Учени измериха пулса на син кит в естествената му среда за първи път
Дълго време учените не можеха да измерят пулса на най-голямото животно в океана – синия кит. До през днешния ден.
За да проучат качествата на неговото 180-килограмово сърце да изпомпва кръв, откривателите слагат специфични датчици върху кит от крайбрежието на Монтерей, Калифорния. Те се задържат на тялото на морския жител чрез вендузи.
Това обаче не е толкоз лесна задача, колкото евентуално си мислите. Дейвид Кейд застава върху издигната особено за случая платформа, прикрепена към лодка и употребява 6-метров кол от въглеродни нишки, с цел да закачи четирите вендузи и двата датчика към тялото на животното. Междувременно неговият екип ръководи лодката и се пробва да я нарежда на допустимо най-хубаво разстояние от синия кит.
„ Беше екипна работа. Не можеш да го направиш самичък – споделя Кейд, който е съавтор на проучването, оповестено в Proceedings of the National Academy of Sciences. – Моят сътрудник Джеймс Фалбуш е един от най-хубавите водачи. Заедно сме маркирали доста китове по този метод. “
Най-трудната част е датчиците да се слагат тъкмо там, където би трябвало, тъй че учените да могат да получат ясни данни за сърцето на кита.
„ Междувременно моят сътрудник Ширей взима биопсични проби, а други – снимат – т.е. ужасно доста неща се случват в границите на тези 4 секунди, през които китът е на повърхността. “
Всички тези старания обаче си заслужават. Сензорите записват данни в интервал от 8.5 часа – от момента, в който китът изплува на повърхността, гмурка се и отплува към откритите морета. Фотоидентификациите и анализите на биопсичните проби демонстрират, че животното е от мъжки пол, на към 15 години и е видяно за първи път през 2003 година
Учените откриват, че когато китът се гмурка надълбоко в търсене на плячка, той понижа пулса си до 4-8 удара в минута (като най-ниската регистрирана стойност е до 2 удара в минута), с цел да пести О2. Т.е. към 33 до 50 % по-ниско, в сравнение с учените допускаха досега.
Когато китът взема решение да изплува от дълбините към повърхността, пулсът му се форсира от 25 до 37 удара в минута. Горната регистрирана граница е допустимият най-много за животно с сходни размери (това е и една от аргументите да не е еволюирал до животно с по-големи размери).
Синият кит е считан за най-едрото животно, живяло в миналото на Земята. Женските раждат по едно малко, което носят единадесет месеца в утробата си. То се ражда през средата на зимата и живее с майка си в топлите екваториални води. През лятото майката и дребното отплуват към полюсите в студените води, богати на храна.
Новороденият кит доближава седем метра, на една година доближава до дължина 16 метра, на пет години – до 22 метра, а възрастните човеци доближават до 30 – 33 метра дължина. Най-дългият е бил 33,58 метра. Периодът на бозаене е към 7 месеца. За това време дребното нараства до към 16 метра дължина и доближава към 20 тона тегло. Средно дневно усилва тежестта си с 90 – 100 кг.
Китовете поддържат връзка с ултразвук, прочут като ехолокация. Използват я, също по този начин, с цел да си намират храна – излъчват ултразвук, който се отблъсква от плячката и се връща при кита под формата на ехтене. Така те намират и гълтам плячката си.
Източник: IFLScience
