Стефан Цанев: Демокрациите в Европа са уморени и сега диктатурите се налагат чрез демократични средства
Демокрациите в Европа са изтощени и народите сами избират своите диктатори. Такъв прочит на днешния ден посредством историята направи за слушателите на БНР писателят и драматург Стефан Цанев , който гостува в студиото на „ Хоризонт “ във връзка състоялата се в турския мегаполис Истанбул международна премиера на пиесата му „ Заговорът на Калигула “.
Цанев споделя, че в неговата пиеса Калигула е показан като потомък на републиканци и последовател на републиканските хрумвания, за разлика от Камю, който отстоява ортодоксалната позиция за Калигула като негативен персонаж в едноименното си произведение. Цанев счита, че неуместната задача на Калигула е посредством предизвикателство на злоба към самия себе си да провокира обща злоба към диктатурата.
Най-важното, несъмнено, е това, че народите сами избират своите диктатори и ние би трябвало да внимаваме в днешното време доста, тъй като този забавен се разсънва. Поне аз по този начин считам - демокрациите в Европа са изтощени и това дава добър късмет за персони, които желаят да упражнят тирания.
Писателят е безапелационен, че Римската република е била най-висшата народна власт, тъй като там постоянно са се избирали двама консули и постоянно за една година:
Защото какъв брой повече стои човек на власт, той стартира злоупотребява с властта. И когато е самичък, също злоупотребява с властта си. И това да бъдат двама консули – самата дума значи, че те би трябвало да ръководи в единодушие. Представете си през днешния ден в нашата обстановка Корнелия Нинова и Бойко Борисов да ръководят дружно, в единодушие страната, преодолявайки своите партийни пристрастия… Това е било великото на Римската република. Защото всеки от консулите е имал право да постанова несъгласие на другия. Вие си представете по какъв начин са управлявали макар правото си, а настрана пък е имало национални трибуни, които също имали право, определени от плебса… Не може един човек като ръководи 20 години те да мислиш че той няма да желае да бъде деспот.
Драматургът дефинира като освен български, само че и международен синдромът народите да желаят да има водач:
Погледнато исторически, народът без вожде не може да реализира нищо… Защото един народ, в случай че се вдигне на протест, има единствено разрушителна мощ – в никакъв случай съзидателна и в никакъв случай не може да реализира дадена цел, в случай че няма човек-вожд, който да го поведе и да дефинира тази цел. Така че това е комбинирано с биологичното, че трябват някой да те води, да имаш вожд… От там идва в народопсихологиите на народите през днешния ден, че желаят да имат мощна персона, а мощната персона постоянно се възползва от това да ускорява своето въздействие върху обществото. Мисля, че това е рисково събитие, в случай че се огледаме в близост си, а може би и у нас: по какъв начин този авторитаризъм се ускорява от ден на ден и може би да се доближи до диктатури пред нашите очи. Погледнете на север, на юг – да не даваме образци, с цел да не възбуждаме по този начин митинги на съответните дипломатически задачи, само че аз се опасявам от този развой и пиесата ми е отдадена навръх това, че народът би трябвало да разбере да избира своите хора, които би трябвало да го ръководят, доста деликатно. А не слепешком да вървим и да ни мързи да отидем да гласуваме. Хитлер не е пристигнал с гражданска война, с оръжие в ръка… Сега се постановат диктатурите посредством демократични средства.
Мързи ни да дефинираме сами ориста си. Предпочитаме да отидем в кръчмата, да си пием питието и да викаме: „ Майната им – там да си гласоподават. Все едно и с мен и без мен – все там. А не е все там. Това би трябвало да разберем, обобщи Цанев и показа позицията си, че би трябвало да се преодолеят раздорите в българското общество, които стартират от личностите, които водят страната:
Тези раздори, които следим, са разрушителни, просто разрушителни. Защото едните напук ще стачкуват срещу държавното управление. Правителството напук приема закони, които са срещу опозицията, даже да са неразумни. Тоест става едно ръководство напук – да се потвърждава една лична мощ на своята партия. Интересно е, в случай че Българска социалистическа партия пристигна на власт, какво ще стане тогава. Тогава ГЕРБ пък ще настръхне срещу. Тоест Българска социалистическа партия ще унищожи всичко, което е направило ГЕРБ… Ще унищожим ГЕРБ, ще унищожим каквото е направила БСП… И това продължава към този момент двайсет и няколко години. Ние нямаме последователност, всяко държавно управление, което пристигна, афишира, че другото е направило единствено неприятни неща. А то не е така… Мисля, че е това язвата на общество сега.
Драматургът отхвърли намеците за страхове и цензура пиесата му да бъде сложена в България и означи, че към този момент има интерес към основаване на режисура в Сатиричния спектакъл. За триумфа си в Турция Цанев споделя, че се дължи напълно на преводача Хюсеин Мевсим, роден в селце в Родопите, учил в Пловдивския университет и преселил се в Турция, където става професор в Анкарския университет.
Писателят добавя, че: „ не трябва да си мислим, че сме толкоз доста разнообразни Турция “ и споделя:
Когато отидох на първата премиера в Турция преди повече от 10 години, отидох с възприятието, че там ще виждам някакъв първичен самоинициативен спектакъл. Не е по този начин. Оказва се, че там и държавните управления, които са минали до момента, поставят невероятни грижи за театралното изкуство и за културата. Аз ще кажа дори такава детайлност като тип на заплащания даже – какви грижи полагат… Какви заплати получават актьорите? Започват от 5000 $. Какво се заплаща на създателите не желая да ви споделям, тъй като тука такова нещо не се сънували нашите създатели. Защото, примерно, за детска пиеса турските създатели получават 50% от прихода. Аз ги попитах за какво е това - те споделиха: Ние би трябвало да поддържаме нашето изкуство и да достигнем Европа.
По мотив на най-новата премиера на Цанев в Турция кореспондентът на БНР в Истанбул Мариян Карагьозов отбелязва, че в това време, когато кървавата комедия за Калигула се играе в истанбулския спектакъл „ Баба Сахне “, на сцената в Измир се показва още една режисура на българския драматург -„ Другата гибел на Жана Дарк “, а единствено след седмица в различен спектакъл в истанбулския квартал „ Мода “ ще се играе за следващ път, при извънреден зрителски интерес, продължаващ към този момент 5 години, пиесата на българския създател „ Всички луди ме обичат “.
Спектакълът в Истанбул се радва на интереса на доста младежи, стичащи се да видят турската театрална версия на пиесата „ Заговорът на Калигула “, за която режисьорът на постановката Рагъп Явуз отбелязва:
Това е текст, който търси отговор на политически, обществени, исторически и стопански въпроси, които се отнасят и за Турция, заемаща място в Близкия Изток и в глобализиращия се свят. Когато го прочетох, много ми хареса и несъмнено не желаех да избягам от него. Направихме постановката доста бързо. Прочетох текста преди четири месеца – в този момент вършим премиерата.
Преводачът на пиесата Хюсеин Мевсим акцентира,че Стефан Цанев и извънредно известен и издирван драматург в Турция:
Дори дръзвам да кажа, че той е паметен автор… Той извънредно забавен за турските режисьори. Всичко това, което написа, аз незабавно превеждам на турски и прекомерно постоянно по този начин се получава, че негови текстове, които в България, в родината му не са познати, първо се превеждат на турски и се слагат тук – на турските сцени… Той визира доста забавни проблеми или визира забавни за турската общност, за турските фенове проблеми. И мисля че в това се крие ключът към огромния му триумф в Турция. А също така той е създател, той е драматург от европейска големина, който чете днешния ден посредством историята и мисля, че таман тези негови похвати са забавни за турските режисьори и изобщо за турските театрали.
Записа на изявлението на Явор Стаматов с писателя и драматург Стефан Цанев, както и репортажа за постановките му в Турция на кореспондента на БНР в югоизточната ни съседка Мариян Карагьозов, можете да чуете от звуковия файл.
Цанев споделя, че в неговата пиеса Калигула е показан като потомък на републиканци и последовател на републиканските хрумвания, за разлика от Камю, който отстоява ортодоксалната позиция за Калигула като негативен персонаж в едноименното си произведение. Цанев счита, че неуместната задача на Калигула е посредством предизвикателство на злоба към самия себе си да провокира обща злоба към диктатурата.
Най-важното, несъмнено, е това, че народите сами избират своите диктатори и ние би трябвало да внимаваме в днешното време доста, тъй като този забавен се разсънва. Поне аз по този начин считам - демокрациите в Европа са изтощени и това дава добър късмет за персони, които желаят да упражнят тирания.
Писателят е безапелационен, че Римската република е била най-висшата народна власт, тъй като там постоянно са се избирали двама консули и постоянно за една година:
Защото какъв брой повече стои човек на власт, той стартира злоупотребява с властта. И когато е самичък, също злоупотребява с властта си. И това да бъдат двама консули – самата дума значи, че те би трябвало да ръководи в единодушие. Представете си през днешния ден в нашата обстановка Корнелия Нинова и Бойко Борисов да ръководят дружно, в единодушие страната, преодолявайки своите партийни пристрастия… Това е било великото на Римската република. Защото всеки от консулите е имал право да постанова несъгласие на другия. Вие си представете по какъв начин са управлявали макар правото си, а настрана пък е имало национални трибуни, които също имали право, определени от плебса… Не може един човек като ръководи 20 години те да мислиш че той няма да желае да бъде деспот.
Драматургът дефинира като освен български, само че и международен синдромът народите да желаят да има водач:
Погледнато исторически, народът без вожде не може да реализира нищо… Защото един народ, в случай че се вдигне на протест, има единствено разрушителна мощ – в никакъв случай съзидателна и в никакъв случай не може да реализира дадена цел, в случай че няма човек-вожд, който да го поведе и да дефинира тази цел. Така че това е комбинирано с биологичното, че трябват някой да те води, да имаш вожд… От там идва в народопсихологиите на народите през днешния ден, че желаят да имат мощна персона, а мощната персона постоянно се възползва от това да ускорява своето въздействие върху обществото. Мисля, че това е рисково събитие, в случай че се огледаме в близост си, а може би и у нас: по какъв начин този авторитаризъм се ускорява от ден на ден и може би да се доближи до диктатури пред нашите очи. Погледнете на север, на юг – да не даваме образци, с цел да не възбуждаме по този начин митинги на съответните дипломатически задачи, само че аз се опасявам от този развой и пиесата ми е отдадена навръх това, че народът би трябвало да разбере да избира своите хора, които би трябвало да го ръководят, доста деликатно. А не слепешком да вървим и да ни мързи да отидем да гласуваме. Хитлер не е пристигнал с гражданска война, с оръжие в ръка… Сега се постановат диктатурите посредством демократични средства.
Мързи ни да дефинираме сами ориста си. Предпочитаме да отидем в кръчмата, да си пием питието и да викаме: „ Майната им – там да си гласоподават. Все едно и с мен и без мен – все там. А не е все там. Това би трябвало да разберем, обобщи Цанев и показа позицията си, че би трябвало да се преодолеят раздорите в българското общество, които стартират от личностите, които водят страната:
Тези раздори, които следим, са разрушителни, просто разрушителни. Защото едните напук ще стачкуват срещу държавното управление. Правителството напук приема закони, които са срещу опозицията, даже да са неразумни. Тоест става едно ръководство напук – да се потвърждава една лична мощ на своята партия. Интересно е, в случай че Българска социалистическа партия пристигна на власт, какво ще стане тогава. Тогава ГЕРБ пък ще настръхне срещу. Тоест Българска социалистическа партия ще унищожи всичко, което е направило ГЕРБ… Ще унищожим ГЕРБ, ще унищожим каквото е направила БСП… И това продължава към този момент двайсет и няколко години. Ние нямаме последователност, всяко държавно управление, което пристигна, афишира, че другото е направило единствено неприятни неща. А то не е така… Мисля, че е това язвата на общество сега.
Драматургът отхвърли намеците за страхове и цензура пиесата му да бъде сложена в България и означи, че към този момент има интерес към основаване на режисура в Сатиричния спектакъл. За триумфа си в Турция Цанев споделя, че се дължи напълно на преводача Хюсеин Мевсим, роден в селце в Родопите, учил в Пловдивския университет и преселил се в Турция, където става професор в Анкарския университет.
Писателят добавя, че: „ не трябва да си мислим, че сме толкоз доста разнообразни Турция “ и споделя:
Когато отидох на първата премиера в Турция преди повече от 10 години, отидох с възприятието, че там ще виждам някакъв първичен самоинициативен спектакъл. Не е по този начин. Оказва се, че там и държавните управления, които са минали до момента, поставят невероятни грижи за театралното изкуство и за културата. Аз ще кажа дори такава детайлност като тип на заплащания даже – какви грижи полагат… Какви заплати получават актьорите? Започват от 5000 $. Какво се заплаща на създателите не желая да ви споделям, тъй като тука такова нещо не се сънували нашите създатели. Защото, примерно, за детска пиеса турските създатели получават 50% от прихода. Аз ги попитах за какво е това - те споделиха: Ние би трябвало да поддържаме нашето изкуство и да достигнем Европа.
По мотив на най-новата премиера на Цанев в Турция кореспондентът на БНР в Истанбул Мариян Карагьозов отбелязва, че в това време, когато кървавата комедия за Калигула се играе в истанбулския спектакъл „ Баба Сахне “, на сцената в Измир се показва още една режисура на българския драматург -„ Другата гибел на Жана Дарк “, а единствено след седмица в различен спектакъл в истанбулския квартал „ Мода “ ще се играе за следващ път, при извънреден зрителски интерес, продължаващ към този момент 5 години, пиесата на българския създател „ Всички луди ме обичат “.
Спектакълът в Истанбул се радва на интереса на доста младежи, стичащи се да видят турската театрална версия на пиесата „ Заговорът на Калигула “, за която режисьорът на постановката Рагъп Явуз отбелязва:
Това е текст, който търси отговор на политически, обществени, исторически и стопански въпроси, които се отнасят и за Турция, заемаща място в Близкия Изток и в глобализиращия се свят. Когато го прочетох, много ми хареса и несъмнено не желаех да избягам от него. Направихме постановката доста бързо. Прочетох текста преди четири месеца – в този момент вършим премиерата.
Преводачът на пиесата Хюсеин Мевсим акцентира,че Стефан Цанев и извънредно известен и издирван драматург в Турция:
Дори дръзвам да кажа, че той е паметен автор… Той извънредно забавен за турските режисьори. Всичко това, което написа, аз незабавно превеждам на турски и прекомерно постоянно по този начин се получава, че негови текстове, които в България, в родината му не са познати, първо се превеждат на турски и се слагат тук – на турските сцени… Той визира доста забавни проблеми или визира забавни за турската общност, за турските фенове проблеми. И мисля че в това се крие ключът към огромния му триумф в Турция. А също така той е създател, той е драматург от европейска големина, който чете днешния ден посредством историята и мисля, че таман тези негови похвати са забавни за турските режисьори и изобщо за турските театрали.
Записа на изявлението на Явор Стаматов с писателя и драматург Стефан Цанев, както и репортажа за постановките му в Турция на кореспондента на БНР в югоизточната ни съседка Мариян Карагьозов, можете да чуете от звуковия файл.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ