Как да отгледаме щастливи деца
Десетки препоръки са изписани по какъв начин да създадем децата си по-успешни, по-умни. Как обаче да ги създадем по-щастливи? На този въпрос пробва да откри отговор създателят в американското списание The Week Ерик Бейкър.
Той преглежда подробна литература, изследваща факторите, които способстват за детското благополучие, изследва голям брой интернационалните педагогичен проучвания и книги и обобщава 10 стъпки, с които да отгледаме щастливи деца.
1. Вие самите станете по-щастливи. Това е решаващо за щастието на децата ви. Ето ви случай, в който егоизмът може да направи другите щастливи. Множество проучвания потвърждават забележителна връзка сред майките, които се усещат депресирани и отрицателния процес в живота на децата им. Родителската меланхолия е мотив за поведенчески проблеми на децата в бъдеще и загуба на успеваемост на регулацията и помощта на родителите, когато тези проблеми се появят.
Каква е първата стъпка ние самите да станем по-щастливи, с цел да имаме щастливи деца? Бейкър поучава: Отделяйте време един път седмично да се срещате с другари и да се смеете и забавлявате. Правете го, макар че сте родители.
2. Научете ги да основават връзки. Никой не отхвърля, че построяването на контакти е значимо, само че какъв брой родители в действителност отделят време да учат децата си по какъв начин да завързват запознанства. Може да започнете като окуражавате децата си да правят дребни добрини, с цел да градят благосклонност към себе си. Това освен ще им помогне да придобият съществени умения и да станат по-добри хора, само че и ще ги накара да се почувстват по-щастливи.
3. Очаквайте старания, не съвършенство. Поощрявайте желанието да се направи нещо и дейностите в тази тенденция, не естествената дарба, която дефинира какъв брой добре то ще бъде осъществено.
4. Учете ги на оптимизъм още преди да станат тинейджъри. 10-годишните деца, които са научени да мислят и интерпретират света позитивно, са доста по-малко податливи на меланхолия в пубертета. Оптимизмът е тясно обвързван с щастието.
5. Учете ги на прочувствена просветеност. Тя е умеене, не вродена линия. Мисленето, че децата „ по натурален метод ” ще схванат личните си страсти (както и тези на другите) не ги приготвя за триумфа. Проста първа стъпка да ги научите на прочувствена просветеност е като „ наблегнете, окачествите и потвърдите ” страстите им, когато усещат яд и отчаяние. Например:
Ана споделя: „ Толкова доста съм ти ядосана! ”
Родителят: „ На мен ли си толкоз ядосана? Разкажи ми. Може би се чувстваш и разочарована, тъй като не те пущам да си играеш през днешния ден? ”
Ана: „ Да! Искам през днешния ден да ми е ден за игра! ”.
Свържете се с детето, помогнете му да дефинира по какъв начин се усеща и му позволете да разбере, че да се усеща по този начин е нещо, което се приема като положение. Това е методът на дейното слушане и окачествяване при първите мощни прояви на детски страсти и при осъзнаването на детето, че е персона със лични стремежи и усеща.
Още на стр. 2
