Реформи в правосъдието-политически лозунг, зад който липсва съдържание
Ден преди откриването на 48-ото Народно заседание основният прокурор Иван Гешев съобщи пред новоизбраните депутати готовността на прокуратурата за деен разговор по възобновяване на законността в страната. Направи го в писмо до всеки от тях, разреши си и да предложи по какъв начин да подходят към нужната правосъдна промяна – с необятен професионален спор сред институциите и гражданското общество, с присъединяване на академичната и научна общественост, с вслушване в гласа на магистратите.
Използването на израза „ разреши си “ не е инцидентно. Години наред Гешев беше сатанизиран, чегъртан, „ уволняван “, а всяко нещо, казано от него, се приемаше с демонстративно неуважение. Цели две години депутати от три Народното събрание деряха ризи за промяна на основния прокурор, за промяна в прокуратурата, за „ дълбока правосъдна промяна “ и най-после – нищо. Днес някои слагат „ промяната “ като изискване за съставяне на постоянно държавно управление. За избрани политически сили воденето на война против правосъдната власт се оказва същина на тяхната политика, смисъл и средство за битие на политическата сцена – хибридна политическа идеология. За какво Христо Иванов и „ Демократична България “ биха се борили, в случай че го нямаше основния прокурор, без значение дали е Цацаров, Гешев или някой различен?
-->
Две години стремежът за промени в правораздаването се оказва политически девиз, зад който липсва наличие. Нито една политическа групировка до момента не уточни от каква тъкмо промяна имат потребност прокуратурата, следствието и съдиите, правораздаването като цяло. И най-много - по какъв начин тази промяна да се случи.
Мнозинството в предходния 47-и парламент потегли да постанова промени от позиция на силата на болшинството – към този момент ние сме на власт, каквото решим, това и ще създадем. Разчерта червени линии и определи противниците, с които да не приказва. В последна сметка свърши единствено едно – закри профилираното правораздаване. Нужно бе политическо решение и то бе взето. Без юридически разбор за произлизащите изгоди и вреди. Важното бе, че обслужи нечии тясно партийни, лобистки и финансови ползи. Е, престъпността се усили, незачитането на закона и нелепите загуби на човешки животи станаха ежедневие, само че уви, както се споделя, няма цялостно благополучие!
За други промени в правораздаването болшинството се оказа незадоволително, а и нетрайно. А и какви биха били те, откакто бе ясно, че Законът за правосъдната власт от дълго време е опоскан откъм благоприятни условия при актуалната конституционна уредба. Нима не бе ясно на провъзгласилите се за правосъдни реформатори, че без промени в Конституцията са с вързани ръце, а за квалифицирано болшинство не може и да се мечтае? Защо последното Народно заседание сътвори комисия за промени в Конституцията, само че тя не организира нито едно съвещание, в случай че не за политическа парлама? Не е ли зовът за промяна прахуляк в очите, с цел да прикрие неистовия блян за преодоляването на правосъдната власт и окичването й с „ наши хора “?
Кой от гласовитите правосъдни реформатори до момента сподели най-малко една дума за належащи промени в Наказателния и Наказателно-процесуалния кодекс? Във всеки европейски отчет за напредъка на България се съдържа рекомендация за унищожаване на формализма в процеса, който освен бави, само че и задушава дейно правораздаване. Съзнателно ли се кара прокуратурата да написа обвинителни актове от по 50 или 500 страници, а съдът да търси в тях процесуални неточности, с цел да бъде върнато делото изначало. Защо не се гласоподава друго - актовете за предаване на съд да са къси и ясни, да не се постанова да се разказва всеки подробност на осъщественото закононарушение, конкретната виновност на причинителя, неща, които по този начин или другояче ги има в делото и тъй наречените
Някой да е предложил нов Наказателен кодекс (на който т.г. честваме 54-та годишнина), учреден на съответна за днешните действителности наказателна политика? Да желае да запуши десетките дупки и законови малки врати, които разрешават изплъзване на отговорни от заслужена отговорност. Вместо това след всяка по-голяма покруса, политиците се задействат за откъслечни промени в Наказателен кодекс и толкоз. Работи се на парче.
Към какво правораздаване ни водят политиците, откакто насъскват една против друга институциите, в това число проверяващите органи, които са призвани да обезпечават реда и законността в страната? Срещу прокуратурата се водят непрестанни политически офанзиви, вършат се и всевъзможни опити да се изземат нейни функционалности - от основаването на паралелни структури (за битка с корупцията), през нелогичното и противоречащо на европейските правила увеличаване на правомощията на проверяващите служители на реда и доста други.
Доколко хората се интересуват от войната против прокуратурата и политическите битки показаха данните от скорошните социологически изследвания. В навечерието на изборите единствено 4% (колкото е прага за влизане в НС) от интервюираните сложиха правосъдната промяна като собствен приоритет, а в навечерието на новия парламент - над 60 % поискаха сформиране на постоянно държавно управление.
На този декор е изцяло обяснимо това, за което Гешев приканва новите депутати. И си заслужава този път да не подценяват думите му. Не от благовъзпитание, а поради българските жители. Те към този момент са отвратени от червени партийни линии и нестихващи кавги, имат потребност от успокоение, ред, правда и протекция в спешните времена.
Не е нужно даже да се напомня написаното от Гешев до депутатите. Всеки обикновено мислещ човек може да го формулира самичък за себе си. И то е малко - да спрат да мислят партийно, лобистки и в персонална изгода, а да подходят най-малко един път държавнически. Особено за идните промени в правораздаването. В държавната правосъдната уредба и закони политика не може да има. Да, законите се коват от политиците, само че би трябвало да се създават взаимно с магистрати, с академичната общественост, с публични организации, с дейните жители. В непрекъснат разговор и със взаимни старания за реализиране на поставената цел - правдивост за всички.
Дали има мнозинство от народни представители, които ще разчетат посланието, или най-малко ще опитат, скоро ще разберем.
Използването на израза „ разреши си “ не е инцидентно. Години наред Гешев беше сатанизиран, чегъртан, „ уволняван “, а всяко нещо, казано от него, се приемаше с демонстративно неуважение. Цели две години депутати от три Народното събрание деряха ризи за промяна на основния прокурор, за промяна в прокуратурата, за „ дълбока правосъдна промяна “ и най-после – нищо. Днес някои слагат „ промяната “ като изискване за съставяне на постоянно държавно управление. За избрани политически сили воденето на война против правосъдната власт се оказва същина на тяхната политика, смисъл и средство за битие на политическата сцена – хибридна политическа идеология. За какво Христо Иванов и „ Демократична България “ биха се борили, в случай че го нямаше основния прокурор, без значение дали е Цацаров, Гешев или някой различен?
-->
Две години стремежът за промени в правораздаването се оказва политически девиз, зад който липсва наличие. Нито една политическа групировка до момента не уточни от каква тъкмо промяна имат потребност прокуратурата, следствието и съдиите, правораздаването като цяло. И най-много - по какъв начин тази промяна да се случи.
Мнозинството в предходния 47-и парламент потегли да постанова промени от позиция на силата на болшинството – към този момент ние сме на власт, каквото решим, това и ще създадем. Разчерта червени линии и определи противниците, с които да не приказва. В последна сметка свърши единствено едно – закри профилираното правораздаване. Нужно бе политическо решение и то бе взето. Без юридически разбор за произлизащите изгоди и вреди. Важното бе, че обслужи нечии тясно партийни, лобистки и финансови ползи. Е, престъпността се усили, незачитането на закона и нелепите загуби на човешки животи станаха ежедневие, само че уви, както се споделя, няма цялостно благополучие!
За други промени в правораздаването болшинството се оказа незадоволително, а и нетрайно. А и какви биха били те, откакто бе ясно, че Законът за правосъдната власт от дълго време е опоскан откъм благоприятни условия при актуалната конституционна уредба. Нима не бе ясно на провъзгласилите се за правосъдни реформатори, че без промени в Конституцията са с вързани ръце, а за квалифицирано болшинство не може и да се мечтае? Защо последното Народно заседание сътвори комисия за промени в Конституцията, само че тя не организира нито едно съвещание, в случай че не за политическа парлама? Не е ли зовът за промяна прахуляк в очите, с цел да прикрие неистовия блян за преодоляването на правосъдната власт и окичването й с „ наши хора “?
Кой от гласовитите правосъдни реформатори до момента сподели най-малко една дума за належащи промени в Наказателния и Наказателно-процесуалния кодекс? Във всеки европейски отчет за напредъка на България се съдържа рекомендация за унищожаване на формализма в процеса, който освен бави, само че и задушава дейно правораздаване. Съзнателно ли се кара прокуратурата да написа обвинителни актове от по 50 или 500 страници, а съдът да търси в тях процесуални неточности, с цел да бъде върнато делото изначало. Защо не се гласоподава друго - актовете за предаване на съд да са къси и ясни, да не се постанова да се разказва всеки подробност на осъщественото закононарушение, конкретната виновност на причинителя, неща, които по този начин или другояче ги има в делото и тъй наречените
Някой да е предложил нов Наказателен кодекс (на който т.г. честваме 54-та годишнина), учреден на съответна за днешните действителности наказателна политика? Да желае да запуши десетките дупки и законови малки врати, които разрешават изплъзване на отговорни от заслужена отговорност. Вместо това след всяка по-голяма покруса, политиците се задействат за откъслечни промени в Наказателен кодекс и толкоз. Работи се на парче.
Към какво правораздаване ни водят политиците, откакто насъскват една против друга институциите, в това число проверяващите органи, които са призвани да обезпечават реда и законността в страната? Срещу прокуратурата се водят непрестанни политически офанзиви, вършат се и всевъзможни опити да се изземат нейни функционалности - от основаването на паралелни структури (за битка с корупцията), през нелогичното и противоречащо на европейските правила увеличаване на правомощията на проверяващите служители на реда и доста други.
Доколко хората се интересуват от войната против прокуратурата и политическите битки показаха данните от скорошните социологически изследвания. В навечерието на изборите единствено 4% (колкото е прага за влизане в НС) от интервюираните сложиха правосъдната промяна като собствен приоритет, а в навечерието на новия парламент - над 60 % поискаха сформиране на постоянно държавно управление.
На този декор е изцяло обяснимо това, за което Гешев приканва новите депутати. И си заслужава този път да не подценяват думите му. Не от благовъзпитание, а поради българските жители. Те към този момент са отвратени от червени партийни линии и нестихващи кавги, имат потребност от успокоение, ред, правда и протекция в спешните времена.
Не е нужно даже да се напомня написаното от Гешев до депутатите. Всеки обикновено мислещ човек може да го формулира самичък за себе си. И то е малко - да спрат да мислят партийно, лобистки и в персонална изгода, а да подходят най-малко един път държавнически. Особено за идните промени в правораздаването. В държавната правосъдната уредба и закони политика не може да има. Да, законите се коват от политиците, само че би трябвало да се създават взаимно с магистрати, с академичната общественост, с публични организации, с дейните жители. В непрекъснат разговор и със взаимни старания за реализиране на поставената цел - правдивост за всички.
Дали има мнозинство от народни представители, които ще разчетат посланието, или най-малко ще опитат, скоро ще разберем.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ