От удоволствията, най-приятни са тези, които ни спохождат най-рядко | ДЕМОКРИТ
Демокрит (460 ~ 370 година пр.н.е.) е учредител на античната атомистична философска школа. Той прокламира, че възникването на света и познанието се основават на придвижването на безконечни, неизменими и неделими фини частици – атомите. В своята философия Демокрит преглежда индивида като публичен атом, парченце от Вселената, и твърди, че както атомите не са тяло, по този начин и хора не са общество, в случай че посред им не съществуват връзки, учредени на другарството, единомислието и организираността.
Ученик на древногръцкия мъдрец Левкип и слушател на лекциите на Сократ, неприет задушевно от атинската културна среда, Демокрит постоянно употребявал характерната рецензия на смеха, с цел да се подиграе на нелепостта на света. Този метод му печели прозвището „ смеещият се мъдрец ”. За него Аристотел казвал, че е един от най-енциклопедичните мозъци на античния свят. Демокрит е създател на близо 70 трактати, отдадени на физиката, математиката, етиката, техниката и музиката. Той е първият древногръцки мъдрец, който още преди Платон издига концепцията за идеалното устройство на обществото и страната, учредени върху визията и условията на естествената нужда, общото единодушие и и справедливостта. Като причина за събитията, протичащи в обществото той признава само държанието на хората, провокирано от потребностите на живота, човешката воля и най-много – от човешкия разсъдък. В своята етична система Демокрит утвърждава, че крайната цел на живота е постигането на „ евтимия ” – състояние на самодоволство и безчувственост на духа.
(Democritus by Hendrick ter Brugghen, 1628, Rijksmuseum)
Богатство и беднотия са думи, обозначаващи потребността и изобилието. Следователно, който се нуждае, той не е богат, а който не се нуждае, той не е безпаричен.
Свободен е оня, който от нищо не се бои и на нищо не разчита.
Не думите, а нещастието е преподавател на глупците.
Да не се вършат никакви отстъпки в живота е белег на неблагоразумие.
Завистта поставя началото на раздора сред хората.
Най-важното е не всеобхватното знание, а всеобхватната способност за схващане.
Човекът е благополучен единствено когато се стреми към обективни и законни каузи.
Не се стреми да знаеш всичко, с цел да не се окажеш необразован във всичко.
От което черпим добро, от същото може да черпим и зло, а и метод да избегнем злото. Така да вземем за пример дълбоката вода е потребна в доста връзки, само че е и нездравословна – може да се удавиш в нея. Ала това може да се избегне – научи се да плуваш.
(Democritus by Johannes Paulus Moreelse, 1630, Centraal Museum)
За предпочитане е бедността в демократичната страна, в сравнение с благополучен живот при монархията, защото свободата е по-добра от робството.
Откровеният изказ е характерен на свободния дух, рисково е единствено да се избере неподходящото време.
Отхвърляй всяко наслаждение, което не е потребно.
По-добре е да се мисли, преди да се работи, в сравнение с по-късно.
Не прилича на положителния жител да подценява личните си каузи, с цел да се занимава с непознатите, защото тогава личните му каузи страдат.
Прехвърлиш ли мярката, и най-приятното става неприятно.
Трябва да се приказва истината и да се заобикаля многословието.
От удоволствията, най-приятни са тези, които ни спохождат най-рядко.
Картина(заглавна): Peter Paul Rubens - Democritus and Heraclitus, 1603, Museo Nacional de Escultura, Valladolid - commons.wikimedia.org
