Скромен живот и ранно пенсиониране: спестовността е на мода в Германия
Да се пенсионира на към 40 години и да живее както му харесва: някогашният метеоролог Ларс Хатвиг на процедура е осъществил фантазията на " спестовниците ", въпреки и от време на време с цената на аскетски режим. Хората като него печелят почитатели в застаряваща Германия.
" Това стана преди четири години: тогава открих, че към този момент нямам потребност от заплата. Вече не бях заставен да работя и напуснах ", споделя пред " Франс прес " 47-годишният берлинчанин. Всичко това не е минало безпроблемно. " В продължение на една-две години в действителност бях извънредно огромен сребролюбец ", доверява той. " Избягвах да включвам лампите у дома, ревизирах постоянно електромера, купувах най-евтината храна ", спомня си Хатвиг, който е ерген. " Тази фаза обаче отмина ", усмихва се той.
Хатвиг взел решението още през 2004 година, само че му били нужни десетина години, с цел да реализира своята цел с помощта на фрапантни икономии и тактика на рационални финансови вложения, по-специално след рецесията от 2008 година, когато тържищата се сринаха и акциите краткотрайно се обезцениха.
Ларс Хатвиг не е единствен: в интернет се роят немските блогове и конгреси, управлявани от сегашни или бъдещи " спестовници ".
Също като дейния Оливер Ньолтинг, на 29 години, който споделя за всеки стадий от своя поход към финансовата независимост. " Моята цел в действителност е да бъда благополучен ", афишира младият програмист от Хановер. Да се пенсионира на 67 години? Нещо немислимо за него. Но " аз въпреки всичко мога да си показва, че когато навърша 40, ще си кажа: върших това 10 или 12 години, в този момент мога да правя друго нещо ". Какво тъкмо той още не знае.
Да живееш под опциите си
Техните претекстове са политически, екологични или персонални. Често произхождащи от междинната класа, " спестовниците " водят здравословен и сдържан живот, в който цигарите нямат място. Те не гледат с положително око на колите, огромните жилища и марковите облекла.
" Наистина ли нуждая се от всички тези неща, които консуматорското общество желае да ме убеди непременно, че са ми нужни? ", обобщава Гизела Ендерс, създател на книга по тематиката. Това слагане под въпрос е авансово изискване да се отиде в края на краищата по-далеч.
" Един спестовник живее дълъг интервал от време под опциите си за да придобие финансова самостоятелност, с цел да реализира в последна сметка фантазия или съответно предпочитание ", изяснява Ларс Хатвиг.
По създание става въпрос човек да се освободи от " своя екзистенциален боязън, обвързван с парите ", загубата на работно място или напрежението, който разболява хората или ги кара да " прегарят ", добавя Гизела Ендерс.
При съществуването на огромен брой книги и източници на информация по тематиката няма потребност човек да е финансов талант, твърди Хатвиг, който към този момент образова, когато има предпочитание и против възнаграждение " кандидат-спестовници " каква тактика да следват при своите финансови вложения и инвестиции в недвижими парцели. Дейност, която той дефинира като занимание.
Това течение води началото си от Съединените щати, където е популяризирано под акронима FIRE (съкращение на британски на " Финансова самостоятелност предварително пенсиониране ", което единствено значи " огън " ) от известни блогъри, измежду които звездата в сектора " Mister Money Moustache ".
В Европа също се развиват начинания като " Седмици за финансова самостоятелност " (съкращението на британски е FIWE) - постоянни срещи на членовете на спестовната общественост, проведени от една двойка, родители на две деца, които преди са живеели в Германия, а в този момент са се открили в Румъния.
Егоисти?
До момента не е било провеждано каквото и да било броене на почитателите на тази житейска философия в Германия. Според Ендерс те избират дискретността: " Това е немски феномен: не се приказва за пари. "
В миг, когато най-голямата стопанска система в Европа търси обезверено решения за финансиране на пенсионната система след 2025 година, когато представителите на бейби взрив поколението, родени след Втората международна война, стартират да се пенсионират и когато повишението на пенсионната възраст до 69 или 70 години наподобява неизбежно, " спестовниците ", наподобява, вземат решение по собствен метод демографската главоблъсканица: като отхвърлят да се включат в тази игра.
Избор, който им навлича рецензии: по какъв начин солидарното общество може да продължи да действа, в случай че от ден на ден хора - които са извлекли изгода от системата, да вземем за пример като са ходили на учебно заведение или са научили някакъв поминък - заплащат по-малко или въобще спрат да внасят обществени осигуровки?
Ларс Хатвиг, който споделя, че постоянно получава на своя блог отрицателни известия в тази тенденция, вижда в тях известна доза злоба. " Да, аз ще съм внесъл по-малко пари за обществено обезпечаване, само че аз не желая пенсия от страната ", пази се Оливер Ньолтинг.
Когато напущат обичайния професионален път, множеството от " спестовниците " откриват нова мотивация постоянно в доброволчеството, акцентира Гизела Ендерс, съгласно която същинският спор е другаде: " Ние би трябвало по-скоро да помислим за качеството на професионалния живот, което предлага през днешния ден нашето общество, с цел да стигнат младежи на 25 години до такава степен да кажат: желая да спра да работя на 40 години. " /БТА
" Това стана преди четири години: тогава открих, че към този момент нямам потребност от заплата. Вече не бях заставен да работя и напуснах ", споделя пред " Франс прес " 47-годишният берлинчанин. Всичко това не е минало безпроблемно. " В продължение на една-две години в действителност бях извънредно огромен сребролюбец ", доверява той. " Избягвах да включвам лампите у дома, ревизирах постоянно електромера, купувах най-евтината храна ", спомня си Хатвиг, който е ерген. " Тази фаза обаче отмина ", усмихва се той.
Хатвиг взел решението още през 2004 година, само че му били нужни десетина години, с цел да реализира своята цел с помощта на фрапантни икономии и тактика на рационални финансови вложения, по-специално след рецесията от 2008 година, когато тържищата се сринаха и акциите краткотрайно се обезцениха.
Ларс Хатвиг не е единствен: в интернет се роят немските блогове и конгреси, управлявани от сегашни или бъдещи " спестовници ".
Също като дейния Оливер Ньолтинг, на 29 години, който споделя за всеки стадий от своя поход към финансовата независимост. " Моята цел в действителност е да бъда благополучен ", афишира младият програмист от Хановер. Да се пенсионира на 67 години? Нещо немислимо за него. Но " аз въпреки всичко мога да си показва, че когато навърша 40, ще си кажа: върших това 10 или 12 години, в този момент мога да правя друго нещо ". Какво тъкмо той още не знае.
Да живееш под опциите си
Техните претекстове са политически, екологични или персонални. Често произхождащи от междинната класа, " спестовниците " водят здравословен и сдържан живот, в който цигарите нямат място. Те не гледат с положително око на колите, огромните жилища и марковите облекла.
" Наистина ли нуждая се от всички тези неща, които консуматорското общество желае да ме убеди непременно, че са ми нужни? ", обобщава Гизела Ендерс, създател на книга по тематиката. Това слагане под въпрос е авансово изискване да се отиде в края на краищата по-далеч.
" Един спестовник живее дълъг интервал от време под опциите си за да придобие финансова самостоятелност, с цел да реализира в последна сметка фантазия или съответно предпочитание ", изяснява Ларс Хатвиг.
По създание става въпрос човек да се освободи от " своя екзистенциален боязън, обвързван с парите ", загубата на работно място или напрежението, който разболява хората или ги кара да " прегарят ", добавя Гизела Ендерс.
При съществуването на огромен брой книги и източници на информация по тематиката няма потребност човек да е финансов талант, твърди Хатвиг, който към този момент образова, когато има предпочитание и против възнаграждение " кандидат-спестовници " каква тактика да следват при своите финансови вложения и инвестиции в недвижими парцели. Дейност, която той дефинира като занимание.
Това течение води началото си от Съединените щати, където е популяризирано под акронима FIRE (съкращение на британски на " Финансова самостоятелност предварително пенсиониране ", което единствено значи " огън " ) от известни блогъри, измежду които звездата в сектора " Mister Money Moustache ".
В Европа също се развиват начинания като " Седмици за финансова самостоятелност " (съкращението на британски е FIWE) - постоянни срещи на членовете на спестовната общественост, проведени от една двойка, родители на две деца, които преди са живеели в Германия, а в този момент са се открили в Румъния.
Егоисти?
До момента не е било провеждано каквото и да било броене на почитателите на тази житейска философия в Германия. Според Ендерс те избират дискретността: " Това е немски феномен: не се приказва за пари. "
В миг, когато най-голямата стопанска система в Европа търси обезверено решения за финансиране на пенсионната система след 2025 година, когато представителите на бейби взрив поколението, родени след Втората международна война, стартират да се пенсионират и когато повишението на пенсионната възраст до 69 или 70 години наподобява неизбежно, " спестовниците ", наподобява, вземат решение по собствен метод демографската главоблъсканица: като отхвърлят да се включат в тази игра.
Избор, който им навлича рецензии: по какъв начин солидарното общество може да продължи да действа, в случай че от ден на ден хора - които са извлекли изгода от системата, да вземем за пример като са ходили на учебно заведение или са научили някакъв поминък - заплащат по-малко или въобще спрат да внасят обществени осигуровки?
Ларс Хатвиг, който споделя, че постоянно получава на своя блог отрицателни известия в тази тенденция, вижда в тях известна доза злоба. " Да, аз ще съм внесъл по-малко пари за обществено обезпечаване, само че аз не желая пенсия от страната ", пази се Оливер Ньолтинг.
Когато напущат обичайния професионален път, множеството от " спестовниците " откриват нова мотивация постоянно в доброволчеството, акцентира Гизела Ендерс, съгласно която същинският спор е другаде: " Ние би трябвало по-скоро да помислим за качеството на професионалния живот, което предлага през днешния ден нашето общество, с цел да стигнат младежи на 25 години до такава степен да кажат: желая да спра да работя на 40 години. " /БТА
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ