Сервара: Ротердам беше повратната точка за Медведев
Даниил Медведев завоюва първата си Мастърс купа за сезона и общо пета в кариерата си, откакто победи Яник Синер на финала в Маями. По този метод руснакът продължи изумителното си показване от средата на февруари насам, като преди триумфа във Флорида подвигна трофеите в Ротердам, Доха и Дубай, след което игра край в Индиън Уелс.
Само преди два месеца обаче обстановката изглеждаше радикално друго. Медведев изненадващо отпадна още в трети кръг на Australian Open, вследствие на което стартира месец февруари като №12 в ранглистата – най-ниското му класиране от юли 2019 година Сега обаче руснакът се изкачи до четвъртата позиция, като също така е водач в годишната класация.
След триумфа в Маями неговият треньор – Жил Сервара, даде доста забавно изявление за уеб страницата на ATP. Френският експерт разкри в кой миг от сезона нещата са се преобърнали за първенеца от US Open, за какво съперниците му се затрудняват толкоз доста против него и какъв съвет му е дал след сложното начало на годината.
– Миналата година не бе изключително добра за Даниил, а началото на 2023 година също бе мъчно. Кога шансът му се прекатурна?
– Според мен се случи тъкмо преди шампионата в Ротердам. Трите дни преди първия му мач там, в които тренирахме съвсем непрекъснато, бяха доста сложни. В двете седмици след Australian Open, само че най-много във въпросните три дни в Ротердам, Даниил беше нервозен и нерешителен. В същото време обаче усещах, че той към момента е кадърен да играе добре. Моята работа по това време беше да установя по какъв начин да беседвам с него по метод, който да му помогне да откри вярната психическа настройка и в резултат на това да стартира да печели сетове в подготвителните мачове. Точно това се случи. По това време той може би не осъзнаваше, че още веднъж си възстановява най-хубавото равнище, само че аз усетих, че нещата се трансформират. Първият мач – против Давидович Фокина, беше основен, защото Даниил завоюва макар че беше съществено усложнен. Впоследствие той стартира да се показва по-добре с всеки минал ден, а успеха против Оже-Алиасим беше идната огромна крачка в вярната посока.
– Какъв съвет му дадохте по време на сложния интервал?
– Не съм му давал някакви специфични препоръки. Познавам Даниил и знам какъв вид връзка е най-удачен за него. Опитвам се да се приспособявам към съответната обстановка и да обръщам най-вече внимание на това, което той смята за значимо. Говорех му за една съответна книга и за това, че той би трябвало да е като водата – да употребява всяка вълна, в случай че мога да се изразя по този метод. Даниил е интелигентен човек и необикновен състезател, тъй че когато намериш верния метод да го вдъхновиш, той доста бързо може да усъвършенства доста представянето и резултатите си.
– Кой е детайлът от играта на Медведев, който хората не съумяват да схванат?
– Трудно ми е да кажа, тъй като въпреки всичко в никакъв случай не съм играл против него. Понякога ударите му са доста мощни, различен път – не толкоз. В един миг очакваш офанзива към главната линия, само че той пласира къса топка. Даниил постоянно играе без каквато и да е поредност и това изненадва съперниците му. Друга значима част от играта му е, че той е като стена – връща всяка топка и съвсем в никакъв случай не пропуща. Освен това сервира добре, непрестанно се движи по корта и намира решение за всеки проблем. Той е необикновен войник и постоянно желае да печели. Това е повода да принуждава всичките си съперници да играят на върха на опциите си. Топ играчите са привикнали на това, само че по-ниско ранкираните тенисисти се виждат принудени да надминават нормалното си равнище. Комбинацията от всички тези фактори прави Даниил доста сложен за побеждаване.
– След загубата от Алкарас на финала в Индиън Уелс сигурно е съществувала възможност в резултатите на Медведев да настъпи спад. Той обаче се показа чудесно и завоюва купата в шампионат, който не бе измежду най-силните за него до момента. Как успяхте да го извършите?
– Просто всички в екипа си свършихме работата. Познавам както себе си, по този начин и Даниил – и двамата желаеме да побеждаваме постоянно и на всички места. Природата ни е такава. Общо взето това е „ тайната “. Във всяка подготовка и всеки мач се стараем да дадем най-хубавото от себе си. Винаги играем за победа, без значение от шампионата и съперника. Дори когато играем снукър дружно, и двамата сме пределно окуражени. Напрежението, което се получава сред нас на моменти, е резултат точно от този спортен дух, който притежаваме.
