Трогателното писмо на една майка: „На детето ми, когато забравям да се почувствам щастлива“
Даяна Сполдинг е редактор в уеб страницата “Motherly”, където попаднахме на този нейн текст, озаглавен „ На детето ми, когато не помня да се усещам щастлива “ .
Смятаме, че в това писмо ще се огледа всяка edna майка, претрупана в заетото си всекидневие и забравяща за щастието да значи целия свят за своето дете .
Unsplash
Припомнете си го със идващите думи:
„ Винаги се случва в тихите моменти от нощта.
Идвам да те ревизира още един път преди да си легна. Отмятам косата от твоето чело, натъкмявам одеялото, което си усукало към краката си, и целувам напълно меката ти брадичка – и тогава мисълта ме връхлита толкоз мощно, че оставам без мирис.
Толкова съм щастлива.
Unsplash
Животът ми можеше да поеме в стотици разнообразни направления. Но ето ме тук, успявайки да бъда твоя майка. Ти си моето съвършенство. Всичко в теб е тъкмо такова, каквото би трябвало да бъде, и се усещам преизпълнена с обич и признателност.
Но от време на време не помня това.
Например заран. Чувам дребните ти крачета, които тичат по коридора към стаята ми, и оня сладостен дребен пресипнал глас: „ Мамо, слънцето изгря! “.
Усмихвам се, само че мозъкът ми незабавно стартира да препуска в опит да си спомня какъв е проектът за деня. После се качваш върху леглото с лакти и колене, поставяш дребната си главица върху гърдите ми за няколко момента на тишина, и си напомням – толкоз съм щастлива да прекарам следващия ден с теб.
Thinkstock
Понякога не помня по време на закуска. Поклащаш краката си под масата, до момента в който ми разказваш история – безсмислена композиция от нещо, което си направило на детската площадка, и друго, което си гледало в „ Пес Патрул “.
Слушам с едно ухо, до момента в който класифицирам кутиите за обяд и откривам изгубени книги от библиотеката. Но щом кажеш: „ Мамо, не е ли смешно? “, с огромната си беззъба усмивка и искрящи очи, си припомням – толкоз съм щастлива да слушам твоите истории.
Понякога, когато сме на открито, не помня. Пееш и пристъпваш на двора без никакви грижи, до момента в който мозъкът ми е ангажиран със напрежението от заплащане на сметки, поръчки за извършване и телефонни позвънявания, които би трябвало да направя. Но когато кажеш: „ Добре, аз ще съм Елза, ти ще си Ана и Свен, и Снежното страшилище – и мамо, не забравяй да си преправяш гласа “, се сещам – толкоз съм щастлива да виждам по какъв начин се понасяш върху крилете на въображението.
Thinkstock
Понякога, когато идва време за лягане, не помня. Зъбите ти са измити, прочела съм ти приказка, завита си в леглото, и най-сетне идва моментът за няколко мига на мира и уединено. Но тогава очите ти се насълзяват и казваш: „ Мамо? Днес един другар в учебно заведение ме натъжи “, и си припомням – толкоз съм щастлива да бъда тази, на която се доверяваш.
Понякога през нощта се случва да не помни. Тъкмо съм заспала, тялото ми е натежало от отмалялост, само че съм изтръгната от леглото поради твоя рев – „ Мамо! Имах призрачен сън! “ Стъпвам тежко по коридора с тежка въздишка, тъй като знам, че това значи още една дълга нощ и последваща тежка заран. Но по-късно ме молиш да остана, до момента в който почесвам гърба ти, и си припомням – толкоз съм щастлива да бъда тази, която те кара да се чувстваш в сигурност.
Thinkstock
Не е мъчно да си спомниш какъв брой си благополучен.
Спомням си по какъв начин си играех на майка, когато бях дребна, надявайки се някой ден куклите ми да бъдат същински бебета.
Спомням си по какъв начин се влюбих в баща ти, знаейки, че желая той да бъде татко на детето ми.
Спомням си по какъв начин узнах, че съм бременна с теб, и плаках, тъй като бях толкоз щастлива.
И си припомням тъкмо какво беше чувството, когато акушерката те постави върху гърдите ми за първи път, цялото сбръчкано, мокро и напълно.
Затова когато животът стане ангажиран, мозъкът ми препуска и вниманието ми блуждае, апелирам те, знай, че съм наясно какъв шанс имам да бъда твоя майка. “
Смятаме, че в това писмо ще се огледа всяка edna майка, претрупана в заетото си всекидневие и забравяща за щастието да значи целия свят за своето дете .
Unsplash Припомнете си го със идващите думи:
„ Винаги се случва в тихите моменти от нощта.
Идвам да те ревизира още един път преди да си легна. Отмятам косата от твоето чело, натъкмявам одеялото, което си усукало към краката си, и целувам напълно меката ти брадичка – и тогава мисълта ме връхлита толкоз мощно, че оставам без мирис.
Толкова съм щастлива.
Unsplash Животът ми можеше да поеме в стотици разнообразни направления. Но ето ме тук, успявайки да бъда твоя майка. Ти си моето съвършенство. Всичко в теб е тъкмо такова, каквото би трябвало да бъде, и се усещам преизпълнена с обич и признателност.
Но от време на време не помня това.
Например заран. Чувам дребните ти крачета, които тичат по коридора към стаята ми, и оня сладостен дребен пресипнал глас: „ Мамо, слънцето изгря! “.
Усмихвам се, само че мозъкът ми незабавно стартира да препуска в опит да си спомня какъв е проектът за деня. После се качваш върху леглото с лакти и колене, поставяш дребната си главица върху гърдите ми за няколко момента на тишина, и си напомням – толкоз съм щастлива да прекарам следващия ден с теб.
Thinkstock Понякога не помня по време на закуска. Поклащаш краката си под масата, до момента в който ми разказваш история – безсмислена композиция от нещо, което си направило на детската площадка, и друго, което си гледало в „ Пес Патрул “.
Слушам с едно ухо, до момента в който класифицирам кутиите за обяд и откривам изгубени книги от библиотеката. Но щом кажеш: „ Мамо, не е ли смешно? “, с огромната си беззъба усмивка и искрящи очи, си припомням – толкоз съм щастлива да слушам твоите истории.
Понякога, когато сме на открито, не помня. Пееш и пристъпваш на двора без никакви грижи, до момента в който мозъкът ми е ангажиран със напрежението от заплащане на сметки, поръчки за извършване и телефонни позвънявания, които би трябвало да направя. Но когато кажеш: „ Добре, аз ще съм Елза, ти ще си Ана и Свен, и Снежното страшилище – и мамо, не забравяй да си преправяш гласа “, се сещам – толкоз съм щастлива да виждам по какъв начин се понасяш върху крилете на въображението.
Thinkstock Понякога, когато идва време за лягане, не помня. Зъбите ти са измити, прочела съм ти приказка, завита си в леглото, и най-сетне идва моментът за няколко мига на мира и уединено. Но тогава очите ти се насълзяват и казваш: „ Мамо? Днес един другар в учебно заведение ме натъжи “, и си припомням – толкоз съм щастлива да бъда тази, на която се доверяваш.
Понякога през нощта се случва да не помни. Тъкмо съм заспала, тялото ми е натежало от отмалялост, само че съм изтръгната от леглото поради твоя рев – „ Мамо! Имах призрачен сън! “ Стъпвам тежко по коридора с тежка въздишка, тъй като знам, че това значи още една дълга нощ и последваща тежка заран. Но по-късно ме молиш да остана, до момента в който почесвам гърба ти, и си припомням – толкоз съм щастлива да бъда тази, която те кара да се чувстваш в сигурност.
Thinkstock Не е мъчно да си спомниш какъв брой си благополучен.
Спомням си по какъв начин си играех на майка, когато бях дребна, надявайки се някой ден куклите ми да бъдат същински бебета.
Спомням си по какъв начин се влюбих в баща ти, знаейки, че желая той да бъде татко на детето ми.
Спомням си по какъв начин узнах, че съм бременна с теб, и плаках, тъй като бях толкоз щастлива.
И си припомням тъкмо какво беше чувството, когато акушерката те постави върху гърдите ми за първи път, цялото сбръчкано, мокро и напълно.
Затова когато животът стане ангажиран, мозъкът ми препуска и вниманието ми блуждае, апелирам те, знай, че съм наясно какъв шанс имам да бъда твоя майка. “
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ