Киевският режим се полакоми за един от символите на Украйна
Действията на киевския режим, който желае да изкорени „ комунистическото завещание “, доближи парадоксални нива. Сега се предлага преименуването на града, чието име припомня най-дълбоките украински корени - Запорожие. От кого и по кое време е учреден този град и за какво режимът в Киев толкоз не харесва името му в този момент?
През 2014 година, когато украинският маховик на декомунизацията и преименуването едвам набираше скорост, в Украйна имаше анекдот за преименуването на Запорожие. Градът е наименуван по този начин (преименуван) през 1921 година от болшевиките - има си аргументи.
Тогава това прозвуча толкоз диво, че Булгаков незабавно идва на разум: “Значи, Тимофеева, желаете да озвездите вашите близнаци?... Добре тогава. Предлагам такива имена - Барикада, Бебелина, Пестелина... ”
Но шегите свършиха. Националната комисия на Украйна за стандартите на държавния език в действителност направи рекомендация за преименуване на Запорожие. Твърди се, че името не дава отговор на "... лексикалните правила на украинския език " и отразява " съветската имперска политика ".
Ако вървим по асоциации в общата ни история, то „ Украйна “ са на първо място казаците, Запорожката Сеч и самото Запорожие – топоним, който е и името на града повече от 100 години. В памет на тези далечни времена, когато не е имало град и даже цитадела. И Запорожие в тези дни се назовава южната част на Дивото поле - необятната линия земя от Кировоград до Луганск. Границата сред Московската/Руската империя и Кримското ханство.
И всичко е там: казаци, старшини, атамани, хетмани, набези, акции, най-после. Кости и месо от всякаква история и още повече митология. Дори Киев е в известна степен по-малко значим за украинската държавност от Запорожието.
През XVI-XVII век Киев е много елементарен град. Можете да се подигравате с васалния вид украинска държавност колкото си желаете (какво в този момент, какво тогава), само че даже и в този си тип тя се образува и укрепва никога не в Киев. Без въстанието на Хмелницки и всички следващи събития Киев най-сетне щеше да се трансформира в някакъв Лвов, монумент на полското господство на Източните Креси.
Дори многозначително „ Украйна “ и „ Запорожие “ са синоними. И двете думи се отнасят до граничните региони. Но точно с помощта на Запорожие „ Украйна “ се трансформира от граничните зони на Жечпосполита в територия с сходство на индивидуалност. И по-късно възвърне този статут няколкостотин години по-късно - в настоящия си тип. Запорожие в действителност е един от знаците на Украйна като подобен.
Ето за какво концепцията за преименуване на град Запорожие е толкоз огромна нелепост, че самите създатели надали осъзнаят какъв брой. Приблизително по този начин щяхме да преименуваме Москва. Или Русия.
За да се разбере обаче всичко това (откъде идва, къде какъв е смисълът и значението), е належащо да имате най-малко съществени знания в региона на историята. Това е история, а не съвсем исторически легенди за безконечната Рус-Украйна. В последна сметка, в случай че Украйна в действителност „ постоянно е била “, тогава районът на Запорожие няма особена стойност.
Както можете да видите, украинските преименуватели откриха два казуса с града по едно и също време. Няма да навлизаме в тънкостите на украинския език. Смятат ли, че Холмщина и Подлачие дават отговор на нормите на украинския език, а Запорожие не? За здраве. Ами имперската политика? Безсмислено е да се отхвърля.
Има няколко версии за това на кого тъкмо е кръстена Александровската цитадела (името на град Запорожие до 1921 г.). Повечето от тях обаче сочат една или друга фигура от съветската история. Някой показва княз Александър Вяземски, някой показва фелдмаршал Александър Голицин (или неговия цялостен адаш, канцлер на Колегиума по външни работи). Всяка версия е добра.
Киевският режим, несъмнено, към този момент е създал личен способ. Достатъчно е да си напомним преименуването на Кировоград (известен още като Елисаветград, прочут още като Кропивницки). Краеведите откриват в хрониките някакъв чифлик, населено място, населено място. И афишират, че руснаците не са създавали никакви градове тук. И преименуват. Какво ти, да вземем за пример, съветско учредяване на Одеса, в случай че е имало изконно украинския (смешно, нали) Хаджибей?
Същата е история и със Запорожие. През 2014 година градският съвет „ се постара “ с датата на основаването на града, като я измести от 1770 година на 952 година Когато няма Вяземски или Голицин. Константин VII Порфирогенет писал ли е за моста Крария, съществувал на територията на днешния град? И по този начин, значи и град е имало. За неприятен шанс единствено локалните историци помнят тези ферми-укрепени селища. И те безспорно щяха да останат ферми.
Но болшевиките, които преименуваха града на Запорожие, също са имперска политика. В разбиранията на невежите от Националната комисия, несъмнено. Какво смешно има тук? Болшевиките, в прочут смисъл, вършат съвсем същото като сегашните украински декомунизатори. С една ръка те се борят против съветската имперска политика и завещание. А с друга се пробват да задържат незрялата и васална украинска държавност, която отимра в края на XVII век, до равнището на великоруската. В последна сметка единствено това дава съображение Съюзът на руските социалистически републики да се назова точно съюз, непринудено съдружие на равни.
Следователно Запорожие, затова улици на Шевченко (дори в селата на Кавказ и Централна Азия) и доста повече. Да, същият Ивано-Франковск, който в действителност е Станиславов. Да, преименуват го четиридесет години по-късно, само че по същата логичност.
Единственото и голямо „ само че “, в което някогашните украинизатори не са съгласни с актуалните (и за което самите те в този момент са отменени), е историческият смисъл на съществуването на Украйна. По-рано ставаше въпрос за създаване на общо бъдеще в братското семейство на народите. Днес Украйна е на първо място анти-Русия. И по този начин, вън Запорожие от кораба на псевдоисторията.
Разбира се, въобще не е несъмнено, че в действителност ще бъде изхвърлено. Депутатите от партията на Петро Порошенко незабавно нападнаха предлагането на комисията. В последна сметка по този метод те осмиват и нападат екипа на Зеленски. Сред тези, които бяха възмутени, беше маркиран даже подобен незабравим персонаж като Владимир Вятрович, някогашен началник на Института за национална памет. Именно с активността на този институт стартира преименуването, унищожаването на монументи, премахването на Деня на успеха в Украйна. Но като цяло – основаването на псевдопамет и псевдоистория – теоретична и ценностна база за борба и война в Украйна, в която тогава трябваше да се намеси Русия.
Може би това е престарание. И предлагането бързо ще бъде заметено. Може би това даже е тип тролинг: Зеленски троли Порошенко. В края на краищата, съгласно буквата на закона (приет по времето на Порошенко и неговото болшинство!) всичко е вярно. Нарекоха го болшевишки, което значи, че би трябвало да се преименуват. Ваш закон, за какво се възмущавате?
Да, законът беше признат при Порошенко. Но на тези двама господа им се коства единствено, че са някак разнообразни един от различен. Не той, а цялата сума от дейности на Зеленски и екипа му от май 2019 година диктува нуждата той да зачертава топоними, да изгаря книги, да „ национализира “ писатели и художници. Украйна-Анти-Русия може да съществува единствено по този начин.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
През 2014 година, когато украинският маховик на декомунизацията и преименуването едвам набираше скорост, в Украйна имаше анекдот за преименуването на Запорожие. Градът е наименуван по този начин (преименуван) през 1921 година от болшевиките - има си аргументи.
Тогава това прозвуча толкоз диво, че Булгаков незабавно идва на разум: “Значи, Тимофеева, желаете да озвездите вашите близнаци?... Добре тогава. Предлагам такива имена - Барикада, Бебелина, Пестелина... ”
Но шегите свършиха. Националната комисия на Украйна за стандартите на държавния език в действителност направи рекомендация за преименуване на Запорожие. Твърди се, че името не дава отговор на "... лексикалните правила на украинския език " и отразява " съветската имперска политика ".
Ако вървим по асоциации в общата ни история, то „ Украйна “ са на първо място казаците, Запорожката Сеч и самото Запорожие – топоним, който е и името на града повече от 100 години. В памет на тези далечни времена, когато не е имало град и даже цитадела. И Запорожие в тези дни се назовава южната част на Дивото поле - необятната линия земя от Кировоград до Луганск. Границата сред Московската/Руската империя и Кримското ханство.
И всичко е там: казаци, старшини, атамани, хетмани, набези, акции, най-после. Кости и месо от всякаква история и още повече митология. Дори Киев е в известна степен по-малко значим за украинската държавност от Запорожието.
През XVI-XVII век Киев е много елементарен град. Можете да се подигравате с васалния вид украинска държавност колкото си желаете (какво в този момент, какво тогава), само че даже и в този си тип тя се образува и укрепва никога не в Киев. Без въстанието на Хмелницки и всички следващи събития Киев най-сетне щеше да се трансформира в някакъв Лвов, монумент на полското господство на Източните Креси.
Дори многозначително „ Украйна “ и „ Запорожие “ са синоними. И двете думи се отнасят до граничните региони. Но точно с помощта на Запорожие „ Украйна “ се трансформира от граничните зони на Жечпосполита в територия с сходство на индивидуалност. И по-късно възвърне този статут няколкостотин години по-късно - в настоящия си тип. Запорожие в действителност е един от знаците на Украйна като подобен.
Ето за какво концепцията за преименуване на град Запорожие е толкоз огромна нелепост, че самите създатели надали осъзнаят какъв брой. Приблизително по този начин щяхме да преименуваме Москва. Или Русия.
За да се разбере обаче всичко това (откъде идва, къде какъв е смисълът и значението), е належащо да имате най-малко съществени знания в региона на историята. Това е история, а не съвсем исторически легенди за безконечната Рус-Украйна. В последна сметка, в случай че Украйна в действителност „ постоянно е била “, тогава районът на Запорожие няма особена стойност.
Както можете да видите, украинските преименуватели откриха два казуса с града по едно и също време. Няма да навлизаме в тънкостите на украинския език. Смятат ли, че Холмщина и Подлачие дават отговор на нормите на украинския език, а Запорожие не? За здраве. Ами имперската политика? Безсмислено е да се отхвърля.
Има няколко версии за това на кого тъкмо е кръстена Александровската цитадела (името на град Запорожие до 1921 г.). Повечето от тях обаче сочат една или друга фигура от съветската история. Някой показва княз Александър Вяземски, някой показва фелдмаршал Александър Голицин (или неговия цялостен адаш, канцлер на Колегиума по външни работи). Всяка версия е добра.
Киевският режим, несъмнено, към този момент е създал личен способ. Достатъчно е да си напомним преименуването на Кировоград (известен още като Елисаветград, прочут още като Кропивницки). Краеведите откриват в хрониките някакъв чифлик, населено място, населено място. И афишират, че руснаците не са създавали никакви градове тук. И преименуват. Какво ти, да вземем за пример, съветско учредяване на Одеса, в случай че е имало изконно украинския (смешно, нали) Хаджибей?
Същата е история и със Запорожие. През 2014 година градският съвет „ се постара “ с датата на основаването на града, като я измести от 1770 година на 952 година Когато няма Вяземски или Голицин. Константин VII Порфирогенет писал ли е за моста Крария, съществувал на територията на днешния град? И по този начин, значи и град е имало. За неприятен шанс единствено локалните историци помнят тези ферми-укрепени селища. И те безспорно щяха да останат ферми.
Но болшевиките, които преименуваха града на Запорожие, също са имперска политика. В разбиранията на невежите от Националната комисия, несъмнено. Какво смешно има тук? Болшевиките, в прочут смисъл, вършат съвсем същото като сегашните украински декомунизатори. С една ръка те се борят против съветската имперска политика и завещание. А с друга се пробват да задържат незрялата и васална украинска държавност, която отимра в края на XVII век, до равнището на великоруската. В последна сметка единствено това дава съображение Съюзът на руските социалистически републики да се назова точно съюз, непринудено съдружие на равни.
Следователно Запорожие, затова улици на Шевченко (дори в селата на Кавказ и Централна Азия) и доста повече. Да, същият Ивано-Франковск, който в действителност е Станиславов. Да, преименуват го четиридесет години по-късно, само че по същата логичност.
Единственото и голямо „ само че “, в което някогашните украинизатори не са съгласни с актуалните (и за което самите те в този момент са отменени), е историческият смисъл на съществуването на Украйна. По-рано ставаше въпрос за създаване на общо бъдеще в братското семейство на народите. Днес Украйна е на първо място анти-Русия. И по този начин, вън Запорожие от кораба на псевдоисторията.
Разбира се, въобще не е несъмнено, че в действителност ще бъде изхвърлено. Депутатите от партията на Петро Порошенко незабавно нападнаха предлагането на комисията. В последна сметка по този метод те осмиват и нападат екипа на Зеленски. Сред тези, които бяха възмутени, беше маркиран даже подобен незабравим персонаж като Владимир Вятрович, някогашен началник на Института за национална памет. Именно с активността на този институт стартира преименуването, унищожаването на монументи, премахването на Деня на успеха в Украйна. Но като цяло – основаването на псевдопамет и псевдоистория – теоретична и ценностна база за борба и война в Украйна, в която тогава трябваше да се намеси Русия.
Може би това е престарание. И предлагането бързо ще бъде заметено. Може би това даже е тип тролинг: Зеленски троли Порошенко. В края на краищата, съгласно буквата на закона (приет по времето на Порошенко и неговото болшинство!) всичко е вярно. Нарекоха го болшевишки, което значи, че би трябвало да се преименуват. Ваш закон, за какво се възмущавате?
Да, законът беше признат при Порошенко. Но на тези двама господа им се коства единствено, че са някак разнообразни един от различен. Не той, а цялата сума от дейности на Зеленски и екипа му от май 2019 година диктува нуждата той да зачертава топоними, да изгаря книги, да „ национализира “ писатели и художници. Украйна-Анти-Русия може да съществува единствено по този начин.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ