Проучване: България изостава в развитието на проекти с изкуствен интелект
България изостава в развиването на планове с изкуствен интелект (AI). Това демонстрира изследване на Papazoglu et al. за 2023 година София заделя едвам 0,62% от средствата за цифровизация за планове за AI. Единствената страна, която дава по-малко от нас, е Нидерландия с 0,59%.
Изследването преглежда средствата от инструмента Next Generation EU (NGEU) и неговия Механизъм за възобновяване и резистентност (RRF), които съставляват 70% от общите вложения в цифровизацията.
За България са отпуснати 10,18 млн. евро от общо 117 милиарда евро, показани от NGEU за цифрова промяна. Най-отпред е Италия със заделени 42 милиарда евро. Прогнозите за промишлеността демонстрират, че до 2030 година приносът на AI към световната стопанска система ще надвишава 11 трлн. евро. Изкуственият разсъдък към този момент трансформира икономическия пейзаж и се трансформира в съществена мощ за разнообразни браншове.
Очаква се AI, дружно с роботиката, да доведат до основаването на към 60 млн. нови работни места в международен мащаб до 2025 година Въпреки оптимистичните упования обаче провокациите остават, отбелязва бизнес рубриката на bTV.
Велина Лилянова, откривател в Службата за проучвания на Европейския парламент, посочва някои от тях като регулаторни бариери, дефицит на цифрови умения, ниски равнища на цифровизация на фирмите и проблеми с доверието.
Европейската комисия слага амбициозни цели за 2030 година Стремежът е 90% от дребните и междинните предприятия в Европейски Съюз да реализират най-малко главно равнище на цифрова активност, а 75% от фирмите в Европейски Съюз да внедрят технологии като калкулации в „ облак “, изкуствен интелект и огромни данни.
