Държавата даде 600 милиона лева за ваксини срещу COVID, от

Държавата даде 600 милиона лв. за ваксини против Коронавирус, от които 2/3 евентуално ще изхвърлим, а за нашата са нужни сред 5 и 15 милиона лв., разяснява в изявление за Dir.bg проф. Андрей Чорбанов от Института по микробиология към Българска академия на науките. Преди дни той показа публично българския първообраз на ваксина против Covid-19 на 15-ия международен конгрес за ваксини. Проф. Чорбанов е началник на екипа, създал научната платформа.

Ваксината е тествана върху хуманизирани миши модели т.е. пробната част с животни е завършила и оттук насетне се чака да бъде тествана като композиция на хора. Сега на ход е страната да влага в нея, приканва българският академик.

Проф. Чорбанов е уверен, че изгодите от създаването на имунизацията надвишава границите на ковид. По думите му това ноу-хау може да се употребява за разрабоването на доста други вирусни инфекции, да вземем за пример против грип, и то с дългогодишен резултат, надалеч над този, който дават РНК и ДНК ваксини.


Проф. Андрей Чорбанов демонстрира българската ваксина против ковид
Снимка: Лилия Чалева

Тази седмица неговият екип е завършил и различен теоретичен план - създаването на противотуморна ваксина против меланом.

Микробиолъгът е безапелационен и по дискусионния въпрос - би трябвало ли преболедувалият короновирус да се имунизира? Отговорът е " не ", тъй като естествено добитият имунетет е доста по-дълготраен от имунизационния.

За пътя на разкриване на нови ваксини, за борбата на учените с ковид и проблемите, които се слагат на дневен ред, проф. Андрей Чорбанов споделя в изявление пред Dir.bg.

- Наскоро представихте българската ваксина на Световния конгрес на ваксини - какви бяха реакциите на форума и с какво е по-различна от останалите?

- Учените постоянно се вълнуват от чисто научните индикатори, от концепцията, от метода за въвеждане, от това по какъв начин сме избрали съставените елементи. При основаването на българската ваксина е определен нов и доста автентичен имунизационен метод, който може да се употребява освен за сегашната пандемия против ковид, само че и за създаването на най-разнообразни други ваксини.

Например, може да се употребява за създаването на противогрипна ваксина. Сегашните са безпределно неефективни. Това е повода да текат големи състезания в Европейска комисия за основаване на противогрипни ваксини с милиони инвестици по простата причина, че няма за момента такава, която да обезпечава нужната отбрана. Именно по тази причина се търсят платформи, нови механизми и хрумвания да се измисли нещо, което да бъде ефикасно и продължително.


Лаборатория на Института по микробиология
Снимка: Лилия Чалева

- А вашето ноу-хау би ли осигурило дълготрайна отбрана?

- Да, тъкмо по този начин. Хората, които създават тези ваксини, постоянно се подлъгват да търсят най-моногенните съставни елементи на вируса, тези, които са в директен контакт с имунната система в началото. Проблемът е, че тъкмо тези съставни елементи са най-изменчивите и най-адаптиращите се и водят до безрезултатност на една ваксина като отбрана за дълъг интервал на време. Тези промени вършат нов серотип на вируса или нов вариант на вируса, напълно нов след доста разновидности.

За да се избегнат тези резултати, могат да се търсят такива съставни елементи, които да бъдат непроменени във времето - това са така наречен скрити епитопи, скрити вътрешни елементи на протеините, които при нахлуване на вируса в клетката, биват показани на имунната система. Базирайки се на подобен вид епитопи може да се търси доста по-ефикасна ваксина и точно подобен е нашият вид.

При него изнамерихме такива съставни елементи на първия ковид - от 2002-2003 година , които са непроменени във времето, само че са имуногенни и участващи във имунния отговор. При такава композиция от доста такива съставни елементи към този момент може да се чака да има един постоянен имунен отговор, който няма да зависи от късите разновидности при развиването на вируса. Това е едната истинска част на имунизацията.

Втората е насочването. Всички такива съставни елементи, без значение дали са вирусни, белтъци, протеини, епитопи, каквото използваме ние, или осведомителната РНК на другите ваксини, инсталират, жестоко казано, в специфични носители - липидни наночастици. Тези неночастици, които ние използваме, са 100% биосъвместими с нашата клетка, тъй че е безусловно безвредно.


В света на микробиологията в Българска академия на науките
Снимка: Лилия Чалева

Нещо повече - в тези наночестици сме сложили такива детайли, които да бъдат разпознавани от съответни рецептори от кафези, от които стартира реализация на имунния отговор. Тези кафези се назовават антиген представящи кафези и те са започващите за един компактен дългогодишен имунен отговор. Именно заради тази причина ние насочваме нашите наночастици посредством специфичен лиганд, инсталиран върху тях, към такива рецептори върху клетките, с цел да подсигуряваме проникването на вирусния детайл непосредствено в тези кафези. По този метод подсигуряваме първо резултатност, тъй като по този начин придвиждаме това, което би трябвало да провокира имунната реакция, и второ, не по-малко значимо е, по този начин може да получиме нужния резултат с доста по-малко количество материал.

А колкото по-малко количество от една ваксина въвеждате в един човек, толкоз по-малки странични и непредвидими реакции има. Така че комбинацията от тези две неща, които споделих, прави нашата платформа доста новаторска и ексцентрична по отношение на другите разновидности , които се изоползват.


Лаборатория на Института по микробиология
Снимка: Лилия Чалева

Това е безусловно автентично ноу-хау и е дело на моя екип. Самият план е финансиран от два източника - института " Пастьор " в Париж и дарителска акция жители от България по света, прати пари за работа по тематиката. Така че най-важното е, че авторските права за тази ваксина са наши, български.

- Това ноу-хау може ли да се употребява по едно и също време против ковид и грип?

- Не, тази ваксина е единствено за ковид, само че като концепция, като механизъм може да се бъде употребена в доста други аспекти, в това число за създаването на противогрипна ваксина. И в случай че премине идващите проби и се знае, че работи, ние ще знаем, че може да го употребяваме и за други цели в бъдеще.

Например, съветската ваксина " Спутник V " се базира на имунизацията за ебола, в която смениха съставените елементи на ебола в тези вектори, аденовирусите, и сложиха тези на " Спутник V ". Така че те употребяват някаква технология, която към този момент работи.

Същото показаха в този момент и на Световния конгрес на имунизациите - платформа на компания от Холандия , която създава ваксини. Те употребяват общоприетата ваксина за жълта тресчица, с жив вирус, който е отслабен. Такива са аденовирусите на имунизацията на " АстраЗенека ", " Спутник " и " Янсен ", които са живи отслабени вируси.

Във имунизацията против жълта тресчица холанците инсталират съставни елементи на коранавируса. Така те по едно и също време могат да ваксинират хората от Африка и Латинска Америка от жълта тресчица и ковид. Тази ваксина към момента е в развой на разработка, само че те също употребяват технология, която към този момент е създадена, с цел да сложат нещо ново.

Нашата концепция е такава - разработвайки нашата напълно нова платформа, ние може да я употребяваме в бъдеще за доста други цели. И не е наложително това да бъде избавителната ваксина за ковид, заради чисто софтуерна липса на време това да се ревизира и да се тества.


Лаборатория на Института по микробиология
Снимка: Лилия Чалева

Трябва на откритията на българските учени да се гледа в малко по-дълготраен аспект и точно това е критерият за успеваемост на огромните народи. Те влагат в дълготрайни планове и доста от тях дават своите дивиденти и материална изгода години след основаването им. Така те си подсигуряват един непрекъснат приток на ноу-хау и технологии, които употребяват за бъдещи планове и ослепителен образец за това са Съединени американски щати, които влагат в планове с 15-20-годишна реализация.

Иначе казано, те не са алчни да получат резултати следващата година, а знаят, че инвестирайки в такъви планове, сполучливите от тях ще им подсигуряват разцвет след години. Докато държавните управления в Европа и най-много у нас желаят резултатите след 6 месеца, в случай че може, с цел да бъде в техния мандат. Никой не влага в нещо, реализацията, на което може да се случи след 10 години.

- А създадената от вас ваксина за какъв брой време би могла да се осъществя?

- Ако мине тестванията - първа, втора и трета фаза, при ускорената процедура на до момента утвърдените против корановируса, една година е положителният вид, не да се тества за 4 месеца като досегашните.

Но за това са нужни вложения от страната. За всички сега работещи ваксини страните вложиха доста в производители, давайки им опция да създадат трите етапи по едно и също време. Иначе компаниите в никакъв случай нямаше да рискуват, тъй като, в случай че пуснете първа, втора и трета фаза по едно и също време и дадете 15 милиона и не сработи имунизацията, това си е чиста загуба за вас. Затова се вършат трите етапи по този начин: първа - за няколко десетки здрави хора и в случай че при тях всичко е наред, няма странични реакции и има резултат, се прави втора фаза с няколко стотин души и давате повече пари. Вече имате някаква изясненост и в случай че и там всичко е наред, вършиме третата фаза, в която включвате и други групи - възрастни, бременни дами и деца.

Българската ваксина сега е на фаза теоретичен план, който е завършил. Тествана е върху хуманизирани миши модели т.е. пробната част с животни е завършила и оттук насетне се чака да бъде тествана като композиция на хора.

- За какъв размер инвестициия става дума, с цел да може да излезе имунизацията като подготвен артикул?

- Необходимата инвестиция е сред 5 и 15 милиона лв.. Само да кажа, че за имунизациите тази година дадохме 600 милиона лв., от които 2/3 ще изхвърлим несъмнено.

Снимка: Лилия Чалева

- Какво ще стане с този план, в случай че страната откаже да влага?

- Има песимистичен и оптимистичен вид. Скептичният е да си кажем това, което си споделят всички научни екипи. Аз съм си приключил научната работа. Ще я публикуваме във допустимо най-хубаво списание, ще я покажем на десетина международни конгреса по имунология, вирусология, ваксинология и т. н. Ще ни пляскат и толкоз. В смисъл от научните екипи не се чака нищо друго.

Оптимистичният вид допуска, че с дейна наша интервенция ще си търсим производител, ще си търсим кой да направи тестванията, ще пропагандираме всячески този артикул. Но това е отвън научната работа, допуска доста старания, доста логистика, заинтригуваност и така нататък

Но има разновидности, да вземем за пример, представете си, споделям го илюзорно, само че то е реалност, непозната компания идва в Европейски Съюз и прояви интерес да я прави. Но тъй като страната е отвън Европейски Съюз, споделя, че желае да се създава в България, с цел да бъде с европейски документ. Тя ще влага, ще направи тук нови лаборатории, тъй като новите технологии за вакснини не изискват индустриални халета. Сещате ли се, обаче, каква ще бъде публичната реакцията - ще ни обвинят, че вършим неща за пари. Именно поради това декларирахме, че в случай че страната прояви интерес и реши да създава имунизацията, ние ще подарим това ноу-хау на нея.


Проф. Андрей Чорбанов демонстрира българската ваксина против ковид
Снимка: Лилия Чалева

- Имате ли отговор от страната?

- Никакъв. Официално никой не се заинтересува от нашата ваксина, макар че няколко пъти го споделих, в това число и в всекидневен диалог пред Министерство на здравеопазването. Единствено предходния септември президентът пристигна на посещаване в нашите лаборатории, поведе диалог с целия екип и прояви интерес. Това беше преди година.

- Колко време смятате да чакате реакция от държавните институции?

- Ние не чакаме. В момента работим по втори първообраз, който в това време е и кардинално друг от първия. Той е финансиран от Фонд " Научни проучвания ", работим дружно със Софийския университет и с Медицинския университет в София, продължаваме другите си планове.

Снимка: Лилия Чалева

- Какво съставлява този втори първообраз?

- Той ще бъде тестван върху хуманизирана мишка от различен аспект. Тъй като мишките не боледуват от ковид, купуваме мишки от Съединени американски щати, на които е внедрен генът за рецептора, през който вирусът прониква в човешките кафези. Вкаран в мишите кафези този рецептор, мишките стартират да боледуват от коранавирус. Така че ние ще тестваме новия първообраз на ваксина, който е с друг притежател - друга наночастица и разнообразни съставни елементи вътре. Тук смисълът е друг. Първия го тествахме на човешка система, втория ще бъде тестван на мишка. Ние желаеме той да бъде разпознат и работи при хора.

Нашите сътрудници от Медицинския университет откриха такива съставни елементи на вируса, които се разпознават по едно и също време от мишата и човешката имунна система. Така че ние ще създадем пилотните опити на мишка, само че знаем, че тези неща биха се разпознали при хора и ще работят при тях. Даже имаме прелиминарен контракт с Шанхайския университет, които имат нужната лаборатория, с цел да тестваме действително заразяване на мишките с вируса.

Всички ваксини за ковид, които са на пазара сега, не са тестване по този метод, а това е най-ефективният метод - имунизирате мишката и я заразявате с вирус. Ако имунизацията работи, мишката живее, конролната група от мишки би трябвало да почине от вируса.

Следващият стадий са тестванията върху хората, само че тогава към този момент знаете, че имунизацията действително защищава. Знаете ли, че за имунизациите, които са сега на пазара, никой не знаеше каква е действителната им успеваемост, разчиташе се точно на всеобщата имунизация, с цел да се разбере какъв е процентът от ефикасността й. Те са тествани върху животни единствено за безвредност, никой нямаше време да чака да тества животни, тъй като това изисква няколко месеца.


Лаборатория на Института по микробиология
Снимка: Лилия Чалева

- А до каква степен стигнахте с създаването на антитуморната ваксина против меланом?

- Този месец приключихме плана и сега пиша публикация по тематиката, която да публикуваме. Ефектът се получава доста добре и се надавям на доста положителни мнения.

Меланомът е най-масовият израстък, ужасно доста са хората, страдащи и умиращи от това заболяване. На пазара има разновидности на антитуморна ваксина против меланом, които са с друга успеваемост, само че такава като нашата сигурно няма. Още повече, че ние използваме естествени източници за белтъци носители, които се изолират от черноморски рапан и култивиран охлюв. Принципно тези белтъци се употребявани за всеобщо нетипично стимулиране, т.е. като мощен имуностимулатор, само че не и като ваксина.


Лаборатория на Института по микробиология, където се основава ноу-хау на ваксини
Снимка: Лилия Чалева

- Бихте ли споделили повече за проявения инвеститорски интерес към българската Коронавирус ваксина?

- Имаше проявен интерес от двама вложители - единият от Близкия Изток, другият от Азия. Сега ние сме на 100% подготвени и диалозите с тях могат да продължат. Но аз отново ще кажа, че ние на този стадий сме пасивни, тъй като желаеме да дадем оптимално време на българското държавно управление да каже какво мисли.

Ако България реши да има интерес да прави нови видове ваксини въобще, а не да създава единствено остарели, ние ще подарим тези разработки на страната и ще помогнем да се внедри. Това е най-хубавото, което може да създадем за страната си. Едва тогава, в случай че имаме цялостен отвод или недоумение, ние ще мислим какво да създадем нататък, тъй като в случай че на този стадий стартираме да преговаряме с непознати компании, нали разбирате, че още на първия ден ще желаят да сключим прелиминарен контракт, което автоматизирано значи различен вложител с други ползи да няма право да приказва. И тогава обществото ще ни упрекна в меркантилност.

- Какви други забавни научни платформи показаха на Световния конгрес на имунизациите?

В света са създават над 200 ваксини против ковид, а на форума бяха показани към 100, от тях 20 бяха за Коронавирус. Това са най-разнообразни платформи, които са на друга степен на успеваемост.

Например беше показан вид на ДНК ваксина против Коронавирус, която е друга от познанитите ни векторни ДНК ваксини с аденовирусите. Представлява самостоятелна генетична молекула, която може да се развъжда при внасяне независимо. Тя би следвало да бъде доста по-безвредна от векторните аденовирусни ваксини, само че там най-големият проблем е успеваемостта. Обикновено ДНК имунизациите при миши модели работи доста добре и постоянно има проблеми при хора като успеваемост. Именно по тази причина при генетичните ваксини това е най-големият проблем, не се знае каква ще е успеваемостта.

Всички желаят да вършат генетични ваксини, такива са и утвърдени в Европейски Съюз - РНК и векторни ваксини. Всички те са артикул на генното инженерство и имат два съществени плюсове. Единият е за здравето, че не минава въобще през вирус, копира се една част от неговия генетичен материал, което значи, че тази ваксина не може да генерира цялостен вирус.

При старите ваксини, които употребяват отпаднал вирус, в редки случаи той си възстановява първичните качества и заразява. Такава е полиомелитната ваксина - доста рядко, едно на 10 000 деца страдаше от поливирусна зараза след имунизация, а новите ваксини и толкоз нямат. Така че, взимайки единствено част от вируса, копирайки го, вие към този момент въобще не се занимавате с вирус и няма по какъв начин с тази ваксина да аргументите заразяване. Това е главен плюс на генетичните ваксини.

Вторият плюс е в интерес на производителите - доста по-бързо се прави и по-лесно, в сравнение с да чакате вирус и да го размножавате.

Тези два плюса, обаче, са за сметка на успеваемостта. Ето за какво е доста мъчно да се направи най-хубавият баланс.

Най-добрата ваксина като имунизация е живата ваксина, жива клетка, която се вкарва омаломощена и дава съвършен резултат. Такава е БЦЖ имунизацията с отпаднал туберкулозен бактерий - вариант, който не е туберкулозен, само че припокрива значително структурата на туберкулозния, и вкарвайки го, той основава съвършен имунен отговор на туберкулозата. Това е гениално, само че при коронавирусните ваксини това не може да се направи.


Лаборатория на Института по микробиология
Снимка: Лилия Чалева

- Дебатирахте ли проблемите с имунизацията против ковид по време на конгреса?

- Имаше огромна полемика на тематика имунизацията на възрастните хора, защото огромна част от тях въобще не реагират на ваксини. И това е обикновено, тъй като възрастните хора нямат качествата за реагират на тях.

Истината е, че хомосапиенсът като биологичен обект не е очакван да живее доста години. Това, че ние живеем над 50 година, а не колкото почти имаме потенциал (45-50 г), е фактор на социум, опазване на здравето, опция на живеене в следена страна и т. н. Ако бяхме хомосапиенси в джунглата, нямаше да изкараме толкоз години, тъй като с придвижване на възрастта фрапантно спада опцията за съответна имунна реакция. Затова в този момент се споделя да се прави трета доза за възрастните хора.

Истината е, че някои възрастни реагират, тъй като и при тях не може да се приказва за еднородна група хора. Това е като с пушачите. Има пушачи, които пушат всеки ден и изкарват до 100 години, само че в случай че сравните групите, да вземем за пример 1000 пушачи с 1000 непушачи, ще видите разликите. Така и с възрастните - има хора, които реагират съвършено на имунизациите, голямата група не. Именно при тях се употребяват най-силните ваксини, с цел да може да се извади максимумът от това, каквото е останало за реакция.

Сега се вършат софтуерно нови ваксини и за компанията производител това, че би трябвало трета, четвърта или пета доза какъв й е казусът, ще ги направи. Тя не прави преднамерено неприятна ваксина, с цел да имате пет дози, тъй като тя е основана с концепцията двете дози да са задоволителни, само че не се оказва по този начин. Това се дължи на провокацията на имунната система.

Ще го онагледя с образец. Представете си една страна. Ако влезе един престъпник, гранична полиция ще се наложи да работи да го хване, в случай че влязат 1000 бандити, ще пратите жандармерията да го спре, в случай че влезе войска - пращате своята войска - в действителност това е имунизацията. Може да предизвикате разнообразни по мощ имунни отговори, които ще доведат до разнообразни резултати. Явно е, че този вид ваксини не предизвикат в цялостна степен всеобщата реакция на имунната система за дъгосрочно образуване на имунна памет.

Наскоро СЗО разгласява информация, че 60% от популацията към този момент е умело за вируса посредством имунизация или преболедуване. Най-големият спор е, когато се гледа ефикасността на имунизация. Много пъти се споделя, че огромна част от имунизираните не боледуват. Само че не се регистрира тази характерна популация от хора, които са преболедували и по-късно са имунизирани. Да, тези хора няма да се разболеят сигурно и не поради имунизацията, а поради преболедуването, само че те влизат в графата на имунизираните.


Лаборатория на Института по микробиология
Снимка: Лилия Чалева

- Какво става, в случай че преболедувал с висока равнища на антитела се имунизира против ковид?

- Може да се получи свръхреакция, някаква възпалителна реакция на имунната система, тъй като, в случай че човек е построил високи равнища на отбрана, спомагателните дози могат да не бъдат положителни. Именно по тази причина аз считам, че би трябвало да се вкара наложителен тест на всички преди имунизиране, с цел да се разбере дали не са прекарали вируса без да са разбрали. Защото доста хора го карат леко, като признак се припокрива с другите сезонни вируси, и тези хора имат отбрана. Въпросът е кой ще заплати тези проби? Ами всеки лев, евро или $, даден за предварителна защита на нещо, се връща като икономисване на пари за лечения и лекуване. Така че, в случай че се беше направила такава стратегия - да бъдат тествани преди да се ваксинират, можеше да се спестят всякакви мнения за странични реакции, за неща, свързани със болести, които хората няма по какъв начин да знаят.


Лаборатория на Института по микробиология
Снимка: Лилия Чалева

- Съветът към преболедувалите обаче е да се имунизират, тъй като губят защните си антитела до половин година.


- Изобщо не съм склонен с сходно изказване, което опонира на здравия разсъдък и научната фактология във връзка с имунологията. Адски огромен проблем е за мен, когато неимунолози, разясняват имунологични аспекти и проблеми, които се разискват на високи конгреси и които дават справедлива прецененка какво и по какъв начин не би трябвало да се прави.

Фактът е, че има един дребен % преболедували и имунизирани, които не реагират съответно. И това се знае. При една имунизация, когато ваксинирате 100 души, от 3 до 5 % няма да реагират на имунизацията. Но смисълът е, че останалите ги пазят.

Огромният брой хора, които прекарват вируса, построяват дълготраен имунитет и на процедура няма смисъл да бъдат имунизирани, а още по-малко да бъдат принуждавани. Затова и мощно упорствам да не бъде правено от чисто професионална позиция.

Действително за съществуването на антитела се схваща, когато тестваш хора. Не постоянно обаче пробата е елементарен, тъй като, когато човек е прекарал заболяваето, се тества с кръв. Да, само че доста дребна част от клетките на имунната памет са там, в голямата си част стоят най-много в костния мозък и там чакат, когато имат среща с вируса, да реагират. Но по този начин или другояче директното принуждаване на прекаралите заболяваето да се имунизират намирам като извънредно неправилно.

Снимка: Лилия Чалева

- Защо тогава не се признава равнището на отбрана на прекаралите ковид след шест месеца?

- Ясно е, че това е европейска инструкция, с която аз не мога да се съглася, тъй като по всички данни като общественост тези групи са в пъти доста по-защитени.

Изследване в Израел сподели, че при тези групи от 6 до 8 пъти са по-малко леталните случаи при второстепенен контакт с вируса по отношение на имунизираните и 15 пъти по-рядко се заразяват. Това е разумно, тъй като добития имунитет на хората, които се срещат с вируса в естествени условия е доста компактен и доста по-пълен.

Да, има информации, че вирусът отчасти потиска имунната отбрана, когато човек боледува, и при някои хора това се следи. Но големият брой хора, които го прекарват леко и то много леко, на процедура построяват доста добър имунитет и това е повода пандемията да се движи толкоз постепенно.

Много хора го прекарват доста леко, не се записват по никакъв метод и те в системата се водят действена популация, както е съвременно в този момент да се споделя, и могат да бъдат да бъдат инфектирани. Но това не е по този начин. Така че от този аспект доста хора няма въобще да се разболеят. И по тази причина, така наречен пик, където и да е по света, е един дребен % от популацията. Да, това са доста хора, част от тях умират, само че въпреки това обстановката не постоянно е по този начин както се показва от управляващите.


В кабината на проф. Андрей Чорбанов
Снимка: Лилия Чалева