Защо им е на САЩ Велика Албания
Ден преди албанските косовски полицейски елементи да нападат провокативно сръбските територии в северната част на страната президентът на Сърбия Александър Вучич държа двучасова тирада в Скупщината, в която в действителност призна, че страната му е изгубила " борбата за Косово ". В отсъствието на опозицията той употребява изрази като " тежко национално проваляне " и да изберем сред " горчивата истина ", и сладката неистина ". Вучич направи и демографски обзор на обстановката, като посочи, че в случай че през 1961 година в учебните заведения в Косово са се учили 100 000 сръбски деца, то в този момент те са 16 000. Президентът обаче настоя пред депутатите, че договарянията с Прищина би трябвало да продължат и че Белград ще пази сърбите в някогашната си провинция, приета към този момент от половината Организация на обединените нации за самостоятелна страна.
Вучич особено натърти, че макар позицията на западноевропейските страни, които поддържат косоварите и албанците, Белград ще продължи курса към Европейски Съюз и изясни за какво: " Трябва да помним, че 68% от търговията ни е с Европейски Съюз, оттова идват огромните вложения, а 60 000 сърби работят за немски компании. "
Цялата тирада на Вучич на фона на албанския напън за още отстъпки от страна на Сърбия,
издаваше пораженчество
което е изцяло разбираемо на фона на протичащото се през последните години и месеци към този спор. Вучич не сподели непосредствено, че страната му би трябвало да признае Косово, само че намекът му беше прекомерно пълен.
Но процесът за присъединението на Сърбия към Европейски Съюз, което се показва като " морковчето " след " тоягата " от войната от 1999 година, изисква още унижения от Белград, измежду които е и признаването на независимостта на Косово. През 2012 година в. " Зюддойче Цайтунг " писа, че Сърбия няма място в Европейски Съюз, до момента в който абсолютно не одобри резултата от войната на НАТО против някогашна Югославия, за която вестникът счита за отговорен единствено Белград. Германското издание напомни тогава, че съюзът към този момент се е опарил един път, като е приел Кипър с нерешения му териториален спор. Седем години по-късно това мнение, което, както виждаме от протичащото се, не е единствено публицистично, продължава да остава в действие.
Признаването на Косово от страна на Сърбия може и да е основно за приемането й в Европейски Съюз, само че то не може да се преглежда настрана от продължаващия развой на фаворизиране на албанците от страна на западните страни. Сръбската страна би могла доста по-лесно да преглътне Косово, в случай че да вземем за пример западните страни биха оказали напън върху Прищина, т.е. натискът да бъде оказан от Съединени американски щати, които свирят първа цигулка в тоя оркестър, като задачата е албанците да се съгласят на замяна на териториите. Обаче, напомнят наблюдаващи, първо бе заровена концепцията за автономност на сръбските региони в Северно Косово, а в този момент виждаме, че " заметоха зад шкафа " и концепцията за замяна на територии.
Това предложение, което на пръв взор наподобява положително, включваше част от сръбската Прешевска долина- с общините Прешево и Буяновац, обитаеми най-вече с албанци, които даже партизанстваха там до 2001 година, да отиде към Косово, а регионите към град Митровица да се причислят към Сърбия. Според замисъла по този начин и двете страни се избавяха от проблематични райони, реализираха етническа непорочност и премахваха най-сериозната спънка пред началото на договарянията за Европейски Съюз. Косово пък щеше да разшири и интернационалното си самопризнание. Поне това стана ясно през предишния ноември, след първата среща " на крайник " сред президента на Косово Хашим Тачи и съветския държавен глава Владимир Путин.
Очевидно върху албанците
не е бил извършен никакъв напън
тъй като при започване на годината Народното събрание в Прищина забрани каквато и да е замяна на територии. Истината е, че в случай че Митровица, дружно с локалния металургичен цех и Водноелектрическа централа " Газивода ", отидат в Сърбия, никаквата стопанска система на Косово напълно ще увисне като " прани гащи ". Поради това косоварите направиха няколко провокативни акции към ВЕЦ-а, а в този момент и в сръбските общини, с цел да покажат, че те управляват нещата и да окажат напън върху Белград. Част от натиска са и заявките на Хашим Тачи и други косовски фактори, че Сърбия би трябвало да се раздели с цялата Прешевска котловина, в това число и община Медведжа, и да се радва, че албанците не желаят всички земи до Ниш. Така косоварите и техните настойници се пробват да изнудят Сърбия да признае Косово, без да получи нищо в подмяна. Много допустимо е, в случай че това стане, албанците да възобновят опитите за прилапването на Прешевската котловина. Щом толкоз пъти им се получава, за какво отново да не опитат.
Паралелно с косовския Белград е напът да се сблъска с още един фронт и това евентуално не е инцидентно. Пак се надигнаха гласовете на бошняците, които живеят в региона Санджак с център Нови Пазар, разграничена в този момент сред Сърбия и Черна гора. Тази област, сръбската част на която е обитаема с над 59% мюсюлмани, а черногорската с 46% мюсюлманско население, служи като самобитен мост сред Албания, Косово и мюсюлманските кантони на Босна и Херцеговина.
Организацията " Бошняцко национално към този момент " разгласи щенията си към осем сръбски и осем черногорски общини. Тези сепаратистки проекти не са нови. Още през 2012 година в Гьотеборг, Швеция, е било намерено " посланичество " на бошняците от Санджак, т.е. от години се работи в чужбина за легитимност на техните претенции. С просто око на картата се вижда претенцията всички мюсюлмани в западната част на Балканите, в случай че не да бъдат в една страна, то най-малко да имат общи граници. А след това ни разправят, че приказките за ислямска дъга на Балканите били нелепости.
Ако диалозите за ислямската дъга са в бъдеще време, то концепцията за обща страна на албанците, е в ход и това е мъчно да се отхвърли. В Косово, Албания и Македония намерено се приказва за " Велика Албания ". Без да се преценяват с мнението на генсека на НАТО и Европейски Съюз в Косово си сътвориха войска просто тъй като американците нямат нищо срещу. Едновременно с това през декември м.г. министър председателят на Албания Еди Рама разгласи, че ще имат взаимен надзор с Косово върху границите и от 2019 година стоките за Прищина влизат в Албания все едно
Дуръс е пристанище на Косово
Реакция на това от западна страна нямаше. Френското издание " Куриер интернасионал " обърна внимание, че албанците са отправили погледа си и към някои крайбрежни региони на Черна гора, които също били " техни ". Местната община Тути към този момент има автономност.
И несъмнено - Македония. Когато през февруари 2017 година сенаторът Дейн Рорабакер съобщи в Тирана, че Македония би трябвало да бъде поделена сред Косово и " България или която и да е друга страна, с която са в роднинство ", това беше оповестено за негово персонално мнение. Сега обаче, след следващата интервенция на Съединени американски щати в делата на Скопие, албанците в Македония се намират на ръба на автономията и нищо чудно да я получат след време. После ще бъде въпрос на време всички тези граничещи една с друга земи да се обединят в една страна - правилен съдружник и активен инструмент на Съединени американски щати на Балканите.
След като американците отвориха през 1999 година Кутията на Пандора в Косово, излезлите от нея пипала на албанския иредентизъм към този момент 20 години пораждат главното напрежение в района. Американците сътвориха казус страшилище, от който може да се възползват и други сили. Винаги може да възникне въпрос: а за какво да не се съберат в една страна всички сърби, всички българи, турци, хървати, румънци.
Само че - както през днешния ден американците са на един ум, а на следващия ден може да са на различен, по този начин както ги има през днешния ден на Балканите, на следващия ден може и да си съберат куфарите с възприятие на добре или не до такава степен добре изпълнен дълг. Проблемите, които обаче те сътвориха, основават и евентуално ще основат и отсега нататък на Балканите, а и в други райони на Изтока, занапред ще разклащат европейската структура и ще основават напрежение в Стария свят. Което евентуално е и главната цел на задачата.
Вучич особено натърти, че макар позицията на западноевропейските страни, които поддържат косоварите и албанците, Белград ще продължи курса към Европейски Съюз и изясни за какво: " Трябва да помним, че 68% от търговията ни е с Европейски Съюз, оттова идват огромните вложения, а 60 000 сърби работят за немски компании. "
Цялата тирада на Вучич на фона на албанския напън за още отстъпки от страна на Сърбия,
издаваше пораженчество
което е изцяло разбираемо на фона на протичащото се през последните години и месеци към този спор. Вучич не сподели непосредствено, че страната му би трябвало да признае Косово, само че намекът му беше прекомерно пълен.
Но процесът за присъединението на Сърбия към Европейски Съюз, което се показва като " морковчето " след " тоягата " от войната от 1999 година, изисква още унижения от Белград, измежду които е и признаването на независимостта на Косово. През 2012 година в. " Зюддойче Цайтунг " писа, че Сърбия няма място в Европейски Съюз, до момента в който абсолютно не одобри резултата от войната на НАТО против някогашна Югославия, за която вестникът счита за отговорен единствено Белград. Германското издание напомни тогава, че съюзът към този момент се е опарил един път, като е приел Кипър с нерешения му териториален спор. Седем години по-късно това мнение, което, както виждаме от протичащото се, не е единствено публицистично, продължава да остава в действие.
Признаването на Косово от страна на Сърбия може и да е основно за приемането й в Европейски Съюз, само че то не може да се преглежда настрана от продължаващия развой на фаворизиране на албанците от страна на западните страни. Сръбската страна би могла доста по-лесно да преглътне Косово, в случай че да вземем за пример западните страни биха оказали напън върху Прищина, т.е. натискът да бъде оказан от Съединени американски щати, които свирят първа цигулка в тоя оркестър, като задачата е албанците да се съгласят на замяна на териториите. Обаче, напомнят наблюдаващи, първо бе заровена концепцията за автономност на сръбските региони в Северно Косово, а в този момент виждаме, че " заметоха зад шкафа " и концепцията за замяна на територии.
Това предложение, което на пръв взор наподобява положително, включваше част от сръбската Прешевска долина- с общините Прешево и Буяновац, обитаеми най-вече с албанци, които даже партизанстваха там до 2001 година, да отиде към Косово, а регионите към град Митровица да се причислят към Сърбия. Според замисъла по този начин и двете страни се избавяха от проблематични райони, реализираха етническа непорочност и премахваха най-сериозната спънка пред началото на договарянията за Европейски Съюз. Косово пък щеше да разшири и интернационалното си самопризнание. Поне това стана ясно през предишния ноември, след първата среща " на крайник " сред президента на Косово Хашим Тачи и съветския държавен глава Владимир Путин.
Очевидно върху албанците
не е бил извършен никакъв напън
тъй като при започване на годината Народното събрание в Прищина забрани каквато и да е замяна на територии. Истината е, че в случай че Митровица, дружно с локалния металургичен цех и Водноелектрическа централа " Газивода ", отидат в Сърбия, никаквата стопанска система на Косово напълно ще увисне като " прани гащи ". Поради това косоварите направиха няколко провокативни акции към ВЕЦ-а, а в този момент и в сръбските общини, с цел да покажат, че те управляват нещата и да окажат напън върху Белград. Част от натиска са и заявките на Хашим Тачи и други косовски фактори, че Сърбия би трябвало да се раздели с цялата Прешевска котловина, в това число и община Медведжа, и да се радва, че албанците не желаят всички земи до Ниш. Така косоварите и техните настойници се пробват да изнудят Сърбия да признае Косово, без да получи нищо в подмяна. Много допустимо е, в случай че това стане, албанците да възобновят опитите за прилапването на Прешевската котловина. Щом толкоз пъти им се получава, за какво отново да не опитат.
Паралелно с косовския Белград е напът да се сблъска с още един фронт и това евентуално не е инцидентно. Пак се надигнаха гласовете на бошняците, които живеят в региона Санджак с център Нови Пазар, разграничена в този момент сред Сърбия и Черна гора. Тази област, сръбската част на която е обитаема с над 59% мюсюлмани, а черногорската с 46% мюсюлманско население, служи като самобитен мост сред Албания, Косово и мюсюлманските кантони на Босна и Херцеговина.
Организацията " Бошняцко национално към този момент " разгласи щенията си към осем сръбски и осем черногорски общини. Тези сепаратистки проекти не са нови. Още през 2012 година в Гьотеборг, Швеция, е било намерено " посланичество " на бошняците от Санджак, т.е. от години се работи в чужбина за легитимност на техните претенции. С просто око на картата се вижда претенцията всички мюсюлмани в западната част на Балканите, в случай че не да бъдат в една страна, то най-малко да имат общи граници. А след това ни разправят, че приказките за ислямска дъга на Балканите били нелепости.
Ако диалозите за ислямската дъга са в бъдеще време, то концепцията за обща страна на албанците, е в ход и това е мъчно да се отхвърли. В Косово, Албания и Македония намерено се приказва за " Велика Албания ". Без да се преценяват с мнението на генсека на НАТО и Европейски Съюз в Косово си сътвориха войска просто тъй като американците нямат нищо срещу. Едновременно с това през декември м.г. министър председателят на Албания Еди Рама разгласи, че ще имат взаимен надзор с Косово върху границите и от 2019 година стоките за Прищина влизат в Албания все едно
Дуръс е пристанище на Косово
Реакция на това от западна страна нямаше. Френското издание " Куриер интернасионал " обърна внимание, че албанците са отправили погледа си и към някои крайбрежни региони на Черна гора, които също били " техни ". Местната община Тути към този момент има автономност.
И несъмнено - Македония. Когато през февруари 2017 година сенаторът Дейн Рорабакер съобщи в Тирана, че Македония би трябвало да бъде поделена сред Косово и " България или която и да е друга страна, с която са в роднинство ", това беше оповестено за негово персонално мнение. Сега обаче, след следващата интервенция на Съединени американски щати в делата на Скопие, албанците в Македония се намират на ръба на автономията и нищо чудно да я получат след време. После ще бъде въпрос на време всички тези граничещи една с друга земи да се обединят в една страна - правилен съдружник и активен инструмент на Съединени американски щати на Балканите.
След като американците отвориха през 1999 година Кутията на Пандора в Косово, излезлите от нея пипала на албанския иредентизъм към този момент 20 години пораждат главното напрежение в района. Американците сътвориха казус страшилище, от който може да се възползват и други сили. Винаги може да възникне въпрос: а за какво да не се съберат в една страна всички сърби, всички българи, турци, хървати, румънци.
Само че - както през днешния ден американците са на един ум, а на следващия ден може да са на различен, по този начин както ги има през днешния ден на Балканите, на следващия ден може и да си съберат куфарите с възприятие на добре или не до такава степен добре изпълнен дълг. Проблемите, които обаче те сътвориха, основават и евентуално ще основат и отсега нататък на Балканите, а и в други райони на Изтока, занапред ще разклащат европейската структура и ще основават напрежение в Стария свят. Което евентуално е и главната цел на задачата.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ