Не си струва да се бориш за този вид любов…
„ Да, от време на време в действителност не си коства да се бориш за любовта.
Как по този начин? Питаш се ти, до момента в който през мозъка ти минават всички ви хубави моменти като на лента. „ Най-доброто от… “, само че най-хубавото към момента липсва. Първата целувка. Първата среща. Първия път, в който вършиме обич. Всички тези моменти още ги няма на лентата. Но те са толкоз изкушаващо близо. Ако продължиш да се бориш, може би ще си случат. Ако издържиш още малко, всичко ще се нареди…
Как по този начин такава обич не си коства жертвите? Не ти се коства редно да спреш дотук. Все отново едно си научила като дете, а и като към този момент пораснала жена – нищо хубаво в този живот не се случва без битка. И няма да има значение, в случай че се провалиш, значимото е, че си пробвала.
Тогава за какво някой ще ти споделя, че е по-добре да се откажеш, преди същинската обич да е почнала? Няма никаква логичност, нали?
Но има един тип обич, която не си коства битката, не си коства жертвите.
Искам да отместиш взор от индивида, в който си влюбена. Насочи погледа си единствено няколко сантиметра настрана от него и ще видиш, че ръката му е обгърната около…
Някого.
Тази, другата, не се е появила току-тъй. Тя не го е хипнотизирала, изнудвала или принудила, с цел да избере нея. Тя е там с причина, тя е там, тъй като индивидът, който ти обичаш, желае тя да е там, до него.
Дай си време да го осъзнаеш. Дай си колкото е належащо. По-добре да го схванеш, в сравнение с да се готвиш за война, тъй като в такава война нищо не може да бъде извоювано. Войната е завършила, без да е отекнал нито един изстрел, просто би трябвало да приемеш действителността.
Да. Боли. Страшно боли, тъй като са ти казвали, че упоритостта и напъните се отплащат, че сърцата на хората могат да бъдат „ извоювани “, че любовта от време на време е полесражение. Трудно е да приемеш, че от време на време е безсмислено да се борим за любовта си. Трудно е да приемеш, че той е избрал нея, макар че толкоз дълго си желала да го спечелиш.
Но няма смисъл. Остави оръжията. Отстъпи.
Този човек, който ти обичаш, не те обича. Не и по метода, по който ти се желае. Не и по метода, от който се нуждаеш. Ако беше по този начин, той щеше да е тук, до теб.
Но той не е, тъй като по този начин е избрал.
Дай му това право.
Ако го обичаш, дай му правото да постъпи тъкмо по този начин, както желае. “
Катя Барт
