Те се научиха да побеждават: Това е най-голямото хърватско предимство
Ден след успеха на Хърватия над Русия и два преди полуфинала против Англия, медиите в Загреб не престават да проучват мощното показване на тима на Мондиал 2018.
Сред множеството материали по тематиката, които преглеждат тима по всички спортно-технически съставни елементи, показани в обособените срещи, прави усещане анализът на Вук Вукович в най-големия хърватски интернет портал index.hr. Предлагаме ви неговата позиция към идните полуфинали:
Чета английските медии, които търсят аргументи за това, че ще бъдат първенци (5 аргументи, 7 аргументи, 101 причини), пее се " It`s coming home ", въобще, краен оптимизъм.
Вместо за тактиката, играта и останалище значими неща, ще се обърна за малко към историята, пък и при нас оптимизмът пораства от ден на ден…
На Световното състезание останаха единствено европейски тимове.
Всеки път, когато европейски тим е бил международен първенец, измежду титулярите си е имал най-малко няколко основни играчи, които са имали опита от успехите в шампионата за КЕШ, а по-късно и в Шампионската лига.
- Германия от 2014 година имаше 6 (Нойер, Лам, Боатенг, Швайнщайгер, Кедира и Мюлер)
- Испания от 2006 имаше 5 (Касияс, Алонсо, Пуйол, Пике, Шави, Иниеста и Бускетс)
- Италия от 2006 имаше 5 (Пирло, Гатузо, Неста, Дел Пиеро и Индзаги)
- Франция от 1998 имаше 4 (Бартез, Десаи, Дешан, Карембьо и един финалист - Зидан)
- Германия през 1990 имаше 3 (Матеус, Бреме и Фьолер)
Ето разпределението на играчите, побеждавали в ШЛ от 4-те полуфиналисти в Русия:
Франция – 1 (Варан) и 1 финалист (Гризман)
Белгия - 0
Англия – 1 (Кейхил) и 2 финалисти (Хендерсън и Трент), само че единствено Хендерсън е титуляр
Хърватия – 4 (Модрич, Ракитич, Манджукич, Ковачич) и един финалист - Ловрен)
Освен това нашите най-хубави футболисти постоянно играят основна роля във финалите на ШЛ. Манджукич вкара на два финала – при успеха на Байерн и при загубата на Ювентус; Ракитич вкара за Барса (а беше и състезател на мача на финала за Лига Европа преди година със Севиля); Модрич беше основният състезател най-малко в 3 от 4-те финала, които завоюва с Реал. Даже и Ловрен игра доста мощно за Ливърпул, без значение от загубата.
Те са така наречен ключовеи играчи. Не е изненадващо, че спечелихме два пъти с дузпи, като и двата пъти Ракитич вкара за успехите. Ние сме тим на ученическите неточности, мъчим се в квалификациите, мъчим се със противници, които са по-слаби от нас, само че явно, когато се стигне до най-важните мачове, тези играчи знаят да побеждават. Когато играеш за Реал и Барса, да печелиш значимите мачове се трансформира в табиет.
Не желая да кажа, че броят на спечелилите в ШЛ в тима е съвършената причина за триумфа на Световното, единствено споделям, че когато европейски тим печели на Мондиал, има най-малко няколко спечелили в Шампионската лига измежду стартовите 11. Хайде, пък да видим…
Сред множеството материали по тематиката, които преглеждат тима по всички спортно-технически съставни елементи, показани в обособените срещи, прави усещане анализът на Вук Вукович в най-големия хърватски интернет портал index.hr. Предлагаме ви неговата позиция към идните полуфинали:
Чета английските медии, които търсят аргументи за това, че ще бъдат първенци (5 аргументи, 7 аргументи, 101 причини), пее се " It`s coming home ", въобще, краен оптимизъм.
Вместо за тактиката, играта и останалище значими неща, ще се обърна за малко към историята, пък и при нас оптимизмът пораства от ден на ден…
На Световното състезание останаха единствено европейски тимове.
Всеки път, когато европейски тим е бил международен първенец, измежду титулярите си е имал най-малко няколко основни играчи, които са имали опита от успехите в шампионата за КЕШ, а по-късно и в Шампионската лига.
- Германия от 2014 година имаше 6 (Нойер, Лам, Боатенг, Швайнщайгер, Кедира и Мюлер)
- Испания от 2006 имаше 5 (Касияс, Алонсо, Пуйол, Пике, Шави, Иниеста и Бускетс)
- Италия от 2006 имаше 5 (Пирло, Гатузо, Неста, Дел Пиеро и Индзаги)
- Франция от 1998 имаше 4 (Бартез, Десаи, Дешан, Карембьо и един финалист - Зидан)
- Германия през 1990 имаше 3 (Матеус, Бреме и Фьолер)
Ето разпределението на играчите, побеждавали в ШЛ от 4-те полуфиналисти в Русия:
Франция – 1 (Варан) и 1 финалист (Гризман)
Белгия - 0
Англия – 1 (Кейхил) и 2 финалисти (Хендерсън и Трент), само че единствено Хендерсън е титуляр
Хърватия – 4 (Модрич, Ракитич, Манджукич, Ковачич) и един финалист - Ловрен)
Освен това нашите най-хубави футболисти постоянно играят основна роля във финалите на ШЛ. Манджукич вкара на два финала – при успеха на Байерн и при загубата на Ювентус; Ракитич вкара за Барса (а беше и състезател на мача на финала за Лига Европа преди година със Севиля); Модрич беше основният състезател най-малко в 3 от 4-те финала, които завоюва с Реал. Даже и Ловрен игра доста мощно за Ливърпул, без значение от загубата.
Те са така наречен ключовеи играчи. Не е изненадващо, че спечелихме два пъти с дузпи, като и двата пъти Ракитич вкара за успехите. Ние сме тим на ученическите неточности, мъчим се в квалификациите, мъчим се със противници, които са по-слаби от нас, само че явно, когато се стигне до най-важните мачове, тези играчи знаят да побеждават. Когато играеш за Реал и Барса, да печелиш значимите мачове се трансформира в табиет.
Не желая да кажа, че броят на спечелилите в ШЛ в тима е съвършената причина за триумфа на Световното, единствено споделям, че когато европейски тим печели на Мондиал, има най-малко няколко спечелили в Шампионската лига измежду стартовите 11. Хайде, пък да видим…
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ