Надал: Винаги оставам здраво стъпил на земята
Да вдигаш купа над главата си в никакъв случай не се трансформира в рутина, даже в случай че играчът се споделя Рафаел Надал - 12-кратният първенец на Ролан Гарос. В неделя испанецът победи Доминик Тийм с 6:3 5:7 6:1 6:1 и към този момент е с актив от 93 победи и единствено две провали на клея в Париж. Няколко часа откакто лежеше на корт “Филип Шатрие”, с цел да отпразнува огромния си триумф, Надал е облечен с бяла риза и сиви къси панталони. Готов е да дискутира по какъв начин стигна до този миг – момент, който е изглеждал неосъществим единствено няколко седмици по-рано. Рафа приказва особено за ATP и точно този миг е отправната точка на диалога:
– Виждаше ли се в тази позиция преди месец и половина?
– Не.
– Как си го обясняваш?
– Стигнах до този миг, тъй като имах вяра, че мога. Ако не имах вяра, че можеше да се случи, нямаше да последва всичко това. Щях да поема по друг път.
– Сякаш преграда препречи пътя ти, до момента в който се завръщаше.
– Не беше преграда – има случаи, в които просто би трябвало да вземеш избрани решения. Страдах от доста травми през последните 18 месеца. Ако говорите за травмата в коляното, която несъмнено ми донесе проблеми, можете да добавите още няколко фактора, които аз дефинирам като спънки, повлияли върху играта ми. Честно казано, това бяха прекалено много спънки. Винаги виждам напред, само че идва миг, в който удряш дъното. Не си кадърен да тренираш, да се състезаваш. Разочароващо е и ти вреди.
– Какво се случи след Индиън Уелс през март, когато контузи дясното си коляно и не можеше да играеш полуфиналния мач против Роджър Федерер?
– Страдах от голям душевен спад след Индиън Уелс. Идеите и сюжетите плуваха из главата ми. Обмислях да спра своя сезон, с цел да видя дали тялото ми ще се възвърне, а не да играя с травма след травма. Друга алтернатива бе да натисна и да играя с болката. И в двата случая изгледите бяха мрачни. Изискваше се смяна на мисленето по това време, а това не се случва току-тъй.
– Треньорът ти Карлос Моя неотдавна съобщи: „ Откакто упражнявам Рафа, в никакъв случай не съм го виждал толкоз измъчен “.
– Бях колеблив и насилствен да се завърна. Физически трябваше да се оправя с болката, защото още веднъж имах проблеми с подколянното сухожилие и трябваше да мина цяло лекуване. Това е действителността – този път беше друго. Ето по този начин се случват нещата при мен. В естествените случаи травмата е ясна, аз се възвръщам, упражнявам и преминавам през това като че ли не е нещо доста. Играл съм с болежка и даже не определях това като страдалчество. Този път обаче беше различно… обмислих цялата си история на битка и съревнование. Този развой не го дефинирам като „ страдалчество “.
– Можеш ли да обясниш?
– Между равнището на болежка и това просто да си почивам идва моментът, в който просто се почувствах изтощен от всичко това. Писна ми постоянно да изпитвам болки. Знам, с натоварването идва и болката. Но когато си преодолял травми, решил си да се оправиш с тях и преди даже да се завърнеш на корта, получиш друга контузия, ето това те унищожава. След Индиън Уелс помислих върху това да преценява обстановката. Чувствах се все по-оптимистичен по време на шампионата в Монте Карло, само че към момента се намирах на доста ниска позиция и мъчно извличах позитиви.
– След като победи Леонардо Майер в първия кръг в Барселона, остана в стаята със своя екип за известно време, с цел да осмислиш нещата и да излезеш със умозаключение.
– Обещах на себе си, че ще играя на Ролан Гарос с отношението и силата, които са нужни да преодолея всички трудности по пътя си. Исках да си дам опцията да се съпернича на най-високото допустимо равнище по време на сезона на клей. Говорих с екипа ми и премислихме нещата.
Нуждаех се от мотивация и има неща, които можеш да правиш в такива моменти, с цел да почувстваш онази мотивация. YouTube е добър способ за това. Има доста вдъхновяващи видеа. Но трябваше да мисля и в дълготрайна вероятност и да прикани вътрешната си мощ. Разсъждавах, върших си самокритика.
– В предишното си казвал, че когато загубиш фантазията, това ще бъде денят, в който ще започнеш идната глава в живота си.
– Това не се случи в тази обстановка. В този сюжет претеглях вариантите – дали да си взема някакво време отмора, в което да се възстановя. Това не е оня случай, в който губиш мотивация да играеш тенис. Просто изгубих силата да падам против всеки проблем, който изскачаше в всекидневието ми, да се оправям с изтощителната болежка. Трябваше да взема решение, само че не и толкоз фрапантно решение – отричане.
– Значи не си обмислял отричане.
– Не, изобщо. Просто отмора за известно време, в което да се възстановя.
– Чувстваше ли се уединен тогава?
– Никога не се усещам самичък, без значение къде отивам. Имам дългогодишни другари, хора, които дефинирам като другари, откогато бях на три години. Имам същото ядро към себе си като екип. А също по този начин фамилията ми е в Манакор. Животът на село е друг от този в огромния град. Комуникирам ежедневно със фамилията си. Въпреки това постоянно има миг, в който, през каквото и да преминавам, единственият човек, компетентен какво е възприятието, съм самият аз. Понякога се нуждая от помощ от хората, които ме познават добре, от хората, които ме обичат. В този смисъл в никакъв случай не съм бил самичък, а постоянно са ме подкрепяли и са ми давали препоръки.
– Колкото и да е била огромна раната, постоянно си намирал метод да я затвориш.
– Когато печеля, славата ме топли. А когато изгубя, усещам като че ли всичко на този свят е неверно. Не ме разбирайте неправилно – постоянно съм прочувствено постоянен и в положително, и в неприятно. Винаги оставам крепко стъпил на земята, това ми оказва помощ да схвана и приема позитивите, да ги премеря с негативите и да управлявам възприятията си. Това е въпрос на мислене и оценяване на нещата по този начин, както се случват. Дали спечелвам, или изгубвам – устремявам се към това да върша нещата по-добре. Основният принцип си остава същият – уважавай играта, уважавай съперника.
– От какво си най-горд в тези последни месеци?
– Да играя в Барселона, Мадрид, Рим, на Ролан Гарос… това е най-красивото време от годината за мен. Доволен съм, че съблюдавах обещанието към себе си и съумях да вляза в този сезон, да дам всичко, да оценя всящо малко усъвършенстване и да бъда признателен за опцията, че можех да се състезавам всеки ден. От времето в Барселона до момента се усъвършенствах доста. Самооценката ми се отплати. Направих доста дребни, само че значими стъпки по този път.
– От какво си удовлетворен най-много?
– Не направих съвсем нищо неверно. Не играх извънземен тенис, само че прекосих през значими моменти. Бекхендът ми беше на равнище, форхендът ми работеше на доста високо ниво. Просто фактът, че бях кадърен да изиграя пет следващи шампионата, без да се откажа, е приемлив. Никога преди не съм го казвал, само че да мина през сходна серия, ми дава убеденост, че тялото ми може да издържи на напрежението. Мога да разгадавам на тялото ми да издържи на това, на което го подлагам, даже да е нещо просто като главните удари или пък завъртане, без боязън, че нещо неверно може да се случи.
– Винаги си любимец, когато стъпиш на корта на Ролан Гарос. Това въздейства ли ти?
– Това, което хората мислят, няма резултат върху играта ми. Контролирам темпото. Чувствата и мненията не се вписват в крайния резултат. Виждам тази част от годината като късмет да прибавя още триумфи, а и усещам, че този сезон го реализирах.
– Някога спирал ли си да оценяваш всичко, което си постигнал?
– Не съм правил тази неточност и нямам желание да го сторя. Оценявам всичко. В предишното, от време на време се усещах по-развълнуван от някои победи повече, в сравнение с от други. Но даже тази сензация не съм я чувствал от 2015 година Опасно е да мислиш по този метод.
– Усещането измежду твоите съперници е, че си непостижим на клей. Чувстваш ли самия себе си като най-големия си съперник?
– Не. Може би излъгах себе си малко, когато трябваше да запазя позитивната си настройка и равнището на игра. Но когато играя най-хубавия си тенис, реализирам желаните резултати. Правил съм го до момента в цялата си кариера. Казах го в Барселона тази година: всичко, от което се нуждаех, беше да се оправя. Питаха ме дали би трябвало да печеля в Рим, с цел да побеждавам след това на Ролан Гарос. Отговорът ми беше: „ Не, всичко, което би трябвало да направя, е да се усещам добре, с цел да играя добре “.
– Възстановен си и си в топ форма. Възможно ли е всичко за теб още веднъж?
– Никога не съм се виждал кадърен на всичко. Доволен съм с това, което съм постигнал досега. Всичко е особено. Но пътят не свършва дотук, не това е краят му. Има още доста работа, която би трябвало да бъде свършена. Ще наглася програмата си, само че това ще сторя с екипа си. Искам да мога да играя на най-хубаво равнище във всеки шампионат и това е методът, който ще предприемем, гледайки напред към Уимбълдън.
– Както сподели, изигра пет следващи шампионата без травма. Предстои сезона на трева, както и този на твърди кортове. Колко угрижен си за нова сходна спънка, която може да имаш?
– Опцията да си взема известно време отмора, постоянно е налице – това, което си мислех да направя преди няколко месеца. След всичко, през което прекосих, приемането на травма не е нещо, което минава през мозъка ми, до момента в който съм на корта. Оптимистичен човек съм, тъй че всичко, което мога да споделя, е, че ще играя и ще мисля за това да се състезавам на най-високо равнище. Вярно е, че клеят разрушава по-малко тялото, само че не мога да се осланям на това и в това време да се стремя да съм сполучлив на трева и на хард. Ще играем благодарение на календар, който ще ми даде най-хубавия късмет да съумея.
– Нетърпелив ли си преди Уимбълдън?
– Реалистично видяно, възможностите ми на Уимбълдън, когато съм бил във форма, са били положителни. Играх пет финала поред. Бях близо да доближи финала предишния сезон. Да печеля Ролан Гарос, несъмнено ми дава прилив на убеденост, насочвайки се към Уимбълдън. Ако съм във форма и мога да се приготвя добре… Е, ще забележим какво ще се случи.
TennisKafe.com
– Виждаше ли се в тази позиция преди месец и половина?
– Не.
– Как си го обясняваш?
– Стигнах до този миг, тъй като имах вяра, че мога. Ако не имах вяра, че можеше да се случи, нямаше да последва всичко това. Щях да поема по друг път.
– Сякаш преграда препречи пътя ти, до момента в който се завръщаше.
– Не беше преграда – има случаи, в които просто би трябвало да вземеш избрани решения. Страдах от доста травми през последните 18 месеца. Ако говорите за травмата в коляното, която несъмнено ми донесе проблеми, можете да добавите още няколко фактора, които аз дефинирам като спънки, повлияли върху играта ми. Честно казано, това бяха прекалено много спънки. Винаги виждам напред, само че идва миг, в който удряш дъното. Не си кадърен да тренираш, да се състезаваш. Разочароващо е и ти вреди.
– Какво се случи след Индиън Уелс през март, когато контузи дясното си коляно и не можеше да играеш полуфиналния мач против Роджър Федерер?
– Страдах от голям душевен спад след Индиън Уелс. Идеите и сюжетите плуваха из главата ми. Обмислях да спра своя сезон, с цел да видя дали тялото ми ще се възвърне, а не да играя с травма след травма. Друга алтернатива бе да натисна и да играя с болката. И в двата случая изгледите бяха мрачни. Изискваше се смяна на мисленето по това време, а това не се случва току-тъй.
– Треньорът ти Карлос Моя неотдавна съобщи: „ Откакто упражнявам Рафа, в никакъв случай не съм го виждал толкоз измъчен “.
– Бях колеблив и насилствен да се завърна. Физически трябваше да се оправя с болката, защото още веднъж имах проблеми с подколянното сухожилие и трябваше да мина цяло лекуване. Това е действителността – този път беше друго. Ето по този начин се случват нещата при мен. В естествените случаи травмата е ясна, аз се възвръщам, упражнявам и преминавам през това като че ли не е нещо доста. Играл съм с болежка и даже не определях това като страдалчество. Този път обаче беше различно… обмислих цялата си история на битка и съревнование. Този развой не го дефинирам като „ страдалчество “.
– Можеш ли да обясниш?
– Между равнището на болежка и това просто да си почивам идва моментът, в който просто се почувствах изтощен от всичко това. Писна ми постоянно да изпитвам болки. Знам, с натоварването идва и болката. Но когато си преодолял травми, решил си да се оправиш с тях и преди даже да се завърнеш на корта, получиш друга контузия, ето това те унищожава. След Индиън Уелс помислих върху това да преценява обстановката. Чувствах се все по-оптимистичен по време на шампионата в Монте Карло, само че към момента се намирах на доста ниска позиция и мъчно извличах позитиви.
– След като победи Леонардо Майер в първия кръг в Барселона, остана в стаята със своя екип за известно време, с цел да осмислиш нещата и да излезеш със умозаключение.
– Обещах на себе си, че ще играя на Ролан Гарос с отношението и силата, които са нужни да преодолея всички трудности по пътя си. Исках да си дам опцията да се съпернича на най-високото допустимо равнище по време на сезона на клей. Говорих с екипа ми и премислихме нещата.
Нуждаех се от мотивация и има неща, които можеш да правиш в такива моменти, с цел да почувстваш онази мотивация. YouTube е добър способ за това. Има доста вдъхновяващи видеа. Но трябваше да мисля и в дълготрайна вероятност и да прикани вътрешната си мощ. Разсъждавах, върших си самокритика.
– В предишното си казвал, че когато загубиш фантазията, това ще бъде денят, в който ще започнеш идната глава в живота си.
– Това не се случи в тази обстановка. В този сюжет претеглях вариантите – дали да си взема някакво време отмора, в което да се възстановя. Това не е оня случай, в който губиш мотивация да играеш тенис. Просто изгубих силата да падам против всеки проблем, който изскачаше в всекидневието ми, да се оправям с изтощителната болежка. Трябваше да взема решение, само че не и толкоз фрапантно решение – отричане.
– Значи не си обмислял отричане.
– Не, изобщо. Просто отмора за известно време, в което да се възстановя.
– Чувстваше ли се уединен тогава?
– Никога не се усещам самичък, без значение къде отивам. Имам дългогодишни другари, хора, които дефинирам като другари, откогато бях на три години. Имам същото ядро към себе си като екип. А също по този начин фамилията ми е в Манакор. Животът на село е друг от този в огромния град. Комуникирам ежедневно със фамилията си. Въпреки това постоянно има миг, в който, през каквото и да преминавам, единственият човек, компетентен какво е възприятието, съм самият аз. Понякога се нуждая от помощ от хората, които ме познават добре, от хората, които ме обичат. В този смисъл в никакъв случай не съм бил самичък, а постоянно са ме подкрепяли и са ми давали препоръки.
– Колкото и да е била огромна раната, постоянно си намирал метод да я затвориш.
– Когато печеля, славата ме топли. А когато изгубя, усещам като че ли всичко на този свят е неверно. Не ме разбирайте неправилно – постоянно съм прочувствено постоянен и в положително, и в неприятно. Винаги оставам крепко стъпил на земята, това ми оказва помощ да схвана и приема позитивите, да ги премеря с негативите и да управлявам възприятията си. Това е въпрос на мислене и оценяване на нещата по този начин, както се случват. Дали спечелвам, или изгубвам – устремявам се към това да върша нещата по-добре. Основният принцип си остава същият – уважавай играта, уважавай съперника.
– От какво си най-горд в тези последни месеци?
– Да играя в Барселона, Мадрид, Рим, на Ролан Гарос… това е най-красивото време от годината за мен. Доволен съм, че съблюдавах обещанието към себе си и съумях да вляза в този сезон, да дам всичко, да оценя всящо малко усъвършенстване и да бъда признателен за опцията, че можех да се състезавам всеки ден. От времето в Барселона до момента се усъвършенствах доста. Самооценката ми се отплати. Направих доста дребни, само че значими стъпки по този път.
– От какво си удовлетворен най-много?
– Не направих съвсем нищо неверно. Не играх извънземен тенис, само че прекосих през значими моменти. Бекхендът ми беше на равнище, форхендът ми работеше на доста високо ниво. Просто фактът, че бях кадърен да изиграя пет следващи шампионата, без да се откажа, е приемлив. Никога преди не съм го казвал, само че да мина през сходна серия, ми дава убеденост, че тялото ми може да издържи на напрежението. Мога да разгадавам на тялото ми да издържи на това, на което го подлагам, даже да е нещо просто като главните удари или пък завъртане, без боязън, че нещо неверно може да се случи.
– Винаги си любимец, когато стъпиш на корта на Ролан Гарос. Това въздейства ли ти?
– Това, което хората мислят, няма резултат върху играта ми. Контролирам темпото. Чувствата и мненията не се вписват в крайния резултат. Виждам тази част от годината като късмет да прибавя още триумфи, а и усещам, че този сезон го реализирах.
– Някога спирал ли си да оценяваш всичко, което си постигнал?
– Не съм правил тази неточност и нямам желание да го сторя. Оценявам всичко. В предишното, от време на време се усещах по-развълнуван от някои победи повече, в сравнение с от други. Но даже тази сензация не съм я чувствал от 2015 година Опасно е да мислиш по този метод.
– Усещането измежду твоите съперници е, че си непостижим на клей. Чувстваш ли самия себе си като най-големия си съперник?
– Не. Може би излъгах себе си малко, когато трябваше да запазя позитивната си настройка и равнището на игра. Но когато играя най-хубавия си тенис, реализирам желаните резултати. Правил съм го до момента в цялата си кариера. Казах го в Барселона тази година: всичко, от което се нуждаех, беше да се оправя. Питаха ме дали би трябвало да печеля в Рим, с цел да побеждавам след това на Ролан Гарос. Отговорът ми беше: „ Не, всичко, което би трябвало да направя, е да се усещам добре, с цел да играя добре “.
– Възстановен си и си в топ форма. Възможно ли е всичко за теб още веднъж?
– Никога не съм се виждал кадърен на всичко. Доволен съм с това, което съм постигнал досега. Всичко е особено. Но пътят не свършва дотук, не това е краят му. Има още доста работа, която би трябвало да бъде свършена. Ще наглася програмата си, само че това ще сторя с екипа си. Искам да мога да играя на най-хубаво равнище във всеки шампионат и това е методът, който ще предприемем, гледайки напред към Уимбълдън.
– Както сподели, изигра пет следващи шампионата без травма. Предстои сезона на трева, както и този на твърди кортове. Колко угрижен си за нова сходна спънка, която може да имаш?
– Опцията да си взема известно време отмора, постоянно е налице – това, което си мислех да направя преди няколко месеца. След всичко, през което прекосих, приемането на травма не е нещо, което минава през мозъка ми, до момента в който съм на корта. Оптимистичен човек съм, тъй че всичко, което мога да споделя, е, че ще играя и ще мисля за това да се състезавам на най-високо равнище. Вярно е, че клеят разрушава по-малко тялото, само че не мога да се осланям на това и в това време да се стремя да съм сполучлив на трева и на хард. Ще играем благодарение на календар, който ще ми даде най-хубавия късмет да съумея.
– Нетърпелив ли си преди Уимбълдън?
– Реалистично видяно, възможностите ми на Уимбълдън, когато съм бил във форма, са били положителни. Играх пет финала поред. Бях близо да доближи финала предишния сезон. Да печеля Ролан Гарос, несъмнено ми дава прилив на убеденост, насочвайки се към Уимбълдън. Ако съм във форма и мога да се приготвя добре… Е, ще забележим какво ще се случи.
TennisKafe.com
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ