Денят на независимостта трябва да ни припомня, че сме независими,

„ Денят на независимостта би трябвало да ни напомня, че сме самостоятелни, би трябвало да гледаме ползите на България, а и да не забравяме, че задачите се реализират като сме обединени “.

 

Това разяснява във Велико Търново някогашният министър председател Симеон Сакскобургготски.

 

„ Независимостта беше идеал за една нация. Мисля, че това е нещо, което е значимо за всички нас. Радвам се, че честваме подобен празник, тъй като доста пъти има и черни митове към цар Фердинанд I. С годините може да оцени с какво е съдействал той с модернизацията на страната, а не с национални произшествия, както някои споделят “, добави Сакскобургготски.
 
Относно изборите той разяснява:

„ Дано да имаме постоянно държавно управление със солидно болшинство. Мисля, че всеки е задължен да извърши задачата или активността, с която е бил претрупан “.

 

Бившият министър председател Симеон Сакскобургготски взе участие в полемика за юридическата легитимация на Велико Търново като историческа и духовна столица на България. В срещата участваха водещи адвокати, конституционни съдии, историци и специалисти от разнообразни области, които в деня на Българската самостоятелност обсъждаха правното състояние на Велико Търново. След решението на Народното събрание през 2019 година градът да получи статут на Историческа и духовна столица на България.

 

Преди срещата Симеон Сакскобургготски, внук на цар Фердинанд, оповестил Независимостта на България във Велико Търново на 22 септември 1908 година, разяснява, че е значимо да помним, че сме самостоятелна нация и да сме обединени. „ Ние сме в Европейския съюз и би трябвало да се съобразяваме с разпоредбите на този забавен и стабилен клуб, само че в същото време да преследваме ползите на България в този подтекст “, сподели той.

 

Попитан дали Велико Търново, като историческа и духовна столица на България би трябвало да бъде по-различен в правно отношение от другите градове, той отговори, че това е въпрос на дискусия, само че решението би трябвало да бъде практично и оправдано.

 

В рамките на кръглата маса историците проф. Пламен Павлов, проф. Петко Петков и проф. Милко Палангурски от Великотърновския университет обрисуваха ролята на остарялата българска столица във всички исторически интервали от развиването на България.

 

Важно е да се обясни бъдещето на Велико Търново като градски център и културно-историческо средище на българската история. Българската страна би трябвало да вземе ясни ограничения и решения какво ще прави със своето голямо културно-историческо завещание. Има потребност от огромен публичен спор и законодателен ремонт, съобщи проф. Палангурски.

 

Велико Търново има такова духовно и историческо завещание, което допуска неговото отбелязване в Конституцията, съгласно някогашния ръководител на Конституционния съд проф. Борис Велчев. Той уточни, че това няма да е елементарен развой и няма да бъде задоволително единствено като отбелязване в последната глава десета на Конституцията. По думите му ще е значимо да бъде изпълнен със наличие сходен текст. Той даде образец и с това, че във Велико Търново може да се реалокира централата на Конституционния съд.

 

Всички гледни точки ще бъдат събрани и оценени от Сдружението „ Велико Търново – историческа и духовна столица на България “, по чиято самодейност се реализира срещата, уточни заместник-кметът на Велико Търново Нейко Генчев, който е член на сдружението. Кметът Даниел Панов изрази вяра по-скоро статутът на Велико Търново да се извърши с съответно наличие и с ангажимент от страна на държавните институции.

 

Последвайте Епицентър.БГ към този момент и в !