Томина – една българска арфа на Бродуей
Дъщеря е на известния оперен и хоров диригент Пламен Първанов
Музиката постоянно е била страхотна, изключителна пристрастеност за мен, по през целия ден мога да чувам музика
Сестра ми Дора Миланова също е музикант, в този момент е виолистът на квартет Strings
Една българска арфистка е пробила на Бродуей – това звучи като приказка… “Нима? Така ли ти звучи? ” – игривият и шеговит смях на Томина оглася стаята, като че ли не е в Ню Йорк, а наоколо. И продължава да се смее на всяко второ изречение…
Винаги ли е такава радостна? И дали това не е ключето към огромния триумф? Не, при Томина Първанова ключето е заложено в гените. Родена е в София в музикантско семейство. Дъщеря е на известния оперен и хоров диригент Пламен Първанов, учител в консерваторията, дирижиращ и през днешния ден оркестъра му, а също и този на музикалното учебно заведение. Преподавал е и в Софийската консерватория.
“От дребна ме “туриха ” на пианото. – Томина се смее на думата “туриха ”. – Обаче и аз си желаех. Сестра ми Дора Миланова също е музикант, в този момент е виолистът на квартет Strings. ” По всичко личало, че бебето Томина има интерес към музиката. “Майка ми е казвала, че съм свирела с уста още преди да проговоря и съм танцувала на центрофугата на пералнята като бебе. Влечали са ме ритмите ” – Томина още веднъж се залива в плевел смях.
“Турят ” музикалното дете на пианото, когато е на 6 години. Учи в музикална паралелка в 41-во учебно заведение, там “ги занимават леко и с актьорско майсторство ”. Невръстната Томина още тогава се вихри в мюзикъли, пее. Обаче в някакъв миг взема решение, че не желае повече пиано. Бащата се чуди какъв различен инструмент да й избере. Цигулка? На 10-11 години е късно за този инструмент. Фагот? “Абсолютно не! ”, споделя Томина. Отказва и хрумвания за други духови принадлежности. Но когато таткото изрича вълшебната дума “арфа ”, очите и заблестяват: “Да, това е! ”.
Записват я при именитата преподавателка Кохар Андонян в музикалното учебно заведение, а Томина се влюбва в нея сега, в който я вижда. “Като видях арфата, си споделих: “Уау! Толкова е красиво! – смее се тя. – Музиката постоянно е била страхотна, изключителна пристрастеност за мен, по през целия ден мога да чувам музика ”, вълнува се Томина. Добре, само че по какъв начин тези нежни пръстчета на 11-годишното момиченце са понасяли неизбежните мазоли от струните? “Ооо, имаше мазоли, мехури. Навремето нямаше дребни арфи в музикалното учебно заведение, а единствено огромна, концертна. Кохи, учителката ми, викаше: “Олее, какъв брой си мъничка, ох, колкото да стигаш струните! ”. Но Кохи постоянно споделя през смях какъв брой сериозна съм била, една такава с очилца и ужасно амбициозна, подготвена постоянно да дърпа струните, без да хленчи ” – смехът на Томина е като пенливо поточе.
Да дърпаш струните? Отстрани, като слуша човек тези звуци, наподобява като че ли арфистите нежно плъзгат пръсти по струните, галят ги. Но не е по този начин, желае си тъкмо премерено дърпане. Та Томина си учи с нейната Кохи до XII клас, върви по състезания, печели премия след награда…
Завършва първата година в консерваторията в София в класа на проф. Малина Христова. “Винаги съм имала упоритост да изучавам някъде из Европа, само че когато стана дума за Щатите, споделих: “Бостън. Никой различен ”. Приета е с цялостна стипендия в влиятелната Бостънска консерватория.
Тя разкрива пред младата арфистка цялото разнообразие на музикалното и танцово изкуство. За 4-те години тя се занимава и с танци, балет, модерна музика, опери.
“Учих при изключителната Синтия Прайс Глин. Беше арфистката на Бостънския балет ”, споделя дамата. Тя приключва сполучливо и магистратура в Колежа по изкуства в Бостънския университет, също с цялостна стипендия.
“Там учих с именитата Анн Хобсън-Пайлът, арфистка 40 години на Бостънския симфоничен оркестър и първата афроамериканка в него. В този прелестен град имах щастието да изсвирвам с балета и операта на Бостън, с доста модерни ансамбли, защото доста обичам модерна музика ”, вълнува се Томина. По време на образованието при Анн тя печели втора премия на състезанието USA Music Competition и два пъти стипендията на Американстата арфова асоциация “Ann Hobson Pilot Scholarship ”.
Тези влиятелни участия я издигат до най-високата сцена в Америка – Tanglewood Music Center, най-големият фестивал за класическа музика на континента, основан от Ленард Бърнстейн. Българката е една от двете арфистки, признати на влиятелния конгрес. Там свири със международни диригенти като Кърт Мазур, Яп ван Цведен, основен диригент на New York Philharmonic, Рафаел Фрюбек де Бургос, Мигел Харт-Бедоя и тръпне, че неин комшия в репетиционната е гениалният челист Йо Йо Ма.
След поредност от чудни неща, които й се случват като в приказка, през 2012 година тя приключва магистратурата си и отпътува за Ню Йорк. Там печели състезанието за арфистка на The Christmas Spectacular – именитото Коледно шоу на Америка, почнало през 1933 година Вече 3 години поред прослушването за арфисти се печели от българка – Томина. А това й отваря вратите към легендата Бродуей и към неговия величествен оркестър. Бродуей е музикален спектакъл, сцена, на която се пее и танцува. Там може да се чуе Singing In The Rain с превъзходен оркестър и танци.
Томина стартира да получава предложения за най-големите мюзикъли на Бродуей като “Hello, Dolly! ” със световноизвестната актриса Бет Мидлър, “Rodgers & Hammerstein’s Carousel ” с именитата оперна прима Рене Флеминг, “Amelie ” и “The Fantasticks ” (най-продължително играното шоу на Broadway). Това са все именити мюзикли, слушани през 50-те години на предишния век, които и през днешния ден се слагат с голям триумф.
Днес арфистката на New York Repertory Orchestra е записала участия в огромни обединения като симфоничните оркестри на Бостън, Ню Джърси и Албани, филхармонията на Луизиана. Била е солист на фестивали в Бразилия, Канада, взела участие е и в Софийски музикални седмици.
Тя е преподавала в академията по музика на Лонг Айлънд, островът, станал прочут с “Великият Гетсби ”, и една година в Бостънската консерватория. В момента избира да се занимава с частни възпитаници, тъй като “те в действителност имат пристрастеност към арфата. ”
Томина е в Христовата възраст – 33 години. Има си другар, също музикант, само че в Ню Йорк е нещо естествено младите амбициозни дами да не се омъжват до 35. Затова тя не бърза. Иначе културния потрес от безусловно другата страна си го е претърпяла. “Хората в Америка са ужасно разнообразни и до момента в който свикнеш с новия метод на другарство с тях, е мъчно ”, споделя дамата. Тя живее в Манхатън.
“Да, това е едно от най-скъпите места в Ню Йорк, само че аз съм в горната или северната част на острова, където е по-евтино. Около мен живеят доста музиканти. Има доста български музиканти тук, и те са ужасно ценени и доста мечтани и като солисти, и в групи. Хората тук имат ужасно мнение за нашето българско свирене, което ме прави доста щастлива ”, вълнува се Томина.
Говорим си за Сузана Клинчарова, първата арфа на България, която е една от най-близките й приятелки в Ню Йорк: “Сузана доста ми подвига артистичните стремежи и мисли, тя доста умее да го прави. Като се реалокирах в Ню Йорк, беше измежду първите, на които се обадих. Още не я познавах, а тя незабавно одобри да ми помогне. И до ден сегашен, когато се сготвям за каквото и да било, просто отивам при нея и изсвирвам. Страхотни приятелки сме, въпреки да не преставам да й приказвам на “Ви ” и до момента ”.
“О, не всеки път съм била по този начин добре. Имала съм и доста тежки моменти първоначално – Томина за пръв път става сериозна. – Всички тук са го изпитали. Сам си, няма “вкъщи ”, да отидеш при мама и тате. Наемаш един апартамент и някак се справяш. Дори и да имаш цялостна стипендия за учебно заведение, ами храната? Ами животът? Но съм имала страховит шанс да срещна хора, които са ми помагали. Първата ми преподавателка тук, Синтия ми беше, и е към момента, като майка. Като й кажех, че нямам работа, тя незабавно намираше нещо, и постоянно обвързвано с музика: “Сега те изпращам незабавно да свириш в болничното заведение в Масачузетс на раково заболели ”. И свирех всяка седмица в женската онкология, при болните с най-тежката форма на рак. За да видя какво е. Това не е аудитория като останалите, а хора, за които музиката е единственото благополучие за деня. И аз съм щастлива, че правя подарък благополучие на хората. ”
Музиката постоянно е била страхотна, изключителна пристрастеност за мен, по през целия ден мога да чувам музика
Сестра ми Дора Миланова също е музикант, в този момент е виолистът на квартет Strings
Една българска арфистка е пробила на Бродуей – това звучи като приказка… “Нима? Така ли ти звучи? ” – игривият и шеговит смях на Томина оглася стаята, като че ли не е в Ню Йорк, а наоколо. И продължава да се смее на всяко второ изречение…
Винаги ли е такава радостна? И дали това не е ключето към огромния триумф? Не, при Томина Първанова ключето е заложено в гените. Родена е в София в музикантско семейство. Дъщеря е на известния оперен и хоров диригент Пламен Първанов, учител в консерваторията, дирижиращ и през днешния ден оркестъра му, а също и този на музикалното учебно заведение. Преподавал е и в Софийската консерватория.
“От дребна ме “туриха ” на пианото. – Томина се смее на думата “туриха ”. – Обаче и аз си желаех. Сестра ми Дора Миланова също е музикант, в този момент е виолистът на квартет Strings. ” По всичко личало, че бебето Томина има интерес към музиката. “Майка ми е казвала, че съм свирела с уста още преди да проговоря и съм танцувала на центрофугата на пералнята като бебе. Влечали са ме ритмите ” – Томина още веднъж се залива в плевел смях.
“Турят ” музикалното дете на пианото, когато е на 6 години. Учи в музикална паралелка в 41-во учебно заведение, там “ги занимават леко и с актьорско майсторство ”. Невръстната Томина още тогава се вихри в мюзикъли, пее. Обаче в някакъв миг взема решение, че не желае повече пиано. Бащата се чуди какъв различен инструмент да й избере. Цигулка? На 10-11 години е късно за този инструмент. Фагот? “Абсолютно не! ”, споделя Томина. Отказва и хрумвания за други духови принадлежности. Но когато таткото изрича вълшебната дума “арфа ”, очите и заблестяват: “Да, това е! ”.
Записват я при именитата преподавателка Кохар Андонян в музикалното учебно заведение, а Томина се влюбва в нея сега, в който я вижда. “Като видях арфата, си споделих: “Уау! Толкова е красиво! – смее се тя. – Музиката постоянно е била страхотна, изключителна пристрастеност за мен, по през целия ден мога да чувам музика ”, вълнува се Томина. Добре, само че по какъв начин тези нежни пръстчета на 11-годишното момиченце са понасяли неизбежните мазоли от струните? “Ооо, имаше мазоли, мехури. Навремето нямаше дребни арфи в музикалното учебно заведение, а единствено огромна, концертна. Кохи, учителката ми, викаше: “Олее, какъв брой си мъничка, ох, колкото да стигаш струните! ”. Но Кохи постоянно споделя през смях какъв брой сериозна съм била, една такава с очилца и ужасно амбициозна, подготвена постоянно да дърпа струните, без да хленчи ” – смехът на Томина е като пенливо поточе.
Да дърпаш струните? Отстрани, като слуша човек тези звуци, наподобява като че ли арфистите нежно плъзгат пръсти по струните, галят ги. Но не е по този начин, желае си тъкмо премерено дърпане. Та Томина си учи с нейната Кохи до XII клас, върви по състезания, печели премия след награда…
Завършва първата година в консерваторията в София в класа на проф. Малина Христова. “Винаги съм имала упоритост да изучавам някъде из Европа, само че когато стана дума за Щатите, споделих: “Бостън. Никой различен ”. Приета е с цялостна стипендия в влиятелната Бостънска консерватория.
Тя разкрива пред младата арфистка цялото разнообразие на музикалното и танцово изкуство. За 4-те години тя се занимава и с танци, балет, модерна музика, опери.
“Учих при изключителната Синтия Прайс Глин. Беше арфистката на Бостънския балет ”, споделя дамата. Тя приключва сполучливо и магистратура в Колежа по изкуства в Бостънския университет, също с цялостна стипендия.
“Там учих с именитата Анн Хобсън-Пайлът, арфистка 40 години на Бостънския симфоничен оркестър и първата афроамериканка в него. В този прелестен град имах щастието да изсвирвам с балета и операта на Бостън, с доста модерни ансамбли, защото доста обичам модерна музика ”, вълнува се Томина. По време на образованието при Анн тя печели втора премия на състезанието USA Music Competition и два пъти стипендията на Американстата арфова асоциация “Ann Hobson Pilot Scholarship ”.
Тези влиятелни участия я издигат до най-високата сцена в Америка – Tanglewood Music Center, най-големият фестивал за класическа музика на континента, основан от Ленард Бърнстейн. Българката е една от двете арфистки, признати на влиятелния конгрес. Там свири със международни диригенти като Кърт Мазур, Яп ван Цведен, основен диригент на New York Philharmonic, Рафаел Фрюбек де Бургос, Мигел Харт-Бедоя и тръпне, че неин комшия в репетиционната е гениалният челист Йо Йо Ма.
След поредност от чудни неща, които й се случват като в приказка, през 2012 година тя приключва магистратурата си и отпътува за Ню Йорк. Там печели състезанието за арфистка на The Christmas Spectacular – именитото Коледно шоу на Америка, почнало през 1933 година Вече 3 години поред прослушването за арфисти се печели от българка – Томина. А това й отваря вратите към легендата Бродуей и към неговия величествен оркестър. Бродуей е музикален спектакъл, сцена, на която се пее и танцува. Там може да се чуе Singing In The Rain с превъзходен оркестър и танци.
Томина стартира да получава предложения за най-големите мюзикъли на Бродуей като “Hello, Dolly! ” със световноизвестната актриса Бет Мидлър, “Rodgers & Hammerstein’s Carousel ” с именитата оперна прима Рене Флеминг, “Amelie ” и “The Fantasticks ” (най-продължително играното шоу на Broadway). Това са все именити мюзикли, слушани през 50-те години на предишния век, които и през днешния ден се слагат с голям триумф.
Днес арфистката на New York Repertory Orchestra е записала участия в огромни обединения като симфоничните оркестри на Бостън, Ню Джърси и Албани, филхармонията на Луизиана. Била е солист на фестивали в Бразилия, Канада, взела участие е и в Софийски музикални седмици.
Тя е преподавала в академията по музика на Лонг Айлънд, островът, станал прочут с “Великият Гетсби ”, и една година в Бостънската консерватория. В момента избира да се занимава с частни възпитаници, тъй като “те в действителност имат пристрастеност към арфата. ”
Томина е в Христовата възраст – 33 години. Има си другар, също музикант, само че в Ню Йорк е нещо естествено младите амбициозни дами да не се омъжват до 35. Затова тя не бърза. Иначе културния потрес от безусловно другата страна си го е претърпяла. “Хората в Америка са ужасно разнообразни и до момента в който свикнеш с новия метод на другарство с тях, е мъчно ”, споделя дамата. Тя живее в Манхатън.
“Да, това е едно от най-скъпите места в Ню Йорк, само че аз съм в горната или северната част на острова, където е по-евтино. Около мен живеят доста музиканти. Има доста български музиканти тук, и те са ужасно ценени и доста мечтани и като солисти, и в групи. Хората тук имат ужасно мнение за нашето българско свирене, което ме прави доста щастлива ”, вълнува се Томина.
Говорим си за Сузана Клинчарова, първата арфа на България, която е една от най-близките й приятелки в Ню Йорк: “Сузана доста ми подвига артистичните стремежи и мисли, тя доста умее да го прави. Като се реалокирах в Ню Йорк, беше измежду първите, на които се обадих. Още не я познавах, а тя незабавно одобри да ми помогне. И до ден сегашен, когато се сготвям за каквото и да било, просто отивам при нея и изсвирвам. Страхотни приятелки сме, въпреки да не преставам да й приказвам на “Ви ” и до момента ”.
“О, не всеки път съм била по този начин добре. Имала съм и доста тежки моменти първоначално – Томина за пръв път става сериозна. – Всички тук са го изпитали. Сам си, няма “вкъщи ”, да отидеш при мама и тате. Наемаш един апартамент и някак се справяш. Дори и да имаш цялостна стипендия за учебно заведение, ами храната? Ами животът? Но съм имала страховит шанс да срещна хора, които са ми помагали. Първата ми преподавателка тук, Синтия ми беше, и е към момента, като майка. Като й кажех, че нямам работа, тя незабавно намираше нещо, и постоянно обвързвано с музика: “Сега те изпращам незабавно да свириш в болничното заведение в Масачузетс на раково заболели ”. И свирех всяка седмица в женската онкология, при болните с най-тежката форма на рак. За да видя какво е. Това не е аудитория като останалите, а хора, за които музиката е единственото благополучие за деня. И аз съм щастлива, че правя подарък благополучие на хората. ”
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ