Започват да ни мачкат проблемите, които ни чакат на брега
ДАЛЕЧ НА ИЗТОК С КОРАБ „ КАРАВЕЛОВ “
10.12. – 26.12.1987 година, преход Сингапур – Мраморно море
С противопиратска вахта преминахме Малакския проток обикновено, само че наподобява в тези води не може без някакъв случай. Готвачът нагласил шкембе супа, само че не запомнил казана на подгревател без вода. В 3 след среднощ вахтата на мостика усетила задимяването и… дребния демон. Да забележим в този момент какъв брой време надстройката ще смърди на изгоряло?
Но проблемите с обонянието незабавно бяха туширани от общ преобладаващ център на възбуденост. Бяха раздадени митническите заявления с ангажимента да бъдат върнати при навлизането в Червено море. Десет дни през Индийския океан за размисъл, инвентаризация и изложение на „ стоката “. Дълъг автобус – дълъг лист, графите на формуляра са извънредно незадоволителни.
Наложи се да увещавам третия монтьор да отсрочи още малко почерпката за новия мотоциклет (втора приложимост, схваща се), с цел да не съответствува с Андреев ден. Много ми е специфичен, повече от рождения ми ден, имам татко и наследник Андрей. Стана ваучър с две стъкла китайска водка от специфичната. Позволих си двойна доза и слязох на вахта много пиян, както правеха миньорите от компанията на татко ми.
Върви ми край крайбрежията на Шри Ланка. Тези води са много топли за китове, само че ме мога да се заблудя, че видях присъщия гейзер и голямата опашка, които се изгубиха зад кърмата. Може би косатка? Все едно. Плувец, възвишен и спокоен като океана. И нещо доста по-рядко. От летния мостик видях в океана необятна линия, вид зебра, формирана от няколко срещудвижещи се водни пътеки – като разминаващи се ескалатори. Пресечена от кораба, зад кърмата линията образува нещо като гребен или цип.
Вече стартират да ни мачкат проблемите, които ни чакат на брега. Различни за всеки, само че въпреки че сме още на кораба, дистанцията посред ни се усилва. Според счетоводството на завръщането, 11 е повече от 243. Никой не брои многото от миналите дни, а се плаши от дребното оставащи. Мнозина от екипажа се оплакват от друга симптоматика на зъбобол. Едва ли всички са за стоматолог, просто по този начин избива нервното напрежение. Изобщо плаваме в неприятно въодушевление при положително време. Машинният и палубният боцман пишат протоколи за брак.
Ръмженето на началството към изпълнителския състав и назад подскочи с няколко октави. Графикът кое по кое време би трябвало да се свърши се извършва регулярно, само че началник механикът счита, че тези от „ арабския квартал “ освен не работят задоволително, ами мързелуват. През декември Червено море не е нажежената пещ, на която сме се пекли през лятото, само че все пак с Добчо се къпем в конска пот, когато лъскаме с гамлин и сапунада мазутните цистерни.
В деня на календарната зима Доки се прояви като подбудител на спокойствието и взе от целия екипаж кръвна проба за малария. Толкова доста се стараем да не приказваме за идния тест за СПИН, само че сходната процедура отприщи мнения. Айде бе, след приключенията в Банкок мина половин година, в случай че имаше нещо, до момента половината екипаж щеше да е измрял. Чистак сме!
С приближаването на Суец Червено море от ден на ден наподобява на естествено продължение на канала. Гъмжи от разминаващи се кораби. Поривист вятър и дъжд все по на север. Намек за среща със зимата след Порт Саид. Вече вървят ангажименти за промените към Нова година. Въпрос на чест е спазването на моряшкото предписание: тъй като след края на автобуса слизам, ще карам празничната вахта, а оставащият в екипажа Мишо Градското още с първата лодка ще гони трен за Пловдив. Уговорката скрепваме със непретенциозен бартер – той ми дава два кибрита, а получава половин тубичка паста за зъби. На двама от палубна команда се наложи с чоп да вземат решение кой ще кара Нова година на кораба, откакто на никого не му се прибира у дома. И това го има.
В деня, следван от най-дългата нощ, върнахме часовника с час обратно и най-сетне България се изравни с корабното време. Една триредова радиограма би могла да ми размени цялата международна класика, но… радистът не се сеща за мен.
След котва на рейда Суец цяла нощ шетахме из машинното поделение – миене на основен мотор, площадки и трапове. Призори персонално комерсиалният представител на БМФ в Египет, татко на четвъртия монтьор Росен Алексиев, почерпи бутилка уиски. Беше прелестна заран на откровения. Преди да понаправи главата Добчо призна, че сме построили здрав тим и можем да плаваме още девет месеца, без да се пропукаме. Босфора съм проспивал, само че не щеш ли в този момент при четвъртото прекосяване, Суец канал по пропих.
Веднага след Порт Саид „ Хоризонт “ проби и озвучи каютата ми. Навън към този момент не може да се излиза по фланелка, а на мостика включиха отоплението. Преди време мислех, че Егейският архипелаг е най-красивият пейзаж на море, само че след като видях перчемите на тропическите острови, трансформирах мнението си.
Двойна изненада за мен. Първата – че два дни преди рейда Варна вършим заседание на профгрупата. Втората – по-голямата, късият отчет, в който четвъртият монтьор Марин (с тази степен в екипажа са двама) „ напръска “ началник механика. Безработен ли е вахтеният? По-добре ли работи този, който бързо отстранява повреда, или оня, който я предотвратява? Кого да поощрим? Един върти през целия ден бойния чук, а различен навреме вижда, че хидрофорът излиза от параметър. И двамата са потребни, само че кой повече? Мотористите направиха доста за чистотата и порядъка в машинното поделение, само че не е ли демонстрация на надменност мярка за работата им да бъде аристократичният жест с бяла кърпичка върху механизмите? Имам взаимни вахти с Марин, безчет диалози, излизания в пристанищни градове, само че сякаш в този момент се срещам с него.
Турското наставление е през проливите да плаваме с 10 възeла, даже и при точното му съблюдаване към този момент приличаме на трен в разписанието си. Котва на рейда Варна след среднощ на 28 декември.
Това са мемоари в дневници, водени 3 414 дни на 13 кораба по морските трасета на света. От всичко 22 автобуса най-дългият е 291 дни, а най-краткият - 37, тогава се наложи да стана пациент на хирурзи. Освен хроника за моряшкото съществуване на ход, в пристанище, на котва, тетрадките съдържат миниатюри, етюди, анекдоти, очеркови скици, радиограми.
Нейко ДАМЯНОВ
10.12. – 26.12.1987 година, преход Сингапур – Мраморно море
С противопиратска вахта преминахме Малакския проток обикновено, само че наподобява в тези води не може без някакъв случай. Готвачът нагласил шкембе супа, само че не запомнил казана на подгревател без вода. В 3 след среднощ вахтата на мостика усетила задимяването и… дребния демон. Да забележим в този момент какъв брой време надстройката ще смърди на изгоряло?
Но проблемите с обонянието незабавно бяха туширани от общ преобладаващ център на възбуденост. Бяха раздадени митническите заявления с ангажимента да бъдат върнати при навлизането в Червено море. Десет дни през Индийския океан за размисъл, инвентаризация и изложение на „ стоката “. Дълъг автобус – дълъг лист, графите на формуляра са извънредно незадоволителни.
Наложи се да увещавам третия монтьор да отсрочи още малко почерпката за новия мотоциклет (втора приложимост, схваща се), с цел да не съответствува с Андреев ден. Много ми е специфичен, повече от рождения ми ден, имам татко и наследник Андрей. Стана ваучър с две стъкла китайска водка от специфичната. Позволих си двойна доза и слязох на вахта много пиян, както правеха миньорите от компанията на татко ми.
Върви ми край крайбрежията на Шри Ланка. Тези води са много топли за китове, само че ме мога да се заблудя, че видях присъщия гейзер и голямата опашка, които се изгубиха зад кърмата. Може би косатка? Все едно. Плувец, възвишен и спокоен като океана. И нещо доста по-рядко. От летния мостик видях в океана необятна линия, вид зебра, формирана от няколко срещудвижещи се водни пътеки – като разминаващи се ескалатори. Пресечена от кораба, зад кърмата линията образува нещо като гребен или цип.
Вече стартират да ни мачкат проблемите, които ни чакат на брега. Различни за всеки, само че въпреки че сме още на кораба, дистанцията посред ни се усилва. Според счетоводството на завръщането, 11 е повече от 243. Никой не брои многото от миналите дни, а се плаши от дребното оставащи. Мнозина от екипажа се оплакват от друга симптоматика на зъбобол. Едва ли всички са за стоматолог, просто по този начин избива нервното напрежение. Изобщо плаваме в неприятно въодушевление при положително време. Машинният и палубният боцман пишат протоколи за брак.
Ръмженето на началството към изпълнителския състав и назад подскочи с няколко октави. Графикът кое по кое време би трябвало да се свърши се извършва регулярно, само че началник механикът счита, че тези от „ арабския квартал “ освен не работят задоволително, ами мързелуват. През декември Червено море не е нажежената пещ, на която сме се пекли през лятото, само че все пак с Добчо се къпем в конска пот, когато лъскаме с гамлин и сапунада мазутните цистерни.
В деня на календарната зима Доки се прояви като подбудител на спокойствието и взе от целия екипаж кръвна проба за малария. Толкова доста се стараем да не приказваме за идния тест за СПИН, само че сходната процедура отприщи мнения. Айде бе, след приключенията в Банкок мина половин година, в случай че имаше нещо, до момента половината екипаж щеше да е измрял. Чистак сме!
С приближаването на Суец Червено море от ден на ден наподобява на естествено продължение на канала. Гъмжи от разминаващи се кораби. Поривист вятър и дъжд все по на север. Намек за среща със зимата след Порт Саид. Вече вървят ангажименти за промените към Нова година. Въпрос на чест е спазването на моряшкото предписание: тъй като след края на автобуса слизам, ще карам празничната вахта, а оставащият в екипажа Мишо Градското още с първата лодка ще гони трен за Пловдив. Уговорката скрепваме със непретенциозен бартер – той ми дава два кибрита, а получава половин тубичка паста за зъби. На двама от палубна команда се наложи с чоп да вземат решение кой ще кара Нова година на кораба, откакто на никого не му се прибира у дома. И това го има.
В деня, следван от най-дългата нощ, върнахме часовника с час обратно и най-сетне България се изравни с корабното време. Една триредова радиограма би могла да ми размени цялата международна класика, но… радистът не се сеща за мен.
След котва на рейда Суец цяла нощ шетахме из машинното поделение – миене на основен мотор, площадки и трапове. Призори персонално комерсиалният представител на БМФ в Египет, татко на четвъртия монтьор Росен Алексиев, почерпи бутилка уиски. Беше прелестна заран на откровения. Преди да понаправи главата Добчо призна, че сме построили здрав тим и можем да плаваме още девет месеца, без да се пропукаме. Босфора съм проспивал, само че не щеш ли в този момент при четвъртото прекосяване, Суец канал по пропих.
Веднага след Порт Саид „ Хоризонт “ проби и озвучи каютата ми. Навън към този момент не може да се излиза по фланелка, а на мостика включиха отоплението. Преди време мислех, че Егейският архипелаг е най-красивият пейзаж на море, само че след като видях перчемите на тропическите острови, трансформирах мнението си.
Двойна изненада за мен. Първата – че два дни преди рейда Варна вършим заседание на профгрупата. Втората – по-голямата, късият отчет, в който четвъртият монтьор Марин (с тази степен в екипажа са двама) „ напръска “ началник механика. Безработен ли е вахтеният? По-добре ли работи този, който бързо отстранява повреда, или оня, който я предотвратява? Кого да поощрим? Един върти през целия ден бойния чук, а различен навреме вижда, че хидрофорът излиза от параметър. И двамата са потребни, само че кой повече? Мотористите направиха доста за чистотата и порядъка в машинното поделение, само че не е ли демонстрация на надменност мярка за работата им да бъде аристократичният жест с бяла кърпичка върху механизмите? Имам взаимни вахти с Марин, безчет диалози, излизания в пристанищни градове, само че сякаш в този момент се срещам с него.
Турското наставление е през проливите да плаваме с 10 възeла, даже и при точното му съблюдаване към този момент приличаме на трен в разписанието си. Котва на рейда Варна след среднощ на 28 декември.
Това са мемоари в дневници, водени 3 414 дни на 13 кораба по морските трасета на света. От всичко 22 автобуса най-дългият е 291 дни, а най-краткият - 37, тогава се наложи да стана пациент на хирурзи. Освен хроника за моряшкото съществуване на ход, в пристанище, на котва, тетрадките съдържат миниатюри, етюди, анекдоти, очеркови скици, радиограми.
Нейко ДАМЯНОВ
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ