По пътя към дома даваме и противопиратска вахта
ДАЛЕЧ НА ИЗТОК С КОРАБ „ КАРАВЕЛОВ “
29.11. – 01.12.1987 година, преход Шанхай – Вампоа
За първи път ми се случва да потегли към второ пристанище на една и съща страна. Невъобразимо количество чайки зад кърмата, като че ли сме траулер. Край бордовете водата към момента пази непрогледния жълтокафяв цвят на Синята река. В Китай реките нормално имат повече от едно име, Янцзъ не прави изключение. Няма нищо общо с естествения цвят на небето, само че не открих пояснение за странното название. Може би по времето, когато европейските ветроходи доближават далекоизточните крайбрежия, при опитите за прескачане на езиковата преграда са се получили отклонения, останали непроменени. Вероятно „ кръстници “ са португалските моряци. Все едно, Янцзъ или Синята река дели севера и юга на страната, край бреговете й преди повече от 4000 години е проходила китайската цивилизация.
След като морето и небето поуеднаквиха цветовете си, значи към този момент сме надалеч от Шанхай. Посоката е юг и единствено за една 4-часова вахта Източнокитайско море подвигна температурата от 16 на 18 градуса. А една радиограма подвигна настроението на целия екипаж. На 225-я ден след отплаването се роди момиченце на втория монтьор. Съвсем първоначално, в последните дни на април, с първа рожба се снабди и Бързака от палубна команда. Прекрасна символика за начало и завършек на автобуса. Стана величествен общокорабен ваучър.
Все на юг, морската вода стана 20 градуса и гащеризонът стартира да припомня, че е тежка работна дреха. Наближаваме пилотското място. Говори се, че товарът ни е подготвен – 400 тона метал. Нищо работа, може да го метнат за 7-8 часа, значимото е да не увиснем и тук на безконечен рейд, както пред Шанхай. След заставането на котва изкарах самичък вахтата от среднощ до 04. До Вампоа има още няколко часа път по река Джу Дзян, това е дълбокото пристанище, аванпорт на Гуанджоу (Кантон), докъдето ние не можем да стигнем заради газенето на нашия транспортен съд.
02.12. – 03.12.1987 година, порт Вампоа
На дневна светлина в близост не може да липсват рибарските корабчета, които тралят с обтегнати въжета, само че на този рейд преобладават бързоходните пасажери на въздушна възглавница. От тук е отправната точка за Хонконг, при добра видимост може да се види и Макао. Прекрасно място, очите ти да останат по островчета, които и за каменоломни, и за курорти стават. Оставили се на инерцията, че китайците много-много не бързат, на мостика се оформи компания, която вари кафета и даже върти палачинки. Оказа се, че водачът бродил с лодката из залива и се опитвал да притегли внимание по радиовръзката, само че съумял да откри кораба измежду останалите единствено по надписа. И нашите юнаци не са за упрекване, защото с китайско наречие „ Каравелов “ звучи като „ Ханавино “. Както и да е, ядосаният водач се качи на борда със зеленожълт цвят на лицето. Долу в машинното поделение се потрошихме от бързане, само че на десетата минута дадохме ход. Не ще стъписаш моряка с сходни аритмии.
На цялостни обороти винтът подвига мътилка. Плитичък залив с обозначен фарватер. Преместихме се с 60 благи, почти колкото дистанцията сред Бургас и Варна. Сега опасението е да не би китайците да продължат с бързането и да не успеем да се поразтъпчем на бряг. Слава Богу, попадам в група, която получава 6 часа независимост – от 16,00 до 22,00 часа.
Огромно количество саксии с цветя по тротоарите – на никое място другаде не съм виждал нещо толкоз прелестно. Изрядна непорочност, макар много строителни обекти. На мястото на към този момент изчезнала постройка разчистеният терен незабавно се трансформира в комерсиална повърхност. Временна, само че колкото – толкоз. Купих си картички с Великата китайска стена. Продават се единствено в пакет по 10, 7-8 от които са със сюжети, които не ме интересуват и не бих платил с долари. Излишък на старание ли е, или свръхотчетност, само че за покупка на два пълнителя за писалка издават фактура против паспорт. Близо до входа на пристанището единствено една скулптурна група – нереално осъществяване, ми хвана окото. Всъщност забележителният паметник по тези места е голямата моряшка торба, побита като масив посред тротоара. Ако по нехайство се сблъскаш с нея – неизбежно си контузен. И наложителната част. Влизаме в заведение, много посетено и шумно съвсем като в нашенска механа. Вече имаме опит с ужасяващото китайско пиво, да го назовем ракия, по-подходящо за предизвикателство на спонтанни аборти и знаем какво да си поръчаме. За да не сме просто пред голи чаши, оферират ни типово меню. На инцидентен принцип Мишо Градското забожда показалец някъде и след минута пред всеки от нас се появяват по десетина микрочинийки с нещо тестено, рибено, оризено, петмезено… Срещу смайваща самостоятелна сметка по три $. Това към този момент е по-приятно от цветята по улиците.
Преди контролата управляващите направиха щателна инспекция на кораба за укрити бегълци. Дори събраха екипажа в офицерския салет и техен представител, дружно с наш асистент капитан, обходи всички каюти.
04.12. – 08.12.1987 година, преход Вампоа - Сингапур
Вира двете котви. Отново се учим да се потим и гащеризоните наподобяват на тежки рицарски доспехи. Морска вода 26 градуса, температура в машинното поделение – 38. От помощен казан за отопление минаваме на климатик, а нещо сходно, единствено че в противоположна посока, ни чака след Порт Саид. Помпа високо налягане, трето придвижване на основен мотор, хвърля мазут, направи площадката бом бок. Трудно за пояснение е условието постоянно и при всевъзможни условия мотористът да може да размени механика – транспортен съд е това. Дали някъде по света елементарният служащ може да смени инженера, а здравната сестра – хирурга? Но сега ураган се завихря към таралежчето Хоцко Боцко. Тангото – машинният боцман. Опнал е нервите и на мотористи, и на механици.
Наближаваме Сингапур, а това отклонява всичко друго в друга посока. Няма по-предвидимо пристанище, тук всичко е бързане и разчитане на времето по минути. Оказва се, че сме с цели 12 часа напред от графика, на котва сме пред прелестния архитектурен контур на града, само че на процедура още не сме пристигнали. На мостика водят дневника по бележки на листчета, тъй като последните три дни би трябвало да се натаманят. Така че към момента не сме на рейда, а „ плаваме “ и ще пристигнем няколко минути след среднощ. Такса за едно денонощие, а екипажът ще може да слезе на обичайните две смени. Ако пристигнем в 11,00 преди обед, има време за гориво, само че няма време за моряка. А в този момент ще бъдем подготвени за отплаване в 23,10 часа. Навремето на екипажите преди Гибралтар се е „ налагало “ незабавно да стягат фундаменталните болтове на основния мотор. Какво ли не може да се измисли против „ наложително “ пристанище?
09.12.1987 година, Сингапур, рейда
На борда е единствено дежурната бригада. Чакаме бункеровчик, само че преди него идва лодка с механически шипшандлер. Кислородната бутилка се оказва без капачка. Сапан по средата, вира, само че бутилката се удари о борда с вентила и се чу злокобно свистене. Вторият монтьор незабавно изкомандва: „ Легни “! Проснахме се на палубата. Все отново съумях да видя, че бутилката се трансформира в мощен пропелер. От усукването сапанът се скъса и желязото цопна във водата. Добре че лодката изпод съумя да се отдръпна и избегне удара. Взаимна виновност – от наша страна неумело боравене с товарен кран, а доставената бутилка под високо налягане бе с изчезнала защитна капачка. Произшествието завърши с здрависване.
При изпълнена обществена стратегия даже не стъпих в магазин и си разреших да се шляя из този изумителен град, към този момент обзет от предпразнично въодушевление. Гигантски ексцентричен Дядо Коледа е преметнал през рамо зелен чувал, от рейдовата лодка се вижда паралелно с небостъргачите. И елха, и „ сняг “ от памук не липсват в този щедро озеленен град. Може да има международен туристически авторитет, само че той принадлежи на жителите си, които с усмихнато състрадание ни демонстрират своя Сингапур.
Малко преди среднощ към този момент сме на ход, само че нощта и Малакският проток принадлежат на противопиратската вахта. Капитанът забрани ваучър 2 в 1 във връзка рождения ден на Васо и покупката на японски мотоциклет от третия монтьор. Основателно. Около 02,30 часа и от мостика, и кърмата виждат бързоходен катер без светлини. Осветен с прожектор, анонимният безсрамник се мести на другия ръб. Обаче тук, с изключение на прожекторен вързоп, го чака и мощна бликам вода от пожарния шланг. Лишен от главното си преимущество – изненадата, катерът потегля да се търси шанса в друга посока.
А пред нас е Индийският океан. Обратният път към дома.
Това са мемоари в дневници, водени 3 414 дни на 13 кораба по морските трасета на света. От всичко 22 автобуса най-дългият е 291 дни, а най-краткият - 37, тогава се наложи да стана пациент на хирурзи. Освен хроника за моряшкото съществуване на ход, в пристанище, на котва, тетрадките съдържат миниатюри, етюди, анекдоти, очеркови скици, радиограми.
Нейко ДАМЯНОВ
29.11. – 01.12.1987 година, преход Шанхай – Вампоа
За първи път ми се случва да потегли към второ пристанище на една и съща страна. Невъобразимо количество чайки зад кърмата, като че ли сме траулер. Край бордовете водата към момента пази непрогледния жълтокафяв цвят на Синята река. В Китай реките нормално имат повече от едно име, Янцзъ не прави изключение. Няма нищо общо с естествения цвят на небето, само че не открих пояснение за странното название. Може би по времето, когато европейските ветроходи доближават далекоизточните крайбрежия, при опитите за прескачане на езиковата преграда са се получили отклонения, останали непроменени. Вероятно „ кръстници “ са португалските моряци. Все едно, Янцзъ или Синята река дели севера и юга на страната, край бреговете й преди повече от 4000 години е проходила китайската цивилизация.
След като морето и небето поуеднаквиха цветовете си, значи към този момент сме надалеч от Шанхай. Посоката е юг и единствено за една 4-часова вахта Източнокитайско море подвигна температурата от 16 на 18 градуса. А една радиограма подвигна настроението на целия екипаж. На 225-я ден след отплаването се роди момиченце на втория монтьор. Съвсем първоначално, в последните дни на април, с първа рожба се снабди и Бързака от палубна команда. Прекрасна символика за начало и завършек на автобуса. Стана величествен общокорабен ваучър.
Все на юг, морската вода стана 20 градуса и гащеризонът стартира да припомня, че е тежка работна дреха. Наближаваме пилотското място. Говори се, че товарът ни е подготвен – 400 тона метал. Нищо работа, може да го метнат за 7-8 часа, значимото е да не увиснем и тук на безконечен рейд, както пред Шанхай. След заставането на котва изкарах самичък вахтата от среднощ до 04. До Вампоа има още няколко часа път по река Джу Дзян, това е дълбокото пристанище, аванпорт на Гуанджоу (Кантон), докъдето ние не можем да стигнем заради газенето на нашия транспортен съд.
02.12. – 03.12.1987 година, порт Вампоа
На дневна светлина в близост не може да липсват рибарските корабчета, които тралят с обтегнати въжета, само че на този рейд преобладават бързоходните пасажери на въздушна възглавница. От тук е отправната точка за Хонконг, при добра видимост може да се види и Макао. Прекрасно място, очите ти да останат по островчета, които и за каменоломни, и за курорти стават. Оставили се на инерцията, че китайците много-много не бързат, на мостика се оформи компания, която вари кафета и даже върти палачинки. Оказа се, че водачът бродил с лодката из залива и се опитвал да притегли внимание по радиовръзката, само че съумял да откри кораба измежду останалите единствено по надписа. И нашите юнаци не са за упрекване, защото с китайско наречие „ Каравелов “ звучи като „ Ханавино “. Както и да е, ядосаният водач се качи на борда със зеленожълт цвят на лицето. Долу в машинното поделение се потрошихме от бързане, само че на десетата минута дадохме ход. Не ще стъписаш моряка с сходни аритмии.
На цялостни обороти винтът подвига мътилка. Плитичък залив с обозначен фарватер. Преместихме се с 60 благи, почти колкото дистанцията сред Бургас и Варна. Сега опасението е да не би китайците да продължат с бързането и да не успеем да се поразтъпчем на бряг. Слава Богу, попадам в група, която получава 6 часа независимост – от 16,00 до 22,00 часа.
Огромно количество саксии с цветя по тротоарите – на никое място другаде не съм виждал нещо толкоз прелестно. Изрядна непорочност, макар много строителни обекти. На мястото на към този момент изчезнала постройка разчистеният терен незабавно се трансформира в комерсиална повърхност. Временна, само че колкото – толкоз. Купих си картички с Великата китайска стена. Продават се единствено в пакет по 10, 7-8 от които са със сюжети, които не ме интересуват и не бих платил с долари. Излишък на старание ли е, или свръхотчетност, само че за покупка на два пълнителя за писалка издават фактура против паспорт. Близо до входа на пристанището единствено една скулптурна група – нереално осъществяване, ми хвана окото. Всъщност забележителният паметник по тези места е голямата моряшка торба, побита като масив посред тротоара. Ако по нехайство се сблъскаш с нея – неизбежно си контузен. И наложителната част. Влизаме в заведение, много посетено и шумно съвсем като в нашенска механа. Вече имаме опит с ужасяващото китайско пиво, да го назовем ракия, по-подходящо за предизвикателство на спонтанни аборти и знаем какво да си поръчаме. За да не сме просто пред голи чаши, оферират ни типово меню. На инцидентен принцип Мишо Градското забожда показалец някъде и след минута пред всеки от нас се появяват по десетина микрочинийки с нещо тестено, рибено, оризено, петмезено… Срещу смайваща самостоятелна сметка по три $. Това към този момент е по-приятно от цветята по улиците.
Преди контролата управляващите направиха щателна инспекция на кораба за укрити бегълци. Дори събраха екипажа в офицерския салет и техен представител, дружно с наш асистент капитан, обходи всички каюти.
04.12. – 08.12.1987 година, преход Вампоа - Сингапур
Вира двете котви. Отново се учим да се потим и гащеризоните наподобяват на тежки рицарски доспехи. Морска вода 26 градуса, температура в машинното поделение – 38. От помощен казан за отопление минаваме на климатик, а нещо сходно, единствено че в противоположна посока, ни чака след Порт Саид. Помпа високо налягане, трето придвижване на основен мотор, хвърля мазут, направи площадката бом бок. Трудно за пояснение е условието постоянно и при всевъзможни условия мотористът да може да размени механика – транспортен съд е това. Дали някъде по света елементарният служащ може да смени инженера, а здравната сестра – хирурга? Но сега ураган се завихря към таралежчето Хоцко Боцко. Тангото – машинният боцман. Опнал е нервите и на мотористи, и на механици.
Наближаваме Сингапур, а това отклонява всичко друго в друга посока. Няма по-предвидимо пристанище, тук всичко е бързане и разчитане на времето по минути. Оказва се, че сме с цели 12 часа напред от графика, на котва сме пред прелестния архитектурен контур на града, само че на процедура още не сме пристигнали. На мостика водят дневника по бележки на листчета, тъй като последните три дни би трябвало да се натаманят. Така че към момента не сме на рейда, а „ плаваме “ и ще пристигнем няколко минути след среднощ. Такса за едно денонощие, а екипажът ще може да слезе на обичайните две смени. Ако пристигнем в 11,00 преди обед, има време за гориво, само че няма време за моряка. А в този момент ще бъдем подготвени за отплаване в 23,10 часа. Навремето на екипажите преди Гибралтар се е „ налагало “ незабавно да стягат фундаменталните болтове на основния мотор. Какво ли не може да се измисли против „ наложително “ пристанище?
09.12.1987 година, Сингапур, рейда
На борда е единствено дежурната бригада. Чакаме бункеровчик, само че преди него идва лодка с механически шипшандлер. Кислородната бутилка се оказва без капачка. Сапан по средата, вира, само че бутилката се удари о борда с вентила и се чу злокобно свистене. Вторият монтьор незабавно изкомандва: „ Легни “! Проснахме се на палубата. Все отново съумях да видя, че бутилката се трансформира в мощен пропелер. От усукването сапанът се скъса и желязото цопна във водата. Добре че лодката изпод съумя да се отдръпна и избегне удара. Взаимна виновност – от наша страна неумело боравене с товарен кран, а доставената бутилка под високо налягане бе с изчезнала защитна капачка. Произшествието завърши с здрависване.
При изпълнена обществена стратегия даже не стъпих в магазин и си разреших да се шляя из този изумителен град, към този момент обзет от предпразнично въодушевление. Гигантски ексцентричен Дядо Коледа е преметнал през рамо зелен чувал, от рейдовата лодка се вижда паралелно с небостъргачите. И елха, и „ сняг “ от памук не липсват в този щедро озеленен град. Може да има международен туристически авторитет, само че той принадлежи на жителите си, които с усмихнато състрадание ни демонстрират своя Сингапур.
Малко преди среднощ към този момент сме на ход, само че нощта и Малакският проток принадлежат на противопиратската вахта. Капитанът забрани ваучър 2 в 1 във връзка рождения ден на Васо и покупката на японски мотоциклет от третия монтьор. Основателно. Около 02,30 часа и от мостика, и кърмата виждат бързоходен катер без светлини. Осветен с прожектор, анонимният безсрамник се мести на другия ръб. Обаче тук, с изключение на прожекторен вързоп, го чака и мощна бликам вода от пожарния шланг. Лишен от главното си преимущество – изненадата, катерът потегля да се търси шанса в друга посока.
А пред нас е Индийският океан. Обратният път към дома.
Това са мемоари в дневници, водени 3 414 дни на 13 кораба по морските трасета на света. От всичко 22 автобуса най-дългият е 291 дни, а най-краткият - 37, тогава се наложи да стана пациент на хирурзи. Освен хроника за моряшкото съществуване на ход, в пристанище, на котва, тетрадките съдържат миниатюри, етюди, анекдоти, очеркови скици, радиограми.
Нейко ДАМЯНОВ
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ