Да се създаде Национална стратегия за справяне със сърдечно-съдовите заболявания,

Да се сътвори Национална тактика за справяне със сърдечно-съдовите болести, част от Плана на Европейския алианс за сърдечно-съдово здраве, която да усъвършенства предварителната защита, диагностиката и лекуването в за тази сфера. Около тази концепция се сплотиха участниците в провелата се в София конференция на тематика „ Обединениe за резистентен сърдечно-съдов проект “. Събитието бе проведено от Дружество на кардиолозите в България и Национален Алианс за сърдечно-съдово здраве. На срещата участваха представители на съсловните и браншови организации, институциите, бизнесът и медиите. Специален посетител беше проф. доктор Стефан Ахенбах, ръководител на Европейското кардиологично сдружение.
Основен фокус на полемиката беше Планът за справяне със сърдечно-съдовите болести (ССЗ) на Европейския алианс за сърдечно-съдово здраве (EАССЗ), сплотяващ здравните експерти, пациентите, застрахователите, откривателите и промишлеността. Той има за цел да понижи с една трета преждевременните и предотвратими смъртни случаи в Европа до 2030 година, да усъвършенства достъпа до висококачествени оценки на сърдечно-съдовия риск и да сътвори мултидисциплинарни пътеки в грижата за пациентите със ССЗ. Една от главните рекомендации на Плана е основаването на Национален подобен, който да отразява действителната обстановка в страните в Европейския съюз.
Присъстващите разискаха опциите за мултисекторно съдействие, както и нуждата от вложения и публично-частни партньорства в здравния бранш.
„ Би било добре да стартираме да приказваме за сърдечно-съдово здраве, а освен за сърдечно-съдови болести. Това ще е промяна на парадигмата и Европейския проект ще е причина за това ", сподели при откриването проф. Асен Гудев, ръководител на Дружество на кардиолозите в България.
Проф. доктор Стeфан Ахенбах акцентира, че пандемията от COVID-19 разкри нуждата от по-устойчиви здравни системи, които да се грижат както за пациентите, живеещи със ССЗ, по този начин и за хората, изложени на риск от такива.
„ Европейският проект за сърдечно-съдово здраве приканва за координирани дейности за справяне с последствията от ССЗ в целия Европейски Съюз, което ще бъде от изгода както за обществата, по този начин и за стопанските системи. Всеки европейски жител ще би трябвало да получи висококачествена оценка на сърдечно-съдовия риск без значение от това къде живее. Същевременно е неоходимо всички пациенти със ССЗ да имат достъп до структурирани здравни грижи, които се концентрират върху техните самостоятелни потребности и лечебни цели. За да се реализира това би трябвало да се фокусираме върху първичната предварителна защита на популацията, усъвършенствания във вторичната предварителна защита посредством навременно разкриване, еднакъв достъп до висококачествено ориентирано към пациента мултидисциплинарно здравно обслужване и по-продължително наблюдаване и рехабилитация “, сподели проф. Ахенбах.
Деян Денев, шеф на Асоциация на научноизследователските фармацевтични поизводители в България (ARPharM) напомни, че продължителността на живота в страните на Европейски Съюз се е нараснала, само че българите към момента живеят 7 години по-малко в сравнение с жителите на 5-те най-големи страни в съюза.
„ Въпреки наличните лекарства, вложения бюджет за опазване на здравето и тактики за понижаване на риска от неподходящи сърдечно-съдови събития, грижите за пациентите с атеросклеротични съдови болести остават незадоволителни. Средно 350 000 пациенти всеки месец одобряват някакво лекуване за намаление на холестерола, само че в същото време не престават да се регистрират 160 000 хоспитализации и 10 000 случая на преждевременна гибел годишно, които генерират финансова тежест за обществото в размер от 2 милиарда лв., включваща директни и индиректни разноски, и неосъществени доходи. Същевременно фармацевтичната промишленост компенсира огромна част от заплащанията на НЗОК за медикаменти и се явява като заемодател на здравната система. Фармацевтичните компании покриват разликата сред действителните потребности на пациентите и държавния бюджет за медикаменти “, сподели Деян Денев.
Данните сочат, че ССЗ (основно инфарктите и инсултите) остават водеща причина за гибел в Европа. Те засягат живота на повече от 60 млн. европейци и костват на стопанската система на Европейския съюз 210 милиарда евро всяка година. Сърдечно-съдовите болести са най-голямото здравно предизвикателство в Европа, което в допълнение беше усложнено от COVID-19.
Само в България всяка година от заболявания на кръвообръщението умират сред 70–75 хиляди души, което съставлява смъртност от 1100 на 100 хиляди души, което е към три пъти повече от междинната стойност за Европа. Преждевременната смъртност у нас е два пъти по-голяма от междинните равнища в Европейски Съюз.