В разбития от войната Донецк автобусна услуга предлага спасение
Десетки хиляди украинци оцеляват както могат в селата край фронтовата линия в Донецк - под съветски обстрел, съвсем без достъп до доктор, аптека, банкомат... Транспорт няма от началото на съветската война. Един рейс се оказва тяхното избавление.
Група хора чакат край пътя в региона на Източен Донецк в Украйна да дойде един специфичен рейс. Превозът е проведен от неправителствена организация. И ще ги води назад до домовете им.
Село Константинивка е на към 25 километра западно от Бахмут , който е в руини след месеци на безмилостно и брутално съветско военно нахлуване, което цели да превземе град, който съгласно доста специалисти има малко стратегическо значение за хода на войната, която Русия води против Украйна от февруари 2022 година
Селото е близо и до Краматорск и Славянск , два основни града, които съветските военни желаят да завладяват, с цел да получат спомагателен надзор над района на Донецк.
Константинивка също пострада доста от съветския обстрел. Шестима цивилни бяха убити и осем души бяха ранени на 2 април, когато съветски ракети повредиха 16 жилищни здания. Друг съветски удар - на 24 март, умъртви петима души там.
Въпреки че е обект на обстрел, Константинивка, с население от близо 70 000 души преди войната, към момента поддържа доста от услугите за хората, в това число достъп до доктор и работещи аптеки - неща, които липсват в по-малките околни села. Има и пазар навън, където хората продават каквото могат - постоянно продукция от градините си.
Но стигането до селото е предизвикателство, защото автобусните услуги бяха прекратени, откакто Русия стартира пълномащабното си навлизане в страната.
За Олена от Зоря , село на към 25 километра южно от Константиновка, новата автобусна връзка, проведена от неправителствена организация като филантропична задача, е избавление.
„ Сезонът стартира и хората би трябвало да стигнат до пазара в Константиновка. Някой продава месо, различен продава мляко. Ето по какъв начин стигаме до там, с цел да продадем каквото имаме и да се опитаме да оцелеем “, споделя Олена.
Тя е един от пасажерите в претъпкания рейс. „ Всички сме щастливи, че най-малко един рейс се движи един път седмично “, сподели тя пред украинската работа на Радио Свободна Европа (RFE/RL). И прибавя, че в Константиновка има и работещ банкомат, от който могат да се теглят пари.
Безплатната транспортна услуга се координира от Украинския филантропичен фонд на Организация на обединените нации и " Пролиска " - локална неправителствена организация, която ръководи 62 рейса освен в региона на Донецк, само че и в областите Харков, Херсон, Суми, Запорожие и Днепропетровск. Така обслужва общо 200 обитаеми места с повече от 30 000 души, които се възползват от обществения превоз.
Сергий пътува за Константиновка, с цел да купи медикаменти за дядо си, който е с увреждания, да вземе пенсията на собствен комшия, на който са ампутирани двата крайници, и да купи самун за себе си.
„ Но главното нещо са медикаментите “, споделя Сергий пред RFE/RL. Той прибавя, че преди да се появи безплатната автобусна услуга, е плащал за транспорти до града, което е безценен разход.
В градовете и селата, които обгръщат 1000-километровата фронтова линия в Източна Украйна, доста фамилии отхвърлят да изоставен домовете си, макар интензивните боеве и обстрелите, които постоянно са наоколо или безусловно по домовете им.
Сергий споделя, че тези, които са останали в родното му село Калинове , както и на всички места в Източна Украйна покрай фронтовата линия, са възрастни, хора с увреждания или приковани на легло.
" Те няма къде да отидат. Те са самотни и няма кой да се грижи за тях. Нямат желание да си потеглят. Дядо ми и майка ми получиха инсулт. Трябва да се грижа за тях ", споделя той.
Подобно на останалите, Сергий се надява на завършек на съветската инвазия и на връщане към мира, тъй че той и фамилията му да могат да се върнат към селскостопанска работа на цялостен работен ден.
Людмила също е от Калинове, тя споделя, че селото е без електричество към този момент една година, което усилва компликациите на фона на война, която се чува наоколо.
След началото на войната лекарите, които преди са посещавали Калинове, не са идвали, споделя Людмила. Тя пътува до Константинивка, с цел да може тамошен ортодонт да ѝ извади три зъба и да си изтегли пенсията от банкомата, с цел да може да си купи храна и медикаменти.
Надя от Стара Николаивка , на към 30 километра южно от Константинивка, споделя, че изпитва непрекъснат боязън поради борбите наоколо, само че прибавя, че няма излаз.
„ Нямаме превоз. Трябва да си вземем пенсиите, да вървим до аптеката за медикаменти. Как да живеем по този начин? Плаче ти се “, споделя старата жена.
Людмила Ивановна от Зоря споделя, че безплатната автобусна услуга е поставила завършек на възприятието на изолираност, което хора като нея изпитват в по-малките села, застрашени от военната инвазия на Русия.
" И в случай че го нямаше този рейс, щяхме да си седим у дома и да си купуваме скъпи неща от локалния магазин. И с какво? Живеем както можем ", споделя тя.
Людмила няма желание да напуща селото си, макар че е обстрелвано и към този момент година е без течаща вода.
„ Намираме се сред Авдиивка, Константинивка и Бахмут. Има пукотевица, артилерия. Това е извънредно и доста ужасно “, споделя тя и прибавя, че всички бягат в мазетата си, когато се разгорят боевете.
" Но животът продължава. Надяваме се на най-хубавото. Тази победа ще бъде наша. "
Група хора чакат край пътя в региона на Източен Донецк в Украйна да дойде един специфичен рейс. Превозът е проведен от неправителствена организация. И ще ги води назад до домовете им.
Село Константинивка е на към 25 километра западно от Бахмут , който е в руини след месеци на безмилостно и брутално съветско военно нахлуване, което цели да превземе град, който съгласно доста специалисти има малко стратегическо значение за хода на войната, която Русия води против Украйна от февруари 2022 година
Селото е близо и до Краматорск и Славянск , два основни града, които съветските военни желаят да завладяват, с цел да получат спомагателен надзор над района на Донецк.
Константинивка също пострада доста от съветския обстрел. Шестима цивилни бяха убити и осем души бяха ранени на 2 април, когато съветски ракети повредиха 16 жилищни здания. Друг съветски удар - на 24 март, умъртви петима души там.
Въпреки че е обект на обстрел, Константинивка, с население от близо 70 000 души преди войната, към момента поддържа доста от услугите за хората, в това число достъп до доктор и работещи аптеки - неща, които липсват в по-малките околни села. Има и пазар навън, където хората продават каквото могат - постоянно продукция от градините си.
Но стигането до селото е предизвикателство, защото автобусните услуги бяха прекратени, откакто Русия стартира пълномащабното си навлизане в страната.
За Олена от Зоря , село на към 25 километра южно от Константиновка, новата автобусна връзка, проведена от неправителствена организация като филантропична задача, е избавление.
„ Сезонът стартира и хората би трябвало да стигнат до пазара в Константиновка. Някой продава месо, различен продава мляко. Ето по какъв начин стигаме до там, с цел да продадем каквото имаме и да се опитаме да оцелеем “, споделя Олена.
Тя е един от пасажерите в претъпкания рейс. „ Всички сме щастливи, че най-малко един рейс се движи един път седмично “, сподели тя пред украинската работа на Радио Свободна Европа (RFE/RL). И прибавя, че в Константиновка има и работещ банкомат, от който могат да се теглят пари.
Безплатната транспортна услуга се координира от Украинския филантропичен фонд на Организация на обединените нации и " Пролиска " - локална неправителствена организация, която ръководи 62 рейса освен в региона на Донецк, само че и в областите Харков, Херсон, Суми, Запорожие и Днепропетровск. Така обслужва общо 200 обитаеми места с повече от 30 000 души, които се възползват от обществения превоз.
Сергий пътува за Константиновка, с цел да купи медикаменти за дядо си, който е с увреждания, да вземе пенсията на собствен комшия, на който са ампутирани двата крайници, и да купи самун за себе си.
„ Но главното нещо са медикаментите “, споделя Сергий пред RFE/RL. Той прибавя, че преди да се появи безплатната автобусна услуга, е плащал за транспорти до града, което е безценен разход.
В градовете и селата, които обгръщат 1000-километровата фронтова линия в Източна Украйна, доста фамилии отхвърлят да изоставен домовете си, макар интензивните боеве и обстрелите, които постоянно са наоколо или безусловно по домовете им.
Сергий споделя, че тези, които са останали в родното му село Калинове , както и на всички места в Източна Украйна покрай фронтовата линия, са възрастни, хора с увреждания или приковани на легло.
" Те няма къде да отидат. Те са самотни и няма кой да се грижи за тях. Нямат желание да си потеглят. Дядо ми и майка ми получиха инсулт. Трябва да се грижа за тях ", споделя той.
Подобно на останалите, Сергий се надява на завършек на съветската инвазия и на връщане към мира, тъй че той и фамилията му да могат да се върнат към селскостопанска работа на цялостен работен ден.
Людмила също е от Калинове, тя споделя, че селото е без електричество към този момент една година, което усилва компликациите на фона на война, която се чува наоколо.
След началото на войната лекарите, които преди са посещавали Калинове, не са идвали, споделя Людмила. Тя пътува до Константинивка, с цел да може тамошен ортодонт да ѝ извади три зъба и да си изтегли пенсията от банкомата, с цел да може да си купи храна и медикаменти.
Надя от Стара Николаивка , на към 30 километра южно от Константинивка, споделя, че изпитва непрекъснат боязън поради борбите наоколо, само че прибавя, че няма излаз.
„ Нямаме превоз. Трябва да си вземем пенсиите, да вървим до аптеката за медикаменти. Как да живеем по този начин? Плаче ти се “, споделя старата жена.
Людмила Ивановна от Зоря споделя, че безплатната автобусна услуга е поставила завършек на възприятието на изолираност, което хора като нея изпитват в по-малките села, застрашени от военната инвазия на Русия.
" И в случай че го нямаше този рейс, щяхме да си седим у дома и да си купуваме скъпи неща от локалния магазин. И с какво? Живеем както можем ", споделя тя.
Людмила няма желание да напуща селото си, макар че е обстрелвано и към този момент година е без течаща вода.
„ Намираме се сред Авдиивка, Константинивка и Бахмут. Има пукотевица, артилерия. Това е извънредно и доста ужасно “, споделя тя и прибавя, че всички бягат в мазетата си, когато се разгорят боевете.
" Но животът продължава. Надяваме се на най-хубавото. Тази победа ще бъде наша. "
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ