Дарина Кацарова е написала този абсолютно смайващ текст за гимназиалното

Дарина Кацарова е написала този безусловно слисващ текст за гимназиалното обучение в Канада. Докато го четете, ще решите, че това е фантастична история, замислена с единствена цел да ви подразни и да ви накара да се почувствате зле, до момента в който висите отегчено на родителската среща и слушате по какъв начин учениците са невъзможни, учебното заведение изнемогва, дисциплината е оттатък надзор и някой е натрупал цели четири закъснения. Заслужава си да прочетете всеки ред!
Теди е учил е от 1 до 7 клас в 133-то (руското) учебно заведение в София. Искам да вметна, че за тези 7 години научи цялата съветска граматика наизуст, само че не може да приказва. Е, от време на време сънуваше кошмари с падежи, само че по този начин е в името на образованието.

След това приключи 8 клас в 7-ма гимназия (паралелка с британски и испански). Това беше просветителният му опит преди да се преместим в Канада.
След преместването, една седмица преди началото на образователната година, отиваме с Теди в единствената гимназия в града (20 000 души население). Гимназията в Канада е от 9-ти до 12-ти клас. Една служителка ни даде да попълняме някакви формуляри и сподели, че ще уведоми шефа и ще се срещнем с него. Директорът ни предложения, обяснихме какъв ни е казусът и той изясни, че Теди ще бъде записан в 10 клас, с набора си – тук потеглят на учебно заведение на 6 години. Естествено, Теди се зарадва, че ще прескочи една година.

Директорът изясни също по този начин, че в учебното заведение има съветници, към които децата се обръщат по всевъзможни въпроси. Извика съветника, който ще дава отговор за него (не знам по какъв брой деца на консултант се падат) и ни обясниха системата на образование, която аз не вдянах незабавно. Теди трябваше да си избере предметите, които желае да учи – ето това е нещото, което не можех да схвана в този миг. Откъде накъде ще избира ТОЙ? Както и да е, Теди и съветникът направиха програмата. Обясниха ни, че в 10 клас се държи изпит за просветеност, без който не може да се приключи. Който не го е взел, се явява на корекция в 11 клас. Директорът имаше някаква работа и предложения Теди се видят още веднъж на идващия ден, в 14 часа, с цел да го разведе из учебното заведение персонално. Гледах тъпо…

Накратко, системата на образование е следната. За да завършат децата, би трябвало да имат 30 заема и 40 часа общественополезен труд. Този труд се поставя в банки за храна и облекла, и организации за бедните. Часовете се създават в такава скица, каквато учениците решат – могат да го създадат когато преценяват през тези 4 години, само че най-после би трябвало да показват записка, другояче не могат да завършат.

Естествено, на никого не му и хрумва да даде подправена записка. Всеки предмет е еднакъв на 1 заем. Има наложителни и избираеми предмети. Учениците би трябвало да вземат 18 заема от наложителни предмети и 12 – от избираемите. Единствените предмети, които наложително се взимат всяка година, са британски и математика. Други наложителни, разпределени през годините, са да вземем за пример география, биология и така нататък Така се получава, че всеки семестър/срок децата учат разнообразни неща – 4 предмета през първия учебен срок и 4 – през втория учебен срок.

Като едно положително дете, Теди си беше взел от България учебника по математика – да си напомня. Та, в 10 клас, Теди посетил един час по математика, по-късно с българския си учебник за 8 клас отишъл при съветника. Човекът разгледал учебника и му признал заем по математика за 10 клас, а Теди взе нещо друго на нейно място. Много се смях на тази история. Да, правилно е, че в България материалът е доста по-сложен!

В момента програмата на Теди за 11 клас е следната:

Първи учебен срок: Компютърни науки, Световна политика, Френски език, Английски език
Втори учебен срок: История, Международно право, Математика, Канадско право.

Освен предметите, които Теди си е избрал, има и всевъзможни други занимания. Ще напиша някои, които са екзотични за елементарна българска гимназия – personal fitness, tech design, photography, dramatic arts, culinary arts, visual arts, computer programming, stage band, vocal music. Всичко това го има в България, несъмнено, само че в профилирани гимназии и техникуми, а тук всичко е по този начин съчетано, че децата даже и в подобен дребен град да имат достъп до всевъзможни забавни занимания. Има една специфичност, която намирам за доста рационална. Всички наложителни и огромна част от избираемите предмети имат 3 равнища на трудност – essential level, applied level, academic level.

Първото равнище е за деца, които знаят, че след гимназия ще работят и не желаят да учат повече. Второто е за деца, които желаят да учат в лицей, а третото – за деца, които желаят да учат в университет. Детето самичко избира кое равнище да учи.

Като цяло, тук я няма тази нервност ВСИЧКИ да са с висше обучение – по тази причина и децата умерено си взимат по-ниските равнища. В Канада дружно със студентстването се сдобиваш и с голям заем, тъй че децата си вършат сметката дали имат нужните качества, защото в университета е доста мъчно и има риск да отпаднат. Друга специфичност – тук няма бележници. Оценките са в проценти, като крайната оценка се образува от 15% тест, другите проценти са от планове, присъединяване в полемики, работа в екип и всякакви други неща. Работата в екип им е доста значима – нещо, което беше мъчно за Теди първоначално, защото беше привикнал да работи напълно независимо. Отсъствия не се пишат. Всяко учебно заведение има телефон safe arrival. Ако детето ти е болно или няма да върви на учебно заведение по каквато и да е причина, оставяш известие по кое време и за какъв брой време ще отсъства. Ако не се обадиш, получаваш известие, че детето ти не е в учебно заведение и би трябвало да натиснеш избран бутон, с който потвърждаваш, че си чул известието. Задължен си да върнеш позвъняване в учебното заведение – за сигурност. Получаваш известие и в случай че детето е закъсняло за час. Когато дете е закъсняло, минава първо през основния офис, където получава една жълта записка. Без нея не може да влезе в клас – по този начин се наблюдават закъсненията и при повече от 5 се взимат някакви ограничения. Практиката с уведомяването на родителя се приключва, когато детето навърши 18 години. Часовете са по 75 минути, а междучасията – по 10 минути, като огромното междучасие е 1 час, за обяд. Започват в 8:40, като преди този момент пускат химна, който, както ми сподели Теди, всеки ден е в друга версия – джаз, акапелно, хор и така нататък Училището завършва в 15:15.

Откриването на първия образователен ден се състои във физкултурния салон, където се събират всички. Освен мотивационните слова, е имало къса стратегия, изпълнена от учителите, които са пели, свирили и танцували. На учениците им е прожектирано филмче със фотоси на учителите в този момент и от времето, когато те самите са били в гимназия. За новите деветокласници е проведено особено въвеждане от екип от 50 възпитаници от горните класове (облечени с отличителни тениски), които се грижат за тях и им изясняват къде и какво се намира в учебното заведение. След това има къси часове, които са за показване преподавател на възпитаници и противоположното. Правят игри за “разчупване на леда ”. Като цяло, доста ги харесват тези игри и ги употребяват на всички места – на мен ми се виждат идиотски, само че очевидно са ефикасни.

Смартфоните се употребяват, единствено в случай че учителят позволи с образователна цел (за интернет). Ако някой го употребява като телефон или без позволение по време на час, апаратът се взима и му го връщат в края на образователния ден. Ако се случи два пъти, родител би трябвало да отиде да вземе телефона. Интернетът е стеснен, с цел да не могат децата да влизат в обществените мрежи. Всеки влиза в мрежата с ученическия си номер, тъй че не е мъчно да се разбере кой какво прави. Освен в компютърната зала, където компютрите са с по два екрана, имат компютри и в библиотеката. Теди ми сподели, че библиотеката е много посещавана, защото храненето там е позволено (повечето си носят храна от вкъщи) и децата употребяват времето за обяда, с цел да могат паралелно с това да учат или да търсят нещо в интернет. Имат и принтери. Със свободен достъп, подредени на рафтовете, стоят айпади, и всеки си взима, в случай че има потребност за някой час, което се случва постоянно. Не могат да се изнасят от учебното заведение и няма изчезнали.

Дете без компютър просто не може да си направи домашните. Училището си има система (както в университетите), а децата си имат училищен имейли и всички домашни се изпращат на имейла на съответния преподавател. В 10 клас по литература, да вземем за пример, са учили “Повелителят на мухите ” на Уилям Голдинг. Теди ми описа, че няма осъществявания “какво е желал да каже създателят ”. Има “какво мислиш ти ” и надлежно няма неверен отговор.

Бялата дъска се употребява рядко за писане и служи като екран, защото учителите преподават урока под формата на презентация на PowerPoint и учителят си има компютър в кабинета. Изпитване на дъската няма, като се изключи случаите, когато децата вършат презентации (ползват Гугъл Drive за всичко). Ако някое дете се тормози да приказва пред всички, я показва в обедната отмора единствено пред учителя. Учебници се употребяват, в случай че и когато учителят реши. В подобен случай учебниците и изобщо литературата за четене се взимат от библиотеката. Всичко се сканира и в случай че нещо не се върне, в края на годината ще получа общително писмо да заплатя изчезналото. Доколкото разбрах, учителят има свободата самичък да реши по какъв начин ще преподава материала. С учебник, без учебник – негова си работа. Всички стаи са с друга класификация. Масите са в кръг, диагонално, на чорчик – изобщо, както му скимне на учителя, че му е комфортно. Като наказване се ползва премахване от учебно заведение за несъмнено време. Ето на това Теди се чуди доста по какъв начин по този начин работи. Той ми описа два случая на премахване.

Първият: бандата (или музикално-вокалната група) били на фестивал, където се напили. Отстранили ги за 1 седмица от учебно заведение.

Вторият: едно момче напсувало учителката и го отстранили за една седмица.

Това, което доста впечатлило Теди, е, че когато се върнало момчето, учителката се държала с момчето все едно в никакъв случай нищо не се е случвало.

Тъй като било тъкмо преди изпитите за края на годината, учителката му предложила спомагателна помощ. Въобще, както Теди ми изяснява, преподавател да покаже персонално отношение, като благосклонност или злоба, към избран възпитаник – това е нещо невиждано. Същото не може да каже за 7-мо учебно заведение, където от Теди знам, че обиди хвърчат както от учители към възпитаници, по този начин и противоположното. Теди харесва всичките си учители до момента, споделя, че са усмихнати, с възприятие за комизъм, постоянно вмъкват смешки, когато преподават. Отношението е приятелско, само че с отдалеченост.

Има тимове по всевъзможни спортове, в това число фризби, апелирам ви се – имала и правила тази игра. Теди тренира футбол (нашия си) и ски тичане. С още 2 момчета от тима по футбол вървят да оказват помощ на женския тим по футбол. Подбудите са ясни – 60 девойки били искащите да упражняват футбол. Теди беше записал нещо като физическо един учебен срок, та тогава всяка седмица са практикували друг спорт и по този начин съумя да опитва кърлинг, гребане, бейзбол, лакрос, голф и, несъмнено, фризби. Имат и клубове по ползи, нещо като наште кръжоци на времето. Има клуб по роботика, клуб на геймърите и така нататък

Има и гей клуб – за деца, които считат че са гей. Там имат съветници – мъж и жена, с които се събират и разискват какви компликации срещат, по какъв начин да реагират на дискриминация, такива неща… Има и интеграционна стратегия за деца с увреждания. За горните две разбрах от годишника, където имаше фотоси на децата и малко пояснение.

Бях срещу да купуваме годишник, тъй като имаме един от съветското учебно заведение, който се състоеше от фотоси на класовете в класните стаи, фотоси на учителите, портрет на Пушкин и 5 детски рисунки. Хубавото е, че го вършат един път на пет или 10 години. Тук се прави всяка година, само че това, което ме впечатли, е че се прави напълно от учениците. От концепциите какво да има вътре до оформлението. Участват деца, които взимат съответните курсове. Например, всички фотоси са направени от децата, които взимат заеми по снимка. Така годишникът става много забавен и друг всяка година. Например, в тазгодишния има къси изявленията на възпитаници за най-срамен миг и смешни колажи на учителите. Разбира се, има особено място за завършващите, както и фотоси от всички събития, празници, балове.

Следващата седмица ще е Spirit week, в която един ден на всички места по коридорите се пекат палачинки, на другия ден всички вървят с хавайски ризи, на третия се бият с чорапи (чисти) и така нататък В седмицата на Halloween и Коледа отново има всевъзможни занимателни неща. Всичко това се провежда от ученическия парламент, определен предходната година с избори. Синът ми сподели, че този парламент се събира всеки петък, участва и един преподавател и дружно мислят какво ще вършат. Теди беше впечатлен, че и учителите вземат участие интензивно и в случай че се вземе решение, че на следващия ден всички идват с пижами, то с пижами идват и учителите!

И изобщо, моят Теди е толкоз удовлетворен и толкоз му харесва учебното заведение тук, че откакто ми описа всичко това най-после сподели: “Как съм оживял в българско училище… ”

*Това са персонални усещания – на мен и сина ми, от съответно учебно заведение в Провинция Онтарио.

Инфо: Учители