Дълбоко в Земята има повече вода, колкото в океаните. Това

Дълбоко в Земята има повече вода, колкото в океаните. Това е заключението от опити върху скали, типични за преходната зона в мантията - международен буферен пласт на 410 до 660 км под краката ни, който отделя горната от долната тога.

Резултатите се прибавят към все по-нарастващите доказателства, че в мантията има доста повече вода от допусканото до момента, най-вече хваната като йони в кристали на минерали, а не във формата на течна вода, оповестява News scientist.

" Ако изчисленията ни са верни, това значи, че има голямо количество вода надълбоко в Земята ", разяснява и Фей Хунджан (Fei Hongzhan) от Университета в Байройт, Германия. " Цялото количество е съвсем същото като масата на водата във всички международни океани ", разяснява тя.

Резултатите от опитите са оповестени в Science Advances.

Досега най-малко един екип откри богати на вода скални фрагменти във вулканични остатъци, пристигнали от мантията. Друг екип организира опити, които са посочили, че водата в тези дълбочини се е формирала там, а не е пристигнала на първичната планета благодарение на комети и метеорити, оповестява КРОСС.

" Голямото количество вода, хванато в скали в тази дълбока област на мантията, сигурно ще ни накара да мислим повече по отношение на това по какъв начин се е появило там или евентуално по какъв начин може постоянно да е било​ там от втвърдяването на мантията ", разяснява Стивън Джейкъбсън (Steven Jacobsen) от Северозападния университет на Илинойс, който не е част от изследването. " Това е основен въпрос за еволюцията на Земята, който се разгръща и до екзопланетите ", прибавя той.

Фей и неговите сътрудници заключават за съществуване на високо водно наличие в преходната зона на мантията посредством лабораторни опити върху синтетични скали, употребявани като модел на тези, които нормално се намират в посочения земен слой, както и един слой изпод.

Геофизични и сеизмични измервания към този момент са посочили, че вискозитетът на преходната зона на мантията е по-нисък от този в горния и долния пласт на мантията. Чрез своите опити екипът на Фей демонстрират, че измерените стойности на вискозитета съответстват с тези на един минерал, наименуван рингудит, който доминира в преходната зона на мантията.

За рингудита се знае, че се образува при високи температури и налягания на земната тога сред 525 и 660 км дълбочина. Рингудитът е незабравим с това, че в структурата му има хидроксидни йони - кислородни и водородни атоми. Този състав и фактът, че се образува надълбоко в земната тога демонстрира, че там се намира вода с размер, равностоен на три международни океана в преходната зона земна кора-мантия на 410-660 км дълбочина.

" Това съответствува с следения вискозитет в преходната зона на мантията ", отбелязвай Фей. " Затова заключихме, че този пласт би трябвало да е мокър ", добавя ученият.

Възприето е, че горният и долният пласт на мантията са сухи, само че към този момент учените спорят дали това важи и за преходния пласт сред тях. За своите лабораторни опити учените създават синтетични версии на ригудита от преходната зона, както и силикатни минерали с перовскитна конструкция, които доминират в долната тога.

Като пресмятат подвижността на дислокацията - лекотата, с която линеен недостатък или нарушаване на кристалната решетка може да се популяризира - учените вършат умозаключение за вискозитета. Колкото по-мобилна дислокацията, толкоз по-лесно се деформират кристалите, понижава вискозитетът и скалата е " по-течна ".

Това, което учените откриват, е, че прибавайки вода към рингудита, се понижава неговия вискозитет, и когато водата обгръща 1 до 2% от тежестта на скалата, вискозитетът съответствува тъкмо с този от изчисленият в действителни условия. " Ние дефинираме връзката сред водното наличие и подвижността на дислокацията, след което използваме резултата да изчислим водното наличие в преходната зона ", изяснява Фей.

" Тези доста мъчно и доста добре извършени опити са част от разширяващата се картина, получена от лабораторни и полеви наблюдения посредством геофизични и естествени изследвания, която демонстрира, че преходната зона на манията евентуално е дом на доста количество вода ", разяснява Греъм Пиърсън (Graham Pearson) от Университета на Албърта, Канада.