Защо по другите соц държави има музеи на социалистическия терор, а в България – на социалистическото „изкуство“?
Да, за какво? Терорът тук „ изкуство “ ли е бил?
Във варшавския музей на съпротивата има секция за годините след Втората международна и комунистическия режим.
В Унгария, в Будапеща има музей, наименуван „ Къщата на терора (или ужаса) “ – House of Terror. Посветен е на ужасите на двата режима – нацисткия и комунистическия.
В Прага, Чехия има музей на социалистическия гнет.
В България има музей на социалистическото… изкуство.
Коя страна едно време назоваха най-верния съдружник на ссср? Коя страна беше най-верният домакински любим на ватенките? А, да, сетих се.
Тия социалистически „ изкуства “ – без обяснението какво съставлява режимът и каква месомелачка е – за младите съставляват артефакти за удивление, нещо като древноримските или старогръцките артефакти по музеите. А на Рим и Атина ние се възхищаваме като на антични цивилизации, татковци на демокрацията и правото, нали?
Музей--> древни--> удивление. Схващате ли?
Нещо, което би трябвало да бъде „ Музей на комунистическите закононарушения “ е окичено с „ … на социалистическото ИЗКУСТВО “. Човек ще си каже, че пребитите в мазето на Московска, изтръгнатите нокти, рязането и систематичният побой по време на „ разпит “ е било изкуство.
Да сложиш нещо в музей, без пояснение, е равностойно на това да го възвеличиш.
И никак не си въобразявайте, че това е инцидентно тук.
Казва се агитация. И още веднъж смърди на сельодка, самогон и непрани ватенки.
Както казахме, в Чехия има музей на социалистическия гнет. Там ясно се демонстрират историите на жертвите и за какво социализмът е злобен и рисков.
Помирисвате ли разликата?
Музеят е място с пояснения. Обясненията дават подтекст. Контекстът е обучение. У нас „ образованието “ на всички равнища ни докара до такава степен, че тълпи от правоверни комсомолци са си въобразили, че пазенето на МОЧА им е цел в живота и че въпросният МОЧА е част от същинската им история, а не от пренаписаната ѝ имитация, скалъпена по мазетата на кгб.
Музей? Добре. Но, съгласно мен, вътре – на това „ изкуство “ – би трябвало да има табелки, които изясняват по какъв начин Художникът Х е бил заставен да прави ТОВА пропагандно нещо, наречено „ социалистически натурализъм “, а не каквото е желал. Друга табелка да осведоми посетителя, че Художникът Y и Скулпторът Z са били „ наши хора “, близки на политбюро и са им тикали „ изкуството “ в очите на хората принудително и че другите художници са били забранявани и изтиквани, с цел да могат Y и Z да пробиват нагоре.
Информативна стойност.
Също и обяснението, че даже студенти по (да речем) химия са били принуждавани да учат „ История на бкп “, пишели са им оценки, та отлични химици са били късани по „ История на бкп “ и с кариерите им е било свършено. Докато слагачите и „ наште хора “ са изкласявали пред и над всички.
Информативна стойност.
Как „ децата на дейни борци “ са летели по обществената стълбица, до момента в който си бъркат в носа, а можещите и знаещите са работили в жалки предприятия, мини, училищен столове, репове, фабрики…
В Германия учат „ Моята битка “ на хитлер, само че по избран метод – с редакторски бележки в книгата и с училищен пояснения. „ Моята битка “ не е позволена за продажба в истинския си тип, тъй като се смята за нацистка агитация. Продава се единствено просветителното копие – това с разяснителните бележки от редактор, които деликатно акцентират ЗАЩО написаното е неверно и рисково.
Разбира се, в България в този момент путинистите и елементарните фашисти са се възпалили по тематиката за „ свободата на словото “ и „ другата позиция “ (докато популяризират режим, който желае да забрани и двете и до момента в който те самите не са прочели и един ред „ друга позиция “), та си мисля, че, в случай че ги питаме, те ще кажат, че цензурираната версия на „ Моята битка “ е светотатство по отношение на „ свободата на словото “. Но тях си ги знаем. Затова все по-рядко ги питаме каквото и да било или изобщо контактуваме с тях…
Но да се върнем на „ Моята битка “ и Германия. За да не се чудите за триумфите на двете ери – сложете Германия от през днешния ден и последните 5 десетилетия и до нея сложете Германия на хитлер.
Така… в случай че сте се убедили коя от двете е по-добра и сполучлива, може би разбирате за какво би трябвало да се доверите на решението на германците да преподават „ Моята битка “ с редакторски бележки.
Контекст, уважаеми зрители… подтекст. Той е значителната разлика в предаването и приемането на информацията от незнаещите и занапред попиващите информацията, която чакаме да обработят в мозъчетата си, та да нямаме повече било Бухенвалд, било Белене.
Но ние имаме социалистическо ИЗКУСТВО, имаме соц носталгици, имаме притежатели на западни коли, препичащи се на гръцки плажове, пишейки по какъв начин при бай тошо било по-добре, до момента в който се наливат с узо на мраморните пясъци, до които едно време се стигаше единствено в фантазиите или с риск 1:10 за патрон в тила – на границата. Един стигне, десетима ги закопаят.
Защо си припомняме всичко това?
Защото наследниците на алената чума и алените принцове са изпълзели отново от дупките си, с цел да ни подсещат какъв брой хубаво се живеело тогава, а другите чумави употребяват вълнàта, с цел да ни обяснят по какъв начин русията ни чака в прегръдката си и че всеки различен избор би бил гибелен за нас.
И народът кълве като шаран на бастун. Мàни, че е без примамка, ами то и кукичка няма; на гол бастун кълват. Забравили печатите, стригането, не запомнили кои хора изкопаха първите тунели на метрото, не запомнили Ловеч и Белене, не запомнили Скравена, не запомнили какво можеше да се купи с келявата заплата от това време, не запомнили по какъв начин живеят сега и неспособни да създадат обикновено сравнение…
… те кълват като шаран на бастун.
И в този момент всякакви „ политици “ плашат с война с русия и ни карат, живеейки в боязън от „ асвабадителите “ да се навеждаме отново и да бъдем същински Троянски кон в Европейски Съюз и НАТО.
Ще се самоцитирам от ето този текст:
„ Знаете ли го тоя анекдот за Манчестър Сити:
какво нямаше преди 15 години? Spotify, TikTok, Instagram, почитатели на Ман Сити.
Идеята на шегата е, че Сити си беше средняшки тим постоянно и вечно, но се наляха едни пари преди (не много) време и станаха първенци и отново, и отново. И… хоп!—изведнъж започнаха да се появяват „ почитатели на Ман Сити “.
Знаете ли какво нямаше преди трийсетина години? Русофили.
Падна Желязната завеса и всички желаеха американски дънки, американски дъвки, холивудски филми (на незаконни вехаески, схваща се), немски коли, японски тв приемници, никой не говореше за необятната съветска психика и необятната дрън-дрън не-знам-си-какво на съветската нематериалност. Никой не ламтеше за Лада (то и в този момент не ламти) “.
После – 2000 година – пристигна „ цар “ путин и стартира да налива пари в про-руска агитация из някогашните спътници. Оттогава, малко по малко, се стартира със „ спомените “ какъв брой хубаво било едно време, стартира да се приказва по какъв начин Западът (митичният ОБЩ запад) е нефелен, развален, злобен, заплашителен, тогава стартира с пропагандата за великия солдат. Тогава – в България – ни докараха един екскурзиант да ни ръководи и от този момент в политиката започнаха да насаждат популисти, да връщат поклонението пред музейния селяндур с потурите, да припомнят за величието на работническата класа vs. интелигенцията. Така – лека-полека… "
…
И не знам за какво, само че сетих за нещо от края на предходната година. По-точно от 20 декември. Спомен за едно събитие, което предизвика у мен три въпроса.
Събитието е честването на 80 години от подвига на героя капитан Димитър Списаревски.
На честването участва Радев. Радев сподели: „ Списаревски продължава да предизвика равнодушните и да стряска всеки, който търгува с политическия суверенитет и достолепието на България “.
Честването се организира в крайния квартал на София – ж.к. Дружба 1.
Присъства и военният министър Тодор Тагарев. Той сподели нещо, което президентът не сподели (подозирам, че в никакъв случай не би споделил, а именно): „ Ценим подвига на всеки български боец, отдал живота си за България. Капитан Димитър Списаревски е отличен образец за това. ИМЕТО МУ БЕ ЗАБРАВЕНО Пожарна охрана ВРЕМЕ НА КОМУНИЗМА. Неговата история и героизъм ни дават самочувствие да се гордеем, че сме българи и можем да се съпоставяме с най-хубавите военновъздушни сили “.
Да…
Та ето ги и трите въпроса, които това събитие и това говорене породиха у мен:
1. харесва ли ни да чуваме името на героят Капитан Димитър Списаревски от устата на Радев?
2. Радев сподели: „ Списаревски стряска всеки, който търгува с политическия суверенитет и достолепието на България “. Способен ли е да повтори това пред огледалото?
3. за какво паметникът на героя се намира в крайния квартал на София, до момента в който най-високо в столицата и на най-централно място се издига монумент на руските бойци, които даже не са се сражавали на територията на България?
А знаете по какъв начин почитателите на говорилия там лудо пазят непознатия монумент, до момента в който се преструват, че милеят за българските герои.
Понеже, за себе си, знам отговорите и на трите въпроса, ще препоръчам на всеки, който желае да резервира здравия разсъдък и любовта към истината и България у децата си, самичък да ги учи на история, а не да чака на учебно заведение и институции, тъй като там най-вече да научат за социалистическото „ изкуство “ и какъв брой по-добре е било по времето на тошо тиквата, Ловеч, Скравена, Белене, братушките и алените принцове от политбюро, за които можеше и имаше всичко, до момента в който българи убиваха българи по границата на България.
...
____________________
Този коментар показва персоналното мнение на създателя
и може да не съответствува с позициите на редакцията на Novini.bg.
Последвайте канала на
Във варшавския музей на съпротивата има секция за годините след Втората международна и комунистическия режим.
В Унгария, в Будапеща има музей, наименуван „ Къщата на терора (или ужаса) “ – House of Terror. Посветен е на ужасите на двата режима – нацисткия и комунистическия.
В Прага, Чехия има музей на социалистическия гнет.
В България има музей на социалистическото… изкуство.
Коя страна едно време назоваха най-верния съдружник на ссср? Коя страна беше най-верният домакински любим на ватенките? А, да, сетих се.
Тия социалистически „ изкуства “ – без обяснението какво съставлява режимът и каква месомелачка е – за младите съставляват артефакти за удивление, нещо като древноримските или старогръцките артефакти по музеите. А на Рим и Атина ние се възхищаваме като на антични цивилизации, татковци на демокрацията и правото, нали?
Музей--> древни--> удивление. Схващате ли?
Нещо, което би трябвало да бъде „ Музей на комунистическите закононарушения “ е окичено с „ … на социалистическото ИЗКУСТВО “. Човек ще си каже, че пребитите в мазето на Московска, изтръгнатите нокти, рязането и систематичният побой по време на „ разпит “ е било изкуство.
Да сложиш нещо в музей, без пояснение, е равностойно на това да го възвеличиш.
И никак не си въобразявайте, че това е инцидентно тук.
Казва се агитация. И още веднъж смърди на сельодка, самогон и непрани ватенки.
Както казахме, в Чехия има музей на социалистическия гнет. Там ясно се демонстрират историите на жертвите и за какво социализмът е злобен и рисков.
Помирисвате ли разликата?
Музеят е място с пояснения. Обясненията дават подтекст. Контекстът е обучение. У нас „ образованието “ на всички равнища ни докара до такава степен, че тълпи от правоверни комсомолци са си въобразили, че пазенето на МОЧА им е цел в живота и че въпросният МОЧА е част от същинската им история, а не от пренаписаната ѝ имитация, скалъпена по мазетата на кгб.
Музей? Добре. Но, съгласно мен, вътре – на това „ изкуство “ – би трябвало да има табелки, които изясняват по какъв начин Художникът Х е бил заставен да прави ТОВА пропагандно нещо, наречено „ социалистически натурализъм “, а не каквото е желал. Друга табелка да осведоми посетителя, че Художникът Y и Скулпторът Z са били „ наши хора “, близки на политбюро и са им тикали „ изкуството “ в очите на хората принудително и че другите художници са били забранявани и изтиквани, с цел да могат Y и Z да пробиват нагоре.
Информативна стойност.
Също и обяснението, че даже студенти по (да речем) химия са били принуждавани да учат „ История на бкп “, пишели са им оценки, та отлични химици са били късани по „ История на бкп “ и с кариерите им е било свършено. Докато слагачите и „ наште хора “ са изкласявали пред и над всички.
Информативна стойност.
Как „ децата на дейни борци “ са летели по обществената стълбица, до момента в който си бъркат в носа, а можещите и знаещите са работили в жалки предприятия, мини, училищен столове, репове, фабрики…
В Германия учат „ Моята битка “ на хитлер, само че по избран метод – с редакторски бележки в книгата и с училищен пояснения. „ Моята битка “ не е позволена за продажба в истинския си тип, тъй като се смята за нацистка агитация. Продава се единствено просветителното копие – това с разяснителните бележки от редактор, които деликатно акцентират ЗАЩО написаното е неверно и рисково.
Разбира се, в България в този момент путинистите и елементарните фашисти са се възпалили по тематиката за „ свободата на словото “ и „ другата позиция “ (докато популяризират режим, който желае да забрани и двете и до момента в който те самите не са прочели и един ред „ друга позиция “), та си мисля, че, в случай че ги питаме, те ще кажат, че цензурираната версия на „ Моята битка “ е светотатство по отношение на „ свободата на словото “. Но тях си ги знаем. Затова все по-рядко ги питаме каквото и да било или изобщо контактуваме с тях…
Но да се върнем на „ Моята битка “ и Германия. За да не се чудите за триумфите на двете ери – сложете Германия от през днешния ден и последните 5 десетилетия и до нея сложете Германия на хитлер.
Така… в случай че сте се убедили коя от двете е по-добра и сполучлива, може би разбирате за какво би трябвало да се доверите на решението на германците да преподават „ Моята битка “ с редакторски бележки.
Контекст, уважаеми зрители… подтекст. Той е значителната разлика в предаването и приемането на информацията от незнаещите и занапред попиващите информацията, която чакаме да обработят в мозъчетата си, та да нямаме повече било Бухенвалд, било Белене.
Но ние имаме социалистическо ИЗКУСТВО, имаме соц носталгици, имаме притежатели на западни коли, препичащи се на гръцки плажове, пишейки по какъв начин при бай тошо било по-добре, до момента в който се наливат с узо на мраморните пясъци, до които едно време се стигаше единствено в фантазиите или с риск 1:10 за патрон в тила – на границата. Един стигне, десетима ги закопаят.
Защо си припомняме всичко това?
Защото наследниците на алената чума и алените принцове са изпълзели отново от дупките си, с цел да ни подсещат какъв брой хубаво се живеело тогава, а другите чумави употребяват вълнàта, с цел да ни обяснят по какъв начин русията ни чака в прегръдката си и че всеки различен избор би бил гибелен за нас.
И народът кълве като шаран на бастун. Мàни, че е без примамка, ами то и кукичка няма; на гол бастун кълват. Забравили печатите, стригането, не запомнили кои хора изкопаха първите тунели на метрото, не запомнили Ловеч и Белене, не запомнили Скравена, не запомнили какво можеше да се купи с келявата заплата от това време, не запомнили по какъв начин живеят сега и неспособни да създадат обикновено сравнение…
… те кълват като шаран на бастун.
И в този момент всякакви „ политици “ плашат с война с русия и ни карат, живеейки в боязън от „ асвабадителите “ да се навеждаме отново и да бъдем същински Троянски кон в Европейски Съюз и НАТО.
Ще се самоцитирам от ето този текст:
„ Знаете ли го тоя анекдот за Манчестър Сити:
какво нямаше преди 15 години? Spotify, TikTok, Instagram, почитатели на Ман Сити.
Идеята на шегата е, че Сити си беше средняшки тим постоянно и вечно, но се наляха едни пари преди (не много) време и станаха първенци и отново, и отново. И… хоп!—изведнъж започнаха да се появяват „ почитатели на Ман Сити “.
Знаете ли какво нямаше преди трийсетина години? Русофили.
Падна Желязната завеса и всички желаеха американски дънки, американски дъвки, холивудски филми (на незаконни вехаески, схваща се), немски коли, японски тв приемници, никой не говореше за необятната съветска психика и необятната дрън-дрън не-знам-си-какво на съветската нематериалност. Никой не ламтеше за Лада (то и в този момент не ламти) “.
После – 2000 година – пристигна „ цар “ путин и стартира да налива пари в про-руска агитация из някогашните спътници. Оттогава, малко по малко, се стартира със „ спомените “ какъв брой хубаво било едно време, стартира да се приказва по какъв начин Западът (митичният ОБЩ запад) е нефелен, развален, злобен, заплашителен, тогава стартира с пропагандата за великия солдат. Тогава – в България – ни докараха един екскурзиант да ни ръководи и от този момент в политиката започнаха да насаждат популисти, да връщат поклонението пред музейния селяндур с потурите, да припомнят за величието на работническата класа vs. интелигенцията. Така – лека-полека… "
…
И не знам за какво, само че сетих за нещо от края на предходната година. По-точно от 20 декември. Спомен за едно събитие, което предизвика у мен три въпроса.
Събитието е честването на 80 години от подвига на героя капитан Димитър Списаревски.
На честването участва Радев. Радев сподели: „ Списаревски продължава да предизвика равнодушните и да стряска всеки, който търгува с политическия суверенитет и достолепието на България “.
Честването се организира в крайния квартал на София – ж.к. Дружба 1.
Присъства и военният министър Тодор Тагарев. Той сподели нещо, което президентът не сподели (подозирам, че в никакъв случай не би споделил, а именно): „ Ценим подвига на всеки български боец, отдал живота си за България. Капитан Димитър Списаревски е отличен образец за това. ИМЕТО МУ БЕ ЗАБРАВЕНО Пожарна охрана ВРЕМЕ НА КОМУНИЗМА. Неговата история и героизъм ни дават самочувствие да се гордеем, че сме българи и можем да се съпоставяме с най-хубавите военновъздушни сили “.
Да…
Та ето ги и трите въпроса, които това събитие и това говорене породиха у мен:
1. харесва ли ни да чуваме името на героят Капитан Димитър Списаревски от устата на Радев?
2. Радев сподели: „ Списаревски стряска всеки, който търгува с политическия суверенитет и достолепието на България “. Способен ли е да повтори това пред огледалото?
3. за какво паметникът на героя се намира в крайния квартал на София, до момента в който най-високо в столицата и на най-централно място се издига монумент на руските бойци, които даже не са се сражавали на територията на България?
А знаете по какъв начин почитателите на говорилия там лудо пазят непознатия монумент, до момента в който се преструват, че милеят за българските герои.
Понеже, за себе си, знам отговорите и на трите въпроса, ще препоръчам на всеки, който желае да резервира здравия разсъдък и любовта към истината и България у децата си, самичък да ги учи на история, а не да чака на учебно заведение и институции, тъй като там най-вече да научат за социалистическото „ изкуство “ и какъв брой по-добре е било по времето на тошо тиквата, Ловеч, Скравена, Белене, братушките и алените принцове от политбюро, за които можеше и имаше всичко, до момента в който българи убиваха българи по границата на България.
...
____________________
Този коментар показва персоналното мнение на създателя
и може да не съответствува с позициите на редакцията на Novini.bg.
Последвайте канала на
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ