Георги Братоев: За мен винаги е било чест и удоволствие да играя за България
Дългогодишният разпределител на националния тим Георги Братоев гостува в предаването „ Код Спорт “ по ТВ+ . В българския волейбол за някои той е от „ неприятните момчета “, а за други надарен състезател, който в никакъв случай не се опасява да си споделя мнението. Последните гръмотевични събития в националния ни отбор го потвърдиха. Освободиха го от тима за олимпийската подготовка през август и за европейското през септември и в отговор на това представителният ни отбор несъмнено не стана по-добър. А след неуспехите Братоев влезе във устен спор с италианския треньор на тима Силвано Пранди. Сагата даде много храна на медиите, само че в последна сметка се разбра, че двете страни могат да сключат помирение най-малко за олимпийската подготовка в Берлин през януари следващата година. Братоев е повторен първенец на България и по два пъти притежател на Купата и на Суперкупата на страната. У нас е носил екипите на „ Левски “, „ Нефтохимик “ и в този момент на шлагера в елита „ Хебър “ (Пазарджик). В чужбина е играл за съветските „ Тюмен “, „ Югра “ и Нефтяник “. Шампион на Украйна с „ Локомотив “ (Харков). В Италия е бил част от „ Монтана “ и „ Тренто “, а в Катар със своя брат-близнак Валентин е защитавал цветовете на „ Ал Райан “.Обявен за най-хубав разпределител на олимпийския волейболен шампионат в Лондон и на финалите на Световната лига в София през 2012 година.
- Жоро, добре пристигнал в „ Код Спорт “! Как се чувстваш в Хебър? Смяташ ли, че този тим може да сътвори обичаи и да стане фактор в родния волейбол за по-дълго време?
- Определено методът, по който се работи, както волейболно, по този начин и чисто като инфраструктура на клуба, е доста добър. Ако следваме този модел на работа, считам че в околните години несъмнено Хебър ще се трансформира в един от водещите клубове в България. Надявам се да успеем дружно да го реализираме. Само времето ще покаже дали това е по този начин.
@@@
- Ако имаше у нас повече клубове като Хебър и Нефтохимик, смяташ ли че българските играчи можеха да останат в родното състезание, а не да търсят шанса си някъде на открито?
- Със сигурност огромна част от играчите щяха да предпочетат да стоят у дома и да изкарват същите пари, да радват българската аудитория. Знаем, че да играеш у дома пред родна аудитория е едно, а на открито пред непознати хора напълно друго, въпреки и да защитаваш цветовете на техните клубове. Но несъмнено щеше да има и хора, които играят и в чужбина, тъй като ние притежаваме състезатели на много високо равнище. Трудно е да задържиш безусловно всички тук. Но считам, че огромна част от българските играчи можеха да попаднат в българския шампионат.
@@@
- Поуспокоиха ли се най-малко малко пристрастеностите към националния тим?
- Като цяло не е имало кой знае какъв брой огромно разгорещяване. Имаше моменти, в които аз като един естествен жител показах свое мнение. То бе признато доста остро и тежко от хората. Но пък имам право да споделя тази позиция и го направих.
- Оттогава обаче не си пускал нищо по-остро в обществените мрежи против треньора Силвано Пранди.
- Не е било ориентирано към Силвано Пранди като човек, а поради това, че във значим миг за тима на България направи хлапашки неточности, които съгласно мен не подхождат на неговите опит и благоприятни условия.
- Би ли го направил още веднъж, в случай че Силвано Пранди вземе същото решение или нещо, което не ти харесва?
- Ако съм фен пред тв приемника, сигурно бих го направил, тъй като това е просто изложение на мнение. Това вършат всички останали хора, които не се споделят Георги Братоев или Валентин Братоев. Не виждам нещо извънредно ненормално в направеното от мен. Да, бих го повторил без да се замисля постоянно. Стига да имам вяра в нещото, което пиша или обявявам, че е вярно.
- Отново си част от националния тим, включен си в листата на Силвано Пранди. Как ще работите – замислял ли си се по този въпрос?
- Честно казано не съм се замислял. За момента за мен тематиката „ националния тим “ стои много на назад във времето, тъй като имам клубен тим, шампионат, чакат ни мачове в Европа. Това е нещо по-далеч в бъдещето за мен.
- Любо Ганев сподели в изявление за „ Код Спорт “, че за него ти и твоят брат-близнак сте страхотни момчета – Жорко и Валко и се чуди по какъв начин може някой да не се схваща с вас. Как ще коментираш това?
- Любо употребява по-цветущи изречения и изрази, само че когато двама или трима души се схващат, както сред мен, брат ми и него, се чудят по какъв начин другите не се схващат. И противоположното – в случай че ти не се разбираш с един човек, се чудиш по какъв начин другите въобще се схващат с него. Това са напълно естествени житейски неща.
- Виждаш ли в себе си някаква виновност, че Пранди не те включи в състава?
- Според мен много се преекспонира цялата тематика. Не съм имал засегнатост или нещо против Пранди, въз основа на това, че той не ме е присъединил в националния тим, тъй като той не е първият човек, който го прави. През 2014 година беше по този начин при Пламен, а 2010 година отново не го направи той, тъй че това не са някакви новости за мен или нещо, което ми се случва за първи път в живота. Видите ли, аз съм доста обиден и край – ще вършим война. Не, в противен случай, това е нещо напълно обикновено. Той е решил, че тези играчи не са годни да вземат участие в този шампионат. Въпросът на цялата история към нас беше методът, по който той направи самото освобождение. Без даже да се обади, да каже аргументите. Това е като един човек да ти звъни непрестанно при започване на сезона, когато му трябваш. Да те пита по какъв начин си, в каква форма си, какво правиш, по какъв начин тренираш, какво се случва с теб. А в един миг преценя, че повече не му трябваш и даже не подвига телефона да ти каже, а научаваш от мениджъра на тима, от вестниците, от трети, четвърти и пети лица. Това съгласно мен значително не дава отговор на естествения ред на нещата.
@@@
- Почувства ли се афектиран от това отношение от страна на Силвано Пранди?
- От чисто човешкото му отношение сигурно. Няма човек, който да не се обиди, в случай, че огромна част от нас са дали по 10 и даже повече години в националния тим. В един миг идва шампионат, който е значим. Повечето сме били на олимпиада, това е съревнование, за което се бориш с години, с цел да се опиташ да отидеш на него. В един миг идва треньорът и споделя: „ Така и по този начин, теб не те взимам, само че не тъй като си по-слаб или нещо друго. Просто аз не желая да те взема. “ Да, в случай че има резултати въз основата на направеното от него, всичко е окей. Но когато резултатите липсват, в тази ситуация губи България и българският волейбол. Този човек не губи. Той идва, прави си работата и си отпътува. А от това, че примерно България не се класира на олимпиада или на огромен конгрес, губи доста българският волейбол.
- Гледа ли всички мачове от европейското? Как ги претърпя? По-тежко ли е, когато си пред дребния екран?
- Не бих споделил, че е по-тежко, тъй като наблюдаваш мачовете като фен. Аз ги виждам чисто професионално като човек, който обича волейбола – какво се прави, какво не се прави, какви неточности се позволяват от двата тима. Не виждам за първи път мачове на националния тим по тв приемника, тъй че нищо ново и ненормално за мен.
@@@
- Защо единствено докоснахме успеха против Бразилия във Варна? Какво в действителност не ни доближи?
- Ние в никакъв случай не сме докосвали победа против Бразилия, тъй като загубихме с 2:3. А това, което не ни доближи, беше една точка, тъй като имахме геймбол в третия гейм и мачбол при сервис на Цецо, който сгрешихме и не успяхме повече даже да стигнем до повече мачболове. Така че една точка не ни стигна да победим Бразилия. А чист спортно-технически разликата сред двата тима е голяма от всяка една позиция. Те имат може би към 10 състезатели на топ международно равнище, а ние разполагаме с двама или трима такива. Загубата от Бразилия сигурно не е нещо ненормално и ненадейно. Според мен една победа, изключително с безапелационен резултат като 3:0 щеше да бъде доста по-голяма изненада, в сравнение с да загубим от тях.
- При решителната топка за мачбол разпределителят не подвигна на Цветан Соколов - ти би ли постъпил по този начин? Любо Ганев да вземем за пример показа, че това не е логично…
- Това, което споделят въобще не е правилно. Никога не сме имали мачбол, при който Георги Сеганов да не е вдигнал на Цецо. Не е имало такава топка. Единственият мачбол на България беше при 26:25 при сервис на Цецо. След това имаше решителни топки за подобен мачбол, които не попаднаха в Цветан, само че аз като един човек, който играе на същия пост, мога да кажа, че разпределителят е индивидът, който взима решенията. С оглед на случилото се, след това е елементарно да разясняваме дали е вярно или не. Да, когато имаш единствено един нападател от топ равнище, какъвто е Цветан, може би най-логично е да вдигнеш на него. И в случай че той не успее да направи точката… В такива моменти решенията се взимат за елементи от секундата по отношение на обстановката, дали въобще е имало опция да се подаде топката към Цветан. Но когато колата се обърне, пътища доста. Аз персонално като човек, който играе на същия пост, не бих го подлагал на критика или обвинил. Все отново Георги играе от относително скоро време – две или три години в националния тим. Може би би трябвало повече опит в такива моменти, с цел да може да се взимат най-правилните решения.
@@@
- Как виждаш възможностите ни за олимпийската подготовка в Берлин? Виждаш ли се като част от тима?
- С оглед на тимовете в нея, това ще бъде едно мини европейско състезание. От най-хубавите сформира ще отсъстват Русия, Полша и Италия, което също не е малко, само че пък останалите тимове са извънредно равностойни. Франция и Сърбия сигурно са една концепция по-напред от останалите. Трудно ще е доста, само че съгласно мен като съществува научен късмет да се класираш на едно състезание и да попаднеш измежду 12-те най-хубави на олимпиадата, си заслужава да се преследва тази цел. Самите олимпийски игри са нещо незабравимо за всеки един състезател.
- Ти искаш ли да играеш за България?
- Това е част от моята специалност и за мен постоянно е било чест и наслаждение да играя за България. А дали аз се виждам в тима, нямам концепция. Виждате по какъв начин хора попадат в националния тим, по-късно не попадат, с аргументи, без аргументи. На този стадий аз персонално нямам концепция бил попаднал или не, тъй като моите визии за нещата и тези на треньора са в тотално разнообразни направления. Това не е ненормално предвид на дребния опит, който имам аз и на огромния, който има той.
- Изпадал ли си различен път в кариерата си в подобен тежък спор?
- Не бих споделил, че изобщо е някакъв спор. За мен в множеството случаи спор е когато двама души съумеят да седнат на четири очи, да приказват, да се карат, да имат разнообразни мнения… А тук връзка няма. И такава бе отказана от самото начало, откакто тези петима индивида, измежду които попадам и аз, бяхме отстранени от националния тим. Желание за връзка треньор-състезатели не съществуваше въобще. Така че това не е спор. От своя страна бих го нарекъл изявление на мнение. Аз не съм конкретизирал хора. Ако някой се е припознал, това е персонално техен проблем. Значи те имат неща, с които би трябвало да се оправят.
- С кои треньори си работил най-добре до момента в кариерата и с кои не желаеш в никакъв случай да се срещаш повече?
- Няма такива, с които не искам да се срещам. Работил съм с много треньори. Старал съм се от всички да измъкна максимума. Може би като метод на работа, като виждане за волейбол и изобщо генерално като треньор бих отличил Радостин Стойчев, с който съм работил в националния тим и в Тренто. Също по този начин и Найден Найденов, с който постигнахме добър резултат на олимпийските игри. След това спечелихме требъл в Нефтохимик. Ники Желязков е един от най-хубавите млади експерти сега, Камило Плачи… Аз съм взел максимума от всички треньори, с които съм работил. Не бих пропуснал никога Мартин Стоев, който персонално на мен ми даде пътя за по-голям волейбол. С всички тях съм работил добре. Сега с Атанас Петров имаме добра връзка и нещата се случват. Не бих споделил самичък един треньор, с който бих работил и ми харесва. От всички съм извлякъл максимума и ми е доставяло наслаждение да работя. Да, имал съм и такива, с които не съм се разбирал, само че в случай че се наложи да работя отново с тях, сигурно ще го направя.
- Преди четири години игра в един тим, който се смяташе за надали не „ Б “ отбор на България на първите европейски игри в Баку, само че там направихте страхотни мачове и станахте втори. В този смисъл – до каква степен желанието за доказване на „ старите пушки “ може да помогне за олимпийската подготовка в Берлин?
- Опитът е нещо, което се натрупва с години. Нито един младеж не може да вземе за ден, два или три това, което други взимат за десетилетия. Със сигурност е хубаво да имаш на дадени постове опитни състезатели, които могат да ти свършат работа. Това съгласно мен е основната дума, тъй като в случай че тези хора не могат да свършат добра работа, колкото и да са опитни, те не стават. Тук не опира толкоз до това кой е умел и кой некомпетентен, а кой в този шампионат може да даде максимума и да помогне да се реализира въпросния резултат. Бяхме дълги години дружно с множеството от хората, с които играхме на надпреварата в Баку. Имаше доста добра симбиоза сред млади и остарели, доста добър колектив и по тази причина нещата се получиха. Колкото и да е омаловажаван като шампионат, там победихме и Полша, и Русия. Загубихме единствено от Германия, която бе в по-добра кондиция и имаше по-добър състав от нас.
- В кои съставни елементи националния отбор отстъпи от позициите си? Имаме ли късмет още веднъж да се върнем в огромната игра – топ 4?
- На този стадий е безусловно невероятно. В момента има може би 10 страни, които сигурно са пред нас както чисто като националния тим, по този начин и като вътрешно състезание и във всяко едно нещо, което касае волейбола като спорт. Според мен в последните години като детайл България отстъпва най-вече на обсада. Това беше един от детайлите, които ни държаха вътре в играта, тъй като обичайно в отбрана не можем да се похвалим с огромни триумфи, само че пък на обсада бяхме едни от най-хубавите. Всяка година на всеки огромен шампионат български центрове и крайни блокировачи са били измежду най-хубавите. Там е мястото, на което сигурно може да се търси усъвършенстване и въз основа на това да имаме по-добри резултати.
- Замислял ли си се дали постът разпределител е повече привилегия или е повече непризнателен?
- За мен персонално е повече привилегия, тъй като решаваш надали не ориста на тима си. Отговорно е. Нещото, което ме е подтикнало да се занимавам с волейбол и тъкмо с позицията разпределител, е тъкмо това, че докосваш всякога топката. За мен това прави играта забавна.
- Къде в дългата си кариера на легионер си се чувствал най-добре?
- Изкарах седем години в чужбина – четири в Русия, в Италия, в Полша половин сезон, малко в Катар… Сезонът, който изкарах в Тренто, въпреки да получавах по-малко игрово време, сигурно е паметен. Финал в Шампионска лига, мачове на ужасно равнище. Успях да видя един тим, който е измежду най-добре проведените в света. Видях един модел, на който би трябвало да бъде подражавано, с цел да може да се стигнат неговите триумфи. Да, в България не можем да разполагаме с финансите на Тренто, Мачерата или Зенит (Казан), само че можем да следваме техния стандарт на работа, с цел да може някой ден да изглеждаме по сходен метод. Също в Русия. Отборът ми беше в Харков, в Украйна, само че играхме в съветската Суперлига. Това беше второто най-хубаво място, на което съм попадал в миналото в живота си – и като отношение, и като клуб. Тогава направихме солидни победи, само че в средата на шампионата напуснахме Суперлигата заради спора сред двете страни. Но това е една от годините, които сигурно няма да не помни.
- Къде се играе най-силният волейбол в Европа?
- Не мога да кажа тъкмо, само че най-хубавият от позиция на това кои състезатели играят, чисто механически и тактически видяно, съгласно мен Италия е с най-малко едни гърди пред останалите. В Русия има два-три тима като Казан, където е Цецо тази година, миналогодишният първенец Кузбас, Зенит (Санкт Петербург) не отстъпва, тъй като там към този момент работят италиански експерти други треньори с дълголетен опит. Но считам, че италианският шампионат най-добре показва актуалния волейбол. Там разликата сред първия и последния тим е като физически благоприятни условия на състезателите. В първите тимове играчите скачат повече, забиват по-силно, по-скокливи са. В последните отбори са с по-лоши физически данни, само че като качество на волейбола, кат брой неточности, като стандарт на игра и подреденост в самото игрище съгласно мен италианският шампионат е извънредно подравнен.
- Кои са най-силните диагонали, с които си играл?
- Със сигурност Цецо, Владо. Николов е един от най-хубавите, с които освен съм играл, само че и съм виждал, тъй като въпреки да не има феноменални физически данни е човек, който играеше извънредно мъдро. Беше същинско наслаждение да се намира до теб на игрището. Също по този начин Учиков, Митар Джурич, с който играхме в Тренто дружно. Друг доста добър диагонал е Максим Михайлов.
- Казват, че близнаците страдат, когато са разграничени – при вас по какъв начин е с брат ти? Колко постоянно се чувате по телефона? Какво коментирате?
- Чак страдалчество не бих споделил, само че несъмнено на нас ни е тежко, тъй като сме прекарвали извънредно доста време дружно. По телефона се чуваме по 20-30 пъти дневно. Коментираме всевъзможни неща, майтапим се, споделяме кой по какъв начин прекарва деня си. Той в този момент е самичък в Катар, а аз съм в Пазарджик. Винаги намираме тематика на диалог.
- В фамилията към този момент сте две дами и двама мъже. Как се чувствате, не искаш ли децата ти да учат в чужбина?
- Слава Богу добре се усещаме. Малката пораства, синът ми към този момент е на четири години и 10 месеца. Да учат в чужбина? Не. Защо? Аз съм получил обучение в България и съм удовлетворен от това, което ми е дало българското учебно заведение. Може би в някакъв стадий след години, когато се наложи да учат в университет и тръгнат по своя път, в случай че те самите изберат да учат в чужбина, в никакъв случай не бих ги спрял. Но аз персонално не бих ги насочил наложително да отидат.
- Вкъщи също ли си сложен темперамент и по какъв начин най-добре релаксира твоето семейство?
- Не е допустимо да си сложен темперамент в залата, пък у дома да си „ котенце “. Няма по какъв начин да стане. Какъвто съм в залата, подобен съм и у дома, даже може би на моменти малко по-лош. Релаксираме дружно. В момента с малко бебе най-вече с разходки. Слава Богу дамата се оправя самичка, без мен, което ми дава повече опция да упражнявам и да почивам сред мачовете и тренировките. Най-хубавата отмора несъмнено е лятото, когато моето семейство и това на брат ми отиваме дружно на море. Почиваме и прекарваме повече време дружно.
- Жоро, добре пристигнал в „ Код Спорт “! Как се чувстваш в Хебър? Смяташ ли, че този тим може да сътвори обичаи и да стане фактор в родния волейбол за по-дълго време?
- Определено методът, по който се работи, както волейболно, по този начин и чисто като инфраструктура на клуба, е доста добър. Ако следваме този модел на работа, считам че в околните години несъмнено Хебър ще се трансформира в един от водещите клубове в България. Надявам се да успеем дружно да го реализираме. Само времето ще покаже дали това е по този начин.
@@@- Ако имаше у нас повече клубове като Хебър и Нефтохимик, смяташ ли че българските играчи можеха да останат в родното състезание, а не да търсят шанса си някъде на открито?
- Със сигурност огромна част от играчите щяха да предпочетат да стоят у дома и да изкарват същите пари, да радват българската аудитория. Знаем, че да играеш у дома пред родна аудитория е едно, а на открито пред непознати хора напълно друго, въпреки и да защитаваш цветовете на техните клубове. Но несъмнено щеше да има и хора, които играят и в чужбина, тъй като ние притежаваме състезатели на много високо равнище. Трудно е да задържиш безусловно всички тук. Но считам, че огромна част от българските играчи можеха да попаднат в българския шампионат.
@@@- Поуспокоиха ли се най-малко малко пристрастеностите към националния тим?
- Като цяло не е имало кой знае какъв брой огромно разгорещяване. Имаше моменти, в които аз като един естествен жител показах свое мнение. То бе признато доста остро и тежко от хората. Но пък имам право да споделя тази позиция и го направих.
- Оттогава обаче не си пускал нищо по-остро в обществените мрежи против треньора Силвано Пранди.
- Не е било ориентирано към Силвано Пранди като човек, а поради това, че във значим миг за тима на България направи хлапашки неточности, които съгласно мен не подхождат на неговите опит и благоприятни условия.
- Би ли го направил още веднъж, в случай че Силвано Пранди вземе същото решение или нещо, което не ти харесва?
- Ако съм фен пред тв приемника, сигурно бих го направил, тъй като това е просто изложение на мнение. Това вършат всички останали хора, които не се споделят Георги Братоев или Валентин Братоев. Не виждам нещо извънредно ненормално в направеното от мен. Да, бих го повторил без да се замисля постоянно. Стига да имам вяра в нещото, което пиша или обявявам, че е вярно.
- Отново си част от националния тим, включен си в листата на Силвано Пранди. Как ще работите – замислял ли си се по този въпрос?
- Честно казано не съм се замислял. За момента за мен тематиката „ националния тим “ стои много на назад във времето, тъй като имам клубен тим, шампионат, чакат ни мачове в Европа. Това е нещо по-далеч в бъдещето за мен.
- Любо Ганев сподели в изявление за „ Код Спорт “, че за него ти и твоят брат-близнак сте страхотни момчета – Жорко и Валко и се чуди по какъв начин може някой да не се схваща с вас. Как ще коментираш това?
- Любо употребява по-цветущи изречения и изрази, само че когато двама или трима души се схващат, както сред мен, брат ми и него, се чудят по какъв начин другите не се схващат. И противоположното – в случай че ти не се разбираш с един човек, се чудиш по какъв начин другите въобще се схващат с него. Това са напълно естествени житейски неща.
- Виждаш ли в себе си някаква виновност, че Пранди не те включи в състава?
- Според мен много се преекспонира цялата тематика. Не съм имал засегнатост или нещо против Пранди, въз основа на това, че той не ме е присъединил в националния тим, тъй като той не е първият човек, който го прави. През 2014 година беше по този начин при Пламен, а 2010 година отново не го направи той, тъй че това не са някакви новости за мен или нещо, което ми се случва за първи път в живота. Видите ли, аз съм доста обиден и край – ще вършим война. Не, в противен случай, това е нещо напълно обикновено. Той е решил, че тези играчи не са годни да вземат участие в този шампионат. Въпросът на цялата история към нас беше методът, по който той направи самото освобождение. Без даже да се обади, да каже аргументите. Това е като един човек да ти звъни непрестанно при започване на сезона, когато му трябваш. Да те пита по какъв начин си, в каква форма си, какво правиш, по какъв начин тренираш, какво се случва с теб. А в един миг преценя, че повече не му трябваш и даже не подвига телефона да ти каже, а научаваш от мениджъра на тима, от вестниците, от трети, четвърти и пети лица. Това съгласно мен значително не дава отговор на естествения ред на нещата.
@@@- Почувства ли се афектиран от това отношение от страна на Силвано Пранди?
- От чисто човешкото му отношение сигурно. Няма човек, който да не се обиди, в случай, че огромна част от нас са дали по 10 и даже повече години в националния тим. В един миг идва шампионат, който е значим. Повечето сме били на олимпиада, това е съревнование, за което се бориш с години, с цел да се опиташ да отидеш на него. В един миг идва треньорът и споделя: „ Така и по този начин, теб не те взимам, само че не тъй като си по-слаб или нещо друго. Просто аз не желая да те взема. “ Да, в случай че има резултати въз основата на направеното от него, всичко е окей. Но когато резултатите липсват, в тази ситуация губи България и българският волейбол. Този човек не губи. Той идва, прави си работата и си отпътува. А от това, че примерно България не се класира на олимпиада или на огромен конгрес, губи доста българският волейбол.
- Гледа ли всички мачове от европейското? Как ги претърпя? По-тежко ли е, когато си пред дребния екран?
- Не бих споделил, че е по-тежко, тъй като наблюдаваш мачовете като фен. Аз ги виждам чисто професионално като човек, който обича волейбола – какво се прави, какво не се прави, какви неточности се позволяват от двата тима. Не виждам за първи път мачове на националния тим по тв приемника, тъй че нищо ново и ненормално за мен.
@@@- Защо единствено докоснахме успеха против Бразилия във Варна? Какво в действителност не ни доближи?
- Ние в никакъв случай не сме докосвали победа против Бразилия, тъй като загубихме с 2:3. А това, което не ни доближи, беше една точка, тъй като имахме геймбол в третия гейм и мачбол при сервис на Цецо, който сгрешихме и не успяхме повече даже да стигнем до повече мачболове. Така че една точка не ни стигна да победим Бразилия. А чист спортно-технически разликата сред двата тима е голяма от всяка една позиция. Те имат може би към 10 състезатели на топ международно равнище, а ние разполагаме с двама или трима такива. Загубата от Бразилия сигурно не е нещо ненормално и ненадейно. Според мен една победа, изключително с безапелационен резултат като 3:0 щеше да бъде доста по-голяма изненада, в сравнение с да загубим от тях.
- При решителната топка за мачбол разпределителят не подвигна на Цветан Соколов - ти би ли постъпил по този начин? Любо Ганев да вземем за пример показа, че това не е логично…
- Това, което споделят въобще не е правилно. Никога не сме имали мачбол, при който Георги Сеганов да не е вдигнал на Цецо. Не е имало такава топка. Единственият мачбол на България беше при 26:25 при сервис на Цецо. След това имаше решителни топки за подобен мачбол, които не попаднаха в Цветан, само че аз като един човек, който играе на същия пост, мога да кажа, че разпределителят е индивидът, който взима решенията. С оглед на случилото се, след това е елементарно да разясняваме дали е вярно или не. Да, когато имаш единствено един нападател от топ равнище, какъвто е Цветан, може би най-логично е да вдигнеш на него. И в случай че той не успее да направи точката… В такива моменти решенията се взимат за елементи от секундата по отношение на обстановката, дали въобще е имало опция да се подаде топката към Цветан. Но когато колата се обърне, пътища доста. Аз персонално като човек, който играе на същия пост, не бих го подлагал на критика или обвинил. Все отново Георги играе от относително скоро време – две или три години в националния тим. Може би би трябвало повече опит в такива моменти, с цел да може да се взимат най-правилните решения.
@@@- Как виждаш възможностите ни за олимпийската подготовка в Берлин? Виждаш ли се като част от тима?
- С оглед на тимовете в нея, това ще бъде едно мини европейско състезание. От най-хубавите сформира ще отсъстват Русия, Полша и Италия, което също не е малко, само че пък останалите тимове са извънредно равностойни. Франция и Сърбия сигурно са една концепция по-напред от останалите. Трудно ще е доста, само че съгласно мен като съществува научен късмет да се класираш на едно състезание и да попаднеш измежду 12-те най-хубави на олимпиадата, си заслужава да се преследва тази цел. Самите олимпийски игри са нещо незабравимо за всеки един състезател.
- Ти искаш ли да играеш за България?
- Това е част от моята специалност и за мен постоянно е било чест и наслаждение да играя за България. А дали аз се виждам в тима, нямам концепция. Виждате по какъв начин хора попадат в националния тим, по-късно не попадат, с аргументи, без аргументи. На този стадий аз персонално нямам концепция бил попаднал или не, тъй като моите визии за нещата и тези на треньора са в тотално разнообразни направления. Това не е ненормално предвид на дребния опит, който имам аз и на огромния, който има той.
- Изпадал ли си различен път в кариерата си в подобен тежък спор?
- Не бих споделил, че изобщо е някакъв спор. За мен в множеството случаи спор е когато двама души съумеят да седнат на четири очи, да приказват, да се карат, да имат разнообразни мнения… А тук връзка няма. И такава бе отказана от самото начало, откакто тези петима индивида, измежду които попадам и аз, бяхме отстранени от националния тим. Желание за връзка треньор-състезатели не съществуваше въобще. Така че това не е спор. От своя страна бих го нарекъл изявление на мнение. Аз не съм конкретизирал хора. Ако някой се е припознал, това е персонално техен проблем. Значи те имат неща, с които би трябвало да се оправят.
- С кои треньори си работил най-добре до момента в кариерата и с кои не желаеш в никакъв случай да се срещаш повече?
- Няма такива, с които не искам да се срещам. Работил съм с много треньори. Старал съм се от всички да измъкна максимума. Може би като метод на работа, като виждане за волейбол и изобщо генерално като треньор бих отличил Радостин Стойчев, с който съм работил в националния тим и в Тренто. Също по този начин и Найден Найденов, с който постигнахме добър резултат на олимпийските игри. След това спечелихме требъл в Нефтохимик. Ники Желязков е един от най-хубавите млади експерти сега, Камило Плачи… Аз съм взел максимума от всички треньори, с които съм работил. Не бих пропуснал никога Мартин Стоев, който персонално на мен ми даде пътя за по-голям волейбол. С всички тях съм работил добре. Сега с Атанас Петров имаме добра връзка и нещата се случват. Не бих споделил самичък един треньор, с който бих работил и ми харесва. От всички съм извлякъл максимума и ми е доставяло наслаждение да работя. Да, имал съм и такива, с които не съм се разбирал, само че в случай че се наложи да работя отново с тях, сигурно ще го направя.
- Преди четири години игра в един тим, който се смяташе за надали не „ Б “ отбор на България на първите европейски игри в Баку, само че там направихте страхотни мачове и станахте втори. В този смисъл – до каква степен желанието за доказване на „ старите пушки “ може да помогне за олимпийската подготовка в Берлин?
- Опитът е нещо, което се натрупва с години. Нито един младеж не може да вземе за ден, два или три това, което други взимат за десетилетия. Със сигурност е хубаво да имаш на дадени постове опитни състезатели, които могат да ти свършат работа. Това съгласно мен е основната дума, тъй като в случай че тези хора не могат да свършат добра работа, колкото и да са опитни, те не стават. Тук не опира толкоз до това кой е умел и кой некомпетентен, а кой в този шампионат може да даде максимума и да помогне да се реализира въпросния резултат. Бяхме дълги години дружно с множеството от хората, с които играхме на надпреварата в Баку. Имаше доста добра симбиоза сред млади и остарели, доста добър колектив и по тази причина нещата се получиха. Колкото и да е омаловажаван като шампионат, там победихме и Полша, и Русия. Загубихме единствено от Германия, която бе в по-добра кондиция и имаше по-добър състав от нас.
- В кои съставни елементи националния отбор отстъпи от позициите си? Имаме ли късмет още веднъж да се върнем в огромната игра – топ 4?
- На този стадий е безусловно невероятно. В момента има може би 10 страни, които сигурно са пред нас както чисто като националния тим, по този начин и като вътрешно състезание и във всяко едно нещо, което касае волейбола като спорт. Според мен в последните години като детайл България отстъпва най-вече на обсада. Това беше един от детайлите, които ни държаха вътре в играта, тъй като обичайно в отбрана не можем да се похвалим с огромни триумфи, само че пък на обсада бяхме едни от най-хубавите. Всяка година на всеки огромен шампионат български центрове и крайни блокировачи са били измежду най-хубавите. Там е мястото, на което сигурно може да се търси усъвършенстване и въз основа на това да имаме по-добри резултати.
- Замислял ли си се дали постът разпределител е повече привилегия или е повече непризнателен?
- За мен персонално е повече привилегия, тъй като решаваш надали не ориста на тима си. Отговорно е. Нещото, което ме е подтикнало да се занимавам с волейбол и тъкмо с позицията разпределител, е тъкмо това, че докосваш всякога топката. За мен това прави играта забавна.
- Къде в дългата си кариера на легионер си се чувствал най-добре?
- Изкарах седем години в чужбина – четири в Русия, в Италия, в Полша половин сезон, малко в Катар… Сезонът, който изкарах в Тренто, въпреки да получавах по-малко игрово време, сигурно е паметен. Финал в Шампионска лига, мачове на ужасно равнище. Успях да видя един тим, който е измежду най-добре проведените в света. Видях един модел, на който би трябвало да бъде подражавано, с цел да може да се стигнат неговите триумфи. Да, в България не можем да разполагаме с финансите на Тренто, Мачерата или Зенит (Казан), само че можем да следваме техния стандарт на работа, с цел да може някой ден да изглеждаме по сходен метод. Също в Русия. Отборът ми беше в Харков, в Украйна, само че играхме в съветската Суперлига. Това беше второто най-хубаво място, на което съм попадал в миналото в живота си – и като отношение, и като клуб. Тогава направихме солидни победи, само че в средата на шампионата напуснахме Суперлигата заради спора сред двете страни. Но това е една от годините, които сигурно няма да не помни.
- Къде се играе най-силният волейбол в Европа?
- Не мога да кажа тъкмо, само че най-хубавият от позиция на това кои състезатели играят, чисто механически и тактически видяно, съгласно мен Италия е с най-малко едни гърди пред останалите. В Русия има два-три тима като Казан, където е Цецо тази година, миналогодишният първенец Кузбас, Зенит (Санкт Петербург) не отстъпва, тъй като там към този момент работят италиански експерти други треньори с дълголетен опит. Но считам, че италианският шампионат най-добре показва актуалния волейбол. Там разликата сред първия и последния тим е като физически благоприятни условия на състезателите. В първите тимове играчите скачат повече, забиват по-силно, по-скокливи са. В последните отбори са с по-лоши физически данни, само че като качество на волейбола, кат брой неточности, като стандарт на игра и подреденост в самото игрище съгласно мен италианският шампионат е извънредно подравнен.
- Кои са най-силните диагонали, с които си играл?
- Със сигурност Цецо, Владо. Николов е един от най-хубавите, с които освен съм играл, само че и съм виждал, тъй като въпреки да не има феноменални физически данни е човек, който играеше извънредно мъдро. Беше същинско наслаждение да се намира до теб на игрището. Също по този начин Учиков, Митар Джурич, с който играхме в Тренто дружно. Друг доста добър диагонал е Максим Михайлов.
- Казват, че близнаците страдат, когато са разграничени – при вас по какъв начин е с брат ти? Колко постоянно се чувате по телефона? Какво коментирате?
- Чак страдалчество не бих споделил, само че несъмнено на нас ни е тежко, тъй като сме прекарвали извънредно доста време дружно. По телефона се чуваме по 20-30 пъти дневно. Коментираме всевъзможни неща, майтапим се, споделяме кой по какъв начин прекарва деня си. Той в този момент е самичък в Катар, а аз съм в Пазарджик. Винаги намираме тематика на диалог.
- В фамилията към този момент сте две дами и двама мъже. Как се чувствате, не искаш ли децата ти да учат в чужбина?
- Слава Богу добре се усещаме. Малката пораства, синът ми към този момент е на четири години и 10 месеца. Да учат в чужбина? Не. Защо? Аз съм получил обучение в България и съм удовлетворен от това, което ми е дало българското учебно заведение. Може би в някакъв стадий след години, когато се наложи да учат в университет и тръгнат по своя път, в случай че те самите изберат да учат в чужбина, в никакъв случай не бих ги спрял. Но аз персонално не бих ги насочил наложително да отидат.
- Вкъщи също ли си сложен темперамент и по какъв начин най-добре релаксира твоето семейство?
- Не е допустимо да си сложен темперамент в залата, пък у дома да си „ котенце “. Няма по какъв начин да стане. Какъвто съм в залата, подобен съм и у дома, даже може би на моменти малко по-лош. Релаксираме дружно. В момента с малко бебе най-вече с разходки. Слава Богу дамата се оправя самичка, без мен, което ми дава повече опция да упражнявам и да почивам сред мачовете и тренировките. Най-хубавата отмора несъмнено е лятото, когато моето семейство и това на брат ми отиваме дружно на море. Почиваме и прекарваме повече време дружно.
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ