Десетки хиляди дeца живеят осакатени заради войната в Сирия
Десетки хиляди деца са осакатени при въздушните набези в Сирия. Те са жертви на една война, която въобще не схващат - като десетгодишната Мажида от Алепо, която на пет години губи единия си крайник, споделя изданието Deutsche Welle, представено от БГНЕС.
Мажида Ал-Омар е била на пет години, когато касетъчна бомба откъснала десния ѝ крайник. И през днешния ден тя си спомня всеки подробност от ужасния ден на нападението, въпреки и да ѝ се желае да го не помни. " Бяхме в дребен камион с още 10 души. Изведнъж самолетът стартира да стреля по нас... и след това всичко стана черно ", споделя Мажида.
Това се случва през февруари 2013 - по време на бягството на Мажида и фамилията ѝ от източната част на Алепо, където се водят боеве. " Наоколо имаше единствено трупове, овъглени трупове. Сякаш пъкълът се беше разтворил пред нас ", спомня си майката на Мажида. Именно тя първа видяла, че бомбата е откъснала крайници на щерка ѝ. Момичето било откарано във военнополева болница, кракът ѝ бил неотложно ампутиран.
В последна сметка фамилията съумяло да се добере до Турция. Днес живее в Газиантеп, на 60 километра от сирийската граница. Турският град е приел към този момент един милион сирийци. Те са настанени в лагери в покрайнините или в жилища в центъра - като Мажида и фамилията ѝ.
В тяхното малко жилище нищо не припомня за родината им - няма фотоси, нито пък някакви предмети от предходния им живот. Останали са единствено спомените. " Когато излязохме от болничното заведение, дворът беше цялостен с трупове. Единият не беше затрупан. Сестра ми си затвори очите, само че аз не затворих моите. По-добре да не бях видяла това, което видях. Никога няма да мога да не помни тази панорама ", споделя Мажида.
По данни на Организация на обединените нации, войната в Сирия е трансформирала 1,5 млн. души в инвалиди. На над 80 000 от тях е трябвало да бъде ампутиран крайник или ръка - в това число на доста деца като Мажида. УНИЦЕФ приказва за " цяло едно потомство с телесни и психологични увреждания ".
Днес Мажида е на 10 години и още веднъж може да върви - с помощта на протезата, която ѝ е била сложена, и на доста извършения. Споделя, че е доста щастлива с изкуствения си крайник. Само че делникът постоянно е сложен. " Другите деца заран се разсънват и скачат от леглото. Обличат се, вземат си чантите и отиват на учебно заведение. На мен ми би трябвало цялостен час да се оправя - поради крайници. Мама от време на време ми оказва помощ ", споделя Мажида.
На всеки няколко месеца момичето върви на надзорен обзор в една дребна клиника в Газиантеп - " Will Steps Rehabilitation Center ", учредена от сирийски лекари и терапевти и издържаща се от дарения, в това число от Европейски Съюз. Именно тук е била сложена и протезата на Мажида. В началото тя е трябвало да посещава клиниката доста по-често, в сравнение с в този момент. Но най-малко физиотерапията ѝ доставя наслаждение: тя се изкачва по стълби, прави извършения за равновесие. Междувременно тя се оправя толкоз добре, че, когато е с дълъг панталон или дълга рокля, човек съвсем не вижда, че е с протеза.
" Искаме нашите пациенти да се усещат добре с протезите си, да усещат че могат да се оправят с всичко в делника ", акцентира физиотерапевтът Анас Алзофи. Той прибавя, че Мажида е смела и има мощна воля, тъкмо по тази причина бързо е напреднала и се оправя добре. За него е значимо тя да гледа нагоре, а не надолу към протезата. Най-добре въобще да не мисли за крайници си.
Клиниката разполага със лична работилница за протези. Екипът може да създаде един неестествен крайник за ден-два. Основните детайли като ходилата се доставят от немска компания. " До 15 пациенти месечно получават тук нови крака ", показва Мустафа Ал-Кхатиб, който преди войната в Сирия е работил като болногледач. В Газиантеп се е специализирал в слагането на протези. " Клиниката би могла да обслужва повече пациенти ", споделя той. Само че при започване на 2016 Турция на процедура е затворила границата си към Сирия и от този момент в клиниката към този момент съвсем не идват нови пациенти.
Мажида върви освен на физиотерапия. В клиниката тя посещава и психотерапевтката Валаа Хамза. Тя се грижи за раните, които са невидими за очите. Мажида идва при нея от години. Понякога двете рисуват дружно, а от време на време - както през днешния ден - плетат.
Валаа е от Сирия. В диалозите с Мажида и други деца тя се пробва да разбере по какъв начин ги е трансформирала войната. " Някои деца стават нападателни и гневни. Много от тях са измъчвани от кошмари. Често можеш да схванеш каква тъкмо е контузията им по метода, по който играят. Разиграват да вземем за пример подиуми от войната ", споделя психотерапевтката.
Мажида към този момент е в четвърти клас и върви в държавно турско учебно заведение. Най-много обича математиката, а когато порасне, желае да стане лекарка.
напомня, че от началото на войната в Сирия са починали повече от 465 000 сирийци, още един милион са ранени, а 12 милиона – повече от половината население на страната – са били принудени да изоставен домовете си. Повече от 5,5 милиона са избягали в чужбина и са регистрирани като бежанци.
Мажида Ал-Омар е била на пет години, когато касетъчна бомба откъснала десния ѝ крайник. И през днешния ден тя си спомня всеки подробност от ужасния ден на нападението, въпреки и да ѝ се желае да го не помни. " Бяхме в дребен камион с още 10 души. Изведнъж самолетът стартира да стреля по нас... и след това всичко стана черно ", споделя Мажида.
Това се случва през февруари 2013 - по време на бягството на Мажида и фамилията ѝ от източната част на Алепо, където се водят боеве. " Наоколо имаше единствено трупове, овъглени трупове. Сякаш пъкълът се беше разтворил пред нас ", спомня си майката на Мажида. Именно тя първа видяла, че бомбата е откъснала крайници на щерка ѝ. Момичето било откарано във военнополева болница, кракът ѝ бил неотложно ампутиран.
В последна сметка фамилията съумяло да се добере до Турция. Днес живее в Газиантеп, на 60 километра от сирийската граница. Турският град е приел към този момент един милион сирийци. Те са настанени в лагери в покрайнините или в жилища в центъра - като Мажида и фамилията ѝ.
В тяхното малко жилище нищо не припомня за родината им - няма фотоси, нито пък някакви предмети от предходния им живот. Останали са единствено спомените. " Когато излязохме от болничното заведение, дворът беше цялостен с трупове. Единият не беше затрупан. Сестра ми си затвори очите, само че аз не затворих моите. По-добре да не бях видяла това, което видях. Никога няма да мога да не помни тази панорама ", споделя Мажида.
По данни на Организация на обединените нации, войната в Сирия е трансформирала 1,5 млн. души в инвалиди. На над 80 000 от тях е трябвало да бъде ампутиран крайник или ръка - в това число на доста деца като Мажида. УНИЦЕФ приказва за " цяло едно потомство с телесни и психологични увреждания ".
Днес Мажида е на 10 години и още веднъж може да върви - с помощта на протезата, която ѝ е била сложена, и на доста извършения. Споделя, че е доста щастлива с изкуствения си крайник. Само че делникът постоянно е сложен. " Другите деца заран се разсънват и скачат от леглото. Обличат се, вземат си чантите и отиват на учебно заведение. На мен ми би трябвало цялостен час да се оправя - поради крайници. Мама от време на време ми оказва помощ ", споделя Мажида.
На всеки няколко месеца момичето върви на надзорен обзор в една дребна клиника в Газиантеп - " Will Steps Rehabilitation Center ", учредена от сирийски лекари и терапевти и издържаща се от дарения, в това число от Европейски Съюз. Именно тук е била сложена и протезата на Мажида. В началото тя е трябвало да посещава клиниката доста по-често, в сравнение с в този момент. Но най-малко физиотерапията ѝ доставя наслаждение: тя се изкачва по стълби, прави извършения за равновесие. Междувременно тя се оправя толкоз добре, че, когато е с дълъг панталон или дълга рокля, човек съвсем не вижда, че е с протеза.
" Искаме нашите пациенти да се усещат добре с протезите си, да усещат че могат да се оправят с всичко в делника ", акцентира физиотерапевтът Анас Алзофи. Той прибавя, че Мажида е смела и има мощна воля, тъкмо по тази причина бързо е напреднала и се оправя добре. За него е значимо тя да гледа нагоре, а не надолу към протезата. Най-добре въобще да не мисли за крайници си.
Клиниката разполага със лична работилница за протези. Екипът може да създаде един неестествен крайник за ден-два. Основните детайли като ходилата се доставят от немска компания. " До 15 пациенти месечно получават тук нови крака ", показва Мустафа Ал-Кхатиб, който преди войната в Сирия е работил като болногледач. В Газиантеп се е специализирал в слагането на протези. " Клиниката би могла да обслужва повече пациенти ", споделя той. Само че при започване на 2016 Турция на процедура е затворила границата си към Сирия и от този момент в клиниката към този момент съвсем не идват нови пациенти.
Мажида върви освен на физиотерапия. В клиниката тя посещава и психотерапевтката Валаа Хамза. Тя се грижи за раните, които са невидими за очите. Мажида идва при нея от години. Понякога двете рисуват дружно, а от време на време - както през днешния ден - плетат.
Валаа е от Сирия. В диалозите с Мажида и други деца тя се пробва да разбере по какъв начин ги е трансформирала войната. " Някои деца стават нападателни и гневни. Много от тях са измъчвани от кошмари. Често можеш да схванеш каква тъкмо е контузията им по метода, по който играят. Разиграват да вземем за пример подиуми от войната ", споделя психотерапевтката.
Мажида към този момент е в четвърти клас и върви в държавно турско учебно заведение. Най-много обича математиката, а когато порасне, желае да стане лекарка.
напомня, че от началото на войната в Сирия са починали повече от 465 000 сирийци, още един милион са ранени, а 12 милиона – повече от половината население на страната – са били принудени да изоставен домовете си. Повече от 5,5 милиона са избягали в чужбина и са регистрирани като бежанци.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ