Радев: Настъпил е златният час за спасението на българското здравеопазване
Дължим благодарност и по-добра среда за работа на българските медици и здравни експерти, които с висок морал, храброст и безрезервност извършват своя заветен дълг да се борят за живота и здравето на българските жители. Това съобщи президентът Румен Радев на среща с представители на съсловни организации в системата на опазването на здравето и мениджъри на лечебни заведения в Световния ден на здравето - 7 април, оповестиха от прессекретариата на президента.
Радев акцентира, че здравната система в България е натоварена с значително проблеми и точно медицинските експерти носят огромната отговорност да върнат доверието на хората, а индивидът да бъде подложен в центъра на системата и тя да работи в негова изгода. По думите на президента, е настъпил " златният час " за спасението на българското опазване на здравето посредством целенасочени политики за вложения в хората - както за грижите за пациентите, по този начин и за изискванията на труд и възнаграждение на здравните ни експерти.
На срещата бяха разисквани част от проблемите в системата на опазването на здравето - незадоволително финансиране, организационни компликации, спънки пред професионалното развиване, големи неравенства в приходите. " Проблемите са доста, за тях би трябвало да се води спор в обществото и да бъдат сложени на най-високо равнище, с цел да може здравното съсловие да се сплоти и да излезе с ясно предложение за разумен модел на българското опазване на здравето, в центъра на което в действителност да бъде индивидът ", уточни Румен Радев.
Снимка: БТА
Президентът открои ниското възнаграждение, неприятните изискванията на труд на доста места, неравенствата в разпределението на финансовия запас в системата на опазването на здравето, както и проблемите пред професионалното развиване, измежду главните аргументи за недостига на фрагменти в съвсем всички специалности. Затова, съгласно президента, са нужни целенасочени политики за задържане на медиците ни в страната и за обновяване на лекарския състав.
" След рецесията с COVID-19 би трябвало да създадем по този начин, че медиците ни да имат нужния обществен статус, условия за работа и подготовка за високоблагородната социална активност, която извършват ", акцентира Румен Радев.
Представителите на съсловните организации в областта на опазването на здравето показаха, че най-големият капитал на системата са хората, които работят в нея и грижата и вниманието на страната би трябвало да бъдат ориентирани към тях, само че и към вложения в материално-техническата база и съвременна инсталация от най-голям клас.
Кадровият недостиг беше откроен като един от най-големите проблеми на здравната ни система, който би трябвало да се проучва по райони, да има дълготрайно и стабилно обмисляне и финансово застраховане. Откроена беше и значимата роля на медицинските университети за основаването на висококвалифицирани фрагменти.
Обща беше позицията, че е нужна цялостна тактика с ясни цели и цели, линеен времеви график с ясни отговорности на субектите и финансово застраховане. " Необходимо е да се усъвършенства достъпът до здравни грижи и качеството и успеваемостта на лекуването. Високият брой хоспитализации на глава от популацията, високата смъртност и ниската дълготрайност на живота у нас изискват неотложни ограничения и стратегии за превъзмогване на отрицателните трендове ", беше посочено още по време на диалога.
Снимка: БТА
Радев акцентира, че здравната система в България е натоварена с значително проблеми и точно медицинските експерти носят огромната отговорност да върнат доверието на хората, а индивидът да бъде подложен в центъра на системата и тя да работи в негова изгода. По думите на президента, е настъпил " златният час " за спасението на българското опазване на здравето посредством целенасочени политики за вложения в хората - както за грижите за пациентите, по този начин и за изискванията на труд и възнаграждение на здравните ни експерти.
На срещата бяха разисквани част от проблемите в системата на опазването на здравето - незадоволително финансиране, организационни компликации, спънки пред професионалното развиване, големи неравенства в приходите. " Проблемите са доста, за тях би трябвало да се води спор в обществото и да бъдат сложени на най-високо равнище, с цел да може здравното съсловие да се сплоти и да излезе с ясно предложение за разумен модел на българското опазване на здравето, в центъра на което в действителност да бъде индивидът ", уточни Румен Радев.
Снимка: БТА Президентът открои ниското възнаграждение, неприятните изискванията на труд на доста места, неравенствата в разпределението на финансовия запас в системата на опазването на здравето, както и проблемите пред професионалното развиване, измежду главните аргументи за недостига на фрагменти в съвсем всички специалности. Затова, съгласно президента, са нужни целенасочени политики за задържане на медиците ни в страната и за обновяване на лекарския състав.
" След рецесията с COVID-19 би трябвало да създадем по този начин, че медиците ни да имат нужния обществен статус, условия за работа и подготовка за високоблагородната социална активност, която извършват ", акцентира Румен Радев.
Представителите на съсловните организации в областта на опазването на здравето показаха, че най-големият капитал на системата са хората, които работят в нея и грижата и вниманието на страната би трябвало да бъдат ориентирани към тях, само че и към вложения в материално-техническата база и съвременна инсталация от най-голям клас.
Кадровият недостиг беше откроен като един от най-големите проблеми на здравната ни система, който би трябвало да се проучва по райони, да има дълготрайно и стабилно обмисляне и финансово застраховане. Откроена беше и значимата роля на медицинските университети за основаването на висококвалифицирани фрагменти.
Обща беше позицията, че е нужна цялостна тактика с ясни цели и цели, линеен времеви график с ясни отговорности на субектите и финансово застраховане. " Необходимо е да се усъвършенства достъпът до здравни грижи и качеството и успеваемостта на лекуването. Високият брой хоспитализации на глава от популацията, високата смъртност и ниската дълготрайност на живота у нас изискват неотложни ограничения и стратегии за превъзмогване на отрицателните трендове ", беше посочено още по време на диалога.
Снимка: БТА Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ