Даниел Джоусеф Дейли е морски пехотинец, който участва в Боксерското

Даниел Джоусеф Дейли е морски пехотинец, който взе участие в Боксерското въстание, Битката за укреплението Дипитие и Първата международна война. За храбростта си на бойното поле е един от 19-те бойци, които са наградени два пъти с орден на достойнството, най-престижното самопризнание в армията.

Роден е в град Глен Коув, щата Ню Йорк на 11 ноември 1873 година. Не е известно кои са родителите му, нито по какъв начин протича детството му, само че се знае че няколко години работи като вестникарче. Като тинейджър взема решение да стане боксьор, макар ниския си растеж от 1,68 метра и тежащ единствено 60 кг. Младият мъж е същински войник и неговата непримиримост ще си проличи скоро. Избухването на испано-американската война е тласъкът му да се запише доброволец на 10 януари 1899 година. За жал, преди да влезе в багра, войната е завършила и тъкмо затова взема решение да се запише в армията.

По това време на 2 ноември тайната китайска организация наречена “Праведните и хармонични юмруци ” повежда ксенофобско, антиколониалистическо и антихристиянско въстание, целящо да спре задграничното и японско въздействие в страната към краят на династията Цин. Боксерското въстание избухва на фона на тежка суша и вълнения, провокирани от възходящите сфери на въздействие на непознати Велики сили.

След няколко месеца на възходящо принуждение против чужденци и християни в Шандун и Севернокитайската низина, през юни 1900 година боксерите, уверени, че са неуязвими за задграничните оръжия, се събират в столицата Пекин по лозунга „ Подкрепи ръководството на Цин и избивай чужденците “. Чуждестранни дипломати и китайци християни търсят леговище в Квартала на посолствата.

В отговор на предстоящата непозната военна намеса, която да вдигне обсадата на Квартала на посолствата, в началото неуверената императрица Цъси застава на страната на боксерите и на 21 юни афишира война на непознатите сили. Дипломати, цивилни и военни чужденци и китайци християни са обсадени в Квартала на посолствата от императорската войска и боксерите в продължение на 55 дни.

Американски морски пехотинци потеглят към Такувският залив на борда на корабът Нюарк. След идването си потеглят към Пекин, където им е подредено да оказват помощ на различен отряд бойци, ситуирани по Тартарската стена, само че са били прогонени от вражеските набези. Дейли благодарение на другарите си и капитан Нют Хал съумяват да освободят крепостта от врага на 14 август. Докато капитанът дружно с войската потегля, с цел да набави хранителни запаси и да докара подкрепления, Даниел е оставен самичък да пази мястото.

Виждайки самотният американски военнослужещ боксерите употребяват шанса да нападат, мислейки че елементарно ще победят, само че тогава не са си и представяли против кого се изправят. Докато вражеската войска идва готова с пушки, мечове и факли Дейли от своя страна разполага единствено със сабя и картечница. Младият мъж знае, че единственият избор е да се бие.

Атаката се случва през нощта и всякога, когато боксерите протягат ръка с оръжията си Даниел им отвръща. Легенда гласи, че на идната заран, когато идват подкрепленията се натъкват на труповете на най-малко 200 боксери. За своите дейности той е награден с първият си орден на достойнството. Войникът се прочува, поради заслугите си, само че деянията му на смелост не свършват дотук.

През 1915 година със завземането на Хаити от Съединените щати президентът Удроу Уилсън подрежда на 330 военни да потеглят за столицата Порт о Пренс със задачата да пазят американските и непознатите ползи. По това време Дейли е старши подофицер, който води взвод от 35 бойци, изпратени да хвърлят прелиминарен оглед върху противничесткото полесражение. На 24 октомври до момента в който пресичат една река са нападнати от 400 хаитски бунтовници, стреляйки по групата от всички страни.

За благополучие Даниел съумява да изведе по-голямата част от другарите си от водата и заемат отбранителна позиция. Нещата не наподобяват доста добре за войската, която губи картечницата си в реката, единственото им избавление. Нощта наближава, част от вониците са ранени и врагът може всеки миг да ги изтреби. За момента са се подслонили на безвредно място, само че обстановката може бързо да се утежни, в случай че бунтовниците решат да нападат, когато стане задоволително мрачно.

Решен да не се даде без пердах на врага, Дейли прави рисков ход като се отделя от групата, с цел да се върне до реката, където единствено преди часове се пролива кръвта на негови приятели и да потърси още веднъж оръжието и по някакво знамение съумява да го направи, след което бързо се завръща при войската си без да бъде видян. Сега групата дава всичко от себе си като засипва бунтовниците със смъртоносни патрони и до следобяд врагът е изцяло съкрушен. Заради бързото си мислене и сполучливо осъществяване на задачата е награден с втори орден на достойнството.

Дори когато навършва 44 години към момента продължава с героизмът си по време на Първата международна война. Сам избавя ранени американски бойци, притиснати от противников офанзиви и пленява немски бойци. Също по този начин съумява да превземе непознати окопи, въоражен само с револвер и дребен брой гранати. Всичко това се случва единствено в една седмица през юни 1918 година. По време на борбата при Белео Уд войската е притисната от врага.

Американците към този момент дълги часове се борят с германците и постепенно очакванията им да победят умират. Виждайки съмнението по лицата на мъжете Дейли се изправя и изрича думите: “Хайде, кучи синове няма да живеете постоянно ”, след което армията сполучливо атакува немците. С това е на път да завоюва за трети път орден на достойнството. Тук би трябвало да споменем, че тази премия се дава единствено на най-заслужилите като е необичайност боец да я получи един път, камо ли два пъти. Смята се, че не е уместно да получи медалът трети път, макар че го заслужава. На негово място получава отличен сервизен кръст и военноморски кръст.

След дългата си кариера Даниел Дейли се пенсионира и по-късно умира на 27 април 1937 година. Храбрият боец остава в историята на Америка като един воин, който с упоритостта си съумява да надделее над враговете си, без значение от риска, който поема, с цел да стигне до успеха.