Има „лекарство“ което премахва страха от смъртта при болните от рак
Диагнозата рак може да бъде ужасяващо нещо. Медицината потвърждава, че раздялата с околните и страхът от гибелта може да понижи възможностите за оцеляване при хората с рак.
Но нова терапия, тествана при хора с животозастрашаващ рак, предлага евентуално облекчение за тези ужасни паники.
Терапията е на почвата на псилоцибин – съединяване, намиращо се в Халюциногенните или „ психеделичн “ гъби – като се приема дружно с курс на обичайната психотерапия.
В изследването, в което взеха присъединяване хора диагностицирани с рак, в продължение на четири години и половина, има неопровержимо доказателство, че единична доза от псилоцибин усъвършенства тревога, депресия и екзистенциален смут години откакто лекарството напусне тялото им.
„ Трима от четирима от нашите участници споделиха, че лечението е единствена или в първите пет най-страхотни и значими прекарвания от живота им и те не престават да я помнят “, споделя Стивън Рос, откривател в NYU Langone и старши създател на проучването.
Рос и сътрудниците разгласиха своите открития на 9, януари в списанието Journal of Psychopharmacology.
Имунни кафези, които убиват множеството ракови болести, открити…
Настоящите способи за лекуване на свързани с рака психически разтърсвания нормално не работят. Традиционните медикаменти за лекуване на меланхолия и тревога работят за по-малко от половината хората, лекувани от рак – в действителност доказателства за резултатите на тези медикаменти спрямо плацебо са много ниски, се споделя в проучвания.
Нелекуваната ракова тревога, меланхолия и екзистенциален дистрес са свързани с по-високите проценти на самоубийства измежду хората, които търсят лекуване на рак, и понижената преживяемост на рака, евентуално обвързвана с нарушена имунна функционалност, изясни Рос.
„ Импликацията тук е, че псилоцибинът надълбоко промени грижите за онкоболните, изключително за тези, които са изправени пред своя край “, споделя Рос.
Проучването се основава на проучвания, които датират от 70-те години на предишния век, когато учените тестват психическите резултати на LSD при пациенти с рак. Резултатите бяха многообещаващи, само че проучванията остананха неразвити през идващите четири десетилетия, само че по-късно клиничните изпитвания още веднъж започнаха.
Новите резултати следват при удивително изследване от 2016г., което осветява мощните психически резултати на псилоцибина. И в двете изследвания участниците включват група от хора, диагностицирани с животозастрашаващ рак.
През 2016г. откривателите разделиха 29 пациенти с рак в две групи: Една група получи еднократна доза псилоцибин (0,3 mg / kg) в следена конюнктура и взе участие в девет психотерапевтични сесии с подготвени клиницисти.
Drugata група получи плацебо, ниацин (250 mg) дружно със същото количество консултативни сесии.
След седем седмици откривателите превключили лекуването на двете групи. След това плацебо групата получава единична доза псилоцибин, до момента в който психеделичната група приема ниацин.
По време на изследването участниците попълниха въпросници, предопределени да мерят какъв брой потиснати, тревожни, безнадеждни или деморализирани се усещат.
Рак – по какъв начин да се борим със недоброкачествен израстък
Как да бъдем здрави и витални?
Те също по този начин регистрират качеството си на живот, духовността, благополучието и дали са чувствали екзистенциален боязън или са имали мистично прекарване по време на лекуването.
Псилоцибинът е провокирал „ незабавни, основни и устойчиви усъвършенствания “ при безпокойство и меланхолия при всички участници, оповестяват учените.
„ Един ден след приемането на псилоцибин 80 % от участниците към този момент не дават отговор на критериите за меланхолия, свързани с рака “, споделя Рос. Тези резултати са „ незабавни и клинично значими “.
Еднократна доза псилоцибин докара до понижаване на свързаната с рака безнравственост и безизходност, възстановяване на духовното богатство и повишение на качеството на живот.
Но това първо изследване наблюдава единствено душeвността на участниците в продължение на шест и половина месеца, тъй че дали изгодите от псилоцибин не престават и след интервала на изследване, не беше известно до момента.
За да ревизира дълготрайните резултати на лекарството, изследователският екип наблюдава 16 от участниците в проучването. От тях 15 души избраха да се включат в новия разбор.
Изследователите предоставиха на участниците същите въпросници за психологично здраве от първичното изследване в два стадия – 3,2 и 4,5 години след първичните дози псилоцибин. Участниците също попълниха въпросник, задаващ отворени въпроси за позитивни промени, които приписват на опита с терапия благодарение на псилоцибин.
По-голямата част от участниците демонстрираха понижена тревога, меланхолия, безизходност и безнравственост. И при двете следващи инспекции 60 до 80 % от участниците демонстрираха белези за сполучливо лекуване на меланхолия и тревога.
Това значи, че първичните резултати за повишение на настроението от дозата псилоцибин са издържали близо пет години след първичната терапия. Това е най-дългото изследване досега, анализиращо резултатите на псилоцибин върху психологичното здраве на онкоболните, споделя изследователския екип.
Учените не са сигурни по какъв начин псилоцибинът въздейства на мозъка. Но данните демонстрират, че информационните пътища на мозъка наподобява се трансформират, когато са изложени на психеделици като псилоцибин.
„ Мозъкът наподобява по-взаимосвързан, когато употребявате псилоцибин “, сподели Рос. „ Части от мозъка, които нормално не споделят между тях, поддържат връзка между тях. “
Някои учени хипотезират, че лечебният резултат може да произтича от област на мозъка, наречена „ мрежа по дифолт “, която оказва помощ на индивида да е се успокои.
Обикновено мрежата е дейна, когато хората мечтаят. Когато някой изпитва безпокойствие или меланхолия, тази мрежа минава в свръхпроизводство, като на пръв взор ги кара да се тормозят. Псилоцибинът може да деактивира мрежата, като дава опция на хората да слагат проблемите си в вероятност.
Психичните разтърсвания, породени от рак, могат да бъдат също толкоз пагубни, колкото физическите вреди, породени от заболяването. Това изследване допуска, че псилоцибинът може да бъде евентуално мощен инструмент за лекуване на тези положения за съвсем 40 % от световната популация, която ще бъде диагностицирана с рак.
