва след настоящия зенит на неговата власт и въздействие. Сравнително млад и изпълнен със самочувствие, той сигурно няма да хвърли кърпата и да се пенсионира. Но българският политически терен е конкурентен и ориста на водачите може бързо да се издигне и да падне.
Важно е да се означи, че това е една от аргументите честите избори да носят и изгоди, а освен разноски. В страна, в която отговорността е недостиг, изборите са единственият инструмент, с който жителите разполагат, с цел да лимитират елитите, и през годините България е видяла краха на доста популистки партии и политици. А и известна неустойчивост може да се окаже за предпочитане пред подправената непоклатимост под ръководството на „ избавител “ или хищническата коалиция. /БГНЕС
*Авторът е преподавател в Oxford School of Global and Area Studies, гостуващ академик в Карнеги Европа и създател на книгата „ Rival Power: Russia in Southeast Europe “
Преди няколко седмици българите гласоподаваха на следващите избори - петите от април 2021 година насам.
Докато прахът се отсрочва и политическите партии обмислят идващите си ходове, едно нещо е несъмнено: Съставянето на ръководеща коалиция ще бъде сложна задача.
Макар че партията на някогашния министър председател Бойко Борисов ГЕРБ се класира преди всичко - както и през октомври предходната година - втората по величина партия " Продължаваме промяната " (ПП) изключи всякакво съдействие с ГЕРБ, която тя показва като въплъщение на превзетата страна и корупцията, спохождащи страната - членка на Европейския съюз.
Следователно Борисов ще би трябвало да търси поддръжка другаде, само че надалеч не е несъмнено дали ще се стигне до коалиция и България може да се окаже в обстановка на нови избори още през юли.
И този безконечен избирателен цикъл продължава да има един бенефициент: Президентът Румен Радев.
Съгласно конституцията президентът на България има право да назначи длъжностен кабинет, който да следи за провеждането на предварителни избори, и по тази причина от август предходната година довереникът на Радев Гълъб Донев управлява българското държавно управление като министър-председател. В момента Радев управлява шоуто както във вътрешната, по този начин и във външната политика, като взема решения по отношение на енергийната тактика на България, нейните цели в границите на Плана за възобновяване и резистентност и даже по отношение на доставките на оръжие за Украйна.
Критиците на Радев, които се умножиха в последно време, назовават това преход към прикрито президентско ръководство.
България е парламентарна република и изпълнителната власт принадлежи на първо място на държавното управление - цялото скеле от механизми за надзор и баланс отразява тази режисура. От друга страна, президентът е изправен пред по-слаби ограничавания, защото се избира директно, което значи, че няма парламентарен надзор, с изключение на тромавата процедура по импийчмънт.
Обикновено това не е проблем, защото президентът разполага с лимитирани пълномощия. Но в този момент, като се има поради възходящата роля на Радев, той се трансформира в подобен, защото той в действителност не се регистрира пред никого - даже пред гласоподавателите, защото не може да се кандидатира за преизбиране след втория си мандат.
Фактическият държател на България е обект на разногласия още от първия ден, в който встъпи в служба. Недоброжелателите му го обрисуват като прислужник на Москва, акцентирайки скандалното му изявление от 2016 година, че Крим де факто е част от Русия, макар че законово принадлежи на Киев. А в последно време Радев е безапелационен, че България няма да изпраща оръжия на Украйна - макар решението на Народното събрание от ноември предходната година за противоположното - и се нахвърля върху партиите, които са дали своят вот в негова поддръжка, наричайки ги " войнолюбци ".
Интересно е, че още през 2020 година Радев застана на страната на антикорупционните митинги, обхванали България, подкрепени от най-твърдо прозападната част от електората. Нещо повече, той даже даде благословията си на Кирил Петков и Асен Василев, министри в служебното държавно управление през 2021 година, които по-късно продължиха да основават Политическа партия. Така че, макар че Политическа партия и нейният съдружен сътрудник Демократична България в този момент са в пререкания с Радев, в недалечното минало те са имали обща идея.
Междувременно връзките на Радев с Българската социалистическа партия (БСП) са също толкоз заплетени. Някога подкрепян от тях като претендент за президент, през днешния ден той е по-скоро съперник за благосклонностите на другарски настроените към Путин гласоподаватели, изпитващи носталгия по комунизма.
Ако има обаче нещо, което знаем сигурно за Радев, това е неговата необуздана упоритост. Бившият пълководец на военновъздушните сили има вяра, че има гравитацията, полезностите и визията да бъде водач на България, запълвайки празнината, оставена от упадъка на националния популист Борисов.
Радев също по този начин счита, че има политическите умения да се ориентира в бурните води на вътрешната и интернационалната политика, като играе пред няколко публики по едно и също време, твърдейки обезпокоените българи, че няма да бъдат въвлечени във война против Русия, и в същото време казвайки на други държавни управления от НАТО и Европейски Съюз, че София ще продължи да доставя извънредно нужните артилерийски снаряди за Украйна. Тези доставки за Полша и Румъния, които започнаха при държавното управление на Петков и бяха платени от Съединени американски щати и Обединеното кралство, продължиха и по време на мандата на Донев - и в случай че Радев в действителност искаше да ги приключи, щеше да го направи преди месеци.
В момента българският президент приканва и за бързо сформиране на нов кабинет и в това отношение е в унисон с публичното мнение, защото изследванията демонстрират, че цели 69% от българите се надяват на ново държавно управление.
Това обаче може и да не се случи, защото ГЕРБ може и да обмислен, че процентът им ще се усили, в случай че се организира още един избор по-късно през годината, а Борисов да упрекна Политическа партия в непреклонност в опит да откъсне гласове от съперниците си.
Междувременно реформаторската, другарски настроена към Запада Демократична България - която даде знак, че е подготвена да влезе в държавно управление, ръководено от ГЕРБ, при избрани условия. Но даже и по този начин, на Борисов към момента ще му е мъчно да си обезпечи решителна победа, а прокремълската партия " Възраждане ", която остана трета на изборите, безспорно ще процъфтява с помощта на популистката предизборна пропаганда.
Това значи, че вакуумът във властта в България ще се резервира, а Радев ще остане единственият дирек на стабилността в една страна, която другояче наподобява без кормило.
И въпреки всичко, колкото и мощен да е сега, президентът на България към момента има проблем в дълготраен проект.
След като мандатът на Радев изтече през 2027 година, той ще се окаже в политическата пустиня, защото нито един някогашен български държавен глава не е бил изключително сполучлив в повторното влизане в изборната политика. И сходна орис може да го сполети, когато към този момент няма да заема длъжността или да се възползва от великодушното медийно отразяване и известността, които идват дружно с нея.
Така че часовникът тиктака и Радев би трябвало да разбере какво следва след настоящия зенит на неговата власт и въздействие. Сравнително млад и изпълнен със самочувствие, той сигурно няма да хвърли кърпата и да се пенсионира. Но българският политически терен е конкурентен и ориста на водачите може бързо да се издигне и да падне.
Важно е да се означи, че това е една от аргументите честите избори да носят и изгоди, а освен разноски. В страна, в която отговорността е недостиг, изборите са единственият инструмент, с който жителите разполагат, с цел да лимитират елитите, и през годините България е видяла краха на доста популистки партии и политици. А и известна неустойчивост може да се окаже за предпочитане пред подправената непоклатимост под ръководството на „ избавител “ или хищническата коалиция. /БГНЕС
*Авторът е преподавател в Oxford School of Global and Area Studies, гостуващ академик в Карнеги Европа и създател на книгата „ Rival Power: Russia in Southeast Europe “
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ