Дълго време не бях заемал позиция относно предстоящото отделяне на

Дълго време не бях заемал позиция по отношение на идното обособяване на Национален институт по метеорология и хидрология (Национален институт по метеорология и хидрология) от Българска академия на науките (Българска академия на науките). Не смятах да разясня зародилата обстановка, само че някои от изявленията през последните месеци в медиите ме хвърлиха в същински шок. Сериозно се тормозя за бъдещето на науката в България, която се е трансформирала в пленник на спора. 

Накратко, историята е следната: в края на предходната година учените стачкуваха против извънредно незадоволителното финансиране на академията. След дълго отсрочване държавното управление най-сетне отпусна 15 млн. лв. в допълнение към бюджета на БАН [1]. По-рано през годината стартира митинг на Национален институт по метеорология и хидрология по отношение на това по какъв начин тези пари би трябвало да се разпределят. Протестното искане е, изтъквам: “Общото заседание на Българска академия на науките разпредели тези средства в съответствие: 80 % за изявления и цитирания и 5 % за “други действия в интерес на институции и органи на общините, страната и Европейски Съюз ”, директно обслужващи страната и обществото. Остро протестираме срещу това систематизиране на средствата ” [2]. Ще си разреша да изтъквам и едно изявление на проф. Брънзов: “В реалност, разногласието сред Национален институт по метеорология и хидрология и Българска академия на науките е доста по-дълбок. Той е за тежестта на другите типове научни проучвания и и върху стопанската система на страната. Този спор продължава към този момент доста години в Българска академия на науките. Тази година изрично разногласието беше решен в интерес на фундаменталните научни проучвания, резултат от които са публикации и цитати – 80% тегло ” [3].

Тази заран в полезрението ми попадна и още една публикация на “ТопНовини ”, в която акцентите са още веднъж: “Не е ли редно да се заплащат от бюджета публикации за просвета, главно с подобен приет аршин? “, “Стига се до неуместната теза: ” [4].

Подобни изявления, които се тиражират в авторитетни български медии, са извънредно притеснителни. Те демонстрират недоумение по отношение на това по какъв начин работи научният развой и излагат българската просвета на рисково неуважение, от което ще отнеме години, с цел да се възвърне. Първо, бих желал да припомня една публикация на доктор Георги Маринов (наукометричните индикатори на който са много сериозни), оповестена в Медияпул, озаглавена “Времето за спасяването на българската просвета изтича ” [5]. В нея създателят припомня, че науката не е средство за генериране на технологии, които да вършат пари. Науката е система от потвърдили се през вековете като надеждни методологически практики за разбирането на заобикалящия ни свят и в случай че да не е постоянно съвършена, тя е единствената такава добре работеща система. Авторът също по този начин акцентира, че научният мироглед и мислене са по-важни от каквито и да е облаги и стопански напредък, като това би следвало да е явно за всеки.

Второ, бих желал да насоча вниманието Ви към една публикация на страниците на сп. Nature от 2016-та – The developing world needs basic research too [6]. Дори развиващият се свят осъзнава от ден на ден потребността от базисни фундаментални изследвания. Така в Индонезия е основана Индонезийска научна фондация, която, забележете – не поддържа приложните дисциплини, а вместо това дава средства за фундаментални научни проучвания. Същото е и в Африка – има Африканска академия на науките, която работи с разнообразни фондации, с цел да се подтикват фундаменталните научни проучвания в Кот д’Ивоар, Кения, Сенегал и Уганда. 

България обаче не е Африка, нито Индонезия. Страната ни е част от Европейски Съюз и като такава тя заделя извънредно малко пари за просвета – 0.19% от Брутният вътрешен продукт през 2017-та година [7]. Това ни слага в дъното на класациите за научните финансирания както в Европейски Съюз, по този начин и на Балканите. Ситуацията е унизителна, а от нея България доста мъчно може да излезе. От години няма политическа воля за това. Сега, когато професори и публицисти заедно ни убеждават, че България не може да си разреши да прави фундаментална просвета, ситуацията няма по какъв начин да стане по-добро. Че няма да настигнем Западния свят по количество и качество на научната продукция, към този момент можем да кажем сигурно, защото с това финансиране няма да има кой да работи.

Но пък африканците току-виж ни задминали. 

България има потенциала и икономическия климат, които на доктрина би следвало да разрешат развиването освен на приложни, само че и на фундаментални научни изследвания. Лошият публичен климат обаче спомага против това. Че политиците нямат воля за възстановяване на ситуацията на учените, това е ясно, само че и в съзнанието на доста хора стереотипният академик е дядка на следпенсионна възраст, който единствено си клати краката и нищо не прави по през целия ден и получава заплата. Именно по тази причина се наложи условието финансирането да бъде обещано главно на тези институции, които демонстрират научна продукция. Тъй като към този момент стана ясно, че обикновените частици не се продават на Женския пазар, критериите за научната продукция си остават научните изявления и цитати. Новината, оповестена на “Топ Новини ”, повдига въпроса за импакт фактора и каква част от българските учени имат изявления в списания с импакт фактор. Държа обаче да подчертая, че не публикациите, а списанията са тези, които имат импакт фактор. Импакт факторът (IF, а не SJR, както пишат в “Топ Новини ” – SJR e просто един от импакт ранковете – SCIMago Journal Rank и е опция на Thomson Reuters) е индикатор, който дава информация каква е цитируемостта на публикациите в обещано списание. Колкото е по-висок, толкоз повече има късмет публикацията да бъде представена, а учените, както всички хора, желаят трудът им да бъде видян. Но IF не е повсеместен аршин, нито би следвало да се приема като подобен. Ако една публикация бъде призната в подобен вестник с висок IF, това не е гаранция, че ще бъде представена. Съответно, в случай че една публикация бъде оповестена в списание с по-нисък или без IF, може да бъде представена неведнъж и всеки професор на възраст с висока продукция може да даде образец в живота си по какъв начин дадена негова публикация е била отхвърлена от вестник с висок фактор, а след това е била призната другаде и е получила висока цитируемост. Нека да припомня също по този начин, че цитатите не постоянно идват незабавно след публикуването на публикацията. Понякога дадена публикация стои дълги години без да е представена, след което внезапно стартира да се вижда, до момента в който други получават доста цитирания още първоначално, след което се не помнят. Но както и да е – това е издребняване. Фактът е, че всеки откривател желае в един миг да попадне на страниците на влиятелно списание. Но пък другите области на науката имат друго въздействие (сиреч, друг импакт) и списанията от другите области респективно имат друг фактор. И още нещо – даже и в България да има области с висок импакт, като да вземем за пример биологичните, това не значи, че е елементарно човек да разгласява в тези списания. Те одобряват публикации, употребяващи авангардна методика и съвременни уреди, а за развиването на такива в България трябват пари. 

И въпреки всичко разногласията кой би трябвало да получи финансиране и кой не, по-приложните или по-фундаменталните области, тези, които генерират повече публикации или по-малко, в действителност отвличат вниманието от най-належащия проблем в България: а точно, че финансирането за просвета у нас (приложна или фундаментална) е ниско и към момента сме на дъното в Европейски Съюз. Това е първото, което би трябвало да се промени. Всичко останало ще пристигна след това. Пак споделям – България има потенциала както за фундаментални, по този начин и за приложни научни работи. Трудно ще излезем от порочния цикъл, в който сме изпаднали през последните години – учените споделят: дайте ни пари, обществото и политиците отвръщат: покажете ни резултати, а учените отвръщат: по какъв начин да покажем резултати, като няма пари. 

Но към момента не е късно за смяна в позитивна посока.