Кой притежава Арктика?
През август 2019 година някогашният президент на Съединени американски щати Доналд Тръмп влезе в интернационалните заглавия, когато изрази интерес към закупуването на Гренландия, най-големият остров в света, който се люлее на ръба на ледения Северен ледовит океан. Както се оказа, Гренландия не се продава и Тръмп беше необятно осмиван поради дипломатическите си неточности. И въпреки всичко мнозина се чудеха какво може да стои зад този невиждан ход - и дали може да има нещо общо с възходящия интерес на Съединените щати да имат парче от Арктика.
Съединени американски щати са една от осемте народи към Арктика – дружно с Канада, Дания, Финландия, Исландия, Норвегия, Русия и Швеция – които сега се борят за благосъстоятелност върху замръзналите морета в района. Няколко от страните към този момент подадоха публични документи до орган на Организация на обединените нации, претендирайки за елементи от голямото дъно на Арктика. Изменението на климата също по този начин отваря затворените преди лед води на Арктика, което прави района по-достъпен от всеки път. „ Въз основа на актуалните трендове прогнозите, че Арктика ще бъде изцяло без лед, [че това ще се случи] към 2040 или 2050 година “, сподели Ричард Пауъл, полярен географ в Института за полярни проучвания на Скот към университета в Кеймбридж в Съединените щати.
Този прилив на интерес към района беше наименуван „ битката за Арктика “ или по-сензационно „ новата Студена война “, тъй като Русия и Съединените щати са огромни играчи. Но макар опциите, които районът дава, може ли Арктическият океан в действителност да бъде благосъстоятелност на някого? И за какво толкоз доста страни желаят дял в този пейзаж от плаващи айсберги и полярни мечки?
Има явен отговор на втория въпрос: Арктика има големи ресурси от петрол и газ. Морското дъно под Северния ледовит океан съдържа почти 90 милиарда барела нефт — към 13% от неоткритите петролни ресурси в света — и почти 30% от неизползвания природен газ на планетата, съгласно Администрацията за енергийна информация на Съединени американски щати.
Преди век това голямо минерално благосъстояние би било недостижимо, тъй като ни липсваше технологията да го експлоатираме. Тогава страните бяха лимитирани до проучване единствено на тъничък откъслек море по крайбрежието си, до момента в който региони на далечен океан, като дълбоката Арктика, бяха избрани като намерено море, което не принадлежи на никоя страна. Но с големия софтуерен прогрес през последните десетилетия отдалечените сектори от океана стават все по-достъпни. Това принуди интернационалните законодатели да играят на догонване и да разширят дефинициите за това къде страните могат законно да изследват.
Понастоящем, според контракт, наименуван Конвенция на Организация на обединените нации по морско право (UNCLOS), подписалите страни могат да експлоатират запаси от морското дъно до 370 километра от своите брегови линии. Но в случай че дадена страна може да даде доказателства, че избрани геоложки характерности на морското дъно, ситуирани по-далеч от тази граница от 200 благи, са свързани с континенталната суша на нацията, тогава юрисдикцията на страната може да бъде разширена по-дълбоко в морето.
„ [Държавите] събират данните, вършат искане, след което Комисията за границите на континенталния шелф [назначен от Организация на обединените нации орган] взема решение дали одобряват претекстовете или не “, сподели Пауъл.
В Арктика този метод слага огромни сектори от в миналото недостижим океан за присвояване от близките народи, известни като „ Арктика 8 “. Много от техните изказвания в този момент се концентрират върху хребета Ломоносов, голяма, дълбоководна геоложка характерност, която се простира през Северния ледовит океан. Няколко народи настояват, че този било е продължение на техния континентален шелф, изказване, което би могло да им обезпечи достъп до по-големи площи от дъното на Арктика и затова до голямо минерално благосъстояние.
Дългата игра
Всичко това сочи към бъдеще, в което разнообразни народи в действителност ще имат части от Северния ледовит океан, всяка с друга степен на власт. Русия и Канада, да вземем за пример, залагат двете най-големи искания, което неизбежно ще даде на тези народи повече районно въздействие.
Разделянето на Арктика обаче надали ще се случи доста скоро. От една страна, събирането на доказателства за морското дъно, правенето на подробни отчети и прекосяването през комплицираната просвета за изказванията на нациите е интензивна процедура, която едвам в този момент е почнала.
„ Самият развой на взимане на решение по тези изказвания ще отнеме евентуално десетилетия. Някои хора предвиждат няколко десетилетия, само че сигурно години “, сподели Пауъл. Дори и страните да получат зелена светлина, те ще би трябвало да поемат големите разноски за изпращане на корабите си до Арктика, създаване на дълбоководна инфраструктура и рандеман на нефт и газ от благи под повърхността.
„ Не става въпрос единствено за топенето на леда. Все още е изолирана среда. Все още има сложни морета и айсберги и е доста мъчно да се получи застраховка за работа “, сподели Пауъл. „ Има цялостен набор от други въпроси, които са свързани с това дали това е практично. “
Следователно на този стадий претенциите на страните към Арктика са най-вече предварителни, сподели Ейми Лорън Лъвкрафт, професор по политически науки в университета на Аляска Феърбанкс и шеф на Центъра за проучвания на политиката в Арктика. „ Много от това, което се разделя, няма нищо общо с непосредствена потребност. Става въпрос за „ да вземем каквото можем по UNCLOS, тъй че да имаме достъп до цялото това пространство в бъдеще “, сподели тя.
И въпреки всичко, би трябвало ли в този момент да се тревожим какво в последна сметка ще направи собствеността върху Арктика, даже в случай че тази действителност е към момента след десетилетия? Може ли битката на нациите за достъп до нефт да провокира война? И по какъв начин напорът от гладни за запаси страни ще се отрази на нежната екология в района?
Непроверена употреба?
Пауъл сподели, че резултатите върху Арктика ще се дефинират от общата световна обстановка, когато нациите най-сетне се намесят. „ Човек може да си показа свят, в който има повече спорове и безпокойствие за разнообразни неща, и в този сюжет това би било неприятна вест за Арктика Но тогава можете също да си визиите увеличение на световната организация за битка с изменението на климата ", което може да подтикне страните да работят дружно за по-добро контролиране на околната среда, сподели Пауъл. „ Определено считам, че зависи от други, по-широки проблеми. “
Лъвкрафт сподели, че е по-предпазлив оптимист. „ Ако си сложа шапката на безспорен природозащитник, правилно е, Арктика ще се употребява повече. “ Тя обаче добави: „ Не мисля, че това е конкуренция към дъното “. С други думи, Арктика ще бъде притежавана и изследвана, само че това не значи безусловно, че ще бъде унищожена.
Причината е, че прекалено много виси на косъм. Например, студените води на Арктика, които към този момент са застрашени от изменението на климата, поддържат питателните вериги, които са от изгода за цялата планета. Лъвкрафт сподели, че държавните управления схващат решаващото значение на отбраната на този запас.
Има доказателство в Арктическия съвет, основан през 90-те години от осемте арктически народи. Той предизвиква съдействието сред разнообразни страни и локални общности в района, „ по-специално по въпросите на устойчивото развиване и опазването на околната среда в Арктика “, се споделя в уеб страницата на съвета.
Лъвкрафт сподели, че страните имат предпочитание да защитят политическата и екологична непоклатимост в региона; те не се втурват сляпо към бедствието. „ Хората са склонни да мислят единствено за Арктика от позиция на околната среда или в тези остарели термини от Студената война. Но това е доста по-нюансирано и има доста благосклонност “, сподели тя.
Това съдействие може да стане все по-решаващо, защото други, неарктически народи, като Китай, нарастват интереса към района. „ Те в никакъв случай няма да бъдат арктическа страна, само че имат пари. Те ще употребяват тази мека мощ, с цел да основават взаимни предприятия [с арктически нации] и всевъзможни други способи да бъдат в Арктика “, сподели Лъвкрафт. Основен въпрос тогава става дали Арктика 8 ще се сплоти, с цел да отбрани района от употреба, сподели Лъвкрафт.
Тя добави, че фиксацията към националната „ битка за Арктика “ може да отвлича вниманието на хората от по-голяма и по-непосредствена опасност за района: изменението на климата. Собствеността ще промени лицето на Арктика, само че изменението на климата оформя пейзажа окончателно сега, написа meteobalkans.
" В скоро време няма да имаме война в Арктика. Това, което ще имаме, е фундаментално разстройване в екосистемата ", сподели Лъвкрафт. „ Какво могат да създадат [осемте арктически страни], с цел да стопанисват по-добре този запас? Защо да не вложим повече сила в отбраната на това бъдеще за общото богатство на човечеството? “
Съединени американски щати са една от осемте народи към Арктика – дружно с Канада, Дания, Финландия, Исландия, Норвегия, Русия и Швеция – които сега се борят за благосъстоятелност върху замръзналите морета в района. Няколко от страните към този момент подадоха публични документи до орган на Организация на обединените нации, претендирайки за елементи от голямото дъно на Арктика. Изменението на климата също по този начин отваря затворените преди лед води на Арктика, което прави района по-достъпен от всеки път. „ Въз основа на актуалните трендове прогнозите, че Арктика ще бъде изцяло без лед, [че това ще се случи] към 2040 или 2050 година “, сподели Ричард Пауъл, полярен географ в Института за полярни проучвания на Скот към университета в Кеймбридж в Съединените щати.
Този прилив на интерес към района беше наименуван „ битката за Арктика “ или по-сензационно „ новата Студена война “, тъй като Русия и Съединените щати са огромни играчи. Но макар опциите, които районът дава, може ли Арктическият океан в действителност да бъде благосъстоятелност на някого? И за какво толкоз доста страни желаят дял в този пейзаж от плаващи айсберги и полярни мечки?
Има явен отговор на втория въпрос: Арктика има големи ресурси от петрол и газ. Морското дъно под Северния ледовит океан съдържа почти 90 милиарда барела нефт — към 13% от неоткритите петролни ресурси в света — и почти 30% от неизползвания природен газ на планетата, съгласно Администрацията за енергийна информация на Съединени американски щати.
Преди век това голямо минерално благосъстояние би било недостижимо, тъй като ни липсваше технологията да го експлоатираме. Тогава страните бяха лимитирани до проучване единствено на тъничък откъслек море по крайбрежието си, до момента в който региони на далечен океан, като дълбоката Арктика, бяха избрани като намерено море, което не принадлежи на никоя страна. Но с големия софтуерен прогрес през последните десетилетия отдалечените сектори от океана стават все по-достъпни. Това принуди интернационалните законодатели да играят на догонване и да разширят дефинициите за това къде страните могат законно да изследват.
Понастоящем, според контракт, наименуван Конвенция на Организация на обединените нации по морско право (UNCLOS), подписалите страни могат да експлоатират запаси от морското дъно до 370 километра от своите брегови линии. Но в случай че дадена страна може да даде доказателства, че избрани геоложки характерности на морското дъно, ситуирани по-далеч от тази граница от 200 благи, са свързани с континенталната суша на нацията, тогава юрисдикцията на страната може да бъде разширена по-дълбоко в морето.
„ [Държавите] събират данните, вършат искане, след което Комисията за границите на континенталния шелф [назначен от Организация на обединените нации орган] взема решение дали одобряват претекстовете или не “, сподели Пауъл.
В Арктика този метод слага огромни сектори от в миналото недостижим океан за присвояване от близките народи, известни като „ Арктика 8 “. Много от техните изказвания в този момент се концентрират върху хребета Ломоносов, голяма, дълбоководна геоложка характерност, която се простира през Северния ледовит океан. Няколко народи настояват, че този било е продължение на техния континентален шелф, изказване, което би могло да им обезпечи достъп до по-големи площи от дъното на Арктика и затова до голямо минерално благосъстояние.
Дългата игра
Всичко това сочи към бъдеще, в което разнообразни народи в действителност ще имат части от Северния ледовит океан, всяка с друга степен на власт. Русия и Канада, да вземем за пример, залагат двете най-големи искания, което неизбежно ще даде на тези народи повече районно въздействие.
Разделянето на Арктика обаче надали ще се случи доста скоро. От една страна, събирането на доказателства за морското дъно, правенето на подробни отчети и прекосяването през комплицираната просвета за изказванията на нациите е интензивна процедура, която едвам в този момент е почнала.
„ Самият развой на взимане на решение по тези изказвания ще отнеме евентуално десетилетия. Някои хора предвиждат няколко десетилетия, само че сигурно години “, сподели Пауъл. Дори и страните да получат зелена светлина, те ще би трябвало да поемат големите разноски за изпращане на корабите си до Арктика, създаване на дълбоководна инфраструктура и рандеман на нефт и газ от благи под повърхността.
„ Не става въпрос единствено за топенето на леда. Все още е изолирана среда. Все още има сложни морета и айсберги и е доста мъчно да се получи застраховка за работа “, сподели Пауъл. „ Има цялостен набор от други въпроси, които са свързани с това дали това е практично. “
Следователно на този стадий претенциите на страните към Арктика са най-вече предварителни, сподели Ейми Лорън Лъвкрафт, професор по политически науки в университета на Аляска Феърбанкс и шеф на Центъра за проучвания на политиката в Арктика. „ Много от това, което се разделя, няма нищо общо с непосредствена потребност. Става въпрос за „ да вземем каквото можем по UNCLOS, тъй че да имаме достъп до цялото това пространство в бъдеще “, сподели тя.
И въпреки всичко, би трябвало ли в този момент да се тревожим какво в последна сметка ще направи собствеността върху Арктика, даже в случай че тази действителност е към момента след десетилетия? Може ли битката на нациите за достъп до нефт да провокира война? И по какъв начин напорът от гладни за запаси страни ще се отрази на нежната екология в района?
Непроверена употреба?
Пауъл сподели, че резултатите върху Арктика ще се дефинират от общата световна обстановка, когато нациите най-сетне се намесят. „ Човек може да си показа свят, в който има повече спорове и безпокойствие за разнообразни неща, и в този сюжет това би било неприятна вест за Арктика Но тогава можете също да си визиите увеличение на световната организация за битка с изменението на климата ", което може да подтикне страните да работят дружно за по-добро контролиране на околната среда, сподели Пауъл. „ Определено считам, че зависи от други, по-широки проблеми. “
Лъвкрафт сподели, че е по-предпазлив оптимист. „ Ако си сложа шапката на безспорен природозащитник, правилно е, Арктика ще се употребява повече. “ Тя обаче добави: „ Не мисля, че това е конкуренция към дъното “. С други думи, Арктика ще бъде притежавана и изследвана, само че това не значи безусловно, че ще бъде унищожена.
Причината е, че прекалено много виси на косъм. Например, студените води на Арктика, които към този момент са застрашени от изменението на климата, поддържат питателните вериги, които са от изгода за цялата планета. Лъвкрафт сподели, че държавните управления схващат решаващото значение на отбраната на този запас.
Има доказателство в Арктическия съвет, основан през 90-те години от осемте арктически народи. Той предизвиква съдействието сред разнообразни страни и локални общности в района, „ по-специално по въпросите на устойчивото развиване и опазването на околната среда в Арктика “, се споделя в уеб страницата на съвета.
Лъвкрафт сподели, че страните имат предпочитание да защитят политическата и екологична непоклатимост в региона; те не се втурват сляпо към бедствието. „ Хората са склонни да мислят единствено за Арктика от позиция на околната среда или в тези остарели термини от Студената война. Но това е доста по-нюансирано и има доста благосклонност “, сподели тя.
Това съдействие може да стане все по-решаващо, защото други, неарктически народи, като Китай, нарастват интереса към района. „ Те в никакъв случай няма да бъдат арктическа страна, само че имат пари. Те ще употребяват тази мека мощ, с цел да основават взаимни предприятия [с арктически нации] и всевъзможни други способи да бъдат в Арктика “, сподели Лъвкрафт. Основен въпрос тогава става дали Арктика 8 ще се сплоти, с цел да отбрани района от употреба, сподели Лъвкрафт.
Тя добави, че фиксацията към националната „ битка за Арктика “ може да отвлича вниманието на хората от по-голяма и по-непосредствена опасност за района: изменението на климата. Собствеността ще промени лицето на Арктика, само че изменението на климата оформя пейзажа окончателно сега, написа meteobalkans.
" В скоро време няма да имаме война в Арктика. Това, което ще имаме, е фундаментално разстройване в екосистемата ", сподели Лъвкрафт. „ Какво могат да създадат [осемте арктически страни], с цел да стопанисват по-добре този запас? Защо да не вложим повече сила в отбраната на това бъдеще за общото богатство на човечеството? “
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ