Коментар | Нуждата от индустриална стратегия за Европа
Даниел Грос, шеф на Института за европейски политики към университета " Бокони ", в коментар за Project Syndicate
Индустриалната политика се придвижи в центъра освен на икономическите диспути, само че даже на дебатите за националната сигурност от Съединени американски щати до Европейски Съюз. Терминът обаче може да бъде подвеждащ освен тъй като неговото значение е много неразбираемо, само че и тъй като не съумява да улови същинския императив, пред който са изправени политиците.
Индустриалната политика се отнася за потреблението на необятен набор от средства - от регулации до дотации и данъчни облекчения, с цел да се поддържа икономическия напредък или да се насърчи динамичността в характерен бранш. Европа има своя дълга история на следване на индустриалната политика. Европейските държавни управления със епохи са подкрепяли основни промишлености и технологии, изключително тези, които са от най-голямо значение за провеждането на военна акция, с цел да бъдат позиционирани пред своите врагове. В по-нови времена те следват обща индустриална политика, с цел да се интегрират, а не да се бият.
Реклама
Основната смяна стартира през 1950 година със основаването на Европейската общественост за въглища и стомана. Тази европейска индустриална политика за стимулиране на производството на въглища и стомана обезкуражи борбите на континента. Поставянето на въглищата и стоманата - и двете жизненоважни за производството на танкове и оръжие, под контрола на обща работа значи, че никоя страна не може да се въоръжава против останалите членки. Същевременно тази политика поддържа икономическото възобновяване след Втората международна война .
Страните - членки на Европейски Съюз, също по този начин организират лични индустриални политики, въпреки че прецизният европейски надзор върху държавната помощ - за да се предотврати даването на непочтено преимущество на компании, лимитира техните дейности. Но националните държавни управления въпреки всичко влагат в проучвания и развиване, поддържат техническото обучение и построяват нужната инфраструктура.
Повечето икономисти считат, че сходни интервенции могат да усилят растежа и динамичността. Дебатът за индустриалната политика обаче се разгорещява по отношение на въпроса дали държавните управления би трябвало непосредствено да се намесят в стопанската система, като поддържат характерни браншове. Скорошен отчет на Река Юха, Нейтън Лейн и Дани Родрик, който демонстрира, че държавните дейности могат да имат дълготраен резултат за установяване на местоположението на избрани промишлености, подхрани в допълнение дебата.
Повечето икономисти считат, че сходни интервенции могат да усилят растежа и динамичността.
Но индустриалната политика не е напред в дневния ред на държавните управления през днешния ден, тъй като икономистите споделят, че по този начин би трябвало да бъде. Правителствата са стимулирани главно от геополитическото напрежение - както Съединени американски щати, по този начин и Китай показаха публично своите индустриални тактики, които натъртват на потребността от даване на поддръжка за браншове, считани за значими за националната сигурност .
Реклама
Но какво става с общоевропейската индустриална политика? Наскоро Европейската комисия разгласи лист с основни технологии. При въвеждането на индустриална политика като тази на Съединени американски щати или Китай обаче Европа е изправена пред абсурд - напъните на Европейски Съюз да постави завършек на потреблението на индустриалната политика като геополитическо средство измежду европейските страни значително лимитира способността на страните членки да отговорят на геополитическите стимулирани индустриални политики на другите .
Европейски Съюз към този момент си е имал работа със западащи браншове. През 1978 година, когато стоманената промишленост среща компликации, Европейската икономическа общественост вкара проект, който сложи таван на производството в европейските страни по един симетричен метод. Но Европейски Съюз в никакъв случай не е имал дейна индустриална политика по простата причина, че за разлика от Съединени американски щати и Китай той няма федерален бюджет, осигуряващ огромни дотации за характерни браншове.
Затова е разбираемо, че ръководителят на Европейска комисия Урсула фон дер Лайен прикани за нов европейски върховен фонд. Но също по този начин е разбираемо, че националните водачи, които ще би трябвало да финансират този фонд, не са склонни да дадат пари от своите данъкоплатци на Европейски Съюз, с цел да насърчи индустриално развиване другаде.
В отсъствието на финансиране на ниво Европейски Съюз за обща индустриална политика Европейска комисия разхлабва разпоредбите за държавната помощ. Например по силата на Европейския закон за чиповете Европейска комисия може да утвърди целева национална поддръжка за огромни заводи за полупроводници.
Индустриалната политика се придвижи в центъра освен на икономическите диспути, само че даже на дебатите за националната сигурност от Съединени американски щати до Европейски Съюз. Терминът обаче може да бъде подвеждащ освен тъй като неговото значение е много неразбираемо, само че и тъй като не съумява да улови същинския императив, пред който са изправени политиците.
Индустриалната политика се отнася за потреблението на необятен набор от средства - от регулации до дотации и данъчни облекчения, с цел да се поддържа икономическия напредък или да се насърчи динамичността в характерен бранш. Европа има своя дълга история на следване на индустриалната политика. Европейските държавни управления със епохи са подкрепяли основни промишлености и технологии, изключително тези, които са от най-голямо значение за провеждането на военна акция, с цел да бъдат позиционирани пред своите врагове. В по-нови времена те следват обща индустриална политика, с цел да се интегрират, а не да се бият.
Реклама
Основната смяна стартира през 1950 година със основаването на Европейската общественост за въглища и стомана. Тази европейска индустриална политика за стимулиране на производството на въглища и стомана обезкуражи борбите на континента. Поставянето на въглищата и стоманата - и двете жизненоважни за производството на танкове и оръжие, под контрола на обща работа значи, че никоя страна не може да се въоръжава против останалите членки. Същевременно тази политика поддържа икономическото възобновяване след Втората международна война .
Страните - членки на Европейски Съюз, също по този начин организират лични индустриални политики, въпреки че прецизният европейски надзор върху държавната помощ - за да се предотврати даването на непочтено преимущество на компании, лимитира техните дейности. Но националните държавни управления въпреки всичко влагат в проучвания и развиване, поддържат техническото обучение и построяват нужната инфраструктура.
Повечето икономисти считат, че сходни интервенции могат да усилят растежа и динамичността. Дебатът за индустриалната политика обаче се разгорещява по отношение на въпроса дали държавните управления би трябвало непосредствено да се намесят в стопанската система, като поддържат характерни браншове. Скорошен отчет на Река Юха, Нейтън Лейн и Дани Родрик, който демонстрира, че държавните дейности могат да имат дълготраен резултат за установяване на местоположението на избрани промишлености, подхрани в допълнение дебата.
Повечето икономисти считат, че сходни интервенции могат да усилят растежа и динамичността.
Но индустриалната политика не е напред в дневния ред на държавните управления през днешния ден, тъй като икономистите споделят, че по този начин би трябвало да бъде. Правителствата са стимулирани главно от геополитическото напрежение - както Съединени американски щати, по този начин и Китай показаха публично своите индустриални тактики, които натъртват на потребността от даване на поддръжка за браншове, считани за значими за националната сигурност .
Реклама
Но какво става с общоевропейската индустриална политика? Наскоро Европейската комисия разгласи лист с основни технологии. При въвеждането на индустриална политика като тази на Съединени американски щати или Китай обаче Европа е изправена пред абсурд - напъните на Европейски Съюз да постави завършек на потреблението на индустриалната политика като геополитическо средство измежду европейските страни значително лимитира способността на страните членки да отговорят на геополитическите стимулирани индустриални политики на другите .
Европейски Съюз към този момент си е имал работа със западащи браншове. През 1978 година, когато стоманената промишленост среща компликации, Европейската икономическа общественост вкара проект, който сложи таван на производството в европейските страни по един симетричен метод. Но Европейски Съюз в никакъв случай не е имал дейна индустриална политика по простата причина, че за разлика от Съединени американски щати и Китай той няма федерален бюджет, осигуряващ огромни дотации за характерни браншове.
Затова е разбираемо, че ръководителят на Европейска комисия Урсула фон дер Лайен прикани за нов европейски върховен фонд. Но също по този начин е разбираемо, че националните водачи, които ще би трябвало да финансират този фонд, не са склонни да дадат пари от своите данъкоплатци на Европейски Съюз, с цел да насърчи индустриално развиване другаде.
В отсъствието на финансиране на ниво Европейски Съюз за обща индустриална политика Европейска комисия разхлабва разпоредбите за държавната помощ. Например по силата на Европейския закон за чиповете Европейска комисия може да утвърди целева национална поддръжка за огромни заводи за полупроводници.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ